Р Е Ш Е Н И Е
260327/30.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми
състав,
на осми декември през две
хиляди и двадесета
година,
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й. К.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
районния съдия
ГД № *** по описа на
ШРС за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство за делба на
недвижим имот във втора фаза. С Решение на ШОС по в.гр.д. №*** по описа за 2019
година е отменено Решението №***/***г., постановено по гр.д.№***/2019г. по
описа на Районен съд Шумен, като е допусната съдебна делба между Ю.Ю., родена на ***г. в гр. Шумен, Г. С., роден на ***г. в гр. Шумен и М.Т.Я.,
ЕГН **********, пост. адрес: ***, на
следния недвижим имот: самостоятелен
обект с ИН ***по кадастралната карта на гр.Шумен, одобрена със заповед № ***г.
на изп. директор на АГКК, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж с ИН ***и под обекта с ИН ***, с административен адрес: гр.Шумен, намиращ
се в сграда с ИН ***, построена в поземлен имот - общинска собственост с ИН ***,
който имот представлява апартамент /жилище/ на четвърти етаж от източното крило
на сградата, с площ 96.40 кв.м и се състои от кухня, всекидневна, хол, две
спални, баня, тоалетна и две тераси с прилежащите му: таван №
5, с площ 6 кв.м, маза № 2, с площ 4 кв.м и 0.1105 ид. части
от общите части на сградата и от правото и на строеж в поземления имот,
представляващ УПИ VII в квартал*** по ДРП на гр.Шумен, при дялове : по 2/9 (две девети) ид.ч. за Ю.Ю. и Г. С. и 5/9 (пет
девети) ид.ч. за М.Т.Я.. Решението е влязло в законна сила.
В първото по делото заседание, след влизане в сила на решението
по допускане на делбата, ищците предявяват претенция по сметки на осн. чл. 31,
ал. 2 ЗС – за месечно обезщетение за ползата, от която са били лишени –
ползването на 2/9 ид.ч. за всеки един, общо 4/9 ид.ч от имота за сумата от
500лв. / по 250 лв. за всеки ищец/, за периода от връчването на нотариалната
покана на 04.08.2020г., до произнасянето
на съда. Ответницата прави искане по смисъла на чл. 349, ал.2 от ГПК, за възлагането
в дял на процесния имот.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното: Процесният имот е допуснат до делба,
при горепосочените делбени квоти за съделителите- по 2/9 ид.ч. за Ю.Ю. и Г. С. и 5/9 ид.ч.
за М.Т.Я..
Видно
от заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от съда като
компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, допуснатият до делба
недвижим имот - самостоятелен
обект с ИН ***по кадастралната карта на гр.Шумен, одобрена със заповед № ***г.
на изпълнителния директор на АГКК, със съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж с ИН ***и под обекта с ИН ***, с административен адрес: гр.Шумен,
намиращ се в сграда с ИН ***, построена в поземлен имот - общинска собственост
с ИН ***, който имот представлява апартамент /жилище/ на четвърти етаж от
източното крило на сградата, с площ 96.40 кв.м и се състои от кухня,
всекидневна, хол, две спални, баня, тоалетна и две тераси с прилежащите му:
таван № 5, с площ
6 кв.м, маза № 2, с площ 4 кв.м и 0.1105 ид. части от общите части на сградата
и от правото и на строеж в поземления имот, представляващ УПИ VII в квартал***
по ДРП на гр.Шумен, е неподеляем.
Според
същото заключение, пазарната стойност на процесния недвижим имот се равнява на
сума от 87 000 лв. Експертът посочва, че месечният пазарен наем, на който
апартаментът би могъл да се предложи е 300лв., като е конкретизирал размера на
всеки съделител поотделно, според притежаваната от него идеална част: за Ю.Ю.- по 67 лв. на месец
; за Г. С.- по 67 лв. на месец или общо за двамата по 133 лв.на месец; за М. Т.Я.
– по 167 лв.на месец.
Относно искането по чл. 349, ал.2 от ГПК
.
Съгласно чл. 349, ал.2 от ГПК, ако неподеляемият
имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е
живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в
неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или
с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо,
предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи,
който предложи по-висока цена.Условията, при които законът дава възможност да
бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, касаят от
една страна обекта на съсобствеността - делбеният имот следва да има характер
на жилищен, да е неподеляем и съсобствеността върху му да е възникнала от
наследяване, а от друга страна - определени изисквания, на които следва да
отговаря съделителят - да е живял в жилището при откриване на наследството и да
не притежава друго такова.
По делото е представена справка от имотен регистър при Служба по
вписвания удостоверяваща, че ответницата няма друго жилище и копие от лична й
карта, съдържаща информация за постоянния й адрес – адресът на процесното
жилище. В случая няма спор между страните, че ответницата няма друго жилище и е
живяла в имота към момента на откриване на наследството на своя наследодател –
нейният баща Т.Я.П.,
който е брат на ищците. Горното обстоятелство се установява и от показанията
на част от разпитаните свидетели в първа
фаза на делбата - св.Ю., св. В.Х. и св. С.Х.. Установи се чрез изготвената по
делото СТЕ, че имотът е неподеляем.
Спорът между страните е за начина на извършване на делбата –чрез
публична продан или при наличие на условията по чл. 349 ал.2 от ГПК дали следва да бъде възложен имотът на
ответницата, доколкото тя не е пряк наследник на общия наследодател. Общият
наследодател е Я.
Д. П. /с имена Я. Д. Д./, починал на ***г., когато ответницата
М. Т.Я. не е била родена. Я. Д. П. е баща на ищците и на Т.Я.П., който е баща
на ответницата М. Т.Я. и е починал на ******г. В ТР №1/2004г. на ВКС и конкретно в т.9 се
посочва, че когато съсобствеността на неподеляемия делбен жилищен имот възниква
в резултат на две или повече открити наследства, то за възлагането по чл. 288, ал. З ГПК е достатъчно претендиращият възлагане съделител да е живял в
имота при откриване на наследството, от което черпи права. В разясненията на ТР
№1/2004г. на ВКС за този текст е прието, че разпоредбата на чл. 288, ал. 3 от ГПК установява законовото изискване претендиращият възлагане
съделител да е наследник, който е живял в имота при откриване на наследството,
т. е. към момента на смъртта на наследодателя. Правото да иска възлагане в дял
може да се реализира в делбения процес, ако за претендиращия
съделител-наследник са налице всички материалноправни предпоставки. При две и
повече наследства, ако всеки съделител, който има качеството на пряк наследник
или по заместване, е живял в процесния недвижим имот към смъртта на
наследодателя си, той формално отговаря на условието на закона. В случай на
смърт по време на процеса, настъпила преди упражняване на правото да се иска
възлагане по чл. 288, ал. 3 от ГПК, то
може да се упражни от неговите наследници. Граматическото тълкуване налага
извода, че условието "да е живял в имота" следва да е налице по
отношение на този, който е упражнил правото, а ако са няколко и между тях има
конкуренция, законът следва да се приложи съобразно с разясненията по т. 7 на
ТР.
Същевременно, с Решение №4 от 18.02.2019г. на ВКС по гр. д. №
4976/2017 г., I г. о., ГК, с докладчик
съдия Б. Д., е било
допуснато касационно обжалване на основание чл.
280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: дали съделителят, заявил претенция за
възлагане, следва да е живял в имота при откриване на наследството на прекия му
наследодател, от който черпи права, или в този имот следва да е живял неговия
наследодател, към момента на откриване на наследството от общия наследодател, с
който няма пряка наследствена връзка. В Решение №4 от 18.02.2019г. I г. о., ГК на ВКС
посочва, че ако допуснатият до
делба имот е неподеляем и е жилище, всеки съделител, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да иска да му бъде
възложен в дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят в пари.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 9 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС,
когато делбеният имот е предмет на две и повече последователни наследявания,
всеки съделител, който има
качествата на пряк наследник или е наследник по право на заместване и е живял в
неподеляемия делбен имот, съсобствен на основание наследяване, формално
отговаря на изискването на чл.
288, ал. 3 от ГПК /отм./, ако е живял в имота към момента на откриване на
наследството на прекия си наследодател, от който черпи права. Не е необходимо
да е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството на общия
наследодател назад във времето, когато той все още би могло да не е роден.
Законът признава правото на възлагане на всеки наследник, който е живял в имота
при откриване на наследството и не определя кое наследство. При откриване на
няколко поредни наследства, не могат да бъдат изключени от правото на възлагане
наследниците, които са родени след откриване на наследството на общия
наследодател. Затова са дадени разяснения, че всеки наследник, който е живял в
делбения имот към момента на откриване на наследството на прекия си
наследодател, може да претендира възлагане. В този смисъл настоящата инстанция приема, че са налице законовите изисквания на
чл. 349, ал.2 от ГПК, по отношение съделителка М. Т.Я.. Неподеляемият имот е
жилище, съделителка М. Т.Я. не притежава друг имот, живяла е в делбения имот
към датата на смъртта на своя пряк наследодател, т.е. към момента на откриване
на наследството, от което черпи права, което се явява поредно наследство в случая, съобразно
изложеното в Решение №4 от 18.02.2019г. на ВКС./ в този смисъл също
Р.№89/12.07.2019г.,I г.о. ВКС; Р. № 244 от
20.06.***г .
I г.о. ВКС;Определение№ 374/28.10.2015г.IIг.о. ВКС/
Съдът намира, че делбата следва да се извърши чрез
възлагане на имота в дял на съделителка М. Т.Я., като същата следва да бъде осъдена да заплати на
останалите съделители дължимите суми за уравнение на дяловете им в пари.
Съобразно разпоредбата на чл.349 ал.5 от ГПК паричното уравнение следва да се
присъди ведно със законната лихва, като същото трябва да се изплати в 6-месечен
срок от влизане на решението за възлагане в сила.
Относно претенции по чл.346 от ГПК вр.
чл. 31 ал.2 от ЗС.
Претенциите по
сметки от ищците са заявени своевременно, в първото съдебно заседание, след
допускане на делбата. Съгласно чл.
31, ал. 2 от ЗС, когато един от съсобствениците ползва лично общата вещ, той
дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са били лишени от датата
на писменото поискване. Според чл. 30 и чл. 31 от ЗС, правата на всеки от
съсобствениците се изразяват и в това да ползва съсобствения имот за
задоволяване на специфичните, съответстващи на предназначението на имота свои
нужди по начин и дотолкова, доколкото не пречи на другите съсобственици да
използват имота според правата им. За да възникне задължението на
съсобственика, който ползва веща, за плащане на обезщетение, е необходимо
съсобственикът, който не ползва вещта, да му отправи писмено искане. Не се спори между страните, че ищците са поканили
ответницата да заплаща на всеки един от тях обезщетение за ползване на притежаваната
идеална част от жилището, по 250лв. месечно за всеки или 500лв. общо за двамата,
извършено с връчена поканата на 04.08.2020г., лично.
Съобразно
заключението на изслушаната по делото съдебно-оценъчна експертиза, което се
кредитира от съда като обективно и компетентно, се установява, че размерът на
обезщетението за ползване на цялото жилище за един месец е 300 лв., и в
съответствие с притежаваните от ищците части, е посочено обезщетението за всеки
от тях, съобразно делът им в размер на 67лв.
месечно или 133 лв. общо за
двамата. По
делото се представиха доказателства, че ответницата М. Т.Я. е извършила
плащания по искането на ищците за период
от 04.08.2020г. до 31.12.2020г. - по 133 лв. на месец /съобразно заключението
на вещото лице/, общо за двамата ищци, включително и за лихвите, което
обстоятелство бе потвърдено от представителя на ищците. Плащане на 120 лв. от
ответницата е извършено още на 04.08.2020г. при получаване на поканата, а
остатъкът от 13 лв. /съобразно размера
от експертизата/, е доплатен, след приемането на СТЕ, ведно с дължимите
лихви за забава. Този факт се потвърди и от
представителя на ищците в с.з.
С оглед на така
установеното, съдът счита, че разглежданата претенция по чл.31, ал.2 от ЗС е
основателна и доказана до размера на сумата - по 67 лв. за всеки от ищците или
133 лв. общо за двамата ищци и като такава следва да бъде уважена, респективно
да бъде осъдена ответницата да заплати в полза на ищците общо сумата от 133 лв.
месечно, представляваща обща сума месечно
обезщетение за ползване от страна на ответницата на частта на всеки един
от ищите от делбения имот, за заявения с искането период от 04.08.2020г. до
постановяване на съдебния акт. Исковата претенция в останалата част –над 133 лв.
до размера на 500лв. общо за двамата ищци, следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Същевременно
съдът констатира, че за периода от 04.08.2020г. до 31.12.2020г. задължението от ответницата е погасено чрез
плащане.
Страните
следва да заплатят държавна такса -
4% върху стойността на дяловете си, както следва: по 773,33лв. за всеки от
ищците Ю.Ю.
и Г. С., притежаващи
по 2/9 ид.ч. и 1933,33лв. за
М.Т.Я., притежаваща 5/9 ид.части.
По
разноските във връзка с претенциите на ищците по чл. 31, ал.2 от ЗС . На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответницата
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 528,48лв., съразмерно на
уважената част. Разноските относно възнаграждението на вещото лице по СТЕ остават за страните, както са ги направили.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
На
основание чл.349, ал.2 от ГПК, възлага в дял на
М.Т.Я., ЕГН **********, пост. адрес: ***, делбения недвижим имот - самостоятелен обект с ИН ***по кадастралната карта на
гр.Шумен, одобрена със заповед № ***г. на изп. директор на АГКК, със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж с ИН ***и под обекта с ИН ***, с
административен адрес: гр.Шумен, намиращ се в сграда с ИН ***, построена в
поземлен имот - общинска собственост с ИН ***, който имот представлява
апартамент /жилище/ на четвърти етаж от източното крило на сградата, с площ
96.40 кв.м и се състои от кухня, всекидневна, хол, две спални, баня, тоалетна и
две тераси с прилежащите му: таван № 5,
с площ 6 кв.м, маза № 2, с площ 4 кв.м и 0.1105 ид. части от общите части на
сградата и от правото и на строеж в поземления имот, представляващ УПИ VII в
квартал*** по ДРП на гр.Шумен, като на осн. чл. 349 ал.5 от ГПК в ШЕСТ МЕСЕЧЕН СРОК от влизане в
законна сила на настоящото решение М.Т.Я., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Ю. и Г. С. за уравнение на дяловете им от описания
имот следните суми: на Ю.Ю. - сумата от
19 333,33лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на влизане в сила на решението до окончателното й заплащане и на Г. С. –сумата от 19 333,33 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на
решението до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА
страните да заплатят държавна такса по сметка на ШРС върху стойността на
дяловете си както следва: по
773,33лв. (седемстотин седемдесет и три лева, тридесет и
три ст.) за всеки един от ищците Ю.Ю. и Г. С. и 1933,33лв. (хиляда деветстотин тридесет и три лева, тридесети три
ст.) за М.Т.Я., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.Т.Я., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ищците Ю.Ю. и Г. С., сумата от 133лв.
(сто тридесет и три) лева месечно /общо за двамата/, представляваща
обезщетение за ползване на частта, собственост на всеки от ищците от делбения
имот, за периода от 04.08.2020г. до произнасянето на съда, ведно със законната
лихва за забава, като констатира, че задължението
е ПОГАСЕНО чрез плащане за периода
от 04.08.2020г. до 31.12.2020г.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част до размера от 500лв./ предявен общо от двамата
ищци/, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Ю.Ю., р. на ***г., с адрес: гр. И., кв. Г. П., Ф. Ч. М., *** С. и Г. С., р. на ***г.,
с адрес: гр. Т., Х.М., Х. Д. ***, ***, да заплатят на ответницата М.Т.Я., ЕГН **********,
сумата от 528,48лв.(петстотин двадесет и осем лева, четиридесет и осем ст.), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд гр. Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: