№ 4248
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110161647
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ.
Ищецът *** твърди, че на 01.3.2018 г., в гр. София, на бул. „***“, вследствие на
виновното и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство марка „***“
с рег. №****, застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, е настъпило ПТП. Твърди, че вследствие на ПТП е било
увредено собственото му имущество – 7 броя тръборешетъчни парапета и 6 броя колчета,
като е била необходима подмяната им, поради което е претърпял имуществени вреди в
размер на 966,25 лева. След покана ответникът не заплатил обезщетението. Ето защо
претендира същото, заедно със законната лихва от 07.6.2021 г. до погасяване на
задължението. Претендира разноски.
Ответникът /ФИРМА/ оспорва наличието на причинна връзка между събитието и
вредите, вкл. и при твърдения, че състоянието на имуществото не е било добро към момента
на ПТП, че имуществото е било амортизирано. Сочи, че щетите не са възстановени, че не е
спазена предвидената в договора с изпълнителя процедура, че на изпълнителя не е платена
сума за възстановяване на процесното имущество, че стойността на вредите следва да се
намали с остатъчната стойност на увреденото имущество, че претендираното обезщетение
надхвърля размера на действителните вреди. Оспорва претенцията за мораторна лихва, като
счита, че не се дължи от деня на получаване на поканата. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Фактическият състав на вземането по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ включва следните
факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за възстановяване на увреденото му
имущество в претендирания размер.
С определението от 14.12.2021 г. за безспорни между страните са обявени следните
обстоятелства: че на 01.3.2018 г., в гр. София автобус марка „***“ с рег. №**** се движи по
бул. „***“; поради виновното и противоправно поведение на водача на посоченото МПС,
който се движи с несъобразена скорост, настъпва пътнотранспортно произшествие –
автомобилът се удря в метална предпазна ограда отдясно на пътното платно; че към този
момент автобусът е бил застрахован при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”; че ищецът е стопанин на пътя, на който е
настъпило ПТП. Ето защо на основания чл. 153 ГПК съдът намира осъшествяването им за
доказано.
От представения по делото протокол за ПТП се установява, че вследствие на събитието
е била увредена част от оградата на пътя - 7 броя тръборешетъчни парапета и 6 броя
колчета, който протокол представлява официален документ. Действително, съобразно чл.
179, ал. 1 ГПК материалната доказателствен сила на протокола обхваща лично възприетите
от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът е съставен от
служител на МВР, след посещение на място и непосредствено след произшествието.
Длъжностното лице лично е установил фактите /че е налице увредено имущество/ на база
извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил само на разказа
на водача, като е констатирало както наличието на уврежданията по оградата, така и вредите
по автомобила – т.е. че е налице причинна връзка. Следователно, протоколът установява
настъпилите вреди вследствие на ПТП. Този извод се подкрепя и от заключението на
САТЕ, според което всички увреждания по вещта са в причинно следствена връзка със
събитието. Според вещото лице няма възможност за ремонтиране на щетите, а за
отстраняването им се налага замяната на увредените части с нови. Предвид установеното от
посочените доказателства и липсата на такива, от които да се установи обратното /че
оградата е била увредена преди събитието/, съдът намира, че всички описани вреди са
настъпили вследствие процесното събитие.
Доколкото по делото не е спорно, че увреденото имущество е собственост на ищеца, то
за него е настъпила вреда вследствие на процесното събитие, която вреда следва да бъде
обезщетена. Дали усреденото имущество е поправено, дали е спазен редът, по който следва
да се извърши ремонтът, са обстоятелства, неотносими към предмета на спора.
Отстраняването на вредите е факт, който не е част от фактическия състав на вземането.
2
Следователно е налице основание за възникване на задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение за вредите върху автомобила. Безспорно е, че при застраховка
„Гражданска отговорност" обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с обема
на отговорността на делинквента, но е лимитиран до размера на застрахователната сума - чл.
477, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 КЗ. Делинквентът отговаря за всички преки и непосредствени
вреди /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/, като целта на обезщетението е да постави увредения в
имущественото състояние, което той е бил преди деликта. Следователно, принципът за
пълна обезвреда изисква обезщетението за имуществени вреди да бъде в размер на
разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието
от преди увреждането, без прилагане на коефициент на овехтяване. Обезщетението има
глобален характер и се дава вместо увредено имущество. То изцяло замества имуществената
стойност на увреденото имущество, поради което оставането му в патримониума на ищеца
ще доведе до неоснователното му обогатяване, тъй като общият актив на имуществото му от
преди увреждането ще надхвърли този след обезщетяването, което очевидно е неприемлив
правен резултат - същият ще получи и цялата парична стойност за възстановяване на
имуществото си във вид от преди увреждането, и ще запази старото си повредено
имущество, което макар и да не може да се използва по предназначение има остатъчна
имуществена стойност /най-малкото на пазара на метални отпадъци/. Съгласно
заключението на САТЕ, неоспорено от страните, пазарната стойност на ремонта на щетите
без овехтяване е 973 лева. В случая обаче ищецът признава неизгодния за него факт, че е
отстранил вредите за по-малка сума – 966,25 лева. От тази сума следва да бъде извадена и
остатъчната стойност на увреденото имущество, представляваща метален отпадък при
предаване за скрап, която според заключението на САТЕ възлиза на стойност 32,55 лева.
Предвид изложеното размерът на обезщетението възлиза на 933,70 лева. Ответникът не
доказа погасяване, поради което искът следва да бъде уважен за посочената сума, а за
разликата до пълния предявен размер от 966,25 лева – отхвърлен.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 и ал. 3 КЗ ответникът дължи и
законната лихва от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
Покана е получена от ответника на 07.6.2021 г. /факт, обявен за безспорен с определението
по чл. 140 ГПК/ поради което върху уважената част от иска следва да се присъди и
законната лихва от тази дата до погасяване.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски съобразно уважената част от иска в размер на
289,89 лева /за държавна такса, депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 8,42 лева /за депозит за САТЕ и юрисконсултско
възнаграждение/.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК **** да заплати ***, код по БУЛСТАТ *** на основание
чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ сумата 933,70 лева, представляваща обезщетение вреди на 7
броя тръборешетъчни парапета и 6 броя колчета - общинска собственост, настъпили
вследствие на пътнотранспортно произшествие от 01.3.2018 г., в гр. София, на бул. „***“
поради виновното и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство марка
„***”, с рег. № ****, съставляващо застрахователен риск, покрит по договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът, заедно със
законната лихва от 07.6.2021 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 289,89 лева, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 966,25 лева.
ОСЪЖДА ***, код БУЛСТАТ *** да заплати на /ФИРМА/, ЕИК **** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 8,42 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4