РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Бургас, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Мила Г. Димова
като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно гражданско
дело № 20242100501733 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е за
втори път висящо пред въззивната инстанция, след като с Решение
№664/08.11.2024г. по гр.д.№ 4383/2023г. на ВКС , І-во г.о., е отменено
Решение № 554/26.04.2023 г. по в. гр. д. № 2058/2022 г. на Бургаския окръжен
съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Предмет на разглеждане в настоящето производство е въззивна
жалба на Г. С. Г. и М. Р. Г. - ответници пред РС-Карнобат, чрез адв. Драгнев,
срещу Решение №229/19.10.22г., постановено по гр.д. №975/21г. по описа на
Районен съд-Карнобат, с което въззивниците са осъдени на основание чл.109
от ЗС да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на Т. Й. А.
и З. К. А. да упражняват правото си на собственост върху притежавания от
тях недвижим имот, представляващ ½ ид.част от дворно място образуващо
УПИ № VI- 2107 в квартал 172 по действащия застроителен и регулационен
(подробен устройствен) план на гр.Карнобат, при граници: изток- УПИ № VI-
2106, запад- УПИ № XXIV-3535 север- улица, юг- УПИ № XxIII-3539 и
реално самостоятелен обект - жилище, заемащо целия втори етаж от
построената в дворното място двуетажна двуфамилна жилищна сграда, като
премахнат стопанска постройка, изградена в югоизточната част на УПИ №
XXIV-3535, кв.172 на 0,15 м. от оградата на УПИ № VI -2107 в кв. 172, със
застроена площ 22,70кв.м. и височина 2,45м. към УПИ № VI -2107 и са
осъдени да заплатят на ищците сумата от 2485,00 лева, представляваща
направените от ищците разноски по делото.
1
Въззивниците изразяват недоволство от обжалваното решение и
претендират отмяната му с постановяване на въззивно решение, с което искът
да бъде отхвърлен. Позовават се на Решение №122/28.10.21г. по гр.д.
№4324/19г. на ВКС, за да обосноват оплакване за недопустимост на
решението, поради това, че за ответниците не е налице пасивна легитимация
по предявения иск.С позоваване на СТЕ оспорват извода на съда, че
постройката се намира навътре в имота на ответниците и е невъзможно
дъждовните води от нея да се оттичат в сградата на ищците - в тази връзка
оспорват показанията на свидетелите. Оспорват извода на съда за
съществуване на грешка в кадастралния и регулационен план и излагат
аргументи и обсъждат нормативната уредба на ЗКИР и ЗУТ за реда и начина,
по който тези грешки подлежат на отстраняване. Доколкото сградата на
ищците е на регулационната граница, оспорва тезата на ищците, че и
второстепенната постройка на ответниците се намира на калкан. Намират, че
съдът не е установил твърдяното от ищците действие/бездействие да създава
на ищците пречки за ползване на имота им, по-големи от обикновените,
съобразно Решение №57/26.02.2021г. по гр.д.№4517/2019г. на ВКС.Намират,
че простото позоваване на факта, че са нарушени строителните правила и
норми, не води до основателност на иска; самите ищци са построили своята
постройка на границата, поради което долепянето на постройката на
ответниците не може да се счита за нарушаващо правилата за отстояние. В
тази връзка анализират нормите на Наредба №5 за правила и норми за
ТСУ/77г. и ППЗТСУ.Според въззивниците, постройката им е изградена в
рамките на допустимата грешка; след време и ищците са изградили при
условията на свързано застрояване своя постройка, след като са били наясно с
параметрите на постройката на ответниците. Считат, че ако е налице теч, той е
отстраним с промяна на ската на покрива, а не с премахване на цялата
постройка.Посочват практика на ВКС и твърдят, че първоинстанцинното
решение й противоречи.
В срока по чл.263,ал.2 ГПК въззиваемите - ищци по иска З. К. А. и Т.
И. А., чрез адв. Гонкова - Трайкова представят писмен отговор, в който
излагат съображения за потвърждаване на решението; аргументират
възраженията си срещу твърденията на въззивниците за недопустимост на
решението поради липса на пасивна легитимация. При обсъждане и анализ на
твърденията на ищците, тези на ответниците в отговора на исковата молба,
извършените единична и тройна съдебно - технически експертизи,
представените документи за собственост и гласните доказателствени средства,
въззиваемите намират за установено, че ответниците са изградили постройка в
собствения си имот на 0.15 м. от оградата с имота на ищците; имотите са
разделени от масивна ограда от бетонови блокчета и тухлена зидария със
стоманобетонна козирка, върху която са наредени керемиди, съобразена с
денивелацията между имотите, като в частта на постройката има възможност
за попадане на дъждовни води и сняг, които се оттичат върху керемидите на
оградата. При установяване от доказателствата по делото, че постройката е
изградена през 1980г., въззиваемите извършват анализ на действащите към
този момент норми на ЗТСУ и ППЗНСУ и Наредба №5 за строителните
2
правила и норми, за да обосноват извод, че постройката съставлява незаконен
строеж, за който ищците не са дали съгласие, подлежаща на събаряне и
засягаща съществено правата на ищците. Въззиваемите извършват подробен
анализ на предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл.109 ЗС,
за да обосноват тезата си, че в настоящия случай те са налице.
С Определение №37/05.01.2023г. БОС е конституирал наследниците
на починалия на 14.11.2022г. ищец, а именно: син Р.Т.А. с ЕГН ********** и
*** Д.Т.А. с ЕГН**********.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259 ГПК от правно-легитимирани лица, за които
съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение;
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е
допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на
страните, обсъди събраните по делото доказателства и тези, събрани при
изпълнение задължителните указания на ВКС съгласно Решение
№664/08.11.2024г. по гр.д.№ 4383/2023г. на ВКС , І-во г.о.,съобразявайки
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищците З. К. А. и Т. И. А. са ***, придобили през време на брака си
по силата на нотариален акт № ** том * дело № ***/19** г. на PC гр.Карнобат,
нотариален акт № *** том * дело № ***/19** г. на PC гр.Карнобат, нотариален
акт № *** том ** дело № ****/20** г. на нотариус 323 при PC- гр.Карнобат и
нотариален акт № ** том * дело ***/19** г. на PC- гр.Карнобат правото на
собственост върху недвижим имот, находящ се в град *** ул. *** № ***, а
именно: 1/2 идеална част от дворно място цялото с площ 260 кв.м, образуващо
УПИ № VI- 2107 в квартал 172 по действащия застроителен и регулационен
(подробен устройствен) план на града, при граници: изток- УПИ № VII-2106 ,
запад- УПИ № XXIV-3535, север- улица, юг- УПИ № ХХШ-3539, както и на
самостоятелен обект,представляващ жилище, заемащо целия втори етаж от
построената в описаното дворно място двуетажна двуфамилна жилищна
сграда, състоящо се от две спални, дневна, трапезария, кухня-бокс, баня,
тоалетна, килер, коридор и две тераси, отделно на масивна селскостопанска
постройка в югозападната част на гореописаното дворно място.
Ответниците Г. С. Г. и М. Р. Г. са *** - собственици на първи етаж от
двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена в имота, съгласно
нот.акт№ ** том ** село № ***/19**на КРС, построена в УПИ № XXIV-3535 в
квартал 172 по ПУП на града, както и на У ид.ч. дворното място, при граници:
изток- УПИ № VI- 2107, запад- УПИ № V-2122, север- улица, юг УПИ №
XVII-2108.
Не се спори, че на границата с имота на ищците УПИ №VI- 2107, в
УПИ №XXIV- 3535, ответниците са изградили и ползвали селскостопанска
постройка от ламарина и метални рамки с мрежа, с дървена покривна
конструкция, покрита с ондулин и гофрирана ламарина, служила през
годините за отглеждане на домашни животни и птици. От изграждането на
3
тази постройка тя се използвала от ответниците.
Ищците твърдят, че постройката е изградена без строително
разрешение и не отговаря на техническите изисквания за постройки със
стопанско предназначение. Освен това при дъжд и снеготопене от постройката
се стичат води върху масивната ограда между двата имота, като влагата се
просмуква и поврежда мазилката. На следващо място, от постройката се
разнасяли неприятни миризми, които се засилвали през лятото, тъй като в тях
са се отглеждали животни, макар и в момента да е преустановено
отглеждането на домашни животни. Така тази постройка, намираща се в
непосредствена близост до имота на ищците, им създава пречки за ползването
на собствения им имот по-големи от обикновените.
Претендират осъждане на ответниците да преустановят противоправното си
препятстване на ищците да упражняват собственическите си права по
отношение на притежавания от тях недвижим имот в гр.*** ул.*** № ***
представляващ 1/2 ид.част от дворно място образуващо УПИ № VI- 2107 в
квартал 172 по действащия застроителен и регулационен(подробен
устройствен) план на гр.Карнобат, при граници: изток- УПИ № VI- 2106,
запад- УПИ № XXIV-3535 север-улица, юг- УПИ № XXIII-3539 и реално
самостоятелен обект - жилище, заемащо целия втори етаж от построената в
дворното място двуетажна двуфамилна жилищна сграда, като премахнат
стопанска постройка, изградена в УПИ № XXIV-3535, кв.172 на 0,15 м. от
оградата на УПИ № VI -2107 в кв. 172, със застроена площ 22,70кв.м. и
височина 2,45м. към УПИ № VI -2107.
Ответниците оспорват иска. Заявяват, че са се нанесли в имота си
през 1978 г. и са построили в източната половина на дворното място временна
постройката за дърва и брикети, като към изграждането й от източната страна
е съществувал само празен парцел. Заявяват, че са разширили постройката и
от 1979 г. са отглеждали животни, но са поддържали добра хигиена, а от около
година и половина не отглеждат животни в постройката. Посочват, че
постройката е търпим строеж и фактическо положение, съществуващо и
търпяно от ищците в продължение на повече от четиридесет години. Според
ответниците, водата от постройката не се стича в имота на ищците тъй като
покривът бил с обратен наклон.
За установяване твърденията на страните в първоинстанционното
производство са разпитани Г. Й. и Р. Г..
Според св. Г. Й., в двора на ищците, „залепена на оградата на Т. и е
на самата ограда“, „върху плочата на Т.“ е направено барбекю, в ниската част.
До него, по дължината на оградата и по-високо от нея, е направена
постройката на ответниците. До барбекюто се стига по железни стълби; там
има маса и цветя; там се хранят ищците. От постройката на ищците на втория
етаж започва постройката на ответниците. Според свидетеля, между двете се
стича водата. Според свидетеля, когато валят проливни дъждове, водата пада
и се оттича върху оградата, изградена от ищеца с каменни блокчета; така
оградата е зеленясала от страната на ищците. Според свидетеля ответниците
са отглеждали зайци в тази постройка и през лятото се е разнасяла миризма.
4
Жилищния етаж на ищците била в близост до постройката на ответниците и
миризмата се усеща в жилището им. Според свидетеля ответниците вече не
отглеждат зайци и „от доста време не се усеща миризма“. Заявява: Това лято
ги нямаше зайците, не съм усещал миризмата това лято.
Свидетелят Р. Г. / *** на ответниците/ посочва, че двата двора са на
различни нива:този на ответниците е по-висок и има подпорна стена, на
тяхното ниво, която била с циментови колове и мрежа. След това ищците си
построили тяхна ограда с циментови блокове, върху която имало керемиди.
Подпорната стена е около 2.00 - 2.50 метра висока и има циментови колове.
Според свидетеля наклонът на керемидите е към двора на ищците.
Ответниците имат изградена през 1980 г. барака от ламарина, която е на
границата с ищците, в която са отглеждани зайци до преди година. Покривът
на постройката е от гофрирана ламарина, към двора на ответниците с улук.
Когато валяло дъжд всичко се стичало в градинката пред постройката. В
момента свидетелят отглеждал „4 гугутки“. В постройката имало канализация.
Според свидетеля постройката на ищците се намира в югозападния ъгъл на
двора и на запад граничи с двора на ответниците; плочата на постройката на
ищците е наравно на пода на постройката на ответниците - даже по-висока от
терена им. Според свидетеля между страните възникнали спорове след като
ответникът пуснал сигнал, че в избата, която граничи с тази на ищците, има
влага.
За установяване твърденията на страните пред РС-Карнобат са
извършени две единични и една тройна съдебно - технически експертизи.
Експертизата, извършена от вещо лице Стефка Раканова, което е със
специалност „строителство и архитектура“ установява, че между двата
поземлени имота е изградена ограда от бетонни блокчета и тухлена зидария,
със стоманобетонна козирка, върху която са наредени керемиди. Съществува и
запазена част от ограда с телена мрежа с един бетонов кол. Постройката се
намира в югоизточната част в имота на ответниците с площ от 22,70 кв.м. и е
построена на 0,15 м. от оградата, разделяща имота на ищците - УПИ № VI-
2107 и имота на ответниците -УПИ № XXIV-3535 в кв. 172. Представлява
стопанска постройка от метална конструкция, носещи метални тръби, стените
са с метална мрежа и ламарина в т.ч. и профилирана. Ламарината в
североизточната част на постройката към УПИ № VI-2107 е повдигната и
съществува възможност дъждовни води и води от снеготопене да се изтичат
върху керемидите на изградената ограда от ищците. В кота 0 на двата имота
има денивелация и имотът на ищците е по-нисък с около 0,80см. спрямо
имота на ответниците. В съдебно заседание вещото лице Р. пояснява, че
постройката в двора на ищците не е по-висока от стопанската постройка на
ответниците; в кота 0 на двата ПИ има деневилация, като имота на ищците е
по-нисък с около 0.80 см спрямо имота на ответниците. Затова ответниците са
направили подпорни стени към УПИ 27 от улицата към УПИ-то или в южната
част на парцела в южната част на задната част. Процесната постройка е
спрямо кота на терена на ответниците и е на около метър на котата на терен;
покривът й е към двора на ответниците. Според експертизата изградената
ограда не е съобразно издаденото строително разрешение, т.к. в разрешението
5
е описано колко да е плътната част и колко ажурна ограда. Никъде в
разрешението за оградата (от 1985г.) не е описано според коя точка на
денивилацията следва да бъде построена и височината.
Вещото лице инж. Мирчо Мавродиев /геодезист/ заключава, че
оградата, поставена от ищците, е навлязла в имота на ответниците, съгласно
действащия кадастрален и регулационен план, като разликата е над
допустимата от 0,39 м. до 0,59 м., а допустимата грешка е до 0,30м.
Извършената тройна СТЕ установява, че съществува грешка в
действащия кадастрален и регулационен план, тъй като на кадастралния план
границата между двата имота не е нанесена правилно, а регулационната линия
минава на отразената граница между двата имота. По действащия план
границата на място не съответства и съществува грешка в отразяването на
кадастралния план, а оградата съответства на действителната граница между
имотите. Според вещите лица, в действащия кадастрален и регулационен план
на гр.Карнобат за кв. 172 от 1989 г., имотната граница между имотите с пл. №
3535 и пл. № 2107, минаваща по калканните зидове между двете масивни
двуетажни жилищни сгради, е отразена грешно. Грешно е заснета и масивната
стопанска постройка в югозападния ъгъл на имот с пл. номер 2107 и това води
до грешно проведена дворищно регулационна линия, която е имотна граница.
При извършено правилно отразяване в кадастъра и се проведе дворищно-
регулационната линия между двете УПИ-та по калканния зид и на юг по
стената на масивната стоп.постройка, регулацията съответства на
трасировъчните чертежи към плана, извадка от които представлява протокола
за строителна линия и ниво от 26.06.1985 г. и съответства на имотната граница
на място и на регулационната линия по плана от 1974 г. който не е действащ.
Съществуващата на място масивна ограда и калканен зид съответстват на
посочените протоколи за строителна линия.
В първоинстанционното производство са представени договор за
ремонт и протокол за ремонт, видно от които ответниците са възложили на
трето лице ремонт на покрива на постройката, съобразно посоченото в
заключението на в.л. Раканова.Сочени документи представляват частни
такива, нямат обвързваща съда материална доказателствена сила и с оглед
оспорването им от насрещната страна при представянето им в съдебно
заседание на 03.05.2022 г., предвид задължителните указания на ВКС, дадени
в Решение №664/08.11.2024г. по гр.д.№ 4383/2023г. на ВКС , І-во
г.о.,настоящият въззивен съд е допуснал съдебно-техническа експертиза,
извършена от вещото лице Стефка Раканова.Видно от
заключението,неоспорено от страните и ценено от съда като обективно и
компетентно дадено, към момента на огледа месец януари 2025г. вещото лице
констатирало, че е извършен частичен ремонт на покрива на
селскостопанската постройка. Част от ламарината под дървената покривна
конструкция на стопанската постройка в УПИ ХХІV -3535 ,кв.172 по плана на
гр.Карнобат била премахната, поради което нямало възможност да се оттичат
води от покрива на стопанската постройка между УПИ VІ-2107 и УПИ
ХХІV-3535 в кв.172.
6
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Уважаването на иск с правно основание чл.109, ал.1 ЗС предполага
установяване наличието на две кумулативно дадени предпоставки: първо, че
ищецът е носител на правото на собственост върху определена вещ и второ, че
ответникът извършва неоснователни действия, с които пречи на първия да
упражнява правото си на собственост върху тази вещ (ТР №31/84г. по гр.д.
№10/84г. на ОСГК). С цитираното решение Върховният съд е поддържал
разбирането, че „ в случаите на извършен строеж без разрешение или в
отклонение на издаденото разрешение и/или на други строителни книжа
заинтересованият собственик (съсобственик) не е длъжен да търпи и понася
ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от
създаденото състояние, когато е нетърпимо според закона. При нетърпимост
на същото всяко отклонение от разрешението или строителните книжа следва
да се счита за съществено в случаите, когато се нарушават техническите,
технологическите, санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-
градоустройствените изисквания за строежа, действащите застроителни
планове и техническите нормативи, по които следва да се осъществи
строежът“.
С последващата и актуална тълкувателна практика - Тълкувателно
решение №4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, ВКС стеснява
приложното поле на иска по чл. 109 ЗС, доколкото счита, че
неоснователността на действията, които извършва ответника сама по себе си
не дава право на защита по този ред, ако с тези действия не създават пречки на
собственика.Следователно, касационната инстанция намира, че „за уважаване
на иска по чл.109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не
само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие
или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/“.
В Решение № 50110 от 20.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4712/2021 г.,
II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева се казва: „ ...Приема се
безпротиворечиво в практиката на Върховния касационен съд, че търсената
защита с иска по чл. 109 ЗС трябва да съответства на нарушението и да се
ограничава до преустановяване на онези действия или състояния, в които се
състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да
нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано
неговите права. Предмет на преценка от съда с оглед на конкретните
установени по делото обстоятелства е дали търсената от ищеца защита
съответства по интензитет на нарушението и дали чрез нея ще се постигне
преследваната цел. Поради това съдът не е напълно обвързан от
формулирания петитум на иска по чл. 109 ЗС и може да осъди ответника да
преустанови извършването или да извърши само онези действия, които са
достатъчни за адекватна защита на собствеността на ищеца.“.
Ищците твърдят, че безпрепятственото и спокойно ползване на
имота им се нарушава от ответниците с отглеждане от последните на зайци в
7
постройката, в следствие на което се разнасяла неприятна миризма.Това им
твърдение обаче се опровергава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства,установяващи, че тази дейност на ответниците е преустановена
една година преди предявяване на иска. Ответниците не оспорват
обстоятелството (това потвърждава и синът им в качеството на свидетел пред
РС-Карнобат), че в процесната постройка са отглеждани зайци, но и ищците
признават, че тази дейност е прекратена.
Друго твърдение за смущаващо правото на собственост на ищците
действие е незаконното изграждане на второстепенна постройка, от покрива
на която се стигат/оттичат води, които навлажняват оградата между двата
парцела, от страната на ищците и така препятстват правото им а ползват
имота си. Видно от Решение №664/08.11.2024г. по гр.д.№ 4383/2023г. на ВКС
, І-во г.о., „…разположението на процесната стопанска постройка в близост до
общата регулационна граница между имотите на страните само по себе си не е
основание да се иска нейното събаряне. Макар за тази постройка да няма
строителни книжа и да се намира в близост до общата регулационна граница
между имотите на страните, вместо да е разположена на самата граница при
възможност за застрояване на калкан /налице е грешка в отразяването на
вярната имотна граница в плана, а оттам и изместване на регулационната
линия/, то тя не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост
върху своя имот, тъй като те също имат сграда, долепена до общата
регулационна граница откъм стопанската постройка на ответниците.“
Установеното в настоящето съдебно производство неоснователно
действие по смисъла на чл. 109 ЗС е оттичането на дъждовни води от покрива
на стопанската сграда на ответниците върху плътната ограда между двата
имота и навлажняването й откъм страната на ищците. Следва да се подчертае,
че новият състав на въззивния съд на основание чл. 294, ал. 1 ГПК е обвързан
от дадените в отменителното решение на ВКС указания по прилагането и
тълкуването на закона, като действията му по разглеждане на спора са се
концентрирали върху отстраняване на незаконосъобразното действие, което е
послужило като основание за отмяна на предходното въззивно решение.
Съобразно Решение № 62 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 339/2015
г., II г.о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска "За да бъде уважен
иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за
нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което
пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът
следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото
на собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои
нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма,
сочеща на резултат в "сегашно" време, изисква установяване на действието и
съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на
връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на
препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези
действия.“
При разглеждане на делото от настоящия въззивен съдебен състав
8
категорично се установи от заключението на вещото лице Р.,че след извършен
частичен ремонт на покрива на селскостопанската постройка на въззиваемите
част от ламарината под дървената покривна конструкция на стопанската
постройка в УПИ ХХІV -3535 ,кв.172 по плана на гр.Карнобат е премахната,
поради което няма възможност да се оттичат води от покрива на стопанската
постройка между УПИ VІ-2107 и УПИ ХХІV-3535 в кв.172.С оглед на това
искът по чл.109 ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли, а решението на
РС-Карнобат в частта , с която искът е уважен, е неправилно и
незаконосъобразно,което налага отмяната му.
На основание чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе по въпроса за
разноските,извършени по делото,като искане за това са предявили и двете
страни.
Ищцовата страна е извършила разноски както следва:пред РС-
Карнобат заплатено адвокатско възнаграждение от 800 лева , 225лева
възнаграждение за вещо лице по назначената СТЕ, извършена от вещо лице
със специалност „строителство и архитектура“ ; 470 лева за СТЕ, извършена
от вещо лице-геодезист; 1140 лева за тройна СТЕ, извършена от вещи лица-
геодезисти; пред ВКС въззивниците са извършили разноски в размер на 600
лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 30 лева за заплатена д.т.;при
новото разглеждане на спора пред настоящия съд са извършили разноски в
размер на 500 лева за заплащане на СТЕ, извършена от вещо лице със
специалност „строителство и архитектура“ в размер на 600 лева.
При разглеждане на въпроса за съдебно-деловодните
разноски,извършени от страните,съдът съобрази следните обстоятелства:
Видно от протокол №82 от съдебно заседание на 14.03.2022г. на РС-Карнобат,
процесуалния представител на ответниците е заявил,че е премахната
ламарината от покрива на постройката на ответниците, която ламарина според
констатациите на вещото лице Р. по първоначално назначената от районния
съд СТЕ е предпоставка за смущаване правото на собственост на ищците
поради изтичане на дъждовните води и навлажняване на плътната ограда
между двата имота.Това заявление на ответната страна не е оспорено от
ищците пред районния съд в същото съдебно заседание, поради което
настоящият съдебен състав приема, че към 14.03.2022г. вече е била
отстранена пречката, водеща до смущаване правото на собственост на
ищците.Освен горното обстоятелство, настоящият въззивен състав отчита и
факта, че обемът на претендираното от ищците спорно право по делото е бил
значително по-голям от постигната защита,тъй като ищците с иска си по
чл.109 ЗС са претендирали премахване на второстепенната постройка на
ответницата като незаконно построена, в каквато връзка са били и
ангажирани пред районния съд допълнителна и тройна съдебно-технически
геодезически експертизи,в който смисъл са и доводите,изложени в
касационната жалба пред ВКС. Така целеният от ищците правен резултат
обаче не е постигнат,поради което направените от тях в тази връзка разноски
за съдебно-геодезически експертизи не следва да се присъждат в тежест на
ответниците по делото.По тези съображения и на основание чл.78,ал.1 ГПК и
по аргумент на противното от чл.78,ал.2 ГПК , ищците имат право на разноски
9
само за заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство в размер на 800 лева адвокатско възнаграждение и разноски в
размер на 225 лева за СТЕ пред РС-Карнобат, извършена от вещо лице със
специалност „строителство и архитектура“, което е установило причината за
изтичане на дъждовните води и навлажняване на плътната ограда между
двата имота,която причина е била отстранена от ответниците още в
първоинстанционното производство.Останалите извършени от ищците
съдебно-деловодни разноски следва да останат в тяхна тежест, включително и
тези, извършени пред ВКС, за които на основание чл.294,ал.2 ГПК въззивният
съд дължи произнасяне.По изложените съображения ,независимо от
отхвърлянето на иска по чл.109 ГПК, на въззиваемите-ищци се дължат
разноски от въззивниците-ответници в определения по-горе размер от 1025
лева.
Въззиваемите-ответници по иска са извършили разноски пред РС-
Карнобат в размер на 625 лева , от които заплатен адв.хонорар-500 лева и
заплащане за експертизи- 125 лева,които разноски по аргумент от противното
на чл.78,ал.2 ГПК следва да останат в тяхна тежест. Въззивниците- ответници
са извършили разноски в общ размер от 330 лева по в.гр.д.№ 2022/2022г. на
БОС, решението по което е отменено от ВКС,по която причина и при новото
разглеждане на спора от въззивната инстанция в полза на въззивниците-
ответници следва да се присъдят тези съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №229/19.10.2022г., постановено по гр.д.
№975/2021г. по описа на Районен съд Карнобат, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на З. К. А., ЕГН**********, Р.Т.А. -
ЕГН********** - двамата с адрес: град *** обл.*** ул.*** № **ф* ет.* и
Д.Т.А. ЕГН********** от гр.*** ул.*** № ** вх.* ет.*, ЗА ОСЪЖДАНЕ на Г.
С. Г., ЕГН********** и М. Р. Г., ЕГН**********, двамата с адрес: град ***
обл. *** ул. *** № ** ет. *, на основание чл.109 от ЗС, ДА ПРЕУСТАНОВЯТ
НЕОСНОВАТЕЛНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ, с които пречат на Т. Й. А. и З. К. А.,
да упражняват правото си на собственост върху притежавания от тях
недвижим имот, представляващ У ид.част от дворно място образуващо УПИ
№ VI- 2107 в квартал 172 по действащия застроителен и регулационен
(подробен устройствен) план на гр.Карнобат, при граници: изток- УПИ № VI-
2106, запад- УПИ № XXIV-3535 север- улица, юг- УПИ № XXIII-3539 и
реално самостоятелен обект - жилище, заемащо целия втори етаж от
построената в дворното място двуетажна двуфамилна жилищна сграда, КАТО
ПРЕМАХНАТ СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, изградена в югоизточната част
на УПИ № XXIV-3535, кв.172 на 0,15 м. от оградата на УПИ № VI -2107 в кв.
172, със застроена площ 22,70кв.м. и височина 2,45м. към УПИ № VI -2107.
ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН********** и М. Р. Г., ЕГН**********,
10
двамата с адрес: град *** обл. *** ул.*** № ** ет. *, да заплатят на З. К. А. с
ЕГН**********, Р.Т.А. с ЕГН********** - двамата с адрес: град *** обл.***
ул.*** № **ф* ет.* и на Д.Т.А. ЕГН********** от гр.*** ул.*** № ** вх.*
ет.*, СЪДЕБНО - ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ, в размер на 1025 лева.
ОСЪЖДА З. К. А. с ЕГН**********, Р.Т.А. с ЕГН********** -
двамата с адрес: град *** обл.*** ул.*** № **ф* ет.* и Д.Т.А.
ЕГН********** от гр.*** ул.*** № ** вх.* ет.*,да заплатят на Г. С. Г.,
ЕГН********** и М. Р. Г., ЕГН**********, двамата с адрес: град *** обл. ***
ул.*** № ** ет. *, съдебно-деловодни разноски в общ размер от 330 лева.
Настоящото решение подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от
него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11