Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на първи декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при
секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 10252/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ищецът
Б.А.Г. в исковата молба и уточнителни молби от
23.05.2019 г. и 07.02.2020 г. твърди, че е била служител в СУ „Св. Климент
Охридски“. Сочи, че със
заповед № РД – 14/27.04.2017
г. от ответника, в качеството му на ректор на Университета е била уволнена, без
да е имало основание за това, а с единствена цел от страна на ответника проф.д.ф.н. А.Г.умишлено да й навреди, да я лиши от
право на работа и да „спре“ делото, което тя била завела срещу Университета за
дискриминация. Твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 39373/2017 г. по
описа на СРС, 64 състав уволнението й, извършено със заповед РД-14/27.04.2017 г. е било отменено. Излага доводи, че
в подкрепа на тенденциозното поведение на ответника предхождащите действия на
ответника по лишаването й от работно място и условия за работа, отказ за
изслушване на обяснения, отказът на ответника в качеството му на ректор на СУ
„Св. Климент Охридски“ да й изплати дължимите й се и съдебно признати
обезщетения и присъдени разноски, както и отказът му да я възстанови на работа,
въпреки наличието на влязло в сила решение за това. Сочи, че уволнението й е
причинило неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто й име като
професионалист пред другите университети в страната, в които след уволнението й
е кандидатствала за работа, но й е отказана поради този причина. Твърди да е
накърнено и чувството й за достойнство, както и че е претърпяла интензивен
стрес от разрушената й професионална кариера като учен с дългогодишен и признат
професионален опит и знания. Счита, че справедливият размер на обезщетението за
поправяне на тези неимуществени вреди възлиза в размер на 19783,65 лева. Сочи,
че е претърпяла и вреда под формата на пропусната полза от получаването на брутно
трудово възнаграждение за периода 27.04.2017 г. – 14.05.2019 г. в размер на 30
216,35 лева. Претендира разноски.
Ответникът
проф.д.ф.н. А.Г.оспорва исковете. Твърди ди липсва умишлено поведение от негова
страна целящо да навреди на ищцата и че е използвал служебното си положение за
лични или други цели, а че поведението му по дисциплинарно уволнение на ищцата
със заповед № РД-25-14/27.04.2017 г. е в
изпълнение на служебните му задължения, което той сторил точно и добросъвестно.
В подкрепа на твърдението си сочи, че преди налагане на дисциплинарното
наказание е извършил обстойна проверка. Оспорва ищцата да е претърпяла
имуществени и неимуществени вреди, както и размера на иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и становищата на страните и техните възражения, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не
се спори между страните, че Б.А.Г. е била
в трудовоправни отношения със СУ „Св. Климент Охридски“. Със
Заповед РД-14/27.04.2017
г. на ректора на Университета – проф.д-р.ф.н. А.Г.ищцата е
наказана
дисциплинарно с "уволнение" за извършени нарушения на трудовата
дисциплина, изразяващи се в унищожаване на имущество на работодателя,
възпрепятстване на трудовия процес и използване на служебната поща в разрез с
установените правила на добрите нрави и академична етика.
С
влязло в сила на 08.05.2019 г. решение по гр.д. № 39373/2017 г. по описа на
СРС, 64 състав заповедта за дисциплинарно уволнение е призната за
незаконосъобразна и ищцата е възстановена
на предишната си работа.
Установява се от представените в
исковата молба писмени доказателства, че ищецът Б.А.Г. притежава образователна
научна степен „доктор“ по научна специалност „диференциални уравнения“ и
академична длъжност „доцент“ по математика /аналитична механика/, като
професионалната й компетентност не се оспорва от ответника.
С писмо изх. № от 20.05.2019 г.
ответникът, в качеството му на ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ е отказал
изплащането на доц.д-р Б.Г. обезщетение, тъй като не е налице постановено
съдебно решение в този смисъл.
За
установяване твърдените имуществени вреди от неполучени трудови възнаграждения
е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като компетентно
дадена и обоснована. От заключението на вещото лице се установява, че размерът
на брутното трудово
възнаграждение, което ищцата би получила за периода 27.04.2017 г. – 14.05.2019
г. е в размер на 36057,74 лева.
При
така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното.
За
основателността на иска в тежест на ищеца беше да докаже, че при издаване на
заповед № РД-25-14/27.04.2017 г. ответникът е знаел, че липсва основание за
уволнението и я е издал ползвайки недобросъвестно служебното си положение за
постигане на неслужебни цели, както и да докаже настъпването на вреда в
неговата имуществена сфера и нейния размер, както и настъпването на
неимуществени вреди – оронване на доброто име, чест, достойнство, и наличието
на пряка причинна връзка между незаконосъобразните действия и настъпването на
вредата.
В т. 1 на ППВС
№ 4/1975 г. и в последователната практика на Върховния касационен съд се приема,
че при незаконно уволнение издалият отменената заповед за уволнение ръководител
на организацията или учреждението дължи заплащане на обезщетение на
възстановения на работа работник или служител извън посоченото в КТ обезщетение само ако при издаване на неправилната
заповед ръководителят на организацията или учреждението, в които е издадена
заповедта, недобросъвестно е ползвал служебното си положение, за да постигне
лични или други неслужебни цели, когато му е било известно, че липсват
основания за уволнение на работника или служителя и въпреки това я е издал.
Изводът за
недобросъвестност не следва от самия факт на отмяна на уволнителната заповед, а
на доказване подлежи знанието на упражнилия дисциплинарната власт, че липсва
основание за уволнението и конкретно посочените други преследвани цели. Въпреки
указанията на съда, дадени с проекто-доклада на делото – определение от
16.01.2020 г., от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за
недобросъвестността на ответника и на преследваните от него други цели, както и
не са ангажирани доказателства за факта, вида и интензитета на претърпените от
него неимуществени вреди. Обстоятелството, че след отмяна на уволнението
отвеникът, в качеството му на ректор на Университета е отказал изплащането на
обезщетение не може да обоснове извод за неговата недобросъвестност при уволнението.
Предвид
изложеното, при липса на пълно главно доказване на една от кумулативните
предпоставки за основателност на иска - недобросъвестност на ответника при
налагане на дисциплинарното наказание, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При
този изход от делото ищецът няма право на разноски.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Б.А.Г., ЕГН: ********** срещу проф.д.ф.н. А. Г., с адрес по
месторабота: гр. София, бул. ***** иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 19783,65 лева - обезщетението за
поправяне на претърпените от Г. неимуществени вреди от незаконното й уволнение,
наложено от ответника с уволнителна заповед РД-14/27.04.2017 г.
недобросъвестно, без да е налице дисциплинарно нарушение, а с цел умишлено да
бъде лишена от трудов доходи и за преследване на други неслужебни цели, както и
за сумата в размер на 30 216,35 лева – пропуснати ползи в следствие
на посочения по-горе деликт, изразяващи се в пропускане получаването на
брутното трудово възнаграждение за заеманата преди уволнението длъжност за
периода 27.04.2017 г. – 14.05.2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: