Р Е Ш
Е Н И Е
№ 660
гр.Бургас, 22.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1751 по описа на БРС за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на К.Г.С. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***,
против Наказателно постановление № НГ-1-02-00748202/24.04.2020г., издадено от Ръководител
на ТП на НОИ-Бургас, с което за нарушение по чл. 349, ал. 1 КСО и на основание същата разпоредба на жалбоподателката
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се иска
отмяна на наказателното постановление, поради незаконосъобразност и необоснованост,
както и поради допуснати съществени нарушения на административнонаказателните
правила. Посочва се, че в случая не е налице извършено административно
нарушение, както и че реално в АУАН и НП липсва посочване на нарушена правна
норма. Допълва се, че не е посочена датата на извършване на нарушението, което
се счита за съществено нарушение на производствените правила. Застъпва се, че
неправилно АНО е определил размерът на санкцията, а под условията на
евентуалност се пледира за приложение на чл. 28 ЗАНН и квалифициране на нарушението
като маловажно.
В открито съдебно заседание жалбоподателката
се представлява от пълномощник – адв. Светлана Янушева – БАК, която поддържа
жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и доразвива.
За административнонаказващият
орган, се явява юрисконсулт Димитрова, надлежно упълномощена, която оспорва
жалбата. Посочва, че вменено нарушение е доказано по безспорен начин, като са
спазени процедурите на ЗАНН, поради което и моли за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за доставяне (л.6) НП е връчено на жалбоподателката на 29.04.2020г., а жалбата е депозирана на 07.05.2020г. (06.05.2020г. е неприсъствен ден). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
Във връзка с
констатирани пропуски от страна на работодателя „***“ ЕООД с ЕИК: ***на
13.01.2020г. служител от ТП на НОИ - Бургас издал задължително предписание с
Изх. № Л-02-000-00-01360578 (л.9-10), в което „***“ ЕООД било задължено в срок
от 17 работни дни от получаване на предписанието да подаде данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 КСО за Т.П.С.за м.10.2018г. – м.09.2019г. Предписанието било адресирано
до юридическото лице и било получено от представител на 16.01.2020г. (л.10).
Въпреки това в определения срок предписанието не било изпълнено. В тази връзка
била сезирана св. Б. – гл. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Бургас, която
преценила, че с неизпълнение на предписанието е допуснато нарушение на чл. 349,
ал. 1 КСО. Св. Б. преценила, че физическото лице, което е отговорно за
неизпълнение на задължението е К.С., доколкото тя била упълномощена да подава
по електронен път в НОИ документи с квалифициран електронен подпис по отношение
на „***“ ЕООД (л.42).
С оглед горното и
предвид усложнената епидемиологична обстановка в страната св. Б. съставила в
отсъствието на жалбоподателката АУАН с № АН-1-02-00742125/02.04.2020г. посочвайки,
че тя е извършила административно нарушение, като в качеството й на
счетоводител на „***“ ЕООД не е изпълнила задължително предписание в срок от 17
работни дни от получаването му. В акта свидетелката не посочила конкретна
правна норма, която според нея е била нарушена. Актът бил изпратен по пощата за
връчван и достигнал до адресата си на 06.04.2020г. (л.8). В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Административнонаказващият орган, сезиран с
преписката по акта, счел фактическите констатации за безспорно установени и
издал обжалваното постановление, в което
за първи път дал правна квалификация на нарушението по чл. 349, ал. 1 КСО и на
основание същата разпоредба наложил на жалбоподателката „Глоба” в размер на 200
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства,
обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Горната фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
В
конкретния случай наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН е съставен от оправомощено за това лице. Въпреки
това, съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение,
което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно
наказателно постановление. Това е така по следните причини:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази
връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции –
констатираща, обвинителна и
сезираща. Безспорно е и в теорията и практиката,
че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на
вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава
нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна,
срещу което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл предявяването на АУАН
на нарушителя за запознаване е аналога в административнонаказателното
производство на привличането като обвиняем и предявяване на обвинението в
наказателния процес. От този момент възниква правото на защита на обвиняемия и
от този момент той може да използва всички средства - да прави възражения, да
ангажира доказателства, за да обори повдигнатото му обвинение. В този смисъл посочването на всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение (изпълнителното деяние) в АУАН и точната правна квалификация се явява същностен елемент от правото на
защита на нарушителя, доколкото с липсата на
посочване на изпълнително деяние в АУАН или с липсата на посочване на
съответната правна квалификация
нарушителят се поставя в положение да се брани срещу едно предполагаемо
нарушение, с чиито фактически и правни рамки той не е запознат. Гарантирането
на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с
фактическите и правни рамки на нарушението още в началото на административнонаказателното
производство, т.е към монета на съставяне и връчване на АУАН. Изрично за това разпоредбата на чл.
42, т. 5 ЗАНН изисква освен фактическите обстоятелства в акта да се посочат и
законовите разпоредби, които са нарушени.
В конкретния случай, видно от представения АУАН, в него въобще липсва посочване на нарушена правна норма, т.е. – липсва правна квалификация на вмененото нарушение, което от своя страна е толкова съществено нарушение на производствените правила, че се явява самостоятелно основание за отмяна на НП. Това нарушение не може да се приеме за техническа грешка, нито би могло да бъде „санирано” по силата на разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН. Последната норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма обаче не е основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44 ал. 1 от ЗАНН процедура за това. Така недопустимо е по реда на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение (деяние, място и дата на извършване) и посочената като нарушена правна норма, а още по-малко едва с НП за първи път да се дава правна квалификация на нарушението.
На второ място съдът счита, че в конкретния случай
изначално АНО неправилно е определил субекта на административнонаказателната
отговорност.
Видно от разпоредбата на чл. 349, ал.1 от КСО - за нарушения на
разпоредбите на част първа от този кодекс, на нормативните актове по
прилагането му или за неизпълнение на задължителни предписания на контролен
орган виновните лица се наказват с глоба от 100 до 2000 лв. за всеки отделен
случай, а на осигурителите - юридически лица и еднолични търговци, се налага и
имуществена санкция от 500 до 2000 лв. за всеки отделен случай. Анализът на
цитираните нормативни текстове сочи, че от страна на законодателя е предвидена
принципна възможност успоредно с ангажиране на обективната отговорност на едно
юридическо лице за констатирано бездействие досежно неизпълнение на
задължителни предписания, да се ангажира отговорността и на виновното физическо лице отговорно за
същото това бездействие. В случая обаче задължителните предписания са издадени
по отношение на юридическото лице „***“ ЕООД, чийто управител, видно от
общодостъпния Търговски регистър е Веселина Тодорова Петрова, а не
жалбоподателката С.. Именно Петрова е лицето, което управлява и представлява
дружеството и което се явява физическото лице виновно за неизпълнение на
задълженията на юридическото лице. Действително С. е упълномощена да подава от
имено на „***“ ЕООД документи по електронен път в НОИ (л. 42), но това въобще
не означава, че по силата на това пълномощно С. може да носи отговорност за
неизпълнения на задълженията на търговеца. В съдебната практика и теория е
застъпено становището, че упълномощаването на трето лице не освобождава
управляващия и представляващия търговеца от вменените му задължения по закон.
Упълномощаването е едностранна сделка на представлявания /упълномощителя/, с
която се създава представителна власт на представителя /пълномощника/. От
упълномощителната сделка за пълномощника възниква представителна власт, но не и
задължение за извършване на възложените му правни действия. Именно поради това
съдът е на мнение, че ако има физическо лице, което е виновно за бездействието
на търговеца, то това следва да е лицето, което управлява дружеството, а не
пълномощника. В случая АНО не е санкционирал управителя на „***“ ЕООД, а
упълномощения представител, което по мнение на съда е незаконосъобразно и е
самостоятелно основани за отмяна на НП.
Всичко това води до извода, че жалбата е основателна и следва да се уважи без да се налага да се изследват останалите доводи на жалбоподателката.
Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните
не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което
и съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
НГ-1-02-00748202/24.04.2020г., издадено от Ръководител на ТП на НОИ-Бургас, с
което за нарушение по чл. 349, ал. 1 КСО
и на основание същата разпоредба на К.Г.С. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.