Решение по дело №107/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Димитринка Емилова Купринджийска
Дело: 20217200700107
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 16

 

гр. Русе, 29.04.2021 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд - Русе, II-ри състав, в публичното заседание на първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Съдия: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА

 

при секретаря       ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА     като разгледа докладваното от съдията         КУПРИНДЖИЙСКА       административно дело № 107 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 92, ал.14 от Закона за гражданската регистрация във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по изпратено по подсъдност адм.д.№ 363/2021 г. по описа на АС – Бургас. Постъпила е жалба от М.Г.М. и Р.И.М. *** против Заповед №180/29.01.2021г. на Кмета на Община Несебър. С оспорената заповед е заличена адресната регистрация по настоящ адрес на лицата М.Г.М. и Р.И.М..

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон. Твърди се, че жалбоподателите не са уведомени за започналото административно производство, което е довело де неизясняване на фактическата обстановка. На следващо място са наведени съображения за липса на мотиви в заповедта, както и за издаването й в противоречие с целта на закона. Изложени са и доводи за издаването на административния акт от некомпетентен административен орган.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде отменена заповедта като незаконосъобразна.

         Ответникът по жалбата - Кмет на Община Несебър, чрез упълномощен процесуален представите, депозира молба с вх.№ 1238/26.03.2021 г., с която ангажира становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите

                На 22.01.2021г. кметът на гр.Несебър назначил със Заповед №76/22.01.2021г./стр.7 от делото/ комисия, която да извърши проверка на постъпили искания от собственици на недвижими имоти на територията на община Несебър за заличаване на регистрация на лица по постоянен и настоящ адрес, които не живеят на посочените адреси. Със заповедта е разпоредено комисията да извърши проверка за нарушения при прилагането на чл.92, чл.94, чл.99 и чл.99а от Закона за гражданската регистрация по отношение на такива лица.

         В изпълнение на заповедта, комисията се събрала и обективирала в протокол от 26.01.2021 г. /стр.24-27 от административната преписка/ констатациите си относно наличие на лица, необитаващи посочените от тях настоящи адреси. Така в т.65 в протокола е посочено, че жалбоподателите, с настоящ адрес ***, къщата е необитаема и лицата не са открити на адреса при извършваните проверки. Същите били с постоянен адрес ***, което било потвърдено от жалбоподателката Р.М. в телефонен разговор с полицейски инспектор. Липсват доказателства кой, кога и в какво качество е извършил проверките. Единствените данни в тази насока са инкорпорираните в писмо рег.№304000-414/12.01.2021г. от Началник РУ-Несебър до кмета на община Несебър, което всъщност е послужило като основание за издаване на Заповед №76/22.01.2021г. и започване на проверката.

На 29.01.2021г. е издадена оспорената в настоящето производство заповед.

 

По правото

Жалбата е подадена от лица, адресати на акта. По делото липсват данни относно датата на връчване на заповедта, но доколкото жалбата е постъпила в АС – Бургас на 10.02.2021 г., изпратена по куриер чрез Еконт, т.е. само 12 дена след издаването на заповедта, съдът приема, че същата е депозирана в срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Оспорената заповед е издадена при условията на заместване, от компетентен орган по смисъла на чл. 92, ал. 14 вр. ал. 1 от ЗГР. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателите за липса на компетентност на издалия заповедта В. Б. Б. – заместник кмет „Правно обслужване и общинска собственост“. Видно е от приложената по преписката Заповед № 1919/11.11.2019 г., че кметът на Община Несебър, на основание чл. 39 ал. 2, във вр. с чл. 44 ал. 2 ЗМСМА и с оглед обезпечаване дейността на общината по упражняване на компетенциите на местната изпълнителна власт и общинската администрация, е наредил, в случаите на отсъствието му поради командировка, служебни пътувания, ползване на отпуск, болничен и др., да бъде заместван административно от В. Б. с правото да го представлява с пълна представителна власт (л.18 от делото). Същевременно от заявление от 28.01.2021 г. от Н.Д. – кмет на Община Несебър се установява, че на датата 29.01.2021 г. същият е бил в платен годишен отпуск, поради което ще бъде заместван именно от В. Б. л.19 от делото). Следователно зам.кметът В. Б. законосъобразно и след необходимата делегация по силата на цитираната заповед е упражнил правомощията си при издаването на оспорената заповед.

Същевременно съдът намира, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила; нарушена е и формата на акта, поради липса на фактически основания.

На първо място следва да се отбележи, че административният орган не е уведомил заинтересованите лица за започналото производство съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 26 ал. 1 АПК. Това е лишило жалбоподателите от възможността да участват в административното производство и да упражнят правата си, въпреки задължението на административния орган да осигури възможност за това съгласно разпоредбата на чл. 34 АПК.

На следващото място, след образуване на административното производство, въпреки че в протокол за извършена проверка от 26.01.2021г., т.65 е посочено, че полицейски служители са посетили адреса няколкократно и са установили, че в рамките на 30 дни лицата никога не са били откривани там, фактически не са извършвани никакви действия по установяване на съставомерни факти – живеят ли лицата, адресати на впоследствие издадената заповед, на настоящите адреси, на които са регистрирани. Очевидно данните за това, че лицата не живеят на посочените от тях настоящи адреси, са взети единствено от писмо рег.№304000-414/12.01.2021г. от Началник РУ-Несебър, което обаче, е постъпило преди образуване на производството, а и както по-горе беше посочено, не е ясно  изложената в него информация как и от кого е събрана. Посочено е в протокола, че полицейски инспектор Л.К. е провел разговор с Р.М., но не става ясно кога е проведен този разговор. По делото липсват данни за служебно събирани от административния орган доказателства, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 36 АПК, не е предоставена и възможност на заинтересованите граждани да представят такива. С оглед изложеното съдът приема, че е налице нарушение на чл.35 от АПК, тъй като не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и не са събрани всички относими доказателства.

Това процесуално нарушение е довело и до следващото такова – в Заповед №180/29.01.2021г. на Кмет на Община Несебър липсват фактически основания за издаването й. Органът се е позовал на констатациите в протокола от заседание на определената комисия. Доколкото тези констатации не са мотивирани от действително извършени в рамките на производството действия по разследване на спорните обстоятелства и доколкото липсват данни за събрани от административния орган доказателства, съдът приема, че е налице нарушение на чл. 59 от АПК – липсва задължителен реквизит от формата на акта – фактически основания за издаването му.

Изложените нарушения са достатъчно съществени, за да мотивират извод за наличие на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, респективно – за отмяна на оспорения акт.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Заповед №180/29.01.2021г. на Кмет на Община Несебър, с която се заличава адресната регистрация по настоящ адрес на М.Г.М. и Р.И.М. ***. 

На основание чл.92, ал.14 от ЗГР, решението е окончателно.           

 

 

Съдия: