Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.10.2019 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10.10.2019 г. в
състав:
Председател: Ирина Славчева
Членове: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело №
664 по описа на Софийския окръжен съд за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба от „А. С.” АД, срещу отказа на
ЧСИ Стоян Лазаров да прекрати производството по изп.
д. № 20199270400512. Жалбоподателят оспорва решаващия извод на съдебния
изпълнител, че не бил доказал безспорно заличаване на ипотеката, учредена в
полза на взискателя. Сочи, че отказът е постановен не
в предвидената от закона форма, тъй като съдебният изпълнител е следвало да го обективира в постановление, а не в разпореждане. Изтъква,
че бил представил на съдебния изпълнител влезли в сила съдебни актове,
обосноваващи молбата му, както и че две съдебни инстанции били приели, че с
отмяната на отказа на съдията по вписванията да заличи ипотеката са настъпили
последиците от заличаването й. Прави извод, че от 31.07.2014г. върху
собствените му имоти не са налице валидни ипотеки. Счита, че в такъв случай в
тежест на ипотекарния кредитор следва да докаже
съществуването на ипотечнато си право, ако претендира
да притежава такова. В подкрепа на тезата си, се позовава на съдебна практика
на ВКС, както и на друга такава, според която, едва при съобразяване влязъл в
сила съдебен акт по чл. 420, ал. 1 от ГПК за спиране на изпълнението,
съответният ЧСИ дължи преустановяване на
дължимите изпълнителни действия по конкретното изпълнително дело, а в противен
случай, всяко последващо изпълнително действие, чиито
порок не би могъл да се релевира чрез жалба до окръжния
съд, ще следва да се преценява като вредоносно действие на плоскостта на
предвидената в чл.
441 ГПК отговорност на съдения изпълнител за вреди. Моли съда да отмени
обжалваното разпореждане и да прекрати изпълнителното дело по отношение на „А.
С.” АД, като вдигне наложените възбрани върху собствените на дружеството
недвижими имоти.
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, като е
насочена срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Внесена е и дължимата държавна такса за разглеждането й. Поради това съдът
намира, че жалбата е редовна и допустима.
Постъпили са писмени възражения по чл. 436, ал. 3 от ГПК
от страна на взискателя „М Л.“ ЕАД (с предишно
наименование „И АР БИ Л.“ ЕАД), който счита жалбата за нередовна, недопустима и
неоснователна. Намира, че същата е насочена срещу неподлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител. По същество, изразява становище че
изпълнението е насочено срещу надлежно ипотекиран имот, който обезпечава
вземането му, а ипотеката върху него не е заличена. Изтъка, че е завел дело за
обявяване нищожността на единия от съдебните актове, на които се позовава
жалбоподателят, а действието на този акт е било спряно като обезпечителна мярка
по делото. По отношение на другия цитиран съдебен акт сочи, че неговите мотиви
нямат сила на присъдено нещо. В обобщение намира, че тези актове не обуславят
извод за заличаване на процесната ипотека. Оспорва
цитираната от жалбоподателя съдебна практика на ВКС, като счита същата за незадължителна
и неотносима към спора. Навежда довод и за превратно
нейно тълкуване от страна на жалбоподателя. Прави извод, че „А. С.” АД е ипотекарен длъжник по изпълнителното дело, както и че няма
основание за прекратяване на последното. Моли съда да остави жалбата без
разглеждане или без уважение.
Жалбата е постъпила в съда с копие от
изпълнителното дело и изложени мотиви по обжалваното действие от страна на
съдебния изпълнител. Същият описва хронологично събитията по изпълнителното дело. Сочи, че
принудителното изпълнение е насочено срещу ПИ с идентификатор 67372.115.315 по КККР
на гр. С.(стар идентификатор 67372.115.314, номер по предходен план 314) и
построената в него сграда с идентификатор 67372.115.315.1, както и върху ПИ с
идентификатор 67372.115.317 (стар идентификатор 67372.115.313, номер по
предходен план 313), които били ипотекирани от предишния техен собственик и
длъжник по изпълнителното дело в полза на взискателя.
Обосновава идентичност между имотите, посочени в ипотечния акт, и имотите,
предмет на настоящото принудително изпълнение. Изразява несъгласие с доводите
на жалбоподателя за заличаване на договорната ипотека върху процесните
имоти и сочи, че от изисканите от него справки не се установява такова
заличаване в имотния регистър. Изтъква, че е заведено дело за прогласяване
нищожността на съдебният акт, на който жалбоподателят е основал искането си за
прекратяване на изпълнителното производство – Определение № 4764/14.01.2015г.
на СГС по ч.гр.д. № 12025/2014г. – като било допуснато обезпечение на
предявения иск чрез спиране на изпълнението на това определение. Оспорва
позоваването на жалбоподателя на мотивите на определение на Софийския окръжен
съд, като подчертава, че същите не се ползват със сила на присъдено нещо.
От фактическа страна съдът установи, че изпълнителното
дело е било образувано под № 20177930400530 по молба на „И АР БИ Л.“ ЕАД до ЧСИ
Наталия Дангова въз основа на изпълнителен лист от
26.05.2017г., издаден в полза на „И АР БИ Л.“ ЕАД срещу длъжника „Б. м.г.” ЕАД,
за сумите 252856,15 лв. и 84929,85 лв., ведно със законната лихва върху тях от
17.02.2012г. до изплащането им, както и за разноски от 39468 лв.
На 28.11.2017г. до длъжника е била изпратена покана за
доброволно изпълнение (л. 37 от изпълнителното дело на ЧСИ Дангова).
Извършено е проучване на имущественото състояние на
длъжника.
Изпратени са запорни
съобщения до „Ю. Б.“ АД и „Б. П. Б.“ АД (л. 38 - 39 от изпълнителното дело на ЧСИ
Дангова).
На 11.03.2019г. ЧСИ Дангова
е прекратила производството по изп.д. №
20177930400530 и го е изпратила на ЧСИ Стоян Лазаров за продължаване на
изпълнителните действия, където то е било образувано под настоящия му №
20199270400512.
На 16.04.2019г. при съдебния изпълнител е заведена
молба вх. № 6252, с която ипотекарният длъжник „А. С.“
АД е поискал прекратяване на изпълнителното производство, като е изложил
съображения, че е собственик на имотите, срещу които е насочено принудителното
изпълнение, както и че ипотеката върху тях е била заличена още на 31.07.2014г.,
поради което той не е ипотекарен длъжник по делото.
Позовава се на Определение
№ 4764/14.01.2015г. на СГС по ч.гр.д. № 12025/2014г. и на мотивите към
Определение № 343/22.03.2019г. на СОС по ч.гр.д. № 775/2018г. Към молбата са
приложени преписи от тези две определения.
С разпореждане от 13.05.2019г. съдебният из пълнител е
оставил молбата без уважение.
След извършване на опис и оценка на процесните имоти, с протокол от 01.07.2019г. е насрочена
тяхната публична продан.
На 11.07.2019г. „А. С.“ АД е подало нова молба за
прекратяване на изпълнителното дело, като се е позовало на същите съдебни
актове, посочени във и приложени към предходната му молба. Цитирана е съдебна
практика по Решение № 109 от 20.06.2019г. по гр.д. № 2562/2018г.
На 05.08.2018г. по изпълнителното дело е постъпила
молба от взискателя „М Л.“ ЕАД (с предишно
наименование „И АР БИ Л.“ ЕАД) с която се изразява становище за неоснователност
на молбата за прекратяване на изпълнителното дело. Взискателят
оспорва твърдението на молителя, че върху процесните
имоти нямало наложени валидни ипотеки в негова полза. Сочи, че е предявил иск
за обявяване нищожността на единия от съдебните актове, на които се позовава
жалбоподателят, като действието му било спряно. По отношение на акта на СОС
сочи, че неговите мотиви нямат сила на присъдено нещо. Оспорва цитираната от
жалбоподателя съдебна практика на ВКС, като счита същата за неотносима
към спора и незадължителна такава.
На л. 58-59 от изпълнителното дело се открива заверено
копие от определение № 43/30.03.2015г. по гр.д. № 157/2015г. на РС- Сливница, с
което е допуснато обезпечение на иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1, вр. чл. 270, ал. 2 от ГПК, за установяване нищожността на
определение № 4764/14.01.2015г. по ч.гр.д. № 12025 по описа на СГС за 2014г.,
посредством спиране на действието на това определение до изясняване на спора.
На л. 88-89 от изпълнителното дело се открива заверено
копие от Определение 1131/28.08.2015г. по ч.гр.д. № 711/2015г. на ОС- София, с
което е оставена без уважение жалбата на „А. С.“ АД срещу горното определение.
Определението на окръжния съд е окончателно и е влязло в сила на датата на
постановяването му.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:
Изтъкнатото от жалбоподателя основание за прекратяване
на изпълнителното производство не фигурира сред лимитативно изброените такива в
разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Поради това същото не е годно да
обоснове претендирания от жалбоподателя краен
резултат. Изложените в жалбата доводи по- скоро обосновават претенция за
освобождаване на процесните имоти от принудително
изпълнение поради твърдяно от жалбоподателя заличаване на ипотеката върху тях,
но, доколкото за постигане на този правен резултат е предвиден друг процесуален
ред, те не следва да се обсъждат в настоящото производство.
Неоснователно жалбоподателят се позовава на Определение № 4764/14.01.2015г.
на СГС по ч.гр.д. № 12025/2014г. и Определение № 343/22.03.2019г. на СОС по
ч.гр.д. № 775/2018г. поради следните съображения:
-
Видно от
разпореждане от 17.03.2015г. на СГС по ч.гр.д. № 12025/2014г. (л. 143 от изп.д. № 20177930400530 на ЧСИ Наталия Дангова), председателят на съдебния състав, постановил
горното определение, е отказал да удостовери влизането му в сила. Поради това
съдът намира за недоказано, че то съставлява влязъл в сила съдебен акт, и,
съответно – че поражда целените с него правни последици, вкл. претендираните такива от жалбоподателя.
-
Дословно цитираните от жалбоподателя
мотиви на Определение
№ 343/22.03.2019г. на СОС по ч.гр.д. № 775/2018г. имат само принципно значение
за ефекта, който съдебната отмяна на отказ на съдията по вписванията има по
отношение на отбелязването или заличаването – и то единствено във връзка с
предмета на конкретното дело. Но дори по
настоящото дело да се приеме, че определението на СГС е влязло в сила и е
породило последиците, визирани в разпоредбата на чл. 577, ал. 3 от ГПК, следва да се има
предвид, че с определение №
43/30.03.2015г. по гр.д. № 157/2015г. на РС- Сливница, потвърдено с необжалваемото Определение 1131/28.08.2015г. по ч.гр.д. №
711/2015г. на ОС- София, неговото действие е спряно. Това означава, че, до
разрешаване на спора – предмет на гр.д. № 157/2014г. на РС- Сливница, това
определение няма значението на влязъл в сила съдебен акт и не поражда никакви
правни последици – вкл. претендираните от
жалбоподателя такива по чл. 577, ал. 3 от ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че твърденията
на жалбоподателя за заличаване на ипотеката върху процесните
имоти са неоснователни.
Неоснователно жалбоподателят се позовава на Решение №
109 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2562/2018
г., I г. о., ГК. По този въпрос настоящият съдебен състав споделя напълно
възраженията на взискателя по т. ІІІ, че наличието на
правен интерес да предяви установителен иск за
установяване на ипотечното си право обуславя само предвидена от закона и
съдебната практика правна възможност, но не и негово задължение. Още по- малко
може да се приеме, че това е единственият му път за защита при оспорване на
това право от страна на ипотекарния длъжник в
изпълнителното производство.
Неоснователно жалбоподателят се позовава на Решение №
212 от 27.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 754/2017 г., I т. о., ТК. На първо
място, същото е постановено по съвсем различен правен въпрос – „дали длъжникът в изпълнително производство
инкасира имуществена, вреда поради намаляване на патримониума
му със сума, преведена неправомерно от съответния съдебен изпълнител /частен/
на взискателя по същото изп.
дело, настъпила като пряка и непосредствена последица от процесуалното
поведение на този ЧСИ, ако към датата на предявяване на осъдителния иск по чл. 441 ГПК срещу последния ищецът не е упражнил правата си по чл.
245, ал. 3 ГПК срещу взискателя, на когото е била
изплатена исковата сума?“ На второ място, независимо че не съставлява пряк
отговор на този въпрос, в мотивите на това решение наистина се открива и
цитирания от жалбоподателя пасаж, според който, в хипотезата по чл.
420, ал. 1, вр. чл.
417, т. 9 от ГПК, изпълнителното дело задължително се спира, но само при
постановено от заповедния съд нарочно определение за това, като едва след влизане на последното в сила
съответният ЧСИ дължи преустановяване на дължимите изпълнителни действия по
конкретното изпълнително дело. На трето място, този пасаж няма никакво
отношение към процесния казус, доколкото касае
единствено задължението на съдебния изпълнител да се съобразява с влезлите в
сила актове на съда по чл.
420, ал. 1, вр. чл.
417, т. 9 от ГПК касаещи спиране на принудителното изпълнение.
По така изложените съображения, жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 11793/20.08.2019г. при ЧСИ Стоян Лазаров, подадена
жалба от „А. С.” АД, срещу отказа на този съдебен изпълнител да прекрати
производството по изп. д. № 20199270400512.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.
437, ал. 4, изречение второ от ГПК.
Делото да се върне на ЧСИ Стоян
Лазаров, рег.
№ 927 в КЧСИ.
Председател: Членове: 1.
2.