Р Е Ш Е Н И Е № 40
гр. Монтана, 30 януари
2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 13.01.2017 г. в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Мария Ницова
Рени
Цветанова
при участието на секретаря: А. и
Прокурор: А., като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 5 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С решение по АНД № 1894/2016 г. на районен съд
Монтана е потвърдено Наказателно постановление № 16-0996-002363/31.10.2016 г. на Началник
Сектор ПП към ОД на МВР – Монтана, с което на С.Ц.К.,*** е наложено административно
наказание „глоба”, затова че на 24.07.2016 г., около 08:35 ч. в община Монтана
на Път ІЕ-79, управлява лек автомобил като в десен завой, при изпреварване от
дясната страна на движещ се пред него лек автомобил, не спазва достатъчно
странично разстояние и го блъска в задната дясна част, при което реализира ПТП
с материални щети.
В законния срок
против решението е подадена касационна жалба от административнонаказаното лице,
в която навежда съображения, че същото е постановено в нарушение на материалния
закон. Моли да се отмени решението и се отмени издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание процесуалният
представител на касатора, адв. Ц. поддържа жалбата. Твърди, че деянието е
извършено, за да бъдат избегнати по-големи и тежки последици. Моли съда да
постанови решение, с което уважи жалбата.
Ответната
страна в съдебно заседание чрез юрк Д*** , че заявява оспорва жалба. Счита
възраженията на касатора за неоснователни, поради което моли съображенията на
въззивната инстанция да бъдат споделени и в касационното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна. Счита че по делото безспорно е установено нарушението и правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност, поради което предлага
решението на въззивния съд да бъде потвърдено.
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият
касационен състав при административен съд Монтана след като обсъди наведените в
жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното.
За да потвърди наказателното постановление районният съд е
приел, че въз основа на съставения АУАН, който по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се счита за редовно съставен, нарушението е безспорно установено, а
дадените обяснения не се ползват с доказателствена сила и не могат да оборят
доказателствената сила на съставения акт.
Първоинстанционният
съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, такива не се сочат
и в касационната жалба. Съдът правилно е приложил материалният закон, като е
постановил обосновано и мотивирано решение въз основа на събраните по делото
доказателства, а изложените съображения се споделят от настоящия състав.
Изпреварването
на ППС по действащия ЗДвП става от лявата им страна, а като е извършил
нарушение на това правило касаторът като водач на МПС е реализирал ПТП.
Твърденията
изложени пред съда, не са правени пред полицейските органи, отишли на място,
които въз основа на разговор с всички участници в ПТП установяват какво и как
се е случило. Свидетелката К*** , която е съпруга на административнонаказаното
лице, също е била на мястото на произшествието и е разпитана от полицейските
органи, които въз основа и на нейните сведения са направили обоснован извод за
случилата се актуална обстановка. В акта не са посочени възражения, което при
условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, същият се ползва с доказателствена сила.
Доколко поведението на касатора е продиктувано от евентуално съществуваща
обективна възможност да настъпят и други по-тежки последици е въпрос, който не
се установява по безспорен начин от доказателствата по делото, като същевременно
се явява и неотносим към извършеното нарушение.
С оглед на изложеното касационната
инстанция намира, че решението на въззивния съд е правилно и
като такова следва да бъде оставено в сила.
От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно решение по АНД №
1894/2016 г. на районен съд Монтана.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :