№ 3351
гр. Варна, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20243110114178 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба с обективно съединени искове на основание по чл.128,
т.2, 224, ал.1 от КТ; 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от страна ищеца З. И. И., ЕГН
**********, от ***, чрез процесуалния представител Р. Ж. от АК - Варна, против ответната
страна „С.П." ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление - ***, представлявано от
Управителя си – Д.Д.В..
В исковата молба ищецът твърди, че работил в ответното дружество по трудов договор
№***2024 г., на длъжност „Шофьор - Куриер“, код по НКПД - 8322-2994, на непълно
работно време - 4 часа на ден, по график, в съответствие с длъжностната му характеристика.
Мястото му на работа било „Към офис Варна“; основните му длъжностни
задължения били - управление на служебен /личен/ автомобил, доставяне на пратки на
куриери и директно на получатели в гр. Варна и област. Управлявал служебен автомобил
„**“, с рег. № ***, бял на цвят, с брандирано лого на ответника, ,,***“; зареждал гориво -
бензин и газ, като за заплатените от него лични средства за гориво получавал фактури, на
името на „С.П.“ ООД, които изпращал на управител, но не му били възстановени суми,
които направил като разход. Ищецът твърди, че трудовият му договор бил сключен за
неопределено време, на основание чл.67 ал.1 КТ, вр. чл.70 ал.1 КТ, с шестмесечен срок на
изпитване, уговорен в полза на работодателя. Имал право на платен годишен отпуск, в
размер на 20 дни. Срокът на предизвестието при прекратяване на трудовото
правоотношение бил еднакъв за двете страни - 30 дни, съгласно чл.2 т.3 от Договора.
Основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било от 360 лева, ведно с
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, в размер на
0,6% на година. Трудовото възнаграждение следвало да бъде изплащано на 30-то число на
месеца, следващ този, за който възнаграждението се отнася. Ищецът счита, че договореният
1
размер на трудовото ми възнаграждение е в противоречие с нормата на чл.245 ал.1 от
Кодекса на труда. Към 16.01.2024 г. и през времетраене на трудовото му правоотношение,
размерът на минималната работна заплата за страната, бил 933 лева, за работа при осемчасов
работен ден, или 466, 50 лева за работа при 4 часов работен ден.
Трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.330, ал.2,
т.6 от КТ, считано от 24.06.2024 г. Ищецът твърди, че не е получил трудовите си
възнаграждения за месеците февруари и март 2024 г., през които отработил трудовите си
задължения, както и за месеците април, май и юни, 2024 г., в които реално бил в престой,
при условията на чл.267 ал.1 КТ, тъй като не му бяха възлагани никакви задачи - нито по
телефон, нито по имейл, нито му били изпращани пратки за разнасяне. Не му било
изплатено и обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, какъвто не ползвал по
време на трудовото правоотношение с ответника. За периода на трудовото правоотношение -
16.01.2024 г. – 24.06.2024 г., му се полагали 8 дни платен годишен отпуск, които не ползвал и
следвало да му бъдат заплатени, като обезщетение по чл.224 ал.1 КТ, в размер на 186, 60
лева.
Ищецът твърди, че на 15.02.2024 г., заредил пожарогасителя от комплекта на служебния
автомобила, като заплатил от личната си банкова сметка, с дебитна карта, сумата от 08, 40
лева, за която от дружеството „Ц." издало фактура на „С.П.“ ООД. На 17.02.2024 г. имал
издадени фактури за зареждане на автогаз - на два пъти от „С.о.“ ЕООД - на стойност 50
лева, както и от бензиностанция „Б.“ - автогаз на стойност 20, 94 лева и бензин А95, на
стойност 51, 20 лева. Поискал така направените разходи на обща стойност 130, 54 лева да
бъдат възстановени от ответното дружество, като изпратил оригиналите на фактурите, в
офиса в гр. София, но те не му били възстановени.
Ищецът счита, че върху всяко неплатено възнаграждение и обезщетението по чл.224,
ал.1 от КТ ответната страна му дължи лихва за забава, както следва: върху възнаграждението
за м. февруари 2024 г. –466, 50 лева, се дължи лихва за забава за периода 01.04.2024 г. -
07.11.2024 г., в размер на 39, 22 лева; върху възнаграждението за м. март 2024 г. – 466, 50
лева, се дължи лихва за забава за периода 01.05.2024 г. - 07.11.2024 г., в размер на 33, 86 лева;
върху възнаграждението за м. април 2024 г. – 466, 50 лева, се дължи лихва за забава за
периода 01.06.2024 г. - 07.11.2024 г., в размер на 28, 32 лева; върху възнаграждението за м.
май 2024 г. – 466, 50 лева, се дължи лихва за забава за периода 01.07.2024 г. - 07.11.2024 г., в
размер на 22, 96 лева; върху възнаграждението за м. юни 2024 г. – 380, 00 лева, се дължи
лихва за забава за периода 01.08.2024 г. – 07.11.2024 г., в размер на 14, 24 лева; върху
обезщетението по чл.224 ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск 8 дни за 2024 г. –
186, 60 лева се дължи лихва за забава за периода 31.07.2024 г. - 07.11.2024 г. в размер на 06,
99 лева. Общият размер на претендираната от ищеца лихва за забава е 145, 59 лева.
Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми:
- сумата от 2246 лева - общ сбор от трудови възнаграждения за месеците февруари 2024
г. – 466, 50 лева, март 2024 г. – 466, 50 лева, април 2024 г. – 466, 50 лева, май 2024 г. – 466, 50
2
лева и юни 2024 г. - 380 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 08.11.2024 г., до окончателното изплащане на
всяка една главница;
- сумата от 186, 60 лева - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024г.
- сумата от 145, 59 лева - сбор от обезщетения за забава върху всяка една главница за
дължимо неизплатено месечно трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, претендирано за период от деня, следващ падежа на задължението,
до деня, предхождащ депозирането на исковата молба;
- сумата от 130, 54 лева, направени служебни разходи, за служебен автомобил, заплатени
с лични средства от ищеца.
Претендира също да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника и му е указан законовия срок за
отговор по исковата молба. В срока за отговор не е депозиран такъв, ответникът не е
представил доказателства и не е направил доказателствени искания. Същият е запознат с
неблагоприятните последици от неподаването на отговор, в това число и с възможността за
постановяване на неприсъствено решение.
На проведеното открито съдебно заседание по делото ищцовата страна, чрез
процесуалния си представител, е направила искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по реда на чл.238 ал. 1 от ГПК.
Съдът намери, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно: ответникът не е представил в срок писмен отговор, на
проведеното първо открито заседание по делото не се е явил негов представител, за което
заседание ответникът е бил редовно призован, както и не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие. В конкретния случай на ответното дружество са били дадени
указания, че при непредставяне в срок на отговор на исковата молба и при неявяване на
представител на дружеството на първото съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, по искане на ищцовата страна, съдът може да
постанови неприсъствено решение.
От представените по делото доказателства, а именно: Трудов договор № ***2024 г.;
длъжностна характеристика за длъжност шофьор–куриер, от 16.01.2024 г.; Заповед №
5/24.06.2024г.; Сигнал за нарушение на трудовото законодателство–трудови и служебни
правоотношения, безопасни и здравословни условия на труд, хигиена на труда и други от
30.04.2024 г. е видно, че искът е основателен. Така представените документи, с оглед
твърдяното от ищцовата страна неизпълнение от страна на ответника на задълженията му за
заплащане на трудови възнаграждения, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск
и заплатени с лични средства служебни разходи, обосновават основателността на исковата
претенция, така както е предявена. Ето защо съдът следва да осъди ответното дружество да
заплати на ищцовата страна сумата от 2246 лева, представляваща общ сбор от трудови
възнаграждения за месеците февруари 2024г. — 466, 50 лева, март 2024г. — 466, 50 лева,
3
април 2024г. - 466,50 лева, май 2024г. - 466, 50 лева и юни 2024г. - 380,00 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното
изплащане на всяка една главница; сумата от 186, 60 лева - обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2024г.; сумата от 145, 59 лева - сбор от обезщетения за забава
върху всяка една главница за дължимо неизплатено месечно трудово възнаграждение и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, претендирало за период от деня,
следващ падежа на задължението, до деня, предхождащ депозирането на исковата молба в
съда, сумата от 130, 54 лева, направени служебни разходи, за управлявания служебен
автомобил, заплатени с лични средства на ищеца.
При този изход на процеса на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищцовата страна направените от последната разноски по
делото в размер на 480 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.П.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Д.Д.В. да заплати на З. И. И., с ЕГН ********** с адрес: ***
сумата от 2246 лева /две хиляди двеста четиридесет и шест лева/, представляваща общ
сбор от трудови възнаграждения за месеците февруари 2024 г. — 466, 50 лева, март 2024 г.
— 466, 50 лева, април 2024 г. - 466,50 лева, май 2024 г. - 466, 50 лева и юни 2024 г. - 380,00
лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 08.11.2024 г., до
окончателното изплащане; сумата от 186, 60 лева /сто осемдесет и шест лева и шестдесет
стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024 г.;
сумата от 145, 59 лева /сто четиридесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/,
представляваща - сбор от обезщетения за забава върху всяка една главница за дължимо
неизплатено месечно трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, претендирало за период от деня, следващ падежа на задължението, до деня,
предхождащ депозирането на исковата молба и сумата от 130, 54 лева /сто и тридесет лева
и петдесет и четири стотинки/, направени служебни разходи, за управлявания служебен
автомобил, заплатени с лични средства на ищеца.
ОСЪЖДА „С.П.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Д.Д.В. да заплати на З. И. И., с ЕГН ********** с адрес: ***,
сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща направени в
настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Неприсъственото решение на основание чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
В едномесечен срок от постановяването на неприсъственото решение страната, срещу
която то е постановено може да поиска от Окръжен съд Варна неговата отмяна, при
наличието на предпоставките по чл.140 от ГПК.
4
Препис от постановеното решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5