Р
Е Ш Е
Н И Е №
07.04.2021
година град Велинград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД , V-ти гр. състав в публично заседание
проведено на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЕНТНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР:ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 990 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производство по искове с правна квалификация чл.49,
ал.1 от СК.
Производството е образувано по искова молба на ищцата Х.С.М.,
ЕГН:********** с настоящ адрес *** и постоянен адрес ***, с адрес на
призоваване гр. Велинград, бул."Хан Аспарух"№16, чрез адв.Джуна
Тупева, срещу М.И.М., ЕГН:********** ***.
Ищцата твърди,
че с
ответника са сключили граждански брак на 15.10.2004г в
с.Бутрева, с акт за сключен граждански брак №2 от 15.10.2004г. От брачното им
съжителство имА.родено едно малолетното дете Хава М.М. с ЕГН:**********.По
време на съвместния им семеен живот, продължил 14 години, ищцата установила, че
с ответника имат непреодолими различия,несходство в характерите и житейските им
цели, които с времето отежнявА.отношенията им. А от 2018г. съпрузите били и във фактическа
раздяла.През време на брачното им съжителство ответника не проявявал отговорност
и грижи за семейството им. Ищцата с помощта и финансови средства на родителите
си подготвяла храна и зимнина за изхранването им. Въпреки,че ответника работел
и получаваше трудово възнаграждение, той не отделял пари за домакинството, а
покривал своите нужди.В тази връзка твърди, че ответникът поискал заем от
родителите й,за да си закупи лек автомобил при условие,че ще ги върне. След
което заявил, че няма да им връща нищо.След това изтеглил кредит, но не й
споделил защо и къде е използвал получените средства. А впоследствие я
обвинявал, че заради нея е изтеглил кредита. Наложило се да замине на работа
извън страната, като поискал от родителите й да му покрият разходите по
заминаването. Два пъти излизал и непрекъснато заявявал, че погасява кредита. А
за покриване на домакинските разходи не се интересувал.Ищцата твърди още, че
има проблеми с очите - диагнозата била каракта, като на двете очи й била
правена операция, след това й правили лазер и й поставили лещи. Поради
заболяването и необходимостта да полага грижи за отглеждането на дъщеря им, не
можела да работи по трудово правоотношение. Ответника от своя страна
непрекъснато я обвинявал, че не работи и й вменявал всички проблеми. Наложило
се да я закара с автомобила до София на операция, след което задължил майка й
да заплати разходите за бензина.Твърди също, че през коледната ваканция на
2018г. ответникът ги закарал с дъщеря им при родителите й, а след това не
пожела да дойде да ги вземе, като заявил,че както е отишла така да се
прибера.Настоява се на това, че тъй като ищцата не е издържала на психическия
тормоз който й налагал ответника, като не признавал да има проблеми с очите, не
я разбирал и съчувствал, затова и не се натрапила да се прибере в семейното
жилище сама.Твърди и, че от раздялата им през 2018г. до настоящия момент
ответникът е отпуснал финансови средства на детето им в размер на 300 лева и е
закупил един телефон. Както и празни обещания. Обадил се на дъщеря им, че ще й
закупи ботуши и ще ги изпрати по определено лице ,но така и не ги изпратил.
След това я попитал дА.има нужда от компютър. Детето заявило, че много се
нуждае. Той обещал, че ще и закупи, но пак останало празно обещание. Настоява
се и на това, че от две години всеки живее своя живот независимо от другия,а
ищцата е със сериозно заболяване, поради което не може да работи по трудово
правоотношение. Освен това поради съществуващия брак е лишена от получаването
на детски надбавки и социални помощи като самотна майка. С оглед на
гореизложеното счита, брака им с ответника за дълбоко и непоправимо разстроен и
лишен от всякакъв смисъл и съдържание. Разстройството на брака им не можело да
бъде преодоляно. Поради което бил налице правен интерес от настоящия иск.
Въз основа на така очертаната
обстановка се иска от съда да постанови решение,
с което да прекратите брака на страните на осн. чл.49,ал.З от СК, като дълбоко
и непоправимо разстроен, без да се произнася относно вината за негово
прекратяване. Да се предостави упражняването на родителските права върху
малолетното дете Хава М.М. с ЕГН:********** -на ищцата като майка и законен
представител; Да бъде определен режим на лични отношения на ответника с детето,
както следва :бащата да може да вижда детето всяка първа и трета събота и
неделя от 09,00 часа до 18,00 часа, без приспиване през посочените дни както и
десет дена през летния сезон, през официалните и личните празници на детето по
споразумение на родителите; Да бъде осъден ответника М.И.М., ЕГН:********** да
плаща месечна издръжка в размер на 180 лева, както и на основание чл.149 от СК
ответника да бъде осъден да плаща издръжка за минало време –една година преди
предявяване на иска в размер на 155 лева. Семейното жилище, находящо се в село
Биркова, представляващо етаж от жилищна сграда, което е собственост на
родителите на ответника, да бъде предоставено за ползване на ответника. Искане
за плащане на лична издръжка не предявява.
През
време на брачното ни съжителство сме придобили недвижимо имущество, лек
автомобил.Не предявявам претенции към движимото имущество да остане за ползване
от ответника. След прекратяване на брака желае да носи предбрачното си фамилно
име -МУСА.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В
о.с.з. ищеца редовно призована се явява лично и с адв. Тупева. Поддържа молбата за
развод.
В
о.с.з. ответника се явява лично, като на 04.03.2021 година е постъпило становище
във връзка с получения проект за доклад. В него заявява, че няма претенции по отношение на предоставянето на
родителските права над детето – те да бъдат упражнявани от неговата майка. Няма
претенции и по отношение на исканата месечна издръжка от 180 лева. Желаят като
режим на лични отношения до взима детето с приспиване, всяка първа и трета
събота и неделя, от 09 часа в събота до 18 часа в неделя. Счита, че по този
начин, като се включи и приспиването ще се осъществява пълноценен контакт с
детето, за да може от една страна да контактува и се неговите роднини по права
и съребрена линия, а от друга страна ще се спестят ненужни разходи за транспорт
и време, тъй като с майката живеят в различни населени места. Ответника да има 20 дни режим на лични отношения през
лятото, тъй като предложените 10 не са достатъчни за осъществяване на
пълноценен контакт. Желае да взима детето и за три дни през пролетната му
ваканция. Желае също да взема детето с приспиване за една вечер на Курбан
Байрям и на Рамазан Байрям, като през всяка четна година да го взема за първата
вечер на Курбан и през втората вечер на Рамазан, а през нечетни години да го
взима през втората вечер на Курбан и първата вечер на Рамазан, с час на вземане
12 часа на деня за вземане и връщане в 18 на следващия. Желае също да взема
детето с приспиване за една вечер за Нова година, като през всяка четна година
да го взема за 31.12, а през нечетна години да го взема за вечерта на 01.01, с
час на вземане 12 часа на деня за вземане и връщане в 18 на следващия. Предлага спогодба
с посочените параметри .
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните
по делото са съпрузи, като са сключили граждански брак на 15.10.2004г.
в с.Бутрева, с акт за сключен граждански брак №2 от 15.10.2004г., видно от
представеното удостоверение за брак. От представеното Удостоверение за раждане,
се установява от брака си страните да имат родено едно малолетно дете Хава М.М. с ЕГН:**********, родено на ***г.
От показанията на свидетелката Ханифе Вакльова – майка на ищцата се установява, че страните
са разделени от м.септември 2018 г. , като ответника е закарал при нея ищцата
и детето и от тогава повече не отишъл да
си ги вземе.След това е заминал за
Германия да работи като е седял там шест месеца. След като се прибрал в
България не отишъл да прибере при себе си съпругата си и дъщеря си. От както се
е върнал от Германия през 2019 година
ответника бил поддържал връзка само с дъщеря си, но не и със съпругата
си. От както са върнали до монета не бил дал никакви пари на семейството си.
Дори бил казал, че е купил ботушки на дъщеря си, които ще донесе друг човек, но
и тях не получили. Свидетелката сочи, че двамата съпрузи не са се търсили, не са контактували не подържали връзка
помежду си. Свидетелката счита, че
страните не могат да живеят вече заедно, тъй като и двамата не желаят да
живеят заедно. Свидетелката твърди също, че тя осигурява средствата за издръжка
на ищцата и детето Хава, тъй като майката на детето поради заболяване на очите
не работела. Сочи за издръжка на детето да били нужни на месец около 400лв., а
същевременно твърде тя да получава доходи в размер на 150лв. на месец. Твърди
още, че детето Хава било здраво, учело се добре и не ходело на допълнителни
уроци.
От показанията на свидетеля Али Ш. - колега и приятел на ответника, се
установява следното: Познавал ответника от 3-4 год., тъй като работели заедно
на спортна база Белмекен,но не познавал съпругата му. Работили по график – една
седмица на работа и една седмица почивали. Получавали заплати в размер на
650лв. Когато ответникът си тръгнел от работа се прибирал в дома си. Ответникът му бил споделил, че има проблеми в
семейството и са се разделили със съпругата си, но не знае от кога е станало
това. Свидетелят твърди, че миналата
2020 година той лично е закарвал поне 4 пъти ответника да види дъщеря си, като
всеки пъти ответникът му казвал, че е давал на детето по 100-150лв. Специално през
лятото на 2020г. били ходили 2 пъти, в различни месеци, които не са
последователни. Веднъж дори видял как ответникът дава на дъщеря си 150лв. Не му
бил казал защо дава на дъщеря си тези пари и дали те са за издръжка. Били
ходили двамата с ответника и на рождения ден на дъщеря му през тази година.
Тогава ответникът бил закупил на детето подарък –едно мече. Тогава дал на
дъщеря си 100 или 150лв.
По
делото е изслушано по реда на чл.15 от ЗЗДет. малолетното дете Хава М.М., в
присъствието на социалния работник Г.Балабанова, се установява, че знае за това
родителите й да се развеждат. Желае да живее при майка си, тъй като условията
там са добри, тя се грижи за нея и е свикнала да е с майка си, а баща не се
грижил много. Желае да вижда баща си два пъти в месеца. Баща й когато идвал да
й вижда й давал по 10-20лв., но други пари не й бил давал, ни то е давал за нея
пари на майка й. След като започнало делото преди около 10 дни й дал 100лв,
което било след рождения й ден, а на самия рожден ден не бил дошъл.
С оглед
на горното съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен,
като се прекрати брака между страните по делото. Същият е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 от СК-налице е липса на взаимност, разбирателство и уважение между съпрузите и
това състояние не може да се
преодолее и да се възстановят нормалните съпружески отношения между тях.
Причините довели брака до това състояние
са липсата на взаимна търпимост и подкрепа,
довели до фактическата раздяла от м.септември 2018г. на съпрузите, която
е продължила повече от две години.
Установи се, че през този период съпругата е живяла при нейните родители, а
съпруга в своя дом и през цялото време съпрузите не са се търсили и не са
поддържали контакти помежду си, което сочи на пълно отчуждение между съпрузите.
Установи се също, че съпрузите не са и положили усилия в посока на
възстановяване на брачните отношения.
Ето защо съдът намира, че брачната връзка съществува само формално и в
нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Запазването на
такъв формален, изпразнен от съдържание брак, не е оправдано нито от гледище на
интересите на съпрузите и децата им,
нито на обществото.
Съдът не следва да се произнася по въпроса за вината
за разстройството на брака, предвид желанието на съпрузите.
Съгласно чл.53 от СК - след развода съпругата може да
възстанови фамилното си име преди този брак. Тъй като съпругата е поискала това и желае да си носи предбрачното си фамилно име, а видно от
Акта за граждански брак нейното предбрачно фамилно име е Муса, то и ще се
постанови след прекратяване на брака Х.С.М.
да носи предбрачното си фамилно име - Муса.
Относно ползването на семейното жилище, съдът намира
следното:
Не се спори по делото, че съпрузите основно са живели
в жилище, находящо се в село Биркова, представляващо етаж от жилищна сграда,
което е собственост на родителите на ответника. Установява се също, че ищцата е
напуснала семейното жилище и в него е останал да живее единствено съпруга – ответник. След като ищцата е напуснал семейното жилище, а и няма
претенции за ползването на семейно жилище, то и съдът счита, че следва да се запази
съществуващото положение. Поради което и това искане следва да бъде уважено,
като семейното жилище бъде предоставено за ползване на ответника
М.И.М..
Страните нямат претенции за издръжка един към друг, до
колкото ищеца не претендира такава, а и ответника не заявил претенции за
издръжка. Ето защо и ще се постанови, че след развода страните няма да си дължат
издръжка един на друг.
По отношение на родителските права, режима на лични
отношения и издръжката на роденото от брака дете:
Съдът намира, че при постановяването на решението си
следва да се съобрази единствено с интересите на детето,
родено от брака, което в случая е
малолетното дете Хава М.М. с ЕГН:**********. С приемането на новия Семеен
кодекс законодателят определи, кои точно са правнорелевантните факти и
обстоятелства от значение при обосноваване на съдебното решение по този въпрос,
като се има предвид, че същото може да бъде изменяно по всяко време, с оглед
промяна на обстоятелствата довели до постановяването му. Съгласно чл. 59, ал.4
от СК, съдът решава при кого от родителите да живеят родените от брака деца, на
кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, определя
мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите, както и издръжката на децата, след като
обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите на
децата като: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи
и отношение към тях, желанието на родителите, привързаността на децата към
родителите, пола и възрастта им, възможността за помощ от трети лица – близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
По делото безспорно се установи, че детето на страните- Хава М.М. с ЕГН:**********, към настоящият момент е
малолетно, като е родено на ***г., и е навършило 12 години. От раздялата на родителите, продължила повече
от 2 год. и към момента детето живее с майка си, в дома на нейните родители в с.Конарско,
общ.Якоруда.
От представените
по делото писмени доказателства – социални доклади от ДСП -Велинград и
ДСП-Якоруда, се установява, че на детето Хава са осигурени и в дома на майката необходимите
условия за отглеждането на детето, съобразени с неговите нужди и възраст, като
има обзаведена самостоятелна стая с легло, бюро, телевизор и др. Жилището се
поддържа чисто и подредено и е осигурена от майката сигурна семейна среда, като
за отглеждането му помагат и бабата и дядото по майчина линия. Детето Хава е
ученичка в 5-ти клас в ОБУ „Братя Миладинови“ -с.Конарско, редовно посещава
училище и се справя добре с учебния материал. Освен това детето има изграден
приятелски кръг от съученици и деца от квартала. Установява се, че бащата – М.М.
работи като поддръжка на спортна база „Белмекен“ и реализира доходи в размер на
минималната за страната работна заплата - 650лв. месечно, както и да се прибира
в дома си през седмица, а и да е ангажиран и през почивните дни. От своя страна
майката – Х.М. не работи и не реализира доходи от труд, а е на издръжка на
своите родители, които осигуряват и средствата необходими за издръжка на детето
на страните. Видно от докладите е, че и
двамата родители имат изградена връзка с детето, притежават нужния родителски
капацитет и имат желание да се грижат за него.
Всъщност ответникът, в отговора си и не претендира да
му бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо детето Хава М..
Преценявайки на кого от двамата родители следва да се
предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Хава М. и след като направи сравнителен
анализ на събраните по делото доказателства по посочените от законодателя
критерии и с оглед стриктното следване на интересите на детето, съдът намира,
че към този момент следва да предостави упражняването на родителските права
върху това на неговата майка- Х.С.М.. От
събраните доказателства се установи, че тя отдадено и непрекъснато се е грижила
за детето от неговото раждане и до момента продалжава да се грижи за детето с помощта своите родители. Детето е много привързано
към нея, чувства се добре в дома, където понастоящем живее майката, общува и с
останалите членове на семейството в този дом, посещава училище в същото
населено място и има изграден приятелски кръг. Така изброените обстоятелства са
особено значими в преценката и предвид възраст на детето, което освен това и
само има желание да живее с майка си. Социалните работници са установили, че в
жилището на майката има самостоятелна стая, а и целият дом притежава
необходимото за нормален живот на семейството в него и за задоволяване на
потребностите на детето от дом.
По отношение режима на лични отношения на бащата с
детето:
Личните отношения между дете и родител са в интерес и
на двете страни. При определяне на мерките относно личните контакти на детето и
родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права, съдът
изхождайки от обстоятелствата по конкретния случай, трябва да определи режим на
лични отношения по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното
поддържане. Необходимо е определените с решението мерки да не стават
допълнителен източник на спорове между родителите. Семейният кодекс не определя
интензитета на личните отношения и контакти. В това отношение е дадена свобода
на съда да преценява конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се
изцяло от интереса на детето. Чрез режима на лични отношения трябва да се
постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата
и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е
да общува и с двамата си родители. По тази причина мерките за лични отношения,
с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят по-широка възможност
за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на
когото не е предоставено упражняването на родителските права. Ето защо и съдът
намира, че следва да бъде определен режим на лични контакти на детето Хава с
родителя, неупражняващ родителски права
- бащата, който режим е съобразен с установената съдебна практика. Като се
отчете и обстоятелството, че родителите живеят в различни населени места а и в
интерес на детето е то да общува с баща си по време на учебните ваканции и по
време на празници, то съдът намира основателно искането на ответника режима на
лични отношения през почивните и празнични дни да се осъществява в преспиване
на детето при бащата. Предвид горното
съда, намира да следва са се определи режим на лични отношения на бащата с
детето Хава, както следва - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00
часа до 18,00 часа, с приспиване, както и правото да го взима при себе си за 20
дни през лятната ваканция, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката и три дни през пролетната му ваканция, както и да взема детето с
приспиване за една вечер на Курбан Байрям и на Рамазан Байрям, като през всяка
четна година да го взема за първата вечер на Курбан и през втората вечер на
Рамазан, а през нечетни години да го взима през втората вечер на Курбан и
първата вечер на Рамазан, с час на вземане 12 часа на деня за вземане и връщане
в 18 на следващия, както и да взема детето с приспиване за една вечер за Нова
година, като през всяка четна година да го взема за 31.12, а през нечетна
години го взема за вечерта на 01.01, с час на вземане 12 часа на деня за
вземане и връщане в 18 на следващия.
Във всички случаи обаче следва да се посочи, че
личните контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските права биха
могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда,
естествено при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между
страните.
По основателността на исковете по чл. 143, ал.2 и
чл.149 от СК:
Претендира се от майката, на която се предоставя
упражняването на родителските права, месечна издръжка за детето Хава, в размер на 180 лева месечно,
считано от датата на входиране на исковата молба – 02.12.2020г., както издръжка
за минало време –една година назад в размер на по 155лв. месечно.
Всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали е трудоспособни и дали може да се издържа от
имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 1 и 2 от СК, размерът на издръжката,
която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие свои деца, се определя в
зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя да дава такава,
но не може да бъде по-малък от една четвърт от минималната работна заплата.
Размерът на минималната месечна работна заплата за страната е определен в ПМС,
която към датата на постановяване на настоящия съдебен акт /от 01.01.2021г./ е 650
лв., следователно минималният размер на месечната издръжка на едно дете е
162,50 лв.
Предвид изложеното за доходите на родителите и
възможността им да дават издръжка, възрастта,
задоволяване нуждите на детето с оглед правилното м отглеждане,
възпитание и хармонично развитие, както и с оглед социално – икономическите
условия в страната, съдът приема, че детето Хава М., което е на 12 години има
нужда от средства за издръжка в размер на 320 лева, които да се осигуряват от
дамата му родители. При разпределяне на тези издръжки следва да се има предвид,
че детето ще живее при майката и същата ще полага непосредствени грижи за него.
Майката претендира издръжка от 180лв., което представлява по-малко от 2/3 от
нужните средства за издръжка. Бащата се установи да реализира доходи в размер
на 650лв. месечно, при което заплащането на издръжка от 180лв. не би
представлявало особено затруднение за него. Поради което и с оглед изложеното
по-горе съдът намира, че ответникът следва да осигурява по 180 лева месечна издръжка
за малолетното си дете Хава, а
останалите съответно следва да се осигуряват от майката.
Така определената
издръжка по чл. 143 от СК се дължи, считано от постъпване на исковата
молба – 02.12.2020г., до колкото не се установи ответникът да е предоставял
ежемесечно средства за издръжка на дъщеря си Хава от тогава и до момента.
По иска по чл.149 от СК -за издръжка за минало време в
размер на 155лв. –за една година назад или за периода 02.12.2019г.-02.12.2020г.,
съдът намира следното. Установява се по делото, че родителите са разделени от
2018г., като в процесния период, посочен по горе, детето Хава М. е живяло с
майка си и е отглеждано от нея. Не се установява в това време ответникът да е
предоставял ежемесечно средства за издръжка на детето си Хава. От показанията
на св. Ханифе Вакльова – майка на ищцата, се установява ответникът
да не давал изобщо средства за издръжка на дъщеря си Хава. Показанията на тази
свидетелка се потвърждават и от изявленията на самото дете Хава М., дадени при изслушването му. Според свидетеля на ответника -Али Ш., през
2020г. ответникът бил ходил 4 пъти да види дъщеря си, като ме казвал да дава
пари на детето от по100-150лв. Свидетелят сочи само веднъж да е видял
ответникът да дава на дъщеря си 150лв. някъде през лятото на 2020г. Втори път е видял да дава на детето Хава 100 или 150лв., ведно с подаръците за рождения
му ден. Предоставянето на сума от 100лв. на детето заедно с подарък за рождения
ден, се потвърждава от изявленията на самото дете, което сочи тава да е станало
в хода не делото. Предвид така установеното съдът намира за доказано
обстоятелството, че ответникът е предоставил сума в размер на общо 250лв., за
което има безспорни доказателства. Тези парични средства следва да се отнесат
към изпълнение на задължението за предоставяне на издръжка за минало време.
Съдът не кредитира с доверие показанията на св.Али Ш., в частта за давене на
средства за издръжка още 3 пъти през 2020г., тъй като не само са неточни и
неясни по отношение на размера на средствата и времето в което се твърди да са
давани, но и свидетелят не възприел лично тези факти, а се позова на данни от
ответника. Освен това те и не кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
И тъй като се претенидра издръжка в размер на 155лв.
–за една година назад или за периода 02.12.2019г.-02.12.2020г. тоест сума в
размер на 1860лв. /155лв.х12/, а се установи ответникът да е предоставил
средства за издръжка от 250лв., то и този иск е основател до размера от 1610лв.
и като такъв ще се уважи в този размер, а за разликата ще се отхвърли, като
неоснователен поради плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.
329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато съдът не се произнася по въпроса за
вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги
направили. На основание чл. 6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата, следва да бъде определена окончателна държавна такса за
производството в размер на общо 50 лв. До колкото ищеца е внесла първоначално 25,00 лв. държавна такса, то и
ще се осъди ответника да заплати допълнителна държавна такса от 25 лв. и 323,60лв.
/259.20лв.+64,40лв./, представляваща държавна такса за определената издръжка за
напред и за минало време.
С оглед на горното съдът на основание чл.49,ал.1 от СК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД гражданския брак сключен на 15.10.2004г. в
с.Бутрева, между Х.С.М., ЕГН ********** ***, и М.И.М., ЕГН: ********** ***, за което е съставен с Акт за
граждански брак с №2 от 15.10.2004г., на осн. чл.49 от СК, като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по
въпроса за вината.
ПОЛЗВАНЕТО
НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в
село Биркова, представляващо етаж от жилищна сграда, което е собственост на
родителите на съпруга, се предоставя на М.И.М., ЕГН: ********** ***.
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяване на брака съпрузите няма да си
дължат взаимно издръжка.
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяване на брака съпругата Х.С.М., ЕГН **********
ще носи предбрачното си фамилно име МУСА.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо
роденото от брака малолетното дете ХАВА М.М.,
ЕГН:**********, на майката Х.С.М., ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения
между бащата М.И.М., ЕГН: ********** ***, с малолетното дете Хава М.М., ЕГН:**********, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота до
18,00 часа в неделя, с приспиване, както да го взима при себе си за 20 дни през
лятната ваканция, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката и
три дни през пролетната му ваканция, както и да взема детето с приспиване за
една вечер на Курбан Байрям и на Рамазан Байрям, като през всяка четна година
да го взема за първата вечер на Курбан и през втората вечер на Рамазан, а през
нечетни години да го взима през втората вечер на Курбан и първата вечер на
Рамазан, с час на вземане 12 часа на деня за вземане и връщане в 18 на
следващия, както и да взема детето с приспиване за една вечер за Нова година,
като през всяка четна година да го взема за 31.12, а през нечетна години го
взема за вечерта на 01.01, с час на вземане 12 часа на деня за вземане и
връщане в 18 на следващия, като вземането и връщането на детето става на
адреса, на който то пребивава.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН:
********** ***, да заплаща на малолетното си дете
Хава М.М. с ЕГН:**********, месечна издръжка
в размер на по 180,00 лв. (сто и осемдесет лева), считано от 02.12.2020 г., до настъпване на
законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН:
********** ***, да заплати на малолетното си дете
Хава М.М. с ЕГН:**********, СУМАТА от общо 1610лв.
(хиляда шестстотин и десет лева), представляваща издръжка за минало
време една година назад в размер на по 155лв. месечно за периода
02.12.2019г.-02.12.2020г., като ОТХВЪРЛЯ
искът над този размер до пълния претендиран такъв от общо 1860лв., като
неоснователен поради плащане.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН: **********
***, да заплати
в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на РС Велинград, сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет лева),
представляваща допълнителна държавна такса за развода,както и сумата от 323.60. (триста двадесет и три
лева и 60 ст.), представляваща държавна
такса за определената издръжка за напред и за минало време.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщението на
страните по делото, а копие от него да им се изпрати със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..