Решение по дело №140/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, подадена чрез пълномощника му юрк.С. М., против Решение №316 от 29.12.2023 г., постановено по АНД №542/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост.

Излагат се доводи, че не следвало да се възприемат споделените от районния съд твърдения на нарушителя – че в процесното НП не е налице необходимата индивидуализация на нарушителя. Твърди се, че посочването на наказаното лице с точното изписване на неговото име (фирма) било достатъчно за неговото правилно индивидуализиране. Неточностите при изписването на ЕИК не се били отразили на правото на защита на жалбоподателя и на възможността му да разбере какво нарушение му е вменено. Сочи се, че съгласно определението в чл.7, ал.1 от ТЗ, фирмата била наименованието, под което търговецът се индивидуализирал, като законодателно било въведено изискване за уникалност на търговското име в национален мащаб в производството по регистрация в ТРРЮЛНСЦ. В този смисъл законодателят придавал на фирмата изключителна индивидуализираща тежест по отношение на дружеството, извършващо дейност под това наименование, като не допускал регистрирането на същата фирма от друго дружество, а също и не допускал регистрацията дори на фирма със сходно наименование. Излагат се съображения, че авторството на нарушение, визирано в НП, не можело да бъде доказано по безспорен и несъмнен начин при грешка в ЕГН на извършител физическо лице, по аргумент от нормата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, но било неправилно този аргумент да се прилага по аналогия спрямо юридическите лица, тъй като по този начин се извършвало недопустимо дописване на закона. В ЗАНН не се съдържала разпоредба, която да има за предмет посочването на необходимите индивидуализиращи белези, като реквизит на наказателното постановление, спрямо нарушител – юридическо лице, като по този начин била налице една законова празнина, която следвало да бъде запълнена по реда на чл.46, ал.2 от ЗНА, а с ал.3 на същия член се въвеждали значими ограничения на правоприлагането по аналогия, което било недопустимо в случаите, когато се обосновавала наказателна, административна или дисциплинарна отговорност. В настоящия случай с правоприлагането по аналогия на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН спрямо юридическото лице, се обосновавало, респективно отричало неговата административнонаказателна отговорност, което се считало от касатора за противоречащо на забраната на чл.46, ал.3 от ЗНА. Твърди се, че индивидуализацията на субекта на нарушението, касаеща въпроса за авторството на деянието, се извършвала на етапа на производството по установяване на административното нарушение, а при етапа на издаването на санкционния акт административното наказание се налагало на вече установения автор на деянието. В този смисъл неправилно било заключението на съда, че допуснатото несъответствие при посочването на ЕИК в наказателното постановление съставлявало процесуално нарушение, водещо до неяснота относно субекта, осъществил състава на нарушението. Пределно ясно било, че дори и с допуснатата грешка, административнонаказателният процес бил протекъл изцяло само и единствено между страните „Европът 2005“ ООД, [ЕИК] и органите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково. Твърди се, че съдът неправилно бил квалифицирал правно допуснатото от административнонаказващия орган нарушение, като посочил разпоредбата на несъществуващата алинея 4 на чл.57 от ЗАНН.

На следващо място касаторът считал, че след като Районен съд – Хасково е споделил тезата му, че прогласяването на нищожността на трудовия договор по реда на ЗЗД не може да се приравни на обявяване на неговата недействителност по реда на чл.74 от КТ, и въз основа на това заключил, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение, то Наказателното постановление следвало да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Развиват се доводи, че санкционираното с НП деяние кореспондирало с посочената правна квалификация – чл.414, ал.3, във връзка с чл.62, ал.3 от КТ, както и не можело да се определи като маловажно по разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, вр. чл.62, ал.3 от КТ.

Алтернативно се излагат съображенията, че от представените от дружеството жалбоподател при проверката изброени документи, включително Допълнително споразумение №81/01.01.2023 г., можело да се направи извод, че лицето М. И. М. е престирал труд в полза на „Европът 2005“ ООД. С постановеното Решение №282/05.10.2023 г. по г.д.№794 по описа на Районен съд – Димитровград за 2023 г. се прогласявало едно новооткрито и нововъзникнало обстоятелство, което не можело да бъде известно на контролните органи, както и на административнонаказващия орган, поради което изброените доказателства следвало да бъдат взети предвид като относими към извършването от жалбоподателя на нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, като трудът се приеме за престиран без трудов договор. Извършва се позоваване на Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021 г. по тълкувателно дело №1/2020 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС и чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН и се счита, че в процесния случай, ако се приеме, че дружеството жалбоподател не е извършило нарушение на чл.62, ал.3 от КТ, то били налице всички предпоставки касационната инстанция да върне делото на Районен съд – Хасково за разглеждането му от друг състав, с указания за извършване на преквалификация на нарушението като такова по чл.61, ал.1 от КТ. Твърди се, че обратното означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа страна.

Претендира се съдът да отмени обжалваното Решение и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, или алтернативно – след отмяна на решението да върне делото за ново разглеждане на Районен съд – Хасково с указания съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН.

Ответникът, „Европът 2005“ ООД, [населено място], [ЕИК], чрез процесуалния си представител адв.И. М., в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност, и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Хасково предлага решението на Районен съд – Хасково да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение Районен съд – Хасково е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №26-2300062 от 02.06.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ), във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, на „Европът 2005“ ООД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.62, ал.3 от КТ.

Наказателното постановление е издадено на основание Акт №26-2300062 за установяване на административно нарушение, съставен на 17.03.2023 г. на „Европът 2005“ ООД, [ЕИК], в качеството му на работодател, за извършено на 18.11.2023 г. в [населено място] нарушение, изразяващо се в това, че не е изпълнил задължението си по чл.62, ал.3, предл.1 от КТ в тридневен срок от сключването на Трудов договор №12/14.11.2022 г. с лицето М. И. М., на длъжност „общ работник“, да изпрати уведомление до съответната ТД на НАП.

За да постанови отменителното решение, Районен съд – Хасково е констатирал процесуални нарушения от категорията на съществените при издаване на наказателното постановление, които е преценил, че налагат отмяна на санкционния акт без обсъждане на доводи по същество. Посочил е, че сред задължителните реквизити на наказателното постановление са индивидуализиращите данни на нарушителя и спрямо юридическите лица това следва да са: наименование, седалище и адрес на управление и ЕИК. Посочил е също, че определеният от Агенцията по вписванията при първоначалното вписване на юридическото лице единен идентификационен код, задължителен за търговците, вписани в Търговския регистър на Република България, и оставащ непроменен до заличаването им, е уникален, и има за предназначение еднозначно и безпротиворечиво да индивидуализира тези субекти. От съдържанието на АУАН съдът е установил, че е повдигнато обвинение на „Европът 2005“ ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [ЕИК], но в издаденото въз основа на този акт Наказателно постановление административнонаказващият орган е наложил административна санкция на „Европът 2005“ ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.Б, ет.5 и [ЕИК], и макар юридическо лице с посочения в санкционния акт ЕИК да съществува (а именно „Босфор туризъм“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], община К., [улица]), то било с коренно различно наименование, седалище и адрес на управление, както и различна правноорганизационна форма от дружеството, по отношение на което е отпочнато административнонаказателното производство. Съдът е приел, че допуснатото несъответствие в този реквизит на наказателното постановление съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като води до неяснота относно субекта, който е осъществил състава на нарушението, и чиято отговорност се цели да бъде ангажирана, и бива обективно ангажирана. Преценил е, че оттук се ограничава както правото на защита, така и възможността за осъществяване на съдебен контрол на акта, тъй като е недопустимо в това производство нарушението, дори да се приеме, че е допуснато в резултат на техническа или фактическа грешка, да бъде отстранявано чрез извеждане по логически или тълкувателен път на елементи от индивидуализацията на санкционирания правен субект.

Районният съд е изложил допълнително и становище по същество, като след приемане за доказано, че с влязло в сила (на 01.11.2023 г.) съдебно решение по гр.дело №794/2023 г. на Районен съд – Димитровград Трудов договор №12 от 14.11.2022 г. е обявен за нищожен, е развил подробни съображения, че прогласяването на нищожността на трудовия договор от съда не може да се отъждестви с обявяването на недействителността на същия по реда на КТ и да обоснове отпадането на задължението на дружеството – жалбоподател по чл.62, ал.3 от КТ, и оттам и да обоснове административнонаказателна неотговорност на същото дружество. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл.75 от КТ и отликите в общия режим на нищожността по ЗЗД и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, включително Допълнително споразумение №81/01.01.2023 г., Таблици за явяването и неявяването на работа през месеците януари и февруари 2023 г., и Декларация от М. И. М. от 15.03.2023 г., е преценил, че работникът е бил добросъвестен и е изпълнявал своите служебни задължения.

При касационната проверка настоящата инстанция намира, че oбжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Изводите на районния съд относно допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на Наказателното постановление и тяхното определяне в случая като съществени, се споделят от настоящия състав на касационната инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни, а съдът препраща към тях на основание чл.221, ал.2, предл.последно от АПК.

Допълнително следва да се посочи, че не се споделя мотивираното в касационната жалба становище, че прилагането по аналогия разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН по отношение на юридическите лица в случая нарушавало забраната, предвидена в чл.46, ал.3 от ЗНА. Съгласно чл.46, ал.2, изр.първо от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, като ал.3 предвижда, че съобразно тази алинея не може да се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна отговорност.

В чл.57, ал.1 от ЗАНН е предвидено задължителното съдържание на наказателното постановление, което съгласно т.4 включва и „собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец – имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това – и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа“. Тези реквизити на наказателното постановление съответстват изцяло на изискуемите съгласно чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН, изхождайки от разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАНН, според която административнонаказателната отговорност е лична, и изброените в чл.26 от ЗАНН административнонаказателно отговорни лица, които са винаги физически лица. Налагането на имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, е възможност, регламентирана в чл.83, ал.1 от ЗАНН, като в чл.83, ал.2 е предвидено, че санкцията се налага по реда на този закон, доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред. Респективно при липса на предвидени в чл.57, ал.1, или в друга разпоредба от ЗАНН, на задължителни реквизити на наказателното постановление по отношение на налагане санкция на юридическо лице, то индивидуализиращите белези на последното следва да са аналогични на предвидените за физическите лица такива и да включват ЕИК, както за физическите лица е предвиден ЕГН. Прилагането по аналогия на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН по отношение на юридическите лица, при непълнота на закона, не обосновава административнонаказателната отговорност на юридическото лице, на което се налага имуществена санкция, а само неговата индивидуализация за целите на административното наказване. Тази индивидуализация се извършва не само в акта, с който е установено административното нарушение, но и в санкционния такъв, който следва да е издаден именно по отношение на субекта, индивидуализиран в АУАН. В конкретния случай посоченият в Наказателното постановление ЕИК е на юридическо лице с различно наименование и седалище от вписаните такива, и това води до неяснота относно конкретния субект, по отношение на който ще бъде обективно наложена имуществената санкция. Като е отменил Наказателното постановление на това основание, въззивният съд не е допуснал нарушение или неправилно приложение на закона, основания за касиране на решението му.

При това фактическо и правно установяване, доколкото допуснатото нарушение във формата на санкционния акт не може са бъде отстранено, безпредметно е да бъдат разглеждани останалите, наведени като алтернативни, доводи на касатора по съществото на спора.

Постановеното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и следва да се остави в сила.

При този краен резултат, основателно по чл.63д, ал.1 от ЗАНН е своевременно направеното от ответника искане за присъждане в негова полза на направените по делото разноски, представляващи реално заплатеното за настоящата инстанция адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 05.03.2024 г., в размер на 950 лв., платими от касатора.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №316 от 29.12.2023 г., постановено по АНД №542/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, да заплати на „Европът 2005“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 950 (деветстотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно.