Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 16.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
при секретаря Капка Лозева като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д. № 1449 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание § 24 от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. чл. 484 от КЗ, вр. чл. 127, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „З.к.У.“ АД твърди, че на 09.06.2010г. на ПП 1-8, км 374,100 в землището на гр. Свиленград е настъпило ПТП, при което е самокатастрофирал л.а.“Форд Мондео“, с ДК № ******, за което е бил съставен Протокол за ПТП с пострадали лица на РУП – Свиленград. В резултат на произшествието са били причинени телесни повреди на Н.Х.Х., З.И.Ч.и Ф.Х.Ч.. Отговорен за настъпването на ПТП е бил водачът на автомобила П.Н.Й., признат за виновен с влязла в сила Присъда № 419/19.09.2011г. по нохд № 19/2011г. по описа на Районен съд – гр. Свиленград. Към момента на настъпване на ПТП виновният водач е имал валидно сключени застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при страните.
Пострадалите лица са подали заявления при ищеца за определяне и изплащане на обезщетения за претърпени вреди от ПТП, въз основа на което е била образувана щета № 085100012367. Били са определени и изплатени обезщетения (7 000 лева, 14 000 лева и 4 000 лева), но пострадалите лица са останали недоволни и са предявили съдебна претенция, въз основа на която е било образувано гр.д. № 17276/2013г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-2 състав.
По делото, с решение от 30.04.2015г., ищецът е бил осъден да заплати на Н.Х.Х. допълнително 28 000 лева, със законната лихва от 09.06.2010г. и мораторна лихва върху вече изплатеното обезщетение от 1 579. 71 лева, на З.И.Ч.– допълнително обезщетение в размер на 31 000 лева, със законната лихва от 09.06.2010г. до окончателното изплащане и мораторна лихва върху вече изплатеното обезщетение в размер на 3 159. 53 лева, както и 850 лева имуществени вреди, а на Ф.Х.Ч. – допълнително 8 000 лева, ведно със законната лихва от 09.06.2010г. и мораторна лихва върху вече изплатеното обезщетение в размер на 902. 68 лева.
В изпълнение на съдебното решение ищецът е изплатил на Н.Х.Х. 43 888. 04 лева на 05.06.2015г., на З.И.Ч.– 51 285. 24 лева на 03.06.2015г. и на Ф.Х.Ч. – 12 990. 77 лева, на 02.06.2015г. Допълнително на адв. К.А.П.са били платени 2 449. 36 лева разноски (на 18.06.2015г.), а на Софийски градски съд – 2 938. 68 лева, платени на 18.06.2015г. Общо изплатените суми съгласно влязлото в сила решение на Софийски градски съд са били 113 552. 09 лева.
Съгласно разпоредбата на § 24 от ПЗР на КЗ, при наличието на две застраховки „Гражданска отговорност“ застрахователите, страни по съответните договори, отговарят по между си поравно за изплащане на обезщетението, като пред увредените лица и застрахования в случаите, когато той е платил на увредените лица, застрахователите отговарят солидарно за изплащане на обезщетението, поради което ищецът е поканил ответника да заплати 50% от сторените разходи, съгласно регресна покана изх. № 4315/18.11.2016г.
С писмо вх. № 21467/02.02.2016г. ответникът е отказал да възстанови претендираната сума с мотив, че полица № 085100012367 е сключена при условия на разсрочено плащане, като е била заплатена единствено първата премийна вноска, поради което застрахователният договор е бил прекратен на 06.04.2010г. (преди настъпването на ПТП). Видно от справката в Гаранционен фонд обаче застрахователният договор е бил прекратен на 01.10.2010г., поради което към датата на ПТП отговорността на водача е била застрахована едновременно в дружеството и мотивите за отказ на ответното дружество са неоснователни. Съгласно Тълкувателно решение № 1/23.12.2015г. на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/2014г., договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ се счита за прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване поради неплащане на разсрочена вноска, независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 от КЗ да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд, възражението за прекратяване на договора е противопоставимо единствено на заявена от застрахования претенция за плащане на обезщетение. Застрахователят, който към датата на инцидента не е прекратил договора по указания от законодателя ред (с вписване в регистъра на Гаранционния фонд) не може успешно да се освободи от отговорност спрямо третите лица, позовавайки се на предсрочното прекратяване на договора.
При изложеното ищецът иска от съда да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 56 776. 45 лева, представляваща главница по солидарно дължими задължения, със законната лихва от подаване на исковата молба (25.07.2019г.) до окончателното изплащане на сумата и с присъждане на разноските по делото.
Ответникът „Д.з.“ АД оспорва предявените искове по основание и размер.
Възразява, че исковата претенция е погасена по давност – тя е предявена след изтичане на 5-годишния давностен срок от деня на твърдяното застрахователно събитие, регламентиран в приложимата в случая разпоредба на чл. 197 от КЗ (отм.).
Страната оспорва още наличието на валидна към деня на твърдяното в исковата молба събитие полица за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Съгласно полица № 085100012367, сключена между ответника и Д.Т.В.относно увреждащото МПС, е било уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия и още втората разсрочена вноска от 32 лева с падеж 06.04.2010г. не е била платена от застрахования. Съгласно разпоредбата на чл. 260, ал. 2, вр. чл. 202, ал. 2 от КЗ (отм.), и изричната уговорка между страните, при неплащане на която и да е вноска, най-късно до 15 дни от датата на посочения за нея падеж, застрахователят упражнява правото си за прекрати договора за застраховка, като същият се счита прекратен в 24.00 часа на 15-тия ден от датата на падежа на неплатената разсрочена вноска. Така застрахователният договор е бил прекратен по съгласие на страните в 00.00 часа на 22.04.2010г., т.е. не е действал към датата на процесното ПТП. Действително ответникът не е изпълнил в срок задължението си по чл. 294, ал. 1 от КЗ (отм.) да впише прекратяването в регистъра на Гаранционния фонд, като е сторил това едва на 01.10.2010г., но съгласно т. 3 от ТР 1/2014г. на ОСТК на ВКС договорът се счита прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл. 260, ал. 2, вр. с чл. 202, ал. 2 от КЗ (отм.), независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 от КЗ (отм.). Това задължение на застрахователя не е задължителен елемент от фактическия състав на прекратяване на застрахователния договор. Също съгласно посоченото тълкувателно решение, застрахователят не може да се освободи от отговорност, но само по отношение на претенции по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) поради особената социална функция на застраховката „Гражданска отговорност“ и защитава интересите на третите увредени лица. Ищцовото дружество няма качеството на трето увредено лице по смисъла на тълкувателното решение. То е последващ застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена от собственика на МПС на втория ден след автоматичното прекратяване на полица № 085100012367 – 24.04.2010г., при знание, че не разполага със застраховка „Гражданска отговорност“ и че полица № 085100012367 е прекратена. Увредените лица са знаели за прекратяване на договора, като са посочила това обстоятелство пред контролните органи в деня на ПТП, както са предявили претенциите си по чл. 226 от КЗ (отм.) срещу ищеца като единствен надлежно отговорен субект.
Ответникът оспорва противоправността на деянието на П.Н.Й., както и причинно-следствената връзка на последното с твърдените като настъпили вреди. Представеното решение от 30.04.2015г. по гр.д. № 17276/2013г. не обвързва ответника.
Страната прави и евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите поради неизползване от тях на обезопасителни колани, с които ПТП е било оборудвано.
Изплатените от ищеца обезщетения за неимуществени вреди са завишени по размер и неотговарящи на реално претърпените от пострадалите болки и страдания. Размерът им не е съобразен с трайната практика на съдилищата и социално-икономическата обстановка в страната.
Отделно се оспорва и претенцията в частта на заплатените лихви и разноски. Ответникът не следва да отговаря за забавата на ищеца за заплащане на застрахователни обезщетения, както и за това, че е даден повод за завеждането на съдебно дело.
Като акцесорен се оспорва и иска за законна лихва, като се прави и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.
По предявените искове
Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:
На 06.01.2010г. между Д.Т.В.и ответника „Д.з.“ АД е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на комбинирана полица № 085100012367 за застраховане на гражданската отговорност на водача на лек автомобил “Форд Мондео“, с ДК № ******, собственост на Д.Т.В., при срок на действие на застраховката от 00.00 часа на 07.01.2010г. до 24.00 часа на 06.01.2011г. и при обща дължима застрахователна премия от 138 лева.
Плащането на премията е било разсрочено на четири вноски – на 06.01.2010г. – 42 лева, на 06.04.2010г. – 32 лева, на 06.07.2010г. – 32 лева и на 01.10.2010г. – 32 лева. Съгласно посоченото в полицата, застрахователят изрично е предупредил собственика/застраховащия по смисъла на чл. 260, ал. 2, във връзка с чл. 202, ал. 2 от КЗ (отм.), че при неплащане на която и да е разсрочена вноска, най-късно до петнадесет дни от датата на посочения за нея падеж, застрахователят упражнява правото си да прекрати договора за застраховка, като същият се счита за прекратен в 24.00 часа на петнадесетия ден от датата на падежа на неплатената разсрочена вноска.
По полицата е била платена първа вноска, но не и останалите, при което ответникът е приел договора за прекратен. Вписването на прекратяването, по реда на чл. 294, ал. 1 от КЗ (отм.), е било извършено на 01.10.2010г.
Междувременно, на 24.04.2010г., Д.Т.В.е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ищеца „З.к.У.“ АД (комбинирана застрахователна полица № **********) относно същия лек автомобил, със срок на застраховане от 00.00 часа на 24.04.2010г. до 24.00 часа на 23.04.2011г.
На 09.06.2010г. е настъпило ПТП на ПП 1-8, км 374,100 в землището на гр. Свиленград - лекият автомобил “Форд Мондео“, с ДК № ******, е самокатастрофирал, при което са били причинени телесни повреди на Н.Х.Х., З.И.Ч.и Ф.Х.Ч..
Водачът на автомобила П.Н.Й.е бил признат за виновен с влязла в сила Присъда № 419/19.09.2011г. по нохд № 19/2011г. по описа на Районен съд – гр. Свиленград, а въз основа на сключената застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ищеца „З.к.У.“ АД, по предявени искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), по гр.д. № 17276/2013г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-2 състав, ищецът е бил осъден да заплати на увредените лица с влязло в сила съдебно решение парични суми като обезщетения за имуществени и неимуществени вреди - на Н.Х.Х. 28 000 лева, със законната лихва от 09.06.2010г. и мораторна лихва върху вече изплатено обезщетение от 1 579. 71 лева, на З.И.Ч.– допълнително обезщетение в размер на 31 000 лева, със законната лихва от 09.06.2010г. до окончателното изплащане и мораторна лихва върху вече изплатено обезщетение в размер на 3 159. 53 лева, както и 850 лева имуществени вреди, а на Ф.Х.Ч. – допълнително 8 000 лева, ведно със законната лихва от 09.06.2010г. и мораторна лихва върху вече изплатено обезщетение в размер на 902. 68 лева.
Сумите са били и фактически платени, като на Н.Х.Х. са били платени 43 888. 04 лева на 05.06.2015г., на З.И.Ч.– 51 285. 24 лева на 03.06.2015г. и на Ф.Х.Ч. – 12 990. 77 лева, на 02.06.2015г.
На представляващ пострадалите лица адвокат са били платени 2 449. 36 лева разноски по делото (на 18.06.2015г.), както от ищеца е била платена и държавна такса по сметка на Софийски градски съд от 2 938. 68 лева, на 18.06.2015г.
Общо изплатените суми по влязлото в сила съдебно решение са били 113 552. 09 лева.
Изложеното се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и обстоятелствата в съществената си част са били обявени за безспорни по делото.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
С Кодекса на застраховането от 2005г. (обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2006г.) е била въведена забрана за сключване на втора задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл. 484 от КЗ, застраховател няма право да сключва задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при наличието на друга такава за едно и също моторно превозно средство, ако застрахователните периоди на двете застраховки изцяло или частично съвпадат.
Същевременно с преходната разпоредба на § 24 от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ, в сила от 01.01.2016г., са били уредени заварените до влизане в сила на разпоредбата на чл. 484 от КЗ случаи на повече от една сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за едно и също моторно превозно средство, при съвпадащи периоди, за което дотогава не е имало забрана и при действието на които застраховки е настъпило застрахователно събитие – реализирана гражданска отговорност на застрахования (собственик и всяко лице, което ползва МПС на законно основание) или на лице по чл. 267, ал. 2 от КЗ (отм.) за причинените на трети лица имуществени или неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС. С преходната преходна разпоредба е била установена солидарна отговорност между застрахователите в този случай (чл. 121, ал. 1 от ЗЗД), при приложимост на общото разрешение на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД относно вътрешните им отношения – това, което е платено на увреденото лице или на застрахования, да се понесе от застрахователите – солидарни длъжници поравно, при възникване на регресно право, поради това, че изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници (чл. 123, ал. 1 от ЗЗД). По-конкретно съгласно разпоредбата на § 24 от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ, за заварените до влизането в сила на чл. 484 от КЗ случаи, на повече от една действаща, както и изтекла, по която по която са възникнали застрахователни събития, задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователите – страни по съответните договори, са отговаряли помежду си поравно за изплащане на обезщетението, като пред увредените лица и застрахования, в случаите, когато последният е платил на увредените лица, застрахователите отговорят солидарно за изплащане на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 260, ал. 2 от КЗ (отм.), и при задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е било приложимо правилото на чл. 202, ал. 2 от КЗ (отм.), че писмено предупреждение за прекратяване (разваляне) на договора при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия се смята връчено, когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил, че след изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска ще упражни това свое право. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се е считал прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл. 260, ал. 2, вр. чл. 202, ал. 2 от КЗ (отм.), независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 от КЗ (отм.) да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд, но застрахователят не се е освобождавал от отговорност при неизпълнение на това задължение по отношение на увреденото лице по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). В този смисъл е разрешението по т. 3 от Тълкувателно решение 1/2014 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК.
При плащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице от неизпълнилия задължението си по чл. 294, ал. 1 от КЗ (отм.) застраховател и при сключена друга задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователите биха отговаряли помежду си поравно за изплащане на застрахователното обезщетение по § 24 от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ. Както се посочи изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници и изпълнилият повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
Обратно, при плащане на обезщетение на увреденото лице от страна на застрахователя по отношение на когото е съществувало застрахователно правоотношение и то не е било прекратено, няма основание да се приеме, че плащането на обезщетението създава за този застраховател регресни права срещу неизпълнилия задължението си по чл. 294, ал. 1 от КЗ (отм.) застраховател.
Отговорността на неизпълнилия задължението си по чл. 294, ал. 1 от КЗ (отм.) застраховател следва да се приеме изключителна – само по отношение на увредените трети лица, които се позовават на информацията на Информационния център на Гаранционния фонд. Това е поради социалното предназначение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в каквато връзка е създаден Информационния център, съответно административното задължение по чл. 294, ал. 1 от КЗ (отм.) на застрахователите да предоставят информация. Съгласно разпоредбата на чл. 292, ал. 1 от КЗ (отм.), за целите на предоставяне на възможност на увреденото лице да получи обезщетение по застраховките „Гражданска отговорност“ и „Злополука“ към Гаранционния фонд се е създавал Информационен център. В този смисъл е посоченото тълкувателно решение на ОСТК на ВКС, което разглежда правата на лицата във връзка с настъпилото застрахователно събитие - увредените лица и застрахования, в случаите, когато той е платил на увредените лица.
Правата на застрахователя по втора съществуваща и непрекратена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка с настъпило застрахователно събитие са регресни – като солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, при което, за да има такова регресно право другият застраховател трябва да има същото качество длъжник – по съществуващо и непрекратено застрахователно правоотношение, и да е възникнало регресно вземане.
В случай на прекратяване по чл. 260, ал. 2, вр. чл. 202, ал. 2 от КЗ (отм.) на застрахователния договор другият застраховател няма качеството длъжник по застрахователен договор. Предоставянето или не на справка за сключените и прекратени застрахователни договори по чл. 294, ал. 1 от КЗ (отм.) към датата на застрахователното събитие и към датата на плащане на застрахователно обезщетение е без значение, тъй като, както вече се посочи, не във връзка с права на застрахователите се събира информацията, а поради възможността увреденото лице да получи обезщетение по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Същевременно в този случай изпълнението не освобождава неизпълнилия задължението си по чл. 294, ал. 1 от КЗ (отм.) застраховател, тъй като към него претенция от увредено лице с позоваване на информацията на Информационния център на Гаранционния фонд няма. За него няма задължение по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), което да е погасено с плащането на застрахователно обезщетение от другия застраховател. Така няма възникнало и регресно право по чл. 127, ал. 2, вр. чл. 123, ал. 1 от ЗЗД.
В случая към датата на настъпване на застрахователното събитие на 09.06.2010г. договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен от ответника по отношение на лек автомобил “Форд Мондео“, с ДК № ******, е бил прекратен по реда на чл. 202, ал. 2, вр. чл. 260, ал. 2 от КЗ (отм.), претенция към ответника от увредените лица не е имало и независимо от неизпълнение на административното му задължение по чл. 294, ал. 1 от КЗ (отм.) да предостави справка за прекратяването към 09.06.2010г., плащане по § 24 от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ, вр. чл. 127, ал. 2 от ЗЗД на ищеца като застраховател по друга задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лекия автомобил, която е съществувала и не е била прекратена, не е дължимо.
И към датата на застрахователното събитие, и към датата на плащане ответникът не е имал качество застраховател и длъжник за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, нито увредените лица са предявили претенции срещу него, позовавайки се на данните в Информационния център при Гаранционния фонд за съществувало застрахователно правоотношение. Напротив, увредените лица са приели, че след прекратяването на договора по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответника, е бил сключен нов застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ – с ищеца, срещу когото са предявили и искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), уважени с влязло в сила съдебно решение и по което ищецът, съгласно възприетото от фактическа страна, е извършил плащания, съгласно дължимото по застрахователния договор, каквото задължение за ответника не е съществувало и не е било погасявано чрез плащането на застрахователните обезщетения от ищеца.
Това е тълкуването и на ответника по делото и то се споделя от настоящия съдебен състав, при което предявеният иск по § 24 от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ, вр. чл. 484 от КЗ, вр. чл. 127, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, без да се обсъждат останалите възражения на страната срещу иска.
Като акцесорен, неоснователен е и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихви за забава.
По разноските
При изхода на делото разноски на ищеца по чл. 78, ал. 1 от ГПК не се следват.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски по делото и съдът не се произнася по разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „З.к.У.“ АД, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на управление ***, срещу „Д.з.” АД, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание § 24 от Преходните и заключителни разпоредби на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. чл. 484 от КЗ, вр. чл. 127, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с разноските по делото по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: