Мотиви към присъда № 798/09.11.2016
год. по нохд № 01896/2016 год. по описа на Районен съд – П.:
С обвинителен акт на Районна
прокуратура – П. на подсъдимия С.В.Г. са били повдигнати обвинения както
следва:
1. За престъпление по чл.269 ал.1 от НК, тъй като на 02.07.2016г. в гр.П.,
е употребил сила /удрял е с ръка, с лакът и с пластмасов предмет-декоративна капачка
от задна чистачка на МПС, старши полицай в група „ООР” при Първо РУ – П. – М.М.Б.
и е удрял с ръка и с крак старши полицай в група „ООР” при Първо РУ – П. – Г.В.Н.,
с цел да принуди органи на властта /полицейските органи - М.М.Б. и старши
полицай Г.В.Н. от група „Охрана на обществения ред” при Първо РУ – П., да пропуснат нещо по служба
- да не използват помощни средства – белезници, при упражняване на провомощията
си по задържане на правонарушител, който не им се подчинява и оказва съпротива
и не е възможно да се установи самоличността му предвид данните за нарушаване
на обществения ред, съобразно разпоредбата на чл.85 ал.1 т.2, вр.чл.72 ал.1
т.4, вр.чл.70 ал.1 т.1 от ЗМВР/;
2. по чл.131 ал.2 т.4, вр.чл.130 ал.2 от НК, тъй като На 02.07.2016г. в гр.П., чрез нанасяне на
удари с ръка, с лакът и с пластмасов предмет /декоративна капачка от задна
чистачка на МПС/, е причинил лека телесна повреда на полицейски орган /старши
полицай в група „Охрана на обществения ред” при Първо РУ – П. – М.М.Б./ при
изпълнение на службата му, изразяваща се в страдание, причинено от
кръвонасядания по лявата предмишница и в тилната област на главата и линейни
охлузвания по лявата предмишница, в областта на лявата гривнена става и по
дясната подбедрица и чрез нанасяне на удари с ръка, с крак и чрез захапване със
зъби, е причинил лека телесна повреда на полицейски орган /старши полицай в
група „ООР” при Първо РУ – П. – Г.В.Н./ при изпълнение на службата му,
изразяваща се в страдание, причинено от нараняване с приблизително правоъгълна
форма засягащо кожата, в областта на втория пръст на лявата ръка, по гръбната й
повърхност, линейни охлузвания в областта на лявата предмишница и по дланната
повърхност на дясната ръка, охлузване със забелване на епидермиса в областта на
дясната лакътна става и кръвонасядане по лявото бедро.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатите обвинения.
Пледира на подсъдимия да бъдат наложени наказания както следва: лишаване от
свобода за срок от две години за престъплението по чл.269 ал.1 от НК и лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца за престъплението по чл.131
ал.2 т.4, вр.чл.130 ал.2 от НК.
Предлага измежду така посочените наказания да се определи и наложи най-тежкото
такова, с оглед разпоредбата на чл. 23 ал.1 от НК, чието изпълнение да бъде
отложено за срок от четири години, предвид разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК.
Подсъдимият С.В.Г. в хода на
съдебното следствие дава обяснения. Не се признава за виновни.
Защитникът на подсъдимия – адв.
Н.М., моли съда да признае подзащитния му за невиновен и да го оправдае по
предявеното му обвинение. Като алтернатива предлага, ако бъде
признат за виновен, да му се наложи минималния размер на предвидените
наказания.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани
по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелите Г.В.Н. и М.М.Б. са
служители в група “Охрана на обществения ред” /”ООР”/ на сектор “Охранителна
полиция” /”ОП”/ към Първо Районна управление при ОД на МВР-П., като към 02.07.2016 год. са изпълнявали служебните
си задължения като старши полицаи. Като такива са имали права и задължения, произтичащи от Закона за
Министерството на вътрешните работи и свързаните с него нормативни актове. Част
от тях законодателно са закрепени в чл.
70 ал.1 от ЗМВР, свързан със задължението им да извършват проверки за
установяване самоличността на лице, за което има данни, че е
извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред, като съгласно
чл. 72 ал.1 от ЗМВР могат да задържат същото при невъзможност да се установи
самоличността му. Установяването се извършва чрез представяне на документ за
самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които
познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. По
силата на чл.85 ал.1 т.2 от ЗМВР при изпълнение на служебните си задължения
полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само
когато това е абсолютно необходимо при
задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива
на полицейски орган.
Длъжността, която са заемали М.Б.
и Г.Н., като част от структурата
на МВР и следователно елемент от изпълнителната власт, и предвид властническите
функции, свързани при предприети действия по горепосочените разпоредби от ЗМВР,
характеризират посочените лица като орган
на власт по смисъла на чл. 93 т.2 от НК.
Подсъдимият С.В.Г. е роден на ***
***. Не е осъждан. Същият е безработен.
Живее във фактическо съжителство със св. С.И.С. в жилище, находящо се в гр. П.,
кв. ........., бл.** **
На 02.07.2016 год., около 17:00 часа Г. и С. се прибрали у дома си.
Започнали да консумират алкохол–бира, да слушат силна музика и да
“купонясват”. Към 21:00 часа шумът от жилището на подсъдимия не бил
преустановен, поради което негова съседка подала сигнал до полицейските органи,
предвид нарушаване на обществения ред.
Полицейските служители М.Б. и Г.Н.,
чиято нощна смяна била започнала в 20:30 часа,
били изпратени да извършат
проверка на адреса на Г.. Същите пристигнали пред блока на подсъдимия с
управлявания от Н. полицейски автомобил “Опел Астра” с рег. № *****. След като Б.
и Н. позвънили на звънеца за жилището на подсъдимия, той излязъл на входа при
униформените служители. С него била и св. С.С.. Полицейските служители се
легитимирали и обяснили на Г. причината за тяхното посещение. За да установят
неговата самоличността, поискали той да им представи личната си карта. Г. не
изпълнил устното им разпореждане. Започнал да отправя нецензурни думи и
агресивно поведение към тях, заявявайки им пренебрежително: “Кои сте вие, бе”.
Замахнал с ръка, за да нанесе удар в областта на лицето на св. Н., който заедно с Б.
се опитали да го задържат,
използвайки помощни средства – белезници. Г. оказал съпротива, нанасяйки удари
с крак, ръка и лакът по телата на полицейските служители. Последните с физическа сила отвели подсъдимия до
полицейския автомобил, където отново се опитали да поставят белезниците и на
двете му ръце. Г. продължил да се съпротивлява. Успял да отскубне със свободната си ръка
декоративната капачка на задната чистачка на полицейския автомобил, с която
замахнал към лицето на Б.. Последният успял да се предпази, но Г. успял с нея
да удари долния крайник на Б.. Полицейските служители поставили белезниците на
подсъдимия и успели да го качат на задната седалка на автомобила. До Г.
седнал Н., а Б. – на шофьорското място,
като привел в движение колата в посока към полицейското управление. По време на
пътуването подсъдимият се отблъснал с двата си крака от вратата на автомобила и
с цялото си тяло отскочил към Н., опитвайки се да го закапе за врата.
Полицейският служител успял с ръце да го
отблъсне, при което Г. го захапал по пръстите на лявата му ръка.
Г. бил транспортиран до сградата на полицейското
управление, където бил задържан със заповед рег. № ****/02.07.2016 год. за срок
от 24 часа, с оглед чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР.
Било извършено освидетелстване на
М.М.Б. и Г.В.Н. при което били констатирани следните увреждания: на първия –
кръвонасядания по лява предмишница и в тилната област на главата, линейни
охлузвания по лява предмишница, в областта на лява гривнена става и по дясна
подбедрица, на втория: нараняване с приблизително правоъгълна форма засягащо
кожата в основата на втори пръст на лява ръка, по гръбната й повърхност,
линейни охлузвания в областта на лявата
предмишница и по дланната повърхност на дясната ръка, охлузване със забелване на епидермиса в
областта на дясна лакътна става и кръвонасядане по ляво бедро, които
осъществяват за всяко едно от двете лица медикобиологичния признак страдание по
смисъла на чл. 130 ал.2 от НК.
По доказателствата:
Не е спорно, че М.Б. и Г.Н. ***.07.2016 год. са изпълнява длъжността
“старши полицай” в група “ООР” на сектор “ОП” към Първо Районна управление при посочената
дирекция. Това се доказва от приетите като писмено доказателство писмо рег. № ***63/11.07.2016
год. на началник на сектор “Човешки ресурси” при ОД на МВР-П. /л.72 в ДП/ и
заверено ксерокопие на утвърден месечен
график за работата на служителите от група “ООР” при Първо РУ за м. юли 2016
год. /л.69 в ДП/.
Не се спори, че полицейските
служители са посетили дома на подсъдимия именно във връзка със сигнал за
нарушаване на обществения ред. В тази насока са подробните и вътрешно допълващи
се показания на Б. и Н.. Съдът ги прие за достоверни не само защото
полицейските служители са били изпратени от дежурен офицер да извършат проверка
на адреса на подсъдимия, но и защото те лично слухово са възприели идващата от
дома на Г. музика. Б. и Н. последователно и логично са обяснили, че съседката от долния етаж ги е чакала на
прозореца на жилището си и лично ги е информирала за нарушаване на нощната
тишина от страна на подсъдимия. Показанията на полицейските служители
кореспондират и с тези на св.С., която е свидетелствала, че двамата с Г. са
решили “да купонясват”, като са празнували и са били в добро настроение, в
каквато насока са и обясненията на подсъдимия и приетата съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза, чието пълно, обективно и компетентно заключение
сочи, че във взетата на 02.07.2016 год.,
в 23:20 часа кръвна проба от подсъдимия е установено наличие на алкохол в
размер на 1,57 на хиляда.
Съдебният състав прие за
установено по несъмнен начин, че М.Б. и Г.Н. са предприели действия по
установяване на самоличността на подсъдимия, именно като на лице, за което има
данни, че е извършило нарушение на обществения ред като са поискали от него да
им представи личната си карта. В тази
насока са както показанията на
полицейските служители, така и тези на подсъдимия /”…попитаха за личната
карта...”/, които кореспондират със заявеното и от св.С.С. /”…поискаха личната
карта на С.”/, т.е. в качеството си на орган на власт, Б. и Н. са предприели
надлежни действия по служба, за които са имали не само право, но и задължение
по чл.70 ал.1 и чл. 72 ал.2 от ЗМВР.
Съдът намира, че качеството на М.Б.
и Г.Н. и характера на извършваните от тях действия са били правилно възприети като
такива от подсъдимия Г., тъй като полицейските служители не само, че са се
легитимирали, но и с оглед изпълняваните от тях служебни задължения са били
облечени със служебната си униформа, което е било възприето както от подсъдимия /”…видях, че са двама униформени
полицаи”/, така и от неговата приятелка С.С. /”С. видя, че са униформени
полицаи”/. Последните двама са обяснили, че зрително са видели и непосредствено
паркирания до тях автомобил “Опел
Астра”, който също е бил с отличителни знаци, по които е бил разпознаваем като
полицейски. Ето защо и твърденията на
подсъдимия и св. С., че полицейските служители
не са се легитимирали преди да поискат личната карта на Г. съдът прие
като недостоверни, тъй като са нелогични и вътрешно противоречиви, с оглед
безспорно установения факт, за който и Г., и С. са обяснили в хода на съдебното
следствие, а именно, че зрително са възприели, че именно униформените
полицейски служители Б. и Н. са изискали предоставяне на документ за
самоличност от подсъдимия.
Настоящият състав, при
обосноваване на изложената по-горе фактическа обстановка досежно последващото
поведение на Г., дава вяра на показанията на свидетелите М.Б. и Г.Н., тъй като същите са изцяло
еднопосочни, последователни и детайлни. Лицата са очевидци на инцидента и имат
лични, преки и непосредствени възприятия за случилото се. Показанията им
относно действията на подсъдимия Г., целящи да бъдат принудени да не
използват помощни средства при
упражняване на правомощията си по задържане на правонарушителя, който не само,
че не им предоставя документ за установяване на самоличността си, но и проявява агресивно поведение срещу полицаите,
изразило се както в отправяне на нецензурни думи, така и в действия насочени
срещу телесната им неприкосновеност, са взаимно допълващи се, като
кореспондират и са в логическа връзка и с
протоколите за извършеното освидетелстване на Б. и Н., което е станало
веднага след инцидента, при което са констатирани описаните увреждания.
Протоколите за тези процесуално-следствени действия /л.36 и л.37 в досъдебното
производство/ са съобразени напълно с
изискванията на чл. 129 от НПК, тъй като съдържат датата и мястото на
действията по разследването, времето, когато са започнали и завършили, лицата,
които са участвали, направените искания, бележки и възражения, както и са
спазени изискванията на чл. **8 ал.1–ал.4 от НПК. Същите са подписани от
разследващия орган и от участниците при извършване на процесуално-следствените
действия. В тази насока са и заключенията на вещото лице по назначените две съдебномедицински експертизи, които
същото поддържа в хода на съдебното следствие, и които съдът възприе като пълни,
обективни и компетентно дадени. Те установяват, че причинените на М.Б. и Г.Н.
увреждания както следва: на първия - кръвонасядания по лявата предмишница и в
тилната област на главата и линейни охлузвания по лявата предмишница, в
областта на лявата гривнена става и по дясната подбедрица, а на втория:
нараняване с приблизително правоъгълна форма засягащо кожата, в областта на
втория пръст на лявата ръка, по гръбната й повърхност, линейни охлузвания в
областта на лявата предмишница и по дланната повърхност на дясната ръка, охлузване
със забелване на епидермиса в областта на дясната лакътна става и кръвонасядане
по лявото бедро са им причинили на всеки един от тях поотделно
медикобиологичния признак страдание. Уврежданията са получени в резултат на
употребената сила от страна на подсъдимия Г., по отношение на пострадалите,
както следва: по отношение на Б. - в нанасяне на удари с ръка, с лакът и с декоративната капачка от задната чистачка
на полицейския автомобил “Опел Астра” с рег. № ***** по неговото тяло, а по
отношение на Н. – в нанасяне на удари с ръка, с крак по неговите крайниците,
както и в захапване със зъби в областта на втория пръст на лявата му ръка. По
отношение на механизма на последно визираното увреждане на Н. съдът прие за
доказано, че това е станало именно в полицейския автомобил, по време на
транспортирането на Г. към управлението, тъй като в тази насока са логично
последователните и непротиворечиви
показания на Б. и Н.. Съдът ги възприе изцяло и безкритично, тъй като
същите кореспондират и с обективните находки, констатирани при огледа на
полицейския автомобил и закрепени в извършения непосредствено след инцидента
оглед на същия, а именно констатираните
следи от грайфер на обувка от вътрешната страна на стъклото на задната врата на
“Опел Астрата”, както и отделената декоративна капачка от задната чистачка на колата, като за същите са
направени по време на огледа и
фотоснимки, които са приложени в изготвения фотоалбум /л.21-26 в
досъдебното производство/.
Съдът не даде вяра на обясненията
на подсъдимия в частта в която твърди, че не е предприемал каквито и да са
действия спрямо полицейските служители, като ги прие като средство за защита,
предвид съпоставянето им с анализираните по-горе показания на М.Б. и Г.Н.,
които кореспондират с приетите като писмено доказателство протоколи за
освидетелстване на полицейските служители, със заключенията на двете
съдебномедицински експертизи, както и с протокола за оглед на лек автомобил
“Опел Астра” с рег. № *****, ведно с приложения към него фотоалбум. За да не
даде вяра на тези му обяснения, настоящият състав взе предвид и заключението на
приетата съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза, което доказва, че
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия – 1,6 на хиляда, отговаря на
фаза 3 от класификацията на Dubowski/2006г./
за алкохолно повлияване, като същата се характеризира с емоционална
нестабилност, загуба на критична преценка, повлияване на възприятието, паметта
и разбирането, сензорно-моторна некоординираност, нарушено равновесие и др.
Прие показанията на приятелката на подсъдимия – св. С., в частта в която
категорично е заявила, че Г. не е нанасял удари по полицейските служители за
недостоверни, тъй като същите са в явно противоречие с констатираните
непосредствено след инцидента обективни телесни увреждания на Б. и Н., поради
което счита, че като заинтересована от изхода на делото, доколкото живее във
фактическо съжителство с подсъдимия, С. пристрастно и предубедено е
свидетелствала, с оглед изграждане на защитната теза на Г..
Що се отнася до констатираните на
04.07.2016 год. увреждания по подсъдимия, обективирани в съдебномедицинско
удостоверение № ***/2016 год. на МБАЛ “Р.Ангелова” АД, гр. П., съдът намира, че
с оглед тяхното установено разположение по тялото на Г., съпоставено с
безспорния факт, че терена от жилището
на подсъдимия до паркирания полицейски автомобил, с който е бил транспортиран
до полицейското управление е бил покрит с чакъл, налагат извода, че същите са
му били причинени именно при предприетите
от Б. и Н. опити да поставят белезници на задържаното лице и да го
транспортират до полицейското управление. Ето защо и посочените телесни
увреждания по подсъдимия са ирелевантни
към противоправното поведение на Г..
От правна страна:
Гореизложената
фактическа обстановка налага извода, че подсъдимият С.В.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна фактическия състав на чл.269 ал.1 от НК, тъй като на 02.07.2016г. в
гр.П., е употребил сила /удрял е с ръка, с лакът и с пластмасов предмет
/декоративна капачка от задна чистачка на МПС/ старши полицай в група „ООР” при
Първо РУ – П. – М.М.Б. и е удрял с ръка и с крак старши полицай в група „ООР”
при Първо РУ – П. – Г.В.Н., с цел да принуди органи на властта /полицейските
органи - М.М.Б. и старши полицай Г.В.Н. от група „ООР” при Първо РУ – П./ да
пропуснат нещо по служба /да не използват помощни средства – белезници, при
упражняване на провомощията си по задържане на правонарушител, който не им се
подчинява и оказва съпротива и не е възможно да се установи самоличността му
предвид данните за нарушаване на обществения ред, съобразно разпоредбата на
чл.85 ал.1 т.2, вр.чл.72 ал.1 т.4, вр.чл.70 ал.1 т.1 от ЗМВР/.
Законодателят е визирал в чл. 269
ал.1 от НК, че изпълнителното деяние за това престъпление се изразява в
употреба на принуда под формата на сила или заплашване с противозаконна цел -
орган на властта да извърши или да пропусне да извърши нещо по служба.
Гореописаното деяние е било осъществено от
обективна страна, тъй като обект на престъпното посегателство е бил орган на
власт по смисъла на чл. 93 т.2 от НК, предвид длъжността, която са заемали
свидетелите Б. и Н.- “старши полицай” в група “ООР” на сектор “ОП” към
Първо РУ при ОД на МВР-П., като в
процесния момент същите са предприели действия, свързани с властнически функции по чл. 70 ал.1 от ЗМВР, свързан със
задължението им да извършват проверки за установяване самоличността на лице, за
което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения
ред, като съгласно чл. 72 ал.1 от ЗМВР могат да задържат същото при
невъзможност да се установи самоличността му, както и при наличие на данни, че
е извършило престъпление. Същевременно, чрез
прекия физически отпор при привеждане в изпълнение от страна на полицейските
служители на служебните задължения по чл. 70 ал.1 и чл. 72 ал.1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, подсъдимият Г. е употребил принуда, под
формата на сила, изразена в нанасяне на удари с ръка, лакът, крак и с
декоративна капачка от задната част на МПС спрямо Б. и Н., с противозаконна цел
– да мотивира полицейските служители да
предприемат бездействие по служба, а именно да не го задържат, с оглед
установяване на самоличността му, предвид данни за нарушаване на обществения
ред.
От субективна страна е налице изискуемата
се специална цел, изразила се в принудително препятстване на орган на власт да
изпълни възложените му задължения и функции по служба. На базата на изложената
по-горе хронология на инцидента, настоящият състав счита, че Г. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, с оглед волевата насоченост на
инкриминираните му действия, които във взаимовръзка предопределят формиран пряк
умисъл.
Настоящият състав намира, че описаното по-горе деяние е в идеална съвкупност
с деянието по чл. 131 ал.2 т.4, вр. с чл. 130 ал.2 от НК, защото упражнената от
Г. принуда е насочена освен към неизпълнение на задълженията по служба на
полицейските служители и към тяхната личност, поради което прие, че е
осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав и на
престъплението по чл. 131 ал.2 т.4, вр. с чл. 130 ал.2 от НК, тъй като
по същото време-02.07.2016 год., и на същото място чрез удряне с ръка, лакът и с пластмасов предмет – декоративна капачка
от задна чистачка на полицейската “Опел Астра” е причинил лека телесна
повреда на М. М.Б., в качеството му на полицейски орган
/ст. полицай в група “ООР” при първо РУ-П./, при изпълнение на службата му,
изразяваща се в страдание, причинено от кръвонасядания по лявата предмишница и
в тилната област на главата и линейни охлузвания по лявата предмишница, в
областта на лявата гривнена става и по дясната подбедрица и чрез удари с ръка,
с крак и захапване със зъби е причинил лека телесна повреда на Г.В.Н., в
качеството му на полицейски орган /ст. полицай в група “ООР” при първо РУ-П./,
при изпълнение на службата му, изразяваща се в страдание, причинено от нараняване с приблизително правоъгълна
форма, засягащо кожата, в областта на втория пръст на лявата ръка, по гръбната
й повърхност, линейни охлузвания в областта на лявата предмишница и по дланната
повърхност на дясната ръка, охлузване със забелване на епидермиса в областта на
дясната лакътна става и кръвонасядане по лявото бедро.
От обективна страна деянието е извършено чрез действия –
нанасяне на удари с ръка, крак и с декоративна капачка от задната чистачка на
полицейския автомобил по телата на Б. и Н., както и чрез захапване
със зъби по пръстите на ръката на последния, в резултат на които действия са
били получени горепосочените им увреждания, чийто медикобиологичен признак
– страдание, сочи, че им е причинена лека телесна повреда
по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК. По време на извършване на деянието,
пострадалите са били на служба като полицейски служители в група “ООР” при
Първо РУ при ОД на МВР-П.. Изпълнявали са служебни действия, поради което
телесната повреда им е била причинена в качеството на полицейски орган при и по
повод изпълнение на службата.
С оглед съдебната
практика, че когато извършителят причинява увреждания на две или повече лица
едновременно /с едно или няколко телодвижения/, с отделни деяния, осъществени
въз основа на едно решение на дееца, респективно при вземане решението за
последващата телесна повреда по време на причиняване на предходната или
непосредствено след това, в конкретния случай сме изправени пред едно
престъпление, което изключва приложението на правилата за съвкупността.
Налице е и изискуемият се за субективната
съставомерност на инкриминираното посегателство пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
целял настъпването им. Този извод се налага, с оглед действията на Г., които
показват, че в съзнанието му са били оформени представи, че нанесените удари по телата на пострадалите, както и
захапването със зъби обективират целяното накърняване на телесната
неприкосновеност на полицейските служители.
Причини за
извършване на деянията са ниското правно съзнание на подсъдимия и
пренебрежителното му отношение към неговото задължение да изпълнява
разпорежданията на полицейските служители, свързани с осъществяване на техните
правомощия.
По вида и размера на наказанията:
С оглед
изложените правни изводи, съдът намира, че подсъдимият С.В.Г. следва да бъде
признат за виновен по повдигнатите му две обвинения. Съобразявайки
се с разпоредбата на чл. 54 от НК, настоящият
състав отчете като единствено смекчаващо отговорността обстоятелство
чистото съдебно минало на Г., което взе предвид при индивидуализацията на всяко едно от наказанията.
Същевременно е налице завишена степен на обществената опасност и на двете деяния, тъй
като са
извършени с изключителен цинизъм, предвид действията на подсъдимия, които са особено нагли и безсрамни-
осъществени са на публично място, по време на проверка, осъществяваща се от
полицейски органи във връзка със сигнал за нарушаване на обществения ред от
страна на подсъдимия, като същевременно се и отличават с изключителна дързост, тъй
като в
много груба форма засягат установените обществени отношения и упорито не са били
прекратени до транспортирането на подсъдимия до полицейското управление. Съдът
отчете и конкретната тежест на причинените телесни увреждания на пострадалите,
които са повече на брой, поради което прие, че в рамките на телесната повреда
по чл. 130 ал.2 не са относително леки.
С оглед горното съдът осъди С.В.Г. както следва:
1. на основание чл.269
ал.1, вр. с чл. 54 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като
на основание чл. 59 ал.1 т.1 от НК приспада времето, през което лицето е било задържано
по ЗМВР, а именно на 02.07.2016 год., като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода.
На основание чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от три
години и четири месеца, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като същото е
лишаване от свобода в размер по-малък от три години, Г. не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, като за постигане целите
на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително същият да изтърпи наказанието ефективно. При
определяне на размера на изпитателния срок съдът отчете, че поведението на
подсъдимия не следва да бъде толерирано и насърчавано посредством отлагане изпълнението на наказанието за по-малък
срок;
2. на основание чл.131 ал.2 т.4,
вр. с чл. 130 ал.2, вр. с чл. 54 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание
чл. 59 ал.1 т.1 от НК приспада времето, през което лицето е било задържано по
ЗМВР, а именно на 02.07.2016 год., като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода.
На основание чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от три
години и четири месеца, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като същото е
лишаване от свобода в размер по-малък от три години, Г. не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, като за постигане целите
на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително същият да изтърпи наказанието ефективно. При
определяне на размера на изпитателния срок съдът отчете, че поведението на
подсъдимия не следва да бъде толерирано и насърчавано посредством отлагане изпълнението на наказанието за
по-малък срок.
Съдът намира, че по
отношение на наложените по-горе две наказания е налице хипотезата на чл. 23
ал.1 от НК, тъй като са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и
да е от тях, поради което и на това основание измежду тях определи на подсъдимия С.В.Г.
едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, като на основание
чл.59, ал.1, т.1 от НК приспада времето, през което лицето е било задържано по ЗМВР,
а именно на 02.07.2016 год., като един ден задържане се зачита за един ден
„лишаване от свобода”. Така определено, общото наказание удовлетворява
изискванията на чл.54 от НК и изпълнява целите на наказанието по чл чл. 36 от НК, най-вече -
осъществяването на личната превенция по отношение на подсъдимия.
На основание чл. 66 ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на така определеното наказание, за срок от три години и 4 четири месеца, считано от
влизане на присъдата в сила.
По разноските:
С
оглед изхода на делото- осъдителна присъда, и на основание чл. 189 ал.3 от НПК
настоящият състав осъди
подсъдимият С.Г. да заплати по сметка на Първо РУ при ОД на МВР – П. сумата от
535.80 лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното
производство, а по сметка на Районен съд – П. сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
представляваща направени разноски в хода на съдебното следствие. Последната е
определена с протоколно определение на съдебния състав от открито съдебно
заседание на 26.10.2016 год.
Така мотивиран и в същия смисъл
съдът постанови диспозитива на присъдата.
Председател:/п/
Вярно
с оригинала
ИЗ