№ 1
гр. Враца, 01.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Галя Цв. И.
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500437 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 6049 от 19.10.2022г., подадена от А. К. Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. ***, чрез пълномощника й, против решение № 88/28.03.2022г.,
постановено по гр. дело № 20211440101047 по описа за 2021 година на
Районен съд - Козлодуй, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявеният от нея срещу Й. И. Й. и Т. И. Й., иск по чл.124, ал.1 от
ГПК за признаване за установено, че е собственик по давностно владение на
припадащите им се идеални части (по 1/6 на всеки) от следните наследствени
земеделски имоти: нива, намираща се в село ***, общ. Козлодуй, местност
***, категория 4 с площ 47686 кв.м., който имот представлява поземлен имот
с идентификатор 39730.95.11 по кадастралната карта и кадастрални регистри
одобрени със заповед № РД-18-1777/26.10.2018г. на изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на поземления имот: с. ***, местност ***, площ 47686 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 4, номер по предходен план: 095011,
1
съседи: 39730.120.76; 39730.95.13; 07116.95.9; 07116.95.10; 07116.95.11;
07116.95.12; 07116.95.18; 07116.95.19 и 39730.95.12; нива, намираща се в село
***, общ. Козлодуй, местност ***, категория 4 с площ 27727 кв.м., който имот
представлява поземлен имот с идентификатор 07116.19.3 по кадастралната
карта и кадастрални регистри одобрени със заповед № РД-18-21/16.01.2019г.
на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. ***,
местност ***, площ 27727 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, номер по
предходен план: 019003, съседи: 07116.19.96; 07116.19.10; 07116.11.68;
07116.19.1 и 07116.19.2 и нива, намираща се в село ***, общ. Козлодуй,
местност ***, кв. 147, категория 4 с площ 13677 кв.м., който имот
представлява поземлен имот с идентификатор 07116.147.9 по кадастралната
карта и кадастрални регистри одобрени със заповед № РД-18- 21/16.01.2019г.
на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. ***,
местност ***, кв.147, площ 13677 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 4, номер по предходен план: 147009, съседи: 07116.147.118;
07116.147.1 и 07116.147.102, както и в частта, с която е осъдена да заплати на
тези двама ответници разноски за производството пред първоинстанционния
съд в общ размер 835 лева.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно и неправилно, като противоречащо на материалния закон,
поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и
необосновано, тъй като съдът е тълкувал неправилно и превратно приетите по
делото писмени и гласни доказателства. Поддържа, че в нарушение на
материалния закон и на практиката на ВКС, съдът е посочил, че за нея не
била изтекла предвидената в закона 10 годишна придобивна давност, тъй като
същата била прекъсната, посредством подадена молба за снабдяване с
документи през м. декември 2019г. от Т. Й. по делбеното дело, както и че не
била демонстрирала пред тези ответници намерението си да владее
самостоятелно недвижимите имоти. Като съображения за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение жалбоподателката изтъква,
че свидетелите, водени от Й. Й. и Т. Й., нямат правата да водят разговори с
нея и да отправят предложения до нея и до другите двама ответници по
делото, което обстоятелство не е обсъдено от съда и прави акта му порочен
2
само на това основание. Твърди, че неправилно съдът е приел, че не била
доказала, че е придобила имота по давностно владение в продължение на 10
години, тъй като за периода от септември 2004г. до 05.08.2021г. не бил
изтекъл този срок, а и защото тя не била демонстрирала владението си на
двамата ответници, сега въззиваеми. Счита за неправилен решаващият извод
на първоинстанционния съд, че Х. Ц. и тя не са демонстрирали спрямо
ответниците владение върху имота само за себе си, т.е. не са демонстрирали
т.нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/ и затова не са
могли да придобият собствеността на техните идеални части върху
процесните имоти по давност, тъй като нужда от такава демонстрация на
владение възниква в случаите, при които фактическата власт върху вещта е
установена като съвладение, а в случая върху процесните имоти е било
установено самостоятелно владение от Х. Ц., със съгласие на другата
наследница Л. К.. Твърди, че макар исковата молба за делба да е подадена от
двете сестри Ц. и К., наследниците на последната се съгласяват, че само Х. Ц.
е владяла тези имоти и само тя е упражнявала всички права валидни за един
собственик. Посочва, че двамата ответници не са се интересували от земята в
периода от 2004г. до 2020г., не са предявявали никакви искове, вкл. и за
заплащане на арендно възнаграждение, поради което установеното от нея и
майка й самостоятелно владение не е имало нужда да бъде демонстрирано
пред тях. Изтъква, че след смъртта на майка си, само тя е получавала рентата
от имотите, при което следва да се приеме, че фактическата власт на Х. Ц. е
установена като самостоятелно владение - въз основа на наследствено
правоприемство от С. Т., поради което намерението за своене се предполага.
Твърди, че дори да се приеме, че е налице съвладение, то по делото е
доказано, че тя обективно не е можела да демонстрира намерението си да
владее идеалните части на Й. Й. и Т. Й., защото не ги е познавала и не е
знаела техните адреси. Поддържа, че след като по делото е доказано, че след
смъртта на Х. Ц., настъпила на 15.01.2010г., до датата на подаване на молбата
за възобновяване на производството по делбеното дело - 08.07.2021г., са
минали повече от 10 години, то следва да се приеме за доказано, че е
придобила, на основание чл.79 от ЗС, процесните имоти по давност. Посочва,
че няма правно значение за спора, кога Т. Й. е поискала документи по
делбеното дело, защото това действие не прекъсва придобивната давност,
поради което е неправилен извода на съда, че молбата на ответницата Т. Й. за
3
снабдяване с документи е прекъснала давността й. Тъй като молба от Й. Й.
нямa по делбеното дело, то първоинстанционният съд е следвало да уважи
иска, че е придобила неговите 1/6 идеални части, само на това основание. На
последно място, твърди, че за времето от внасяне на делбеното дело в архив
след приключване на първата му фаза до възобновяването на същото,
придобивната давност не е спирала да тече. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени решението на PC Козлодуй, постановено по гр.д. №
1047/2021 г. в обжалваните части, като неправилно и незаконосъобразно и да
й присъди направените пред въззивната инстанция разноски, в това число и
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемите Т. И. Й., ЕГН ********** и
Й. И. Й., ЕГН **********, и двамата от Видин, чрез пълномощника им, е
постъпил писмен отговор, с който оспорват като неоснователна въззивната
жалба. Считат, че не са налице каквито и да било пороци на решението. На
първо място твърдят, че не е изтекла в полза на въззивницата придобивна
давност, тъй като са известни на ищцата по делото, имали са контакти
помежду си, споразумявали са се за евентуално доброволно уреждане на
отношенията им във връзка със съсобствеността; през 2015 година Р. е
сключила аренден договор заедно с Л. К. - другата тяхна съсобственица; Р. е
напълно запозната с делбеното дело между тях, следователно знае и адресите
им, още повече - при сключване на аренден договор задължително се
представя удостоверение за наследници, където са записани имената и
адресите им. На второ място поддържат, че показанията на посочените от
ищцата свидетели не доказват нито установяване на владение, нито изтичане
на придобивна давност, както и че стопанисването, обработването и
получаването на арендните плащания не доказват изтекла придобивна
давност. На трето място посочват, че въззивницата желае да черпи права от
собственото си противоправно поведение /същата не им е заплащала
съответната част от рентните плащания/, което не може да я направи
собственик. Изтъкват, че ищцата не е доказала, че е извършила действия, от
които да им стане известно, че установява владение за себе си. Напротив,
установено е, че е знаела през цялото време и за тях, и за възможността да
прочете удостоверението за наследници и преди всичко - съдебното решение
за допускане на делба. Молят съда да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от
въззиваемите Р. М. К., ЕГН **********, и Р. Н. Й., ЕГН **********, и
двамата от гр. София.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката, чрез
пълномощника си, поддържа подадената жалба и моли съдът да я уважи,
въззиваемите Т. И. Й. и Й. И. Й., чрез пълномощника си, оспорват същата и
4
молят съда да не я уважава, а въззиваемите Р. М. К. и Р. Н. Й., редовно
призовани, не се явяват и не изпращат свой представител.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба от 02.09.2021
г., подадена от А. К. Р., ЕГН ********** против Й. И. Й., ЕГН **********, Т.
И. Й., ЕГН **********, Р. М. К., ЕГН ********** и Р. Н. Й., ЕГН **********,
с която е предявен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79 и чл.68 от ЗС.
В исковата молба ищцата твърди, че с влязло в сила решение от
31.12.2002г., постановено по гр.д. № 446/2020 г. по описа на Районен съд -
Козлодуй е допусната съдебна делба на три земеделски имота, останали в
наследство от С. Т. К. /В./, б.ж. на с.***, обл.Враца, починал на 09.08.1951г.,
възстановени с решения на ОСЗ, гр.Козлодуй от 18.05.1993г., 07.10.1994г. и
15.12.1998г., а именно: нива, намираща се в село ***, общ. Козлодуй,
местност ***, категория 4 с площ 47686 кв.м., който имот представлява
поземлен имот с идентификатор 39730.95.11 по кадастралната карта и
кадастрални регистри одобрени със заповед № РД-18-1777/26.10.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. ***,
местност ***, площ 47686 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, номер по
предходен план: 095011, съседи: 39730.120.76; 39730.95.13; 07116.95.9;
07116.95.10; 07116.95.11; 07116.95.12; 07116.95.18; 07116.95.19 и 39730.95.12;
нива, намираща се в село ***, общ. Козлодуй, местност ***, категория 4 с
площ 27727 кв.м., който имот представлява поземлен имот с идентификатор
07116.19.3 по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със
заповед № РД-18-21/16.01.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: с. ***, местност ***, площ 27727 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
5
категория на земята: 4, номер по предходен план: 019003, съседи: 07116.19.96;
07116.19.10; 07116.11.68; 07116.19.1 и 07116.19.2 и нива, намираща се в село
***, общ. Козлодуй, местност *** кв. 147, категория 4 с площ 13677 кв.м.,
който имот представлява поземлен имот с идентификатор 07116.147.9 по
кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със заповед № РД-18-
21/16.01.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: с. ***, местност ***, кв.147, площ 13677 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 4, номер по предходен план: 147009, съседи: 07116.147.118;
07116.147.1 и 07116.147.102. Делбата е допусната между съделителите при
квоти: по 2/6 ид. части за всяка от Х. П. Ц. (майка на ищцата) и Л. П. К.
(наследодател на ответниците Р. М. К. и Р. Н. Й.) и по 1/6 ид. част за
ответниците Й. И. Й. и Т. И. Й., съгласно решение от 11.05.2004г. по в.гр.д. №
232/2004г. на Врачански окръжен съд, с което е отменено решението на
Районен съд – Козлодуй в частта относно определените квоти. Поддържа, че
решението по тази първа фаза на делбата не е обжалвано от никой от
съделителите и е влязло в сила през 2004г. Посочва, че въз основа на това
съдебно решение и в резултат на наследствено правоприемство, притежава
(от наследство от своята майка) дял от 2/6 ид.части, а всеки от ответниците
притежава по 1/6 ид. част. Изтъква, че на 05.08.2021г. е получила призовка за
насрочване на втората фаза на делбата по гр.д. № 446/2020 г. по описа на
Районен съд – Козлодуй, инициирана с молба от м. 07.2021г. от съделителите
Й. Й. и Т. Й., както и че до този момент не е знаела за съществуването на тези
двама наследници и за правата им върху описаните земи. Твърди, че в нейна
(на ищеца Р.) полза е текла придобивна давност за периода от май 2004г.
(датата на влизане в сила на решението на PC Козлодуй по гр.д. № 446/2000г.)
до датата на получаване на призовката за насрочване на делбеното
производство във втората фаза на 05.08.2021г., като е присъединила и
владението на своята майка - Х. Ц., която е починала на 15.01.2010г. и твърди,
че по този начин е владяла трите процесни наследствени имота постоянно,
непрекъсвано, спокойно и явно за период от повече от 10 години. Поддържа,
че от страна на Л. К. и на нейните наследници - ответниците Р. К. и Р. Й.,
никога не е имало противопоставяне срещу самостоятелното владение на
имотите от нейна страна и от страна на нейната майка, като сочи, че
арендните договори за процесните имоти от 17.09.2010г. и от 20.02.2015г. са
6
сключвани само от нея и само тя е получавала арендното плащане, с което
счита, че двамата съсобственици са били съгласни с действията й и с тези на
нейната майка. По отношение придобиването на наследствените идеални
части на ответниците Й. Й. и Т. Й., твърди, че през целия период от влизане в
сила на решението по първата фаза на делбата - през месец май 2004г. до
подаване на молбата за продължаване на делото за втора фаза на делбата, те
не са се интересували от процесните земи. Твърди също, че не е знаела за
съществуването на тези наследници, нито че същите имат права върху
имотите, нито пък е знаела адресите им, за да манифестира промяната в
намеренията си за самостоятелно владеене по отношение на тях на техните
наследствени идеални части. Посочва също, че дори в удостоверението за
наследници на С. Т. тези двама ответници не фигурират като наследници.
Поддържа, че е владяла трите имота за себе си, след като е починала нейната
майка и е нямала пред кого да демонстрира това си намерение, защото не е
знаела, че ответниците Й. Й. и Т. Й. имат права върху имотите, поради което
счита, че под действието на изтеклата придобивна давност е придобила право
на собственост върху имотите. Посочва също, че за времето от внасяне на
делбеното дело в архив след приключване на първата му фаза до
възобновяване на същото, придобивната давност не е спряла да тече, поради
което е могла да придобие имотите по давност. Иска съдът да признае за
установено по отношение на четиримата ответници, че е изключителен
собственик по давностно владение на процесните три имота, както и да й
присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците Й. И. Й. и Т. И. Й., с който оспорват иска като неоснователен.
Излагат съображения, че ищцата и нейната майка, като един от
съсобствениците и наследник заедно с тях, не са установили владение върху
техните наследствени части от процесните имоти и не са манифестирали пред
тях намерение да владеят същите. Оспорват твърденията на ищцата, че не е
знаела къде да ги намери и затова не ги е уведомила, че има намерение да
свои техните части от имотите, тъй като адресите им са посочени в делбеното
дело и в удостоверенията за наследници, с които ищцата е могла да се снабди.
Излагат твърдения, че след 2004 година, страните по делото многократно са
уговаряли с майката на ищцата, а след нейната смърт и с ищцата извършване
на делбата на процесните земи, като са имали уговорка с всички
съсобственици за доброволна делба през 2019 и през 2020 година. Поддържат,
че през 2021г. с нотариални покани на нотариус В. М. са поканили ищцата А.
Р. и другите двама ответници Р. К. и Р. Й. да се явят в нотариалната кантора
7
на 30.03.2021 г. за сключване на договор за доброволна делба на процесните
земи, но никой от тях не се е явил. Посочват, че на 05.02.2020 г. ищцата
заедно със съсобственицата Л. К. (наследодател на ответниците Р. К. и Р. Й.),
като арендодатели са сключили нов договор за аренда на процесните земи,
който факт сам по себе си оборва твърденията на ищцата за изтекла в нейна
полза придобивна давност. Изтъкват, че съгласно чл.115, б.”ж” от ЗЗД докато
трае делото за делба с № 446/2000 г. на РС-Козлодуй не тече давност.
Ответниците Р. М. К. и Р. Н. Й. са депозирали пред съда признания на
иск, в които всеки от тях, на основание чл.237, ал.1 ГПК, прави признание на
иска и моли съда да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение
съобразно признанието.
По делото от първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства и са приложени копия от материалите по гр.д. № 446/2020 г. по
описа на Районен съд - Козлодуй и по в.гр.д. № 232/2004г. на Врачански
окръжен съд.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
производството писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Установи се по делото, от материалите по приложените към него гр.д.
№ 446/2020 г. по описа на Районен съд - Козлодуй и в.гр.д. № 232/2004г. на
Врачански окръжен съд, че с решение № 298 от 31.12.2003г. по гр.д. №
446/2000г. по описа на Районен съд Козлодуй е допусната съдебна делба
между Х. П. Ц., Л. П. К., Й. И. Й. и Т. И. Й. на недвижими имоти,
представляващи земеделска земя, находящи се в землището на с.***,
общ.Козлодуй: нива, намираща се в местността *** с площ 27, 721 дка, 4
категория, имот № 019003; нива, намираща се в местността *** с площ 47,678
дка, 4 категория, имот № 095011 и нива, намираща се местността *** кв. 147,
с площ 13,675 дка, 4 категория, имот № 147009, при посочени права на
съделителите. С решение № 201 от 11.05.2004г. по в.гр.д. № 232/2004г. на
Врачански окръжен съд е отменено решението на Районен съд – Козлодуй в
частта относно определените квоти при допускане на делбата на земеделските
земи, останали в наследство от С. Т. В., б.ж. на с.***, обл.Враца, починал на
09.08.1951г., и квотите на страните при допускане на делбата са определени,
както следва: по 2/6 ид.части за всяка от Х. П. Ц. и Л. П. К. и по 1/6 ид.част за
всеки от Й. И. Й. и Т. И. Й.. Решението на ОС-Враца по тази първа фаза на
делбата не е обжалвано от никой от съделителите и е влязло в сила. На
28.09.2004г. е било проведено първо съдебно заседание във втората фаза на
8
делбата по гр.д. № 446/2000г. по описа на Районен съд Козлодуй, за което
страните са били редовно призовани, но не са се явили и съда с определение е
оставил делото без дата в канцеларията на съда до депозиране на молба от
съделителите за продължаване на действията по делбата.
От представените по делото решения на ОСЗ, гр.Козлодуй № 19-К2 от
15.12.1998г., № 621 от 18.05.1993г. и № 990 от 07.10.1994г., както и от
приложените скици на поземлени имоти от 26.08.2021г., издадени от СГКК,
гр.Враца, се установява, че възстановените с посочените решения на
наследниците на С. Т. К. /В./, б.ж. на с.***, обл.Враца, починал на 09.08.1951г.
и допуснати до делба с решението на Районен съд Козлодуй по гр.д. №
446/2000г. три земеделски имота, са идентични с поземлените имоти, предмет
на предявения установителен иск.
За установяване на наследниците на С. Т. К. всяка от страните по
делото е представила удостоверение за наследници. Видно е от
удостоверение за наследници от 25.08.2021г., издадено от с.***, че
съделителката Л. П. К. (наследник на С. Т. К.) е починала на 01.07.2020г. и е
оставила наследници ответниците по делото Р. М. К. /син/ и Р. Н. Й. /внучка/,
а съделителката Х. П. Ц. (наследник на С. Т. К.) е починала на 15.01.2010г. и е
оставила наследник ищцата по делото А. Р. /дъщеря/. В това удостоверение за
наследници ответниците Й. И. Й. и Т. И. Й. не са вписани като наследници на
С. Т. К.. В него като наследник е вписана Л. Й. Т., починала на 15.05.1996г.
От представеното от ответниците удостоверение за наследници на Л. Й.
Т., издадено на 18.11.2020г. от с.***, се установява, че ответниците Й. И. Й. и
Т. И. Й. са нейни наследници.
От представените с исковата молба писмени доказателства се
установява, че на 17.09.2010г. ищцата А. Р., като арендодател, чрез
пълномощник е сключила договор за аренда със „Сортови семена - Вардим“
ЕАД, в качеството на арендатор за процесните земи. В договора за аренда,
приложен на л.32 и сл., изрично е записано, че А. Р. отдава под аренда земите
в качеството й на наследник на общия наследодател С. Т. В..
Установява се също, че на 20.02.2015г. ищцата А. Р., като арендодател,
чрез пълномощник е сключила договор за аренда на процесните земи с
„Агрокомплекс СВП“ ООД за срок до 2020 г..
От представения с отговора на исковата молба договор за аренда, се
установява че на 05.02.2020г. ищцата А. Р. и Л. П. К. (наследодател на
9
ответниците Р. К. и Р. Й.), като арендодатели, чрез пълномощник са
сключили договор за аренда на процесните земеделски земи с „Агрокомплекс
СВП“ ООД за срок от 20 години - т.е. до 2040 г.
От материалите в гражданско дело № 446/2000г. на Районен съд
Козлодуй е видно, че през месец декември 2019г. (разписката е нечетлива и
точната дата за ден не може да бъде установена) ответницата Т. Й. е
заплатила (приложена е квитанция) такса за преписи на документи от делото.
По делото се установява от представените от ответниците Й. Й. и Т. Й.
писмени доказателства на л.66, 67, 68 и 69 твърдяното от тях обстоятелство,
че през месец февруари 2021г. са изпратили нотариални покани до ищцата А.
Р. (няма доказателства за връчването й на адресата), до ответника Р. Й.
(връчена на 18.02.2021г.) и на ответника Р. К. (връчена на 17.02.2021г.), с
които са поканили последните да се явят на 30.03.2021г. в нотариалната
кантора на Нотариус В. М. в гр.Козлодуй за подялба на процесните
земеделски земи. От протокола на нотариус М. от 30.03.2021г. се установява,
че последните не са се явили.
Установява се също, от материалите в гражданско дело № 446/2000г. на
Районен съд Козлодуй, че на 08.07.2021г. ответницата Т. Й. е изпратила молба
до съда, с която е поискала продължаване на делбеното производство. С
разпореждане от 15.07.2021г. на съдия-докладчика делото е възобновено като
е насрочено открито съдебно заседание за 29.09.2021г.
По същото дело е приложена призовка на РС-Козлодуй, с която Х. П. Ц.
се призовава да се яви на 29.09.2021г. за участие в отрито съдебно заседание
по делото. Видно от разписката към същата призовката е получена на
05.08.2021г. от адв. А. А..
Няма спор за обстоятелството, че по делото за съдебна делба на
процесните земи с № 446/2000г. на Районен съд Козлодуй, от първото
съдебно заседание във втората фаза, проведено на 28.09.2004г., до
08.07.2021г., когато е изпратена молба по делото от ответницата Т. Й. за
продължаване на делбата, няма извършени процесуални действия от страните
и от съда.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства -
показанията на свидетелите Ц. М. З. и В. П. С., ангажирани от страна на
ищцата, и на свидетелите Б. А. Й. и А. Л. М., доведени от ответниците Й. Й. и
Т. Й..
Свидетелката Ц. М. З. живее в с.***, общ.Козлодуй и знае, че ищцата и
10
нейната майка Х. Ц. имат земя в землището на с. *** в местността „***” и в
землището на с. *** в местностите „***” и „***”. От показанията й се
установява, че тези земи ги е обработвала приживе майката на ищцата до
нейната смърт през 2010 г., като ги е засаждала с бостан, картофи и други
култури. След нейната смърт ищцата А. Р. изцяло се е ангажирала със
стопанисване и обработване на земята, като сключила аренден договор със
„Сортови семена”, които обработват земята в с.***.
Свидетелят В. П. С. също живее в село ***, общ.Козлодуй и твърди, че
знае къде се намират земеделските земи на А. Р. в землищата на с. *** и на
с.***. Същият установява, че от 2015 г. има сключен с ищцата договор за
аренда на процесните земи за срок до 2020 г., а след това договор за срок от
2020 г. до 2040 г. Свидетелства, че само на ищцата е изплащал по банков път
уговорената рента и не му е известно да има други наследници на земите,
нито пред него друг наследник е предявявал претенции.
От показанията на свидетеля Б. А. Й. се установява, че преди няколко
години се запознал с Т. Й. и от нея разбрал, че има неразделени наследствени
ниви в селата *** и ***. Тогава дошли в гр.Козлодуй, идвали в съда и се
запознали с гр.д. № 446/2000г. Ходили в Кметството в село ***, за да се
снабдят с удостоверение за наследници и търсили другите наследници и
други документи във връзка със съдебната делба на процесните земи.
Свидетелят твърди, че в село *** намерили от наследниците Л. К., която била
жива (починала е на 01.07.2020г.) и А. Р.. Свидетелства, че е търсил по
телефона Л. К., но тя не отговорила на позвъняването. Свързал се по телефона
с ищцата А. Р. и й казал за съдебната делба и че искат да бъде продължена. Тя
му отговорила, че не знае за делото, поради което й изпратил документи от
първа фаза на делбеното дело, включително от въззивното дело. След това
при опитите му да се свърже е нея, тя не отговаряла на повикванията му.
Свидетелят твърди, че продължил да търси Л. К. и така се свързал с нейна
внучка Р. Й., на която също обяснил за делбеното дело. Имали устна
договорка процесните земи да не се делят, а да се разпределят, като имота от
27 декара да остане за Т. и Й., а другите два имота да останат за другата част
на рода. Разговорите по повод делбата на процесните земи се случили преди
обявяване на ковид пандемията през месец март 2020 година. Свидетелят знае
от ответника Р. Й., че нейните роднини искат всеки да си вземе дял. Той
предложил вместо да се правят разходи и протакане във времето да си вземат
11
единия имот. Ответника Й. го уверявала, че останалите наследници са
съгласни. Въпреки тези разговори, до доброволна делба не се стигнало.
Свидетелят твърди, че е говорил няколко пъти с ищцата, като при
разговорите тя твърдяла, че не знае нищо и след като й изпратил документите
за делбата, комуникациите с него спрели, поради което контактувал с Р.,
която пък контактувала с А. и Р..
Свидетелката А. Л. М. е приятелка на Т. Й. от много години и се
познава с ответника Й. Й.. От тях знае, че имат наследствени ниви в селата
*** и ***. От показанията й се установява, че няколко години преди ковид
пандемията Т. Й. и свидетелят Б. Й. разговаряли по телефона с Р. и Р. от
гр.София по повод делбата на наследствената земя и от разговора разбрала, че
Р. била съгласна. Свидетелката знае, че е имало дело за делба в съда в
гр.Козлодуй.
Съдът кредитира показанията на четиримата свидетели като обективни,
непротиворечиви и преки, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението, доколкото установяват относими към
предмета на делото обстоятелства и доколкото са в синхрон със събраните по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства,
анализирайки приложението на нормите на чл.79, ал.1, чл.68 и чл.69 от ЗС и
чл. 124 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че с оглед признанието на
иска за собственост от ответниците Р. К. и Р. Й., същият следва да бъде
уважен само на това основание и без да излага мотиви за това си решение.
По отношение на другите двама ответници Й. Й. и Т. Й.,
първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е установила по несъмнен
начин владение на процесните наследствени имоти изключително за себе си,
вкл. владение за себе си на нейната майка и наследодател в периода от месец
май 2004г. до 05.08.2021г., което обуславя извод за неоснователност на иска
за собственост. Този свой извод съдът е обосновал с доводи, че на
наследодателката на ищцата по делото, като страна-ищец в първата фаза на
делбения процес, са й били известни както съществуването, така и адресите
на ответниците Й. Й. и Т. Й. в гр.Видин, и същата е признала правото на
собственост по наследство на ответниците Й.и по отношение трите имота; че
за периода от влизане в сила на делото за делба от месец септември 2004г. до
смъртта й на 15.01.2010г., по делото не е установено същата да е извършила
действия на своене и отблъскващи владението на двамата ответници, още по-
12
малко да е манифестирала спрямо тях завладяването на идеалните им части,
което обосновава извод, че не е започнала да тече давност в полза само на
наследодателката на ищцата.
По отношение на ищцата съдът е приел, че действията й по управление
и стопанисване на имотите, чрез отдаването им под аренда, не съставляват
такива и не могат да обосноват извод за наличие на явно и несъмнено
владение, както и че дори да приеме доводите й за незнание съществуването и
адресите на ответниците Й.и, за да може да манифестира промяната в
намеренията си за самостоятелно владеене по отношение на тях, то по делото
не е доказано тези действия на ищцата да са продължили 10 години, за да е
придобила имотите по давност, тъй като безспорно е доказано, че през месец
12.2019г. ответницата Т. Й. се е сдобила с книжа от делбеното дело и е
съобщила по телефона на ищцата желанието си да продължат делбата на
земеделските земи, вкл. й е изпратила книжа от делбеното дело, на които
действия към онзи момент ищцата не е възразила, че е придобила имотите по
давност, нито е заявила че ги владее изключително за себе си. С оглед на
това, съдът е приел, че ищцата не е установила фактическа власт върху
земеделските имоти за целия срок, в който претендира да ги е владяла, а
преди това и нейната майка, поради което и не е придобила по давност
идеалните части от имотите на ответниците Й.и и по отношение на тях иска
следва да се отхвърли.
При изложените фактически обстоятелства, окръжен съд направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма;
подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес
от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно
начало предмет на спора.
По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт,
13
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните
от съда изводи.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички
относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от
районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което
изцяло се споделя от въззивния състав. В хода на въззивната проверка нови
факти не се твърдят, не са събирани и нови доказателства; при анализа на
доказателствата, съдът не намира основание за установяване на нови
фактически положения, различни от установените от районния съд.
Въззивната инстанция споделя изложените от районния съд мотиви,
довели до извода за неоснователност на исковата претенция, като препраща
към тях на основание чл. 272 ГПК.
В отговор на наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът
намира за необходимо да изложи допълнително фактически и правни
съображения в подкрепа на извода за неоснователността на предявения иск.
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
За да бъде уважен този иск ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на юридическия факт, респ. фактическия състав, от който извежда
твърдяното право на собственост върху процесния недвижим имот.
С оглед разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. В настоящия случай ищцата А. Р. основава своето право на
собственост върху идеалните части на ответниците върху процесните
поземлени имоти единствено на основание упражнявано от нея давностно
владение в периода от месец май 2004г. (датата на влизане в сила на
решението на PC Козлодуй по гр.д. № 446/2000г.) до датата на получаване на
призовката за насрочване на делбеното производство във втората фаза на
05.08.2021г., като е присъединила и владението на своята майка - Х. Ц., която
е починала на 15.01.2010г., поради което съдът изследва наличието на
предпоставките на това придобивно основание.
Общите правила на чл.79 и сл. от ЗС регламентират давностното
владение като основание за придобиване на правото на собственост върху
всеки недвижим имот, доколкото изрична разпоредба не изключва този
придобивен способ. Придобивната давност е средство за придобиване на
14
правото на собственост след изтичане на известен период от време и при
определени условия. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години; когато владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5
години (чл.79, ал.2 от ЗС). Тъй като наследяването не представлява правно
основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, което е годно да направи владелеца
собственик, то претендиращият не е добросъвестен владелец и не може да
придобие собствеността след изтичането само на пет години. Поради това
въззивницата А. Р., която твърди, че е завладяла идеалните части на
ответниците върху процесните поземлени имоти на основание наследство, не
може да се ползва от по-благоприятните правни последици, с които законът -
чл. 79, ал. 2 ЗС, свързва добросъвестното владение върху недвижим имот, и в
нейна тежест е да докаже владение върху имотите в продължение на 10
години (чл.79, ал.1 ЗС).
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя (чл. 68, ал.1 ЗС).
Владението се характеризира с два основни признака: обективен -
упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/, който включва
фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота
по съдържание като на собственик /в този смисъл ППВС № 6 от 1974/, и
субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/.
Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато
не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция.
Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е
приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. В
случаите при наследяване като общо правоприемство, с приемане на
наследството владението, като част от имуществото на наследодателя,
продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава
в наследствения имот. Тогава следва да се приеме, че съвладението
продължава като последният владее своята идеална част и същевременно
държи идеалните части на другите сънаследници - той е съсобственик и
съвладелец, и презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за оборена.
За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
15
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне
с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да
са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар.
преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си
с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната
по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства
трябва да бъдат доказани. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от
6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК.
Въззивният съд намира, че по делото не се установи наличието на
съответните фактически действия, чрез които ищцата-въззивник А. Р. по
установителния иск да е демонстрирала установяване на владение
изключително за себе си върху целите поземлени имоти, отблъскване
владението на останалите наследници, както и тези действия да са достигнали
до знанието на последните.
На първо място, настоящия въззивен състав споделя извода на
първоинстанционния съд, че за времето от внасяне на делбено дело №
446/2020 г. по описа на Районен съд – Козлодуй в архив след приключване на
първата му фаза до възобновяването на същото, придобивната давност не е
спирала да тече, което обуславя и възможността след влизане в сила на
решението по допускане на делбата ищцата да се позове на изтекла в нейна
полза придобивна давност. В този смисъл е и Решение № 72 от 9.07.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 3589/2018 г., II г. о., ГК.
На следващо място, обстоятелството, че след влизане в сила на
решението по гр.д. № 446/2020 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, с което
е допусна съдебна делба на наследствените земеделски земи, съсобствениците
Й. Й. и Т. Й. не са посещавали тези земи и не са изразявали воля да
упражняват правата си в съсобствеността по предвидения в ЗС ред, вкл. чрез
предявяване на искове и търсене на дължимия им се дял от рентата,
16
получавана от използването на земите от арендатора, само по себе си не може
да доведе до изгубването на правото им на собственост върху тях, тъй като
обикновеното неползване на един имот не води до изгубване на правото на
собственост. Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот,
само по себе си, не представлява отказ от права.
На трето място, по делото не се доказа твърдението на ищцата-
въззивник, че нейната майка Х. Ц. е владяла процесните имоти от месец май
2004 г. до 15.01.2010г. /датата на нейната смърт/ с намерението да ги свои.
Установеният от показанията на свидетелката по делото Ц. З. факт, че
процесните земеделски земи приживе ги е обработвала майката на ищцата до
нейната смърт през 2010 г., като ги е засаждала с бостан, картофи и други
култури, не доказва намерение на Х. Ц. за придобиването на наследствените
части на другите наследници по давност. Майката на ищцата е участвала като
страна /ищца/ по гр.д. № 446/2020 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, по
което е допусната съдебна делба на процесните недвижими имоти -
земеделски земи, ответници по което са били наследниците на общия
наследодател Й. Й. и Т. Й., т.е. на нея са й били известни както
съществуването на тези двама съсобственици, така и техните адреси, поради
което е било обективно възможно същата да демонстрира намерението си за
своене спрямо тези наследници. Относно намерението на Х. Ц. за своене на
идеалните части на тези съсобственици, по делото не са установени
обективни действия, които да са достигнали до знанието на последните.
Липсват доказателства майката на ищцата да е извършвала някакви действия,
с които да е отблъснала владението на тези съсобственици - да е предприела
такива действия, с които по ясен и недвусмислен начин да е показала
отричане на тяхното владение и да е демонстрирала по отношение на тях, че
счита целите недвижими имоти за свои. Манифестирането на намерението
пред другите сънаследници да се своят целите имоти в случая е същественият
елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание, поради което
сам по себе си фактът, че само майката на ищцата е упражнявала фактическа
власт върху имотите до смъртта й, не може да обоснове извод за превръщане
с едностранни действия държането на притежаваните от наследниците Й. Й. и
Т. Й. идеални части от имотите във владение. Упражняването на фактическа
власт върху процесните имоти от Х. Ц. е продължило на основанието, на
което е започнало - наследствено правоприемство, поради което съвладението
17
е продължило като майката на ищцата е била държател на идеалните части на
наследниците Й. Й. и Т. Й.. След като по делото не е доказано Х. Ц. да е била
владелец на идеалните части на тези наследници от процесните земеделски
земи, не може да се приеме, че нейният наследник – ищцата, би могла да
присъедини към своето владение владение, което не съществува. Подобен
извод не само не съответства на данните, установени от събраните по делото
доказателства, но и на правилата на формалната житейска логика.
В тази връзка е неоснователно възражението на въззивницата, че не е
имало нужда тя и нейната наследодателка да демонстрират т.нар.
преобръщане на владението /interversio possessionis/ спрямо двамата
ответници, сега въззиваеми, тъй като върху процесните имоти е било
установено самостоятелно владение от Х. Ц., със съгласие на другата
наследница Л. К., поради което намерението за своене се предполага.
Доказателства за такова съгласие от наследницата Л. К. по делото няма.
Напротив, тази наследница е сключила договора за аренда на наследствените
земеделски земи от 05.02.2020г., като арендодател, наред с ищцата А. Р.,
което по категоричен начин опровергава твърдението на последната за
съгласието на Л. К. за самостоятелно владение на имотите от ищцата или
нейната майка. По-същественото в случая е, че няма съгласие от другите
двама наследници Й. Й. и Т. Й., доказателства за което са съдебните спорове
между ищцата и нейната майка и тези двама наследници, предмет на
делбеното и на настоящото дело.
С оглед изложеното, релевантен за давностното владение на ищцата е
10-годишния период след смъртта на нейната майка Х. Ц. на 15.01.2010г., в
който период тя следва да докаже, че е извършила действия, с които е
престанала да държи идеалните части от имотите за наследниците Й. Й. и Т.
Й. и е започнала да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези
действия са доведени до знанието на тези двама съсобственици.
От представените по делото договори за аренда от 17.09.2010г.,
20.02.2015г. и 05.02.2020г. и от показанията на свидетелите Ц. З. и В. С. се
установява, че след смъртта на майката си ищцата А. Р., като арендодател, е
отдавала под аренда наследствените земеделски земи. В първия от договорите
изрично е записано, че ищцата е направила това в качеството й на наследник
на общия наследодател С. Т. В., т. е. налице е признание от нейна страна за
съсобствения характер на имотите, а последния от договорите е сключен от
18
ищцата и друг от наследниците - Л. К. заедно, в качеството им на
арендодатели. Свидетелят В. С. установява също, че само на ищцата е
изплащал по банков път уговорената рента, че не му е известно да има други
наследници на земите, както и че пред него друг наследник не е предявявал
претенции. Липсват доказателства за извършване на други действия от
ищцата по отношение на тези имоти.
Действията на съсобственика, касаещи ползването и стопанисването на
имота лично или чрез трети лица, вкл. чрез сключването на облигационни
договори по повод ползването, както и получаването на плодовете от имота
(естествени или граждански), са действия на управление на имота.
Земеделските земи са по естеството си вещи, чието основно предназначение е
да бъдат обработвани (лично или чрез трети лица - наематели и арендатори) с
цел получаване на естествени (реколта) или граждански (наемна цена, рента)
плодове. Съобразно разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗС правото на ползване
включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и
правото да се получават добиви от нея.
Съдебната практика е категорична, че управителните действия,
включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не
съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ.
съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта.
Договорът за аренда е облигационен по повод ползването на земеделска земя
и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство съгласно
легалното определение в чл. 2, ал. 1 Закон за арендата в земеделието, като
арендодателят предоставя временното ползване на обекта на договора, а
арендаторът заплаща определено с договора арендно плащане. Този договор
може да бъде сключен от всеки съсобственик, при изричното или мълчаливо
/т. е. без противопоставяне/ съгласие на останалите, като отношенията по
повод получените арендни плащания се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС.
Тази възможност, следваща от нормите на чл. 30 и сл. ЗС е изрично уредена с
новата алинея 4 на чл. 3 Закон за арендата в земеделието, публикувана в ДВ
бр. 13/2007 г. Следователно сключването на договор за аренда съставлява
управително действие по отношение на вещта и само по себе си не може да
обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение. В този смисъл е
решение № 8/19.02.2014г. по гр. д. № 5109/2013г. на ВКС, II г.о.
С оглед на така установените факти и цитирана съдебна практика,
19
следва да се приеме, че ползването на земеделските имоти лично от ищцата
А. Р. или чрез отдаването им на трети лица, е част от нейните правомощия на
съсобственик, съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС. Действията, чрез които ищцата е
осъществявала ползването на имотите в давностния период, не отричат
правата на другите съсобственици, вкл. и на ответниците Й. Й. и Т. Й., поради
което и не могат да обосноват извод за несъмнено владение. Налице е също и
изрично признание на ищцата за съсобствения характер на процесните земи
при сключването на договорите за аренда от 17.09.2010г. и 05.02.2020г.
Следователно по делото не е установено ищцата А. Р. да е извършила
действия, чрез които да е демонстрирала завладяване правата на останалите
съсобственици, в частност на ответниците Й. Й. и Т. Й., поради което
владението й не е явно и несъмнено и не е годно да породи последиците на
придобивната давност.
Наред с изложеното, като допълнителен аргумент в подкрепа на извода,
че ищцата не е придобила процесните земеделски земи по давност, следва да
се изтъкне, че владението на ищцата не е било спокойно през изискуемия от
закона 10-годишен период от време, тъй в края на 2019г. е било смутено от
действията на ответницата Т. Й.. Действително по делото не са събрани
достатъчно доказателства, от които да се установи, че ищцата А. Р. е знаела,
че ответниците Й. Й. и Т. Й. също са наследници на общия наследодател С. Т.
В., респ. са съсобственици на процесните земеделски земи, с оглед
задължението й да манифестира промяната в намеренията си за
самостоятелно владеене по отношение на тях. В подкрепа на този извод е и
представеното от ищцата удостоверение за наследници от 25.08.2021г. на С.
Т. К., в което ответниците Й. Й. и Т. Й. не са вписани като негови
наследници, а също и обстоятелството, че във всички документи, касаещи
процесните имоти (решенията на ОСЗ за възстановяване на земите, скиците
на поземлените имоти, удостоверенията за данъчни оценки на имотите),
представени по делото, като собственик на имотите е вписан общия
наследодател.
От показанията на свидетелите Б. Й. и А. М. се установява, че преди
няколко години първият от тях заедно с Т. Й. са идвали в съда в гр.Козлодуй
и се запознали с гр.д. № 446/2000г., касаещо неразделени наследствени ниви в
селата *** и ***; че в края на 2019г. ищцата А. Р. е била уведомена по
телефона от свидетеля за съдебната делба и за желанието на ответниците за
20
нейното продължаване, както и че на същата са били изпратени документи от
първа фаза на делбеното дело, включително от въззивното дело, след което
при опитите на свидетеля да се свърже с нея, тя не отговаряла на
повикванията му. Показанията на свидетелите кореспондират с приложената
по гражданско дело № 446/2000г. на Районен съд Козлодуй разписка от месец
декември 2019г. за платена такса от ответницата Т. Й. за преписи на
документи от делото. В своята съвкупност тези доказателства установяват, че
преди да изтече 10-годишния давностен срок ищцата А. Р. е узнала, че
ответниците Й. Й. и Т. Й. също са наследници на общия наследодател С. Т. В.,
респ. са съсобственици на процесните земеделски земи, че има дело за делба
на тези земи, както и за намеренията на двамата за продължаване на
действията по извършване на делбата им. Доказателствата установяват също,
че към онзи момент ищцата не е възразила, че е придобила имотите по
давност, нито е заявила че ги владее изключително за себе си, т.е. при
наличие на обективна възможност за ищцата да манифестира пред
ответниците-съсобственици завладяването на частите им и държането им за
себе си с намерение да ги свои, същата не е направила това.
От друга страна следва да се посочи, че действията на двамата
ответници по уведомяването на ищцата за намеренията им за продължаване
на действията по извършване на делбата на процесните земеделски земи, сами
по себе си смущават владението на ищцата, поради което същото вече не е
било спокойно и несмущавано.
На възраженията на жалбоподателката, че свидетелите, водени от
двамата ответници, нямат правата да водят разговори с нея и да отправят
предложения до нея и до другите двама ответници по делото, което
обстоятелство не е обсъдено от съда и прави акта му порочен само на това
основание, следва да се отговори, че свидетелите, в това си качество, само
установяват правнорелевантните факти за спора, за което не е необходимо
страните по делото да им делегират някакви права.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
доказателствата по делото водят до еднозначния извод, че ищцата А. Р. е била
владелец на собствените си идеални части от имотите и държател на
идеалните части на ответниците Й. Й. и Т. Й., поради което същата не е
придобила техните идеални части въз основа на изтекла в нейна полза
придобивна давност.
21
С оглед изложеното съдът приема, че по делото не се установиха
предпоставките на уредения от чл. 79, ал. 1 ЗС фактически състав за
придобиване по давност от ищцата А. Р. на правото на собственост на
идеалните части на ответниците Й. Й. и Т. Й. от процесните земеделски земи,
поради което предявеният установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, не е
доказан и същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Като е стигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди в обжалваните
части.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената
въззивна жалба за неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 273
ГПК и предвид изричното искане в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят сторените по делото разноски в размер 530,00 лв. – адвокатско
възнаграждение, съобразно представения на л. 27 по делото договор за правна
защита и съдействие за въззивното производство, сключен с пълномощника й.
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд - Враца
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 88/28.03.2022г., постановено по гр. дело
№ 20211440101047 по описа за 2021 година на Районен съд - Козлодуй, в
частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от
А. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, срещу Й. И. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес: град *** и против Т. И. Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес: град ***, за признаване за установено, че е собственик по
давностно владение на припадащите им се идеални части (по 1/6 на всеки) от
следните наследствени земеделски имоти: нива, намираща се в село ***, общ.
Козлодуй, местност ***, категория 4 с площ 47686 кв.м., който имот
представлява поземлен имот с идентификатор 39730.95.11 по кадастралната
карта и кадастрални регистри одобрени със заповед № РД-18-
1777/26.10.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: с. ***, местност ***, площ 47686 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 4, номер по предходен план: 095011, съседи: 39730.120.76;
22
39730.95.13; 07116.95.9; 07116.95.10; 07116.95.11; 07116.95.12; 07116.95.18;
07116.95.19 и 39730.95.12; нива, намираща се в село ***, общ. Козлодуй,
местност ***, категория 4 с площ 27727 кв.м., който имот представлява
поземлен имот с идентификатор 07116.19.3 по кадастралната карта и
кадастрални регистри одобрени със заповед № РД-18-21/16.01.2019г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. ***,
местност ***, площ 27727 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, номер по
предходен план: 019003, съседи: 07116.19.96; 07116.19.10; 07116.11.68;
07116.19.1 и 07116.19.2 и нива, намираща се в село ***, общ. Козлодуй,
местност ***, кв. 147, категория 4 с площ 13677 кв.м., който имот
представлява поземлен имот с идентификатор 07116.147.9 по кадастралната
карта и кадастрални регистри одобрени със заповед № РД-18- 21/16.01.2019г.
на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. ***,
местност ***, кв.147, площ 13677 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 4, номер по предходен план: 147009, съседи: 07116.147.118;
07116.147.1 и 07116.147.102, както и в частта, с която А. К. Р. е осъдена да
заплати на Й. И. Й. и Т. И. Й. разноски за производството пред
първоинстанционния съд в общ размер 835 лева.
ОСЪЖДА А. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Й. И. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *** и на Т.
И. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: град ***, направените във
въззивното производство съдебни разноски в размер 530,00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23