№ 1692
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110214838 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.72, ал.4 от
ЗМВР.
Инициирано е по жалба от Е. Г. З., ЕГН **********, срещу индивидуален
административен акт - заповед, с рег. №230зз-1438 от 06.10.2023 г., издадена от В. А. Х. -
полицейски орган при 06 РУ - СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закон за
министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е постановена принудителна административна
мярка - фактическо задържане на лицето, което я оспорва – Е. З., за срок до 24 часа.
В депозираната жалба са изложени съображения за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на издателя на заповедта, конкретизирани като липса
на компетентност на издателя, отсъствие на законно основание за задържане, поради липса
на данни за извършено престъпление. Изложена е подробна трактовка от жалбоподателя на
събитията от 06.10.2023 г. и отношенията със съседката му, чието поведение той критикува
като набедяващо, доколкото е довело до лишаването му от свобода в противоречие с
материалните правила. Жалбоподателят възразява и срещу отсъствие на отразени ясно и в
пълнота фактически и правни основания за задържането. В аргументите си се позовава
върху съображенията на Европейския съд по правата на човека, споделени в решения,
касаещи приложението на чл.5, §2 от ЕКПЧ, в частност дело Ван дер Леер (Van der Leer)
срещу Нидерландия. Отправена е молба за отмяна на издадения индивидуален
административен акт, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя - адв. В. - Т -
САК, поддържа жалбата с изложените в нея съображения. Допълва доводите си с аргументи
за несъответствие на предприетото задържане с целта на закона и за прекомерността на тази
мярка, доколкото към момента на нейното налагане не са били налице достатъчно
обстоятелства, които в съвкупност да бъдат квалифицирани като престъпление. Подчертава,
че в сведенията на ЙИ, както и в докладната записка на полицейски инспектор МТ не е
споменато за отправяне на закани. Процесуалният представител моли за присъждане на
1
разноски, като представя съответен договор за правна помощ към приложеното по делото
пълномощно и списък.
Ответникът В. А. Х. - полицейски орган при 06 РУ – СДВР, редовно призован, не се
явява. Представлява се от юрк. П, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и
аргументира становище за легитимност на упражнената принуда. Подчертава, че издаването
на заповедта е акт на оперативна самостоятелност на съответния полицейски орган, като по
преписката безспорно е било установено, че са били налице данни за противоправно
посегателство, доводи за което черпи от сведението на ЙИ. Счита, че не следва да се
кредитират показанията на брата на жалбоподателя, доколкото с оглед близката си
родствена връзка бил заинтересован от изхода на спора, както и не бил очевидец на
събитията. Допълва, че мярката е преустановена преди изтичането на 24 часа, веднага след
като е установено, че не са налични данни за образуване на досъдебно производство. Моли
за потвърждаване на издадената заповед за задържане. Отправя и молба за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Заявява, че няма да претендира прекомерност на
адвокатския хонорар.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, а разгледана по същество се
явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят Е. Г. З. е роден на ХХХ, в гр. Плевен. Той не е осъждан.
Към месец октомври 2023 г. З. живеел заедно със своя брат – свид. М Г. З. и тяхната
майка, в жилище, находящо се на адрес: ХХХ. Първият етаж от постройката бил обитаван от
ЙБИ и нейни близки. Между двете семейства често възниквали спорове по повод битови
въпроси, за разрешаването на които нееднократно било търсено съдействие от
правоохранителните органи.
На 06.10.2023 г. в дежурната част към 06 РУ – СДВР бил регистриран сигнал,
подаден от Е. З. и касаещ агресивно поведение на неговата съседка И, реализирано на
същата и на предходната дати. По този повод около 15:40 часа, на горепосочения адрес бил
изпратен полицейски патрул в състав служителите В. А. Х. и МТ. Те установили контакт с
жалбоподателя и го поканили да изложи в писмена форма своите оплаквания, свързани със
системен тормоз от страна на другите живущи в къщата. Междувременно намерили в дома й
и снели писмени обяснения и от ЙИ. В тях тя обобщила конфликтната си комуникация с
жалбоподателя, наложила се от дълъг период от време. Споделила, че е била обиждана, като
вметнала, че предходния ден, в рамките на поредния спор З. й отправил обиди и се заканил,
че ще я убие.
Полицейските служители докладвали за случая на дежурния офицер при 06 РУ –
СДВР. По негово разпореждане те съставили протокол за предупреждение на
жалбоподателя, изготвили докладна записка, в която описали заварената обстановка на
посетения адрес, а З. бил отведен за изясняване на обстоятелствата по случая в сградата на
06 РУ - СДВР. Ответникът В. А. Х. - на длъжност „младши експерт“ към 06 РУ - СДВР
издал заповед с рег. №230зз-1438 от 06.10.2023г., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, на 06.10.2023 г., в 16:50 часа, Е. З. бил задържан за срок до 24 часа за „чл.144 от
Н.К.“. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на заповедта и я подписал. Била му
връчена декларация за правата на задържано лице, която той попълнил и подписал.
Задържането му било вписано и в книгата за задържани лица, водена в структурното
подразделение на СДВР. В съответната графа, като основание за тази мярка, било въведено
2
основание за задържането му, идентично на отразеното в издадената заповед. З. бил
освободен от арестните помещения на 06 РУ – СДВР в 13:55 часа, на 07.10.2023 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: заповед за
задържане на лице, с рег. №230зз-1438/06.10.2023 г., протокол за обиск на Е. З., декларация
от Е. З., разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице, удостоверение от Отдел
„Човешки ресурси“ – СДВР за заеманата към 06.10.2023 г. длъжност от В. А. Х., сведения от
Е. З. и ЙИ, както и показания на М З., докладна записка, извлечение от книга за задържани
лица, съпроводително писмо от СРП и копия на материали, съдържащи се в пр.пр.
№54210/2023 г., пр.пр.№56982/2023 г. и пр.пр.№57602/2023 г. и трите по описа на СРП,
сред които постановления за възлагане на проверка и за отказ от образуване на досъдебно
производство, докладни записки на полицейски патрули, писмени обяснения,
разпореждания за отправяне на предупреждение.
Изброените по- горе доказателствени материали са обективни, отличават се с
достоверни дати, взаимно се допълват и разкриват синхрон, поради което следва да бъдат
възприети без резерви, като изясняващи обстоятелствата по настоящия спор. В своята
съвкупност изготвената докладна записка на полицейския патрул, посетил адреса на З. на
06.10.2023 г. и събраните предварителни писмени сведения от жалбоподателя и неговата
съседка, предлагат възможност да се установят само частично събитията, развили се на
06.10.2023 г., за които е потърсено съдействието правоохранителните органи, в частност
възникнали пререкания между живущи на адреса на ХХХ по битов въпрос, по който повод
помежду им са разменени обидни реплики. В унисон с тези материали са дадени и
показанията на разпитания в съдебното следствие свидетел, поради което няма основание да
се коментира пристрастие, проявено от него в поведението му на участник в процесуални
отношения. Не се установява обаче на посочената дата в поведението на З. да са намерили
обективен израз действия, чиято характеристика категорично да консумира състав на
престъпление от общ характер. Изводите не се оборват дори от писмените сведения на ЙИ,
респ. отразеното в изготвената от полицейския патрул докладна записка. В така цитираните
документи се споменава за закана от жалбоподателя, но не се цитират дословно репликите и
обстановката, в която са изречени. В този смисъл и не е подходено с нужната конкретика за
ползваните изразни средства, така че да се достигне до извод, дали се касае за посегателство
от общ или от частен характер, респ. дали въобще изпълват елементите на противоправно
посегателство. Още повече че това поведение е било отнесено изрично към деня,
предхождащ посещението на полицейските служители, за който отсъстват дори данни да са
подавани сигнали до органите на МВР. Действително, тези обстоятелства не се явяват
предмет на настоящото административно по своя характер производство, доколкото
обосноваността на предприетата принудителна административна мярка не е поставена в
зависимост от доказаността на престъплението, за което се води евентуално паралелна
наказателна процедура, тъй като целта й не е налагане на наказание за стореното. Те обаче
не следва да бъдат игнорирани, защото именно въз основа на тях се достига до извод,
доколко е съществувало основание за позоваването върху разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР и дали мярката не се явява акт на административен произвол. За приложимостта на
визиранат в нея хипотеза се изисква положителното установяване на минимални, но
достатъчно данни, които да сочат, че дадено лице е участник в извършването на
престъпление. В допълнение, правилното тълкуване на закона предполага и сведенията да се
отнасят до престъпление от общ характер, за превенцията, разкриването и
преустановяването на които органите на МВР разполагат с правомощия да предприемат
легална принуда, посредством която се ограничават основни човешки права.
Кредитира се от съда приложеното към материалите по настоящото дело
удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР – официален документ, предлагащ
информация относно заеманата длъжност от издателя на обжалваната заповед за задържане
3
към датата на нейното изготвяне.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предвижда задържане на граждани от
органите на МВР като вид принудителна административна мярка (ПАМ). Същата, по
смисъла на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания, има за цел да
предотврати възможността лицето, спрямо което тя се предприема, да се укрие или да
извърши престъпление. За нейното прилагане е нужно да се разкриват данни за авторство
или за възможна съпричастност към извършено в обективната действителност престъпно
посегателство от страна на субекта, който я търпи. Законът не поставя изискване за
убеждение в безспорната доказаност на авторството и вината на лицето в извършеното
престъпление, доколкото тези обстоятелства са част от предмета на доказване в
наказателното, а не в административното производство, каквото по своята същност е
развиващото се по реда на чл.72 ЗМВР, вр.чл.145 и сл. от АПК. Достатъчно за налагане на
мярката се явява и наличието на „данни“ за осъществено престъпление, които могат да
бъдат обективирани писмено или дори устно. В този смисъл и оперативната
самостоятелност, с която разполага органът, пристъпващ към нея, има за свои предели
единствено преценката дали да издаде или да откаже да издаде заповедта, когато приеме, че
се разкриват законовите предпоставки.
Проверката на съда в производствата по оспорване на административни актове,
издадени при оперативна самостоятелност, съгласно чл.169 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), се съсредоточава върху наличието на
оперативна самостоятелност за органа, издал заповедта и спазването от негова страна на
изискването за законосъобразност на административните актове. Разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК предписва, съдът в производството да не бъде обвързан от основанията,
посочени в жалбата, с която е сезиран, но да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Законовият текст, към който
чл.168, ал.1 от АПК препраща, предвижда като условие за валидност на обжалваните
административни актове кумулативната даденост на следните предпоставки: издаването им
от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, в унисон с материалноправните разпоредби и
без противоречия с целта на закона. От значение се явява и съответствието на наложеното
ограничение по чл.72, ал.1 от ЗМВР с принципа за съразмерност в административното
производство, прокламиран от чл.6, ал.2 – ал.4 от АПК – да не се засягат права и законни
интереси в по- голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава, да не
са възможни по- благоприятни мерки, с които да се постигне тази цел, да не съществуват
повече от една законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията.
Следвайки обсъдената хронология в преценката относно законосъобразността на
обжалваната заповед за задържане, този съд намира, че няма основание да се коментира
порок в нея по отношение компетентността на органа, който я е издал. Тя изхожда от
полицейски орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР. Според
чл.57, ал.1 от ЗМВР, сред полицейските органи, осъществяващи дейности по чл.6, т.1-3, т.7 -
8 от ЗМВР, са и органите на областните дирекции на МВР, каквато е СДВР със своите
подразделения. Прието и неоспорено по делото като доказателство е удостоверението от
Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР относно заеманата от В. Х. към 06.10.2023 г. длъжност
„командир на отделение“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
полиция“ при 06 РУ - СДВР. С тези аргументи следва да се приеме, че той е имал
правомощие да реализира задържане по реда на чл.72, ал.1 от ЗМВР.
Атакуваният индивидуален административен акт, макар и издаден в предвидената от
закона писмена форма, не съдържа всички изискуеми от закона задължителни реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл.74, ал.2, т.1 и т.3-6 от ЗМВР.
4
В заповедта е отразен органът, който я е издал, лицето, срещу което е издадена,
правото на превод, възможностите за оспорването й по административен и съдебен ред и
сроковете за това. Фигурира разяснение на правата на задържания, ведно с отразяване на
законовите основания за издаването на административния акт. Копие от нея е връчено на
жалбоподателя, който се е подписал в уверение на факта, че е получил същото и че се е
запознал с него.
Съществен реквизит е предвиден в нормативния регламент на чл.74, ал.2, т.2 от
ЗМВР, съгласно който заповедта за задържане следва да съдържа „фактическите и правните
основания за задържането“. Изискването е въведено с оглед обезпечаване необходимостта
от мотивиране на акта от правна страна и с посочване на конкретните фактически
основания, послужили за законосъобразното упражняване на правомощията на полицейския
орган по ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето, срещу което се
предприема принудителната административна мярка (ПАМ). Правното основание в
издадената заповед е вписано като чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Посочената разпоредба
предвижда, че „полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление“. Така подбрано то, както бе споменато и по- горе, не съответства
на доказателствата по преписката, които не указват недвусмислено наличие на данни за
извършено престъпление (срещу личността) и вероятна съпричастност на жалбоподателя
към неговото авторство към датата на задържането му. Фактическото основание за издаване
на индивидуалния административен акт е очертано словесно в съответната графа
единствено посредством въвеждане на разпоредба от Особената част на Наказателния
кодекс – „чл.144 от НК“, без дори бланкетно указание, каква проява същата касае. Така
представената словесна формулировка не изпълнява целите на закона, да предостави
нужната информация за разумните причини, поради които конституционно гарантираното
право на лична свобода и неприкосновеност на задържаното лице е било ограничено
посредством наложената спрямо него принудителна административна мярка. В
съдържанието на обжалвания индивидуален административен акт не е включена конкретика
относно престъпна деятелност с нейните основни елементи – време, място и начин на
извършване, които обективни параметри да са достатъчни, за да се формира заключение за
евентуална съпричастност на жалбоподателя към противоправна проява. Още повече когато
цитираният единствено цифром текст от Наказателния кодекс предвижда в своите три
алинеи няколко отделни състава, които се диференцират помежду си дори и по предвидения
ред за преследване и иницииране на наказателно производство, като за част от тях
предварително задържане не е допустимо.
Изрично в практиката на Европейския съд по правата на човека е поставен акцент
върху стандартите, приложими при закрила на правото на свобода и сигурност,
регламентирано с чл.5, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
(ЕКПЧ). Един от тях е изчерпателността на изключенията, по силата на които е допустимо
това право да бъде временно ограничено. Те следва да бъдат тълкувани стриктно, така че да
се създадат гаранции, че никой няма да бъде лишен от свобода на основание, което не е
предвидено в ЕКПЧ. В чл.5, от §2 до §5 от ЕКПЧ са установени правила, обезпечаващи
минимизиране на риска от произвол. Едно от тях е и уреденото в чл.5, §2 от ЕКПЧ,
съобразно което задържаният следва незабавно да бъде уведомен за основанията за своя
арест, като задължение на компетентния държавен орган се явява обосновката на
разумността на тази крайна мярка. В конкретния случай този стандарт не е постигнат,
доколкото въведеното цифрово изражение на текста на чл.144 от НК не предоставя отговор
на релевантните въпроси относно фактите, установяващи съставомерността на конкретната
проява, спрямо които именно контролиращият съд може да извърши оценка за
съществуването на материалноправно основание по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за закоността
на задъжането.
В своите аргументи процесуалният представител на ответника се позовава върху
5
съдържанието на писмените сведения на ЙИ и докладната записка, изготвени и приобщени
към материалите по административната преписка по повод издадената заповед за
задържане. Както бе посочено и по- горе при анализа на доказателствения материал, този
съд не споделя извод, че в цитираните документи се открива достатъчно описание на
фактологията, позволяваща извеждане на разумната причина за мярката. Дори и
хипотетично да се игнорира този пропуск в тяхното съдържание, по административната
преписка не са събрани данни З. да е бил запознат с тези материали преди и към момента на
налагане на ограничението, което на самостоятелно основание опорочава процедурата.
Принципна възможност мотивите на индивидуалния административен акт да се
съдържат и в нарочен документ, съпътстващ неговото издаване, е споделена в
съображенията на Тълкувателно решение №16 от 31.07.1995 г. на ОСГК на ВС. За да е
приложим обаче, този подход налага в заповедта да се открива изрично препращане към
съпътстващите книжа, ведно с доказателство за предоставянето на възможност на лицето да
се запознае с тяхното съдържание. Това разбиране, впрочем, е споделено и в задължителната
като отправна точка на юриспруденцията практика на Съда на европейския съюз,
материализирана в мотивите на решение от 25.05.2023 г. по преюдициално дело №С-
608/2021. Посредством него, макар да е легитимирано тълукването, дадено в ТР
№16/31.07.1995 г., изрично се подчертава, че чл.6, §2 от Директива 2012/13/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на
ивнформация в наказателното производство не допуска информацията за основанията за
задържане на лицата да им бъде съобщавана само при евентуално оспорване на
законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от
свобода или в кратък срок след началото на същото.
Същевременно, в цитираното решение по преюдициалното дело пред СЕС е
възприето, че основанията за задържане на лица, заподозрени или обвинени в извършването
на престъпление, следва да съдържат цялата необходима информация, за да имат лицата
възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си, както и че тази
информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на
компетентните органи, сред които фигурират време и място на настъпване на фактите,
формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемо престъпление и дадената
неокончателна правна квалификация, като се отчита етапа на производството, така че да не
бъде засегната ефективността на текущото разследване. Изхождайки от дадените в
решението насоки, се достига до извод, че въведените фактическите основания в заповедтта
за задържане трябва да кореспондират и с правните основания по нейното издаване, като е
недопустимо да се очаква, че контролиращият съд ще допълва волята на издаващия орган и
ще подвежда фактите под под съответната правна норма.
Оперативната самостоятелност, при която действа административният орган, не го
освобождава от обективирането на конкретните причини, обосноваващи необходимостта от
ареста. Неизлагането на мотиви относно необходимостта от предприемане на ПАМ винаги
съставлява съществено нарушение на адиминстративнопроизводствените правила и е
основание за отмяна на заповедта по смисъла на чл.146, т.3 от АПК (арг. от ТР
№4/22.04.2002 г. по т.д.№4/2002 г. на ВАС, съгласно която липсата на мотиви във всички
случаи е основание за отмяна на издадения административен акт.) Аналогично е и
разрешението на ЕСПЧ по делото „Петков и Профиров срещу България“, по жалби с
№50027/08 и №50781/09. В съображенията към решението от 24 юни 2014 г. изрично е
посочено, че разпоредбата на чл.5, §1, б.“с“ ЕКЗПЧОС изисква лицето да е задържано по
„обосновано подозрение“, че е извършило престъпление и че такова подозрение не може да
бъде общо и абстрактно. В този смисъл и задържането винаги следва да бъде аргументирано
с данни за съпричастност на лицето към извършването на престъпление.
В конкретния случай се наблюдава пропуск на административния орган да съобрази
6
задължителните изисквания на константната практика на върховната съдебна инстанция,
както и на ЕСПЧ относно съдържанието на издадения индивидуален административен акт.
Този пропуск е съществен, доколкото съдът не разполага с правомощие да запълни със
собствено тълкуване липсващите мотиви в оспорваната заповед. Налага се извод за
незаконосъобразност на контролирания в настоящото производство акт поради порок в
неговата форма и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с
което е засегнато правото на защита на жалбоподателя.
За пълнота следва да се отбележи, че задържането като вид принудителна
административна мярка, налага небагоприятни последици за своя адресат, с цел постигане
на определен резултат. По необходимост се налага мярката по чл.72 от ЗМВР да бъде
съобразена с принципа за съразмерност, уреден в чл.6 от АПК. Според чл.6, ал.2 от АПК,
административният акт и неговото изпъление не могат да засягат права и законни интереси
в по-голяма степен от най- необходимото за постигането на законовата цел. Когато действа
в условията на оперативна самостоятелност, административният орган следва да упражнява
делегираната му от закона компетентност в нормативно определени рамки, които не следва
да надхвърля. Задържането за срок до 24 часа по ЗМВР има за своя цел предотвратяване
възможността на лицето да извърши престъпление или да се укрие, които опасности обаче
следва да се установяват категорично от наличните данни. Тежестта за тяхното доказване е
възложена на издаващия заповедта за налагане на ограничението орган. В конкретния
случай мярката не е оправдана с постигането на легитимните цели, доколкото не е събрана
информация за съществуването на визираните по- горе опасности. От материалите по
административната преписка не само не се установява вероятност от извършване на друго
престъпление, опасност от укриване или осуетяване разкриването на посегателство, но е
видно, че единствено жалбоподателят е сезирал правоохранителните органи и им е оказал
съдействие за изясняване на обстоятелствата. Остават без разумно обяснение причините,
поради които е взето решение именно той да бъде въдворен в арестните помещения на
структурното подразделение на СДВР. В този смисъл и задържането му за срок до 24 часа
противоречи на същността и предназначението на принудителните административни мерки,
каквато именно е наложена с обжалвания индивидуален административен акт.
По изложените сображения, този съдебен състав намира, че оспорената заповед
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид изхода на настоящия спор, на основание чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. За реализиране пред съда на процесуално представителство жалбоподателят е
упълномощил надлежно адвокат. Доказателство за този факт се представените пълномощни
и договор за правна помощ. Видно от цитираните документи, към които са приложени и
списък с разноски, платежни нареждания и акт за регистрация по ЗДДС, на предоставилия
услугата адвокат жалбоподателята е изплатил възнаграждение от 900,00 лева. Отделно по
сметка на съда е внесъл и 10,00 лева държавна такса. Съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото и неговия изход, съдът намира, че СДВР следва да бъде осъдена да
заплати процесните парични средства в полза на Е. Г. З. в претендирания пълен размер от
910,00 лева. Определеното възнаграждение на участвалия в производството адвокат в
размер на 900,00 лева е съобразено с предвидения в разпоредбата на чл.8, ал.2, т.3, вр.§2а от
ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум. Отделно, следва да бъде заплатена на жалбоподателя и внесената от него
държавна такса за разглеждане на делото пред първата инстанция в размер на 10,00 лева.
Така мотивиран, на основание чл.172 и чл.172а от АПК, Софийски районен съд, НО,
2 състав
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане №230зз-1438/06.10.2023г., издадена от полицейски
орган В. А. Х., заемащ длъжност „младши експерт” при 06 РУ – СДВР, с която на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановена принудителна административна мярка – фактическо
задържане на жалбоподателя Е. Г. З., ЕГН **********, за срок до 24 часа, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.1 от АПК, Столична дирекция на вътрешните
работи – МВР, да заплати в ползва и по сметка на Е. Г. З., ЕГН **********, сумата от
900,00 (деветстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.1 от АПК, Столична дирекция на вътрешните
работи – МВР, да заплати в ползва и по сметка на Е. Г. З., ЕГН **********, сумата от
10,00 (десет) лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административния
съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8