№ 3365
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110131636 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на деветнадесети октомври 2021 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
1
31636/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът „.., ..., адр. гр. София, ул. „.... твърди в депозираната искова молба, че като
кредитополучател сключил с ответника „--, ==== адр. ..... договор за жилищен кредит № 010-
415436/28.02.2008 г. Твърди, че по силата на договора за кредит получил 293 000 евро, които
следвало да върне за 20 г. на 240 равни месечни вноски. Съдлъжници по договора били
съдружниците на ищеца Стефан Фредерик Дермал и Райнхилде Ингеборд Маюс. Твърди, че
с допълнително споразумение от 05.03.2008 г. страните по договора се договорили, че той
може да бъде предсрочно погасен без допълнителна такса за това, само ако
кредитополучателят плати остатъка по кредита със собствени средства, но не и с
рефинансиране на кредита от друга банка, когато такса ще се дължи. Твърди, че по силата
на решение на общото събрание на ищеца, било взето решение за предсрочно погасяване на
кредита, като било надлежно отправено искане за погасяване на кредита в 30-дневен срок,
което било получено от ответника на 26.08.2020 г. В отговор на това искане ответникът
издал удостоверение за дължимия остатък по кредита в размер на 125 897,86 евро. С
посоченото решение на ОС на ищеца било решено посочената сума от 125 897,86 евро да се
осигури под формата на парична вноска към ищеца – търговско дружество от съдружника
Стефан Фредерик Дермал. Така, с изтичането на 30-дневния срок сумата от 125 897,86 евро
била заплатена на 25.09.2020 г. Ответникът, обаче, отказал да усвои сумата, тъй като приел,
че е недостатъчна за погасяване на остатъчното задължение изцяло, поради което начислил
лихва за забава върху настъпил в рамките на предизвестието падеж на месечна вноска.
Освен това, не приел, че средствата са собствени на ищеца по смисъла на горепосочения
анекс към договора и начисли и такса за предсрочно погасяване. Така, ищецът бил заплатил
на ответника допълнителни 12 647,24 лв. Това плащане било незаконно и поради това – без
основание. Ето защо, моли сумата от 12 647,24 лв. да му бъде присъдена, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът оспорва иска изцяло по съображения, изложени в отговор на исковата молба.
Претендира деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
2
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, този който е получил нещо без
основание е длъжен да го върне. Липсата на основание съществува тогава, когато
икономически блага преминават от една правна сфера в друга извън валидно
правоотношение. В конкретния случай, страните не спорят и съдът приема за установено по
делото, че ищецът, като кредитополучател, е сключил с ответника договор за жилищен
кредит № 010-415436/28.02.2008 г. Не се спори, че по силата на договора за кредит ищецът е
получил 293 000 евро, които е следвало да върне за 20 г. на 240 равни месечни вноски.
Съдлъжници по договора са били съдружниците на ищеца Стефан Фредерик Дермал и
Райнхилде Ингеборд Маюс. Безспорно е, че с допълнително споразумение от 05.03.2008 г.
страните по договора са се договорили, че той може да бъде предсрочно погасен без
допълнителна такса за това, само ако кредитополучателят плати остатъка по кредита със
собствени средства, но не и с рефинансиране на кредита от друга банка, когато такса ще се
дължи. Безспорно е, че по силата на решение на общото събрание на ищеца, е било взето
решение за предсрочно погасяване на кредита, като е било надлежно отправено искане за
погасяване на кредита в 30-дневен срок, което е било получено от ответника на 26.08.2020 г.
Безспорно е, че в отговор на това искане ответникът издал удостоверение /л. № 18/ за
дължимия остатък по кредита в размер на 125 897,86 евро. Безспорно е, че с посоченото
решение на ОС на ищеца е било решено посочената сума от 125 897,86 евро да се осигури
под формата на парична вноска към ищеца – търговско дружество от съдружника Стефан
Фредерик Дермал. Безспорно е, че с изтичането на 30-дневния срок сумата от 125 897,86
евро е била заплатена на 25.09.2020 г. , като, обаче, ответникът отказал да усвои сумата, тъй
като приел, че е недостатъчна за погасяване на остатъчното задължение изцяло, поради
което начислил лихва за забава върху настъпил в рамките на предизвестието падеж на
месечна вноска. Предвид факта, че ищецът надлежно е отправил искане за предсрочно
погасяване на кредита и точно е изпълнил указаното от ответника за остатък по кредита, то
съдът не приема, че поради своя вина – неточно удостоверяване на дължимия остатък,
ответникът може законосъобразно да приеме, че искането за предсрочно погасяване на
кредита е ненадлежно отправено и законосъобразно е начислена лихва върху падеж
настъпил след отправяне на искането. Също така незаконосъобразно ответникът не е приел,
че средствата за предсрочното погасяване на кредита не са собствени на ищеца по смисъла
на горепосочения анекс към договора и е начислил и такса за предсрочно погасяване.
Допълнителната паричната вноска по смисъла на чл. 134 от ТЗ, независимо под каква форма
се дава от съдружника на дружеството – лихвен или безлихвен заем, става собственост на
дружеството, доколкото такава е природата на заема на пари. На този извод не се отразява
правилото на чл. 134 от ТЗ, според което допълнителната парична вноска не се отразява в
капитала на дружеството. Това е така, доколкото не всички активи на дружеството се
отразяват в капитала на дружеството – не всички служат за увеличение на капитала.
Капиталът, който според дружествения договор е номинална величина, зад която според
закона стоят активи, не отразява всички активи на търговското дружество, поради което се
3
извеждат понятията балансов капитал и номинален капитал – капитал според договора–
устава на дружеството. Ето защо, погасяването предсрочно на кредита със средства от
допълнителна парична вноска е погасяването със собствени пари. Безспорно е, че е
изпълнено и другото условие – погасяването да не е с рефинансиране на кредита от друга
банка, доколкото по делото не се доказа това. Също така, последната уговорка може да се
обсъжда относно валидността й по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗДЗ. Предвид изложеното до
тук, ищецът е заплатил на ответника допълнителните процесни 12 647,24 лв.
незаконосъобразно – извън валидно правоотношение. Именно поради това, това плащане е
без основание.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника „--, ==== адр. ..... да заплати на ищеца „.., ..., адр. гр. София, ул. „....,
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 12 647,24 лв. , ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2021 г. , до окончателното
изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4