Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мариана Кадиева и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд №156 по описа на КАС за
2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в
от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от „Устра-Бетон“ ООД, ***, ЕИК ***, чрез пълномощник, срещу Решение №130/26.10.2021 г. постановено по анд №686/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали. В касационната
жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че при постановяване на решението,
районният съд не обсъдил събраните по делото доказателства,
както и направените от касатора възражения за незаконосъобразност
на НП. Оспорва извода на въззивния съд,
че дружеството е субект на нарушението, посочено в НП. На следващо
място сочи неправилно приложение на разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ, като твърди,
че за прилагането на последната било необходимо на работника да
не са предоставени както екземпляр от трудовия договор, така и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3
от КТ. В случая,
на работника не му било връчено само уведомлението, поради което следвало нарушението да бъде квалифицирано като такова по
чл.4, ал.3 от Наредба №5/2002
за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.
62, ал.5 от КТ. По горните съображения иска отмяна на оспореното решение, както
и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание,
чрез процесуални си представител, поддържа
жалбата по изложени в нея съображения и претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касация – Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция ”Главна
инспекция по труда”, гр.София,
чрез процесуалния си представител, намира
касационната жалба за неоснователна.
В писмено защита излага
подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение, както
и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира юрисконсултско
възнаграждение,
алтернативно, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Кърджали, намира
касационната жалба за неоснователна,
а оспореното решение за законосъобразно. Счита, че решението на районния съд е мотивирано и основано
на събраните по делото доказателства,
установяващи по безспорен начин извършеното от касатора нарушение,
поради което счита, че същото следва да
бъде оставено в сила.
Административният съд,
след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира
следното:
Касационната жалба е допустима
– постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №686/2021 г. по описа на РС-Кърджали.
Разгледана по същество касационната
жалба е неоснователна.
С оспореното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление
№ 09-002575/03.06.2021 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна
инспекция по труда” гр.София,
с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, на „Устра-Бетон” ООД, ***,
в качеството му на работодател, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл.63,
ал.2
от КТ,
като е осъдено дружеството да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, разноски по делото в размер на
100 лв.
За да постанови решението си,
въз основа на събраните по делото доказателства, районният
съд е приел за безспорно установено,
че жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 04.03.2021 г. е допуснал до работа М. Х. К., преди да му връчи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП.
Прието е,
че последното уведомление не било връчено на работника,
защото е било подадено до ТД
на НАП на 04.03.2021 г. в 14:03 часа. С оглед така установеното, законосъобразно
била ангажирана административнонаказателната отговорност
на работодателя. При извършената служебна проверка,
съдът не констатирал нарушения на процесуалните правила
или на материалния закон, които
да съставлява основание за отмяна на наказателното постановление. Приел е, че АУАН и обжалваното наказателно постановление
са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен
орган, с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било описано пълно, с всички относими към състава му признаци, индивидуализиран
е и нарушителя, същото се явява и доказано.
Решението на районния съд е правилно и обосновано.
Не
са налице сочените касационни основания, водещи до неправилност на оспореното решение.
Описаните в АУАН и в НП факти, които
са от значение за установяване на процесното нарушение, в т.ч. и тези, свързани
с осъществяването на трудова дейност от работника М. К., кореспондират със събраните доказателства. Съдът е събрал необходимите гласни и писмени доказателства, обсъдил
ги е подробно,
и по същество стигнал до извода, че визираното
в АУАН и в НП нарушение е доказано. Този извод на съда напълно се споделя от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ, за нарушение на която
е санкционирано дружеството, работодателят
няма право да допуска до работа работника, преди да му предостави екземпляр от сключения
трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП.
Безспорно е по делото,
че на 04.03.2021
г.,
в
11:00 часа,
служители на Д “ИТ“-Кърджали извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство в обект, на който дружеството –
касатор се явява строител, при
която констатирали,
че към момента на проверката, лицето
М. К.
полага труд на строителен обект
на дружеството, като облепва
с фибран стената на сградата и измазва същата с мазилка, заедно
с други работещи на обекта.
Според декларираното от лицето, същото
работи в обекта,
изпълняван от касатора от 04.03.2021 г., като
***, с работно време от
8:00 ч.
до
17:00 часа,
срещу трудово възнаграждение в размер на *** лв., с почивни дни в събота и неделя. Обстоятелството, че на
04.03.2021 г. лицето е започнало да полага труд,
като *** при процесния работодател, се потвърждава както от представения
трудов договор №**/***
г., в който е посочено изрично,
че лицето следва да постъпи на работа на 04.03.2021 г., така и от данните
в изготвените от работодателя книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа, от които
е видно, че
на 04.03.2021 г. в 8.00 ч., на работника са проведени начален
и ежедневен инструктаж.
От приложената справка от ТД НАП,
се установява по категоричен начин, че уведомлението за сключения трудов договор е подадено
от работодателя на 04.03.2021 г. в
14:03 часа, или след извършване
на проверката, поради което е обективно невъзможно последното
да е връчено на работника на 04.03.2021 г. около 11:00 часа,
когато е
установено, че лицето е престирало труд.
В
случая е безспорно, че уведомлението за сключен трудов договор е регистрирано в
ТД на НАП, след започване на проверката по спазване на трудовото законодателство.
Неоснователни
са възраженията на касатора,
че дружеството не е субект на нарушението, понеже същото не било извършвало СМР на проверявания обект. Според съдържанието
на приложената по делото информационна табела за строеж, строител на обекта, проверен на место от органите
на Д „ИТ“-Кърджали, е именно дружеството-касатор. Това обстоятелство се потвърждава и
от попълнената от работника декларация по чл.402 от КТ,
както и от сключения трудов договор №**/*** г. В тази връзка касаторът не сочи никакви доказателства, оборващи
фактическите констатации в съставените от органите на Д „ИТ“-Кърджали протокол за
извършена проверка и АУАН и установяващи различни факти и обстоятелства, поради
което отговорността му в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на
КТ във вр. чл.414, ал.3 от КТ, е ангажирана законосъобразно.
Неоснователни
са и доводите на касатора, че установеното деяние представлява нарушение по
чл.4, ал.3 от Наредба №5/2002
г., тъй като в
случая безспорно е установено, че работникът не е получил
уведомлението по чл. 62, ал.3 от
КТ, преди да постъпи на работа. Разпоредбата на чл.4, ал.3 от Наредбата касае случаите, в които на работника
е връчено уведомление, но това не е било удостоверено по
начина, указан в чл.4, ал.3
от приложимата наредба, а именно – с подписа
на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления.
По изложените
съображения, касационната жалба е неоснователна,
а обжалваното в настоящото производство решение на районния
съд – законосъобразно,
като при постановяването му не са допуснати нарушения на
материалния
и процесуалния закон. При извършената проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК,
се установява,
че обжалваното решение е и валидно и допустимо, поради
което, въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.
При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, предвид заявеното
от ответната страна искане, касаторът следва да заплати на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", гр.София, деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №130/26.10.2021 г. постановено по анд №686/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА
„Устра-Бетон“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***- ***, да заплати
на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда"- София, деловодни разноски в размер
на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.