Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 31
гр. Перник, 04.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание
на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА
СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора РОСИЦА
РАНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Стефанова КАНД № 805/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във
вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за
защита на потребителите, със седалище в гр. София, площад „Славейков“ 4а против
Решение № 651/31.10.2019 г., постановено по АНД № 1342/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник, с което e отменено наказателно постановление №
К-14569/10.06.2019 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник, Благоевград към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на ****, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ****е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 222а от Закона за защита на
потребителите за нарушаване на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобрзаност на
обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон – касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Посочено е, че районният съд неправилно е приел, че АУАН, с който е поставено
началото на административно-наказателното производство и наказателното
постановление не отговарят на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, респективно на
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Обосновано е становището, че са спазени изискванията на
цитираните разпоредби за форма, съдържание и реквизити, както и че е доказано
извършването на административното нарушение за което е санкциониран ****. Искането към съда е да отмени решението на
районния съд и да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не е
изпратил представител.
Ответникът по касационната жалба – ****, не е изразил
становище в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК и не е представляван в съдебно
заседание.
Окръжна прокуратура – Перник, представлявана от прокурор
Росица Ранкова дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди
събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол
съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
За да постанови обжалваното решение, районният съд е
приел, че на 19.10.2017 г. потребителят В.С.Д., получила по договор за лизинг,
сключен на 18.10.2017 г. с ****, мобилен апарат марка ****. На 15.12.2018 г. в
магазина, в който сключила договора, находящ се в гр. Перник, ул. ****,
предявила рекламация за дефект на закупената стока, за което е съставен
протокол № *********. След изпращането и в обслужващия сервиз, е съставен
сервизен протокол № *********/02.01.2019 г, в който е отразено, че се касае за
механично повреден дисплей. Телефонът не е отремонтиран. Потребителят подал жалба
до КЗП, с вх. № С-03-284/14.01.2019 г. Във връзка с нея, на15.01.2019 г.
свидетелката Е.Г.Б.– служител в РД – София при КЗП, извършила проверка в
търговския обект и съставила констативен протокол № К-2684513/15.01.2019 г., в
който отразила установеното. Приела, че е осъществено нарушение по чл. 113, ал.
1 от ЗЗП, за което съставила АУАН № К-14569/06.03.2019 г. Въз основа на него е
издадено наказателното постановление, предмет на съдебен контрол.
При така установеното от фактическа страна, районният съд
е достигнал до извода, че АУАН и НП не съответстват на изискването на чл. 42,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в тях не са посочени
обстоятелства, представляващи елемент от състава на нарушението, а именно, че в
едномесечен срок от предявяване на рекламацията, стоката не е приведена в
съответствие с договора, което е засегнало правото на защита на нарушителя.
Приел е също, че административно-наказателното производство е образувано преди
изтичането на срока по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, който е предоставен на търговеца
за изпълнение на задължението му за гаранционно обслужване, поради което и
бездействието му не осъществява състав на административно нарушение. Заключил
е, че по аргумент на въведената в чл. 108 от ЗЗП оборима презумпция, в
настоящия случай в тежест на административно-наказващия орган е да установи, че
повредата на телефонния апарат е подлежала на гаранционно отстраняване, което
той не е доказал. По тези съображения е приел, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и го е отменил.
Настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което е валидно и допустимо.
Решението е и правилно. При спазване принципите на чл. 13
и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд е установил
фактическата обстановка. Събрал е писмени и гласни доказателства, относими към
всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани
след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен
материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател
за неправилно приложение на закона. Правилно въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, районният съд е достигнал до извода за
недоказаност на нарушението, за което е наложена имуществена санкция на ****.
Съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП когато
потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е
длъжен да я приведе в съответствие с него в срок от един месец, считано от
предявяване на рекламацията от потребителя. Изпълнителното деяние на
нарушението по чл. 113 от ЗЗП се осъществява чрез бездействие и изпълнението му
започва от момента на изтичане на един месец, считано от предявяване на
рекламацията. Безспорно установено е, че в настоящият случай рекламацията е
предявена на 15.12.2018 г. Следователно срокът, в който продавачът е длъжен да
извърши гаранционното обслужване изтича на 15.01.2019 г. При неизвършване на
такова, след тази дата търговецът започва да осъществява състава на нарушението
по чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че
нарушението, за което е санкциониран ответника е извършено на 02.01.2019 г. Към
този момент, обаче все още не е изтекъл
срокът, който законът предоставя на продавача, за да осъществи гаранционно
сервизно обслужване на потребителска стока. По тази причина извършването на
нарушението по чл. 113, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗЗП е било обективно невъзможно.
Обстоятелството, че в сервизния протокол № *********/02.01.2019 г. е отразена
констатация, че повредата е механично причинена и не е извършен ремонт на
телефонния апарат не обосновава извод за субсимиране на състава на нарушението,
за което е наложена имуществена санкция. Неоснователен е доводът на касатора,
че чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП предвижда два различни състава на
административно нарушение, като в случая деянието на търговеца е квалифицирано
по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Чл. 113, ал. 1 от ЗЗП въвежда задължение за търговеца
да извърши гаранционно обслужване, а ал. 2 определя срока, в който то следва да
бъде изпълнено. Следователно ал. 2 на чл. 113 от ЗЗП не урежда задължение,
различно от посоченото в ал. 1, а определя срока за предоставяне на
гаранционното обслужване. По тази причина нарушението ще бъде осъществено, ако
продавачът не привел стоката, за която е постъпила рекламация, в съотевствие
съгласно договора за продажба и срокът по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП е изтекъл. В
настоящия случай тези обективни признаци от състава на нарушението не са
налице, тъй като към 02.01.2019 г., когато АНО е приел, че е извършено
нарушението, не е изтекъл едномесечният срок от предявяване на рекламацията.
Отделно от това следва да се посочи, че тъй като
потребителят е получил стоката на 19.10.2017 г., към момента на рекламацията –
15.12.2018 г. е изтекъл срокът чл. 108 от ЗЗП. Цитираната норма въвежда оборима
презумпция според която всяко несъответствие на потребителската стока с
договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето и, се смята,
че е съществувало и при доставянето, освен ако се докаже, че липсата на
съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на
несъответствието. Тя разпределя и доказателствената тежест между страните по
договора за продажба. Затова, за да откаже да извърши гаранционно обслужване,
продавачът трябва да установи по безспорен начин, че са налице посочените в нея
изключения. По аргумент от чл. 108 от ЗЗП след изтичане на шестмесечния срок, в
тежест на купувача е да установи, че несъответствието на стоката с договора, не
е настъпило в резултат на неправилната и употреба. В настоящия случай, видно от
административно-наказателната преписка, при предявяване на рекламацията,
клиентът не представил доказателства в тази насока. В протокол за приемане на
устройство от 15.12.2018 г. е отразен вида на несъответствието – „петна по
дисплея“ и констатацията на приемащия за наличие на следи от нормална употреба.
След преглед на стоката в оторизиран сервиз е установено, че несъответствието
се дължи на механично въздействие върху телефонния апарат, което изключва гаранционното
му обслужване. Това е отразено в сервизен протокол от 02.01.2019 г., който е
доказателство за причината, поради която е настъпила повредата. Съгласно
гаранционните условия механичното увреждане на стоката, изключва гаранционното
и обслужване. Затова за **** не е съществувало задължение да ремонтира и
поправи телефонния апарат, за който е направена рекламация.
С оглед всичко изложено, настоящият касационен състав
намира за правилен изводът на районният съд, че не е доказано извършването на
нарушение по чл. 113 от ЗЗП. По отношение на
обжалваното решение не са налице касационни основания за отмяна, поради което и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд - Перник
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 651/31.10.2019 г., постановено по АНД № 1342/2019 г. по описа на Районен съд
– Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/