Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 21.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и девети септември
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 8284 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от И.М.С. срещу З. „Б.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 18.09.2017
г., около 08,15 часа в гр.Варна, водачът на л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № ******-Г.В.се
движил по ул. „Кракра“ в посока центъра на града. Преминал през кръговото
кръстовище и на около 10 м след това по непредпазливост блъснал в гръб ищцата,
вследствие на което последната получила следните травматични увреждания:
счупване на 9-ти гръден прешлен. Твърди се, че е образувано ДП № 416/17 г. по
описа на СП при ОД на МВР-Варна в хода на което е установена изключителната
вина на водача на превозното средство. Твърди се, че ищцата е хоспитализирана
за лечение и е извършена оперативна интервенция-педикулна фиксация
Тн7-Тн-8Тн-10Тн-11, след което е изписана за домашно лечение. Ищцата е с
намалена трудоспособност 50%, определена с ТЕЛК за срок от три години.
Вследствие на произшествието ищцата е преживяла и продължава да търпи негативни
психични изживявания и емоционален стрес. Нарушил се ежедневния ритъм на живот
на един млад човек в най-активна възраст. Твърди се, че ищцата се обърнала към
психиатър за консултации, при което е установено смесено тревожно-депресивно
разстройство, предписана й е терапия. Твърди се, че за лечението си ищцата е
направила разходи в общ размер на сумата от 7 112,22 лв., което се явява
имуществена вреда за нея.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 02117001412655, валидна до 14.05.2018 г.
Твърди се, че извънсъдебната
претенция при спазване на изискванията на чл.380 КЗ ищцата е депозирала пред
ответника на 07.02.2018 г., като в тримесечния срок обезщетение не е изплатено
от страна на застрахователя, което обуславя и завеждането на настоящите искове.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 80 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена
връзка с ПТП, осъществено на 18.09.2017 г. в гр.Варна, виновно причинено от
водача на л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № ******, чиято отговорност е била
застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ полица №02117001412655, валидна до 14.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане-18.09.2017 г.
до окончателното издължаване, да заплати и сумата от 7 112,22 лв.-имуществени
вреди от същото събитие, ведно със законната лихва от датата на всеки извършен
разход до окончателното изплащане.
Претендират се разноските по делото.
На 13.12.2016 г. ищцата е
депозирала по делото писмена молба, ведно с приложено към нея Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 07.12.2016 г. по ДП № Д-58/2016
г. по описа на ОП Плевен.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И.,
преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно упълномощени с пълномощни,
приложени към отговора на исковата молба.
Ответникът оспорва иска изцяло по
основание и размер. Твърди се, че обезщетението, което се претендира не
отговаря на действителната вреда, като е прекомерно.
Оспорва да е извършен деликт от Г.В.като
водач на л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № ******. Твърди, че се касае за случайно
деяние. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата с твърдението,
че ищцата е могла да избегне удара с автомобила, но не е направила необходимото
и се е поставила в превишен риск спрямо нормалния.Твърди, че ищцата се е
движила неправомерно по пътното платно, а е можела да използва тротоар или пътния
банкет, или да се отмести при приближаване на автомобила. Твърди се, че ПТП не
би настъпило, ако ищцата се е движила в насрещната лента, каквото е изискването
на закона.
На 30.08.2018 г. ответникът е
депозирал списък с разноските по чл.80 ГПК, ведно с договор за правна помощ с
оглед разноските пред настоящата инстанция.
В срока по чл.372 ГПК ищцата
депозира допълнителна искова молба. Оспорва всички възражения заявени с
отговора на ответника.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
не депозира допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител с писмена
молба. Адвокат С. претендира разноски за процесуално представителство по
представен списък с разноски. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли, евентуално да не ги уважава в пълния размер. Претендира
направените по делото разноски.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От приетите по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2440 от 18.09.2017 г., от протокол за оглед
на местопроизшествие от 20.09.2017 г., фотоалбум към протокола, намиращи се в
приобщеното към доказателствата по делото досъдебно производство № 416/2017 г.
по описа на ОД МВР-Варна, пр.пр.№ 12074/2017 г. РП-Варна, както и от
неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че на 18.09.2017 г.
около 08,15 часа в гр.Варна, по кръговото движение пред автомивка „Колелото“ се
е движил лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ******. Между страните не е било спорно,
че към датата на настъпване на застрахователното събитие-18.09.2017г. за л.а.м.
„Опел Астра“ с ДК № ******, е имало валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сключена със застрахователна полица
№02117001412655, валидна до 14.05.2018 г. Водачът предприел маневра за завой
надясно към ул. „Кракра“ в посока центъра на града със скорост на движение от
около 30 км/ч. По същата улица и в същата посока се движела ищцата в качеството
си на пешеходка с бавен ход и на около 0,5-1,0 м от десния бордюр. При видимост
по улицата от 18-19 м, водачът на лекия автомобил възприел със закъснение
пешеходката, когато бил на 15,34 м и задействал спирачна уредба на автомобила
за аварийно спиране. След изминаване на около 14,86 м автомобилът вече в режим
на ефективно спиране, достига пешеходката, при което настъпва сблъсък между
нея, движеща се с гръб и лекия автомобил в зоната на предната регистрационна
табела и долния край на предната декоративна решетка. Ударът за лекия
автомобил е челен догонващ при задно
блъскане. Пешеходката ударена отзад, е отблъсната от автомобила и пада на
терена пред него, без прегазване.
В резултат на горното ищцата е
получила следните травматични увреди: гръбначна травма, състояща се от:
многофрагментно счупване на Тн9 /девети гръден прешлен/, с умерена дорзална
/към гръбначно-мозъчния канал/ дислокация на фрагменти от компютърната
томография и без нараняване на подлежащия гръбначен мозък /миелона/. Ищцата е
получила и травма на опорно-двигателния апарат, състояща се от: контузия с
палпаторна болезненост в лява тазо-бездрена област, без рентгенови данни за
счупване на костни структури.
Горните увреждания са довели до
трайно затруднение на движението на снагата за период по-дълъг от 30 дни и
болки, и страдания.
Ищцата и в периода от 18.09.2017
г. до 29.09.2017 г. е провела болнично лечение, по време на което е претърпяла
оперативна интервенция, извършена е педикулна фиксация, конектор и дренаж, като
за медицинско изделие, необходимо за операцията е заплатила сума в размер на
7025 лв., съгласно фактура № 29882/25.09.2017 г., както и 58 лв. потребителска
такса, съгласно фактура от 29.09.2017 г. и фискален бон за престоя си в
болничното заведение.
След това и до 22.04.2018 г.
ищцата е провела домашно-амбулаторно лечение, по време на което и на 14.02.2018
г. във връзка с оплаквания от тежко нарушен нощен сън, поради силни болки,
продължили около три месеца, неповлияващи се от болкоуспокояващи, кошмарни
сънища, свързани с момента на ПТП, ниско самочувствие и чувство за вина, поради
необходимостта да се обгрижва от близките, ищцата посетила лекар психиатър за
консултация. От прегледа се установява, че ищцата изпитвала силно притеснения
при придвижване и при пресичане на улица, ставала много възбудима, треперела,
получавала силно сърцебиене и обилна вегетативна симптоматика, което налагало
пресичането на улицата само с придружител. Поради честите панически атаки се
наложило и смяна на жилището за избягване мястото на ПТП. Към тази симптоматика
се добавили и панически симптоми, свързани с големите хипермаркети и многото
хора, поради страх да не бъде ударена в оперативната рана и да получи проблеми
с имплантите.
Проведената е седативна терапия
от общо практикуващия лекар. След консултацията с психиатъра, е назначено ново
лечение, което обаче не довело до промяна в психичното състояние, видно от
осъществения на 14.02.2018 г. нов преглед от психиатър, при което е препоръчана
психотерапия. За закупуване на изписани медикаменти ищцата е похарчила сумата
от 19,22 лв., съобразно приетите по делото фискални бонове, както и сумата от
10 лв.-запис на диск.
Или съобразно представените
писмени доказателства за лечението на травмите получени от ПТП, ищцата е
направила необходими разходи в общ размер на сумата от 7112,22 лв.
От заключението на СМЕ се
установява, че разходите на ищцата са били задължителни, за да може да проведе
лечението си. Те са правомерно извършени, тъй като тези разходи не се заплащат
от НЗОК, а от пациентите.
В резултат на счупването на
гръбначния прешлен, ищцата е с определена 50% т.н.р. Установява се с Експертно
решение № 1669 от 073 зас. от 23.0.2018 г. на МБАЛ „Св.Марина-Варна“ ЕАД.
От заключението на приетата по
делото СМЕ се установява, че през пролетта на 2019 г. ищцата е претърпяла втора
оперативна интервенция за премахване на имплантите, направена е и
вертебропластика /поставяне на цимент в зоната на счупения прешлен/. Установява
се, че към момента счупеният прешлен е зараснал, движенията в гръдния отдел на
гръбначния стълб са без функционален дефицит. Има леко напрежение при навеждане
назад в областта на травмата.
Пред настоящата съдебна инстанция
е разпитан С.Т.С., който живее на семейни начала с ищцата. Свидетелят
установява, че посетил съпругата си веднага след произшествието, в болницата, в
която била настанена. Ищцата на два пъти припадала от болки. Лекарят след като
констатирал счупване на гръбначен прешлен, изписал домашно лечение и рецепта за
закупуване на корсет. Докато свидетелят търсел корсет, ищцата се влошила,
вдигнала температура, отново припадала. Отвели я повторно в болница, където
вече я хоспитализирали, насрочена била операция, която се провела след около 6
дена, през което време ищцата била абсолютно обездвижена. Сама не можела да се обслужва в болницата,
което наложило майка й да напусне работа и остана при нея. След около 6 дни била
извършена операцията с поставяне на импланти-титанови от 7 до 10 прешлен,
обхващащи счупения прешлен. След операцията няколко дни, ищцата била в много
тежко състояние, хемоглобинът й бил нисък и кръвотечението от операцията не
спирало. Наложило се близките да дарят кръв, защото на ищцата й прелели около 4
бланки кръвна плазма и кръв. С помощта на рехабилитатор ищцата започнала по
малко да става. След изписването от болницата, ищцата останала на домашно
лечение около 6 месеца, като до около 4, 5-ия месец нищо не можела да прави
сама. Постоянно някой бил до нея, за тоалетна, къпане през първия месец, защото
не трябвало да мокри раната. Около 5-6 месец ищцата започнала да бъде малко
по-самостоятелна, чисто битово, но пак имала доста затруднения в движенията -
при навеждане, не можела да си обуе чорапите сама, не можела да се облича
сама. След втората операция, когато
извадили имплантите, ищцата се възстановявала два месеца. След произшествието
ищцата спяла неспокойно, даже заради самия инцидент се наложило да сменят
апартамента, тъй като вече изпитвала ужас да преминава през това място, където
се бил случил самия инцидент.
Съдът кредитира показанията на разпитания
свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими.
На 07.02.2018 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред ответното
дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ,
изтекъл на 07.05.2018 г. ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение.
Настоящите искове са предявени пред съда на 20.06.208 г.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 18.09.2017 г. между прекия причинител и ответника и по
отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни
увреждания на ищцата и извършени разходи за лечение на тези увреждания.
Установява се, че с поведението си водачът Г.В.е нарушил нормите на чл. 5, ал.2, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не е
бил предпазлив към уязвимите участници в движението, каквато е била ищцата в
качеството си на пешеходец, както и не е управлявал автомобила си, със
скорост така че да може да спре, когато
възникне опасност за движението, за което е имал обективна възможност.
Не е налице случайно събитие,
доколкото вещото лице безспорно установява, че за водача на автомобила ударът е
бил предотвратим чрез своевременно
екстрено спиране. Водачът е имал видимост към движещата се пешеходка от
около 18-19 м, а опасната му зона за спиране е 15,34 м., а произшествието е
настъпило по причина, че водачът късно е възприел опасността на пътното платно
и реагирал със закъснение.
От своя страна обаче ищцата в
качеството си на пешеходец, също е допуснала нарушение на правилата за движение
и по-конкретно чл.
108, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП, съобразно които норми, пешеходците са длъжни да се
движат по тротоара или банкета на пътното платно, а когато няма тротоар или банкет, или е невъзможно те да бъдат
използвани, пешеходците могат да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница. Установява се, че ищцата преди и по
време на произшествието, се е движела по пътното платно на улицата, на около
0,5-1,0 м вляво от десния бордюр в посока към центъра на града попътно на
посоката на движение на лекия автомобил и пред него, т.е. в нарушение на
горните правила.
Тези правила ищцата не е спазила,
в резултат на което и в пряка причинна връзка с тези си действия, е допринесла
за настъпване на произшествието, при безспорно установеното, че при положение,
че пешеходката беше възприела навлизащия в улицата лек автомобил, за което е
имала обективна възможност, същата е могла да избегне настъпването на
произшествието чрез напускане на пътното платно вдясно от него върху десния
бордюр. Безспорно е също така, че ако ищцата в качеството си на пешеходец бе
спазила правилото да се движи по пътното платно на улицата, противоположно на
посоката на движение на увреждащия автомобил, също не би настъпило
произшествие.
С оглед на горното
възражението за принос заявено своевременно от ответника с отговора му, се
явява основателно и доказано.
Съдът като прецени
тежестта на извършените нарушения от водача и пешеходеца и като прецени, че
отговорността на водача на превозно средство е значително по-голяма, намира че
приносът на ищцата е равен на 20%, с който размер следва да бъдат намалени
определените й застрахователни обезщетения.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 80 000 лв.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищцата, която е била на 27 години към датата на
произшествието е претърпяла тежки телесни увреждания, които са причинили болки
и страдания, от които ищцата се е възстановявала около шест месеца. За
лечението на тези травми е претърпяла две операции, като възстановителният
период след втората бил два месеца. Претърпяното произшествие довело до негативни
психични изживявания-тежко нарушен нощен сън, поради силни болки, продължили
около три месеца, неповлияващи се от болкоуспокояващи, кошмарни сънища,
свързани с момента на ПТП, ниско самочувствие и чувство за вина, поради
необходимостта да се обгрижва от близките, силни притеснения при придвижване и
при пресичане на улица, при което ищцата ставала много възбудима, треперела,
получавала силно сърцебиене и обилна вегетативна симптоматика, което налагало
пресичането на улицата само с придружител и смяна на жилището за избягване
мястото на ПТП. Към тази симптоматика се добавили и панически симптоми,
свързани с големите хипермаркети и многото хора, поради страх да не бъде
ударена в оперативната рана и да получи проблеми с имплантите, което наложило
медикаментозно лечение и препоръки за провеждане на психотерапия.
Получената травма довела до 50%
намалена трудоспособност на една млада жена, за срок от три години.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Така определения по-горе размер
следва да бъде намален със сумата от 16 000 лв., съобразно приетия принос,
поради което искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от
64 000 лв.
Искът за имуществени вреди е
доказан и основателен в пълния му предявен размер, но следва да бъде намален
със сумата от 1422,44 лв., съобразно приетия принос, или искът следва да бъде
уважен за сумата от 5 687,78 лв.
Предвид основателността и
доказаността на главните претенции, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Неоснователно е обаче искането за
присъждане на лихва, считано от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 07.02.2018 г.
Ето защо предявеният иск за
заплащане на законна лихва върху главниците за периода от 18.09.2017 г., респ.
от датата на извършване на разходите до 06.02.2018 г. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е освободена от внасяне на
държавна такса в производството. Направила е разноски в размер на 400
лв.-депозити вещи лица. Депозитът от 200 лв. за допуснатата СПЕ подлежи на
възстановяване, поради заличаване на допуснатата експертиза.
С оглед на горното и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество ще следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата разноски в размер на 320 лв., която сума е съответна на уважените искове
/69689,78 лв./
Видно от приложения договор за
правна помощ от 10.10.2019 г. адвокат С.Б.С.
е осъществявал безплатна правна помощ на ищца, поради което и на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адвокат С. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.2,
ал.5 и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за всеки един от двата
предявени иска.
При
материален интерес от 80 000 лв.-минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата от 2 930 лв., а при материален интерес от
7112,22 лв.-на 685,61 лв. От тези суми и съответно на уважените размери на
исковете се дължат сумите, съответно от: 2344 лв. и 548,49 лв., или общо
адвокатско възнаграждение в размер на 2 892,49 лв.
Ответникът е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. без ДДС, респ.4800 лв. с ДДС,
съобразно договор за правна помощ от 27.08.2018 г. Неоснователно е възражението
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като съобразно
посоченото по-горе общото дължимо адвокатско възнаграждение за двата иска
възлиза на сумата от 3 615,61 лв. без ДДС. Очевидно разликата от 384,39
лв. не сочи на прекомерност. Ответникът е направил и разноски за възнаграждение
на вещи лица -200 лв., или общо разноските са в размер на 5000 лв.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да заплати на ответника разноски в размер
на 999,87 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от исковете /17
422,44 лв./, или по компенсация ищецът ще следва да заплати на ответника
разноски в размер на 679,87 лв. /999,87-320=679,87 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2787,59 лв.,
съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на И.М.С., ЕГН **********,*** с адрес за призоваване: гр.Варна,
ул. „******, ***, адвокат С.Б.С. сумата
от 64 000 лв. /шестдесет и четири хиляди лв./ представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от
причинените й телесни увреждания и сумата
от 5 687,78 лв. /пет хиляди шестстотин осемдесет и седем и 0,78 лв./-имуществени
вреди за лечение на получените травми, които вреди са в причинно следствена връзка
с ПТП, осъществено на 18.09.2017 г. в гр.Варна, виновно причинено от водача на
л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № ******, чиято отговорност е била застрахована при
ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 02117001412655, валидна до 14.05.2018 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 07.02.2018 г. до окончателното издължаване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД предявения иск за неимуществени вреди
за разликата над сумата от 64 000 лв. до пълния претендиран размер от 80 000
лв. и искът за имуществени вреди за разликата над 5 687,78 лв. до пълния
размер от 7112,22 лв., поради приет принос от 20%.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск за заплащане на законна лихва върху главниците за неимуществени
и имуществени вреди, считано от 18.09.2017 г. до 06.02.2018 г.
ОСЪЖДА И.М.С., ЕГН **********,***
с адрес за призоваване: гр.Варна, ул. „******, ***, адвокат С.Б.С.,*** да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
разноски по компенсация в размер на 679,87 лв. /шестстотин седемдесет и девет и
0,87 лв./.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат С.Б.С., ЕГН **********,*** адвокатско
възнаграждение в размер на 2 892,49 лв. /две хиляди осемстотин деветдесет
и два и 0,49 лв./.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 2 787,59 лв. /две
хиляди седемстотин осемдесет и седем и 0,59 лв./.
Присъдените по-горе суми в полза
на ищцата могат да бъдат преведени от ответника по следната сметка с титуляр адвокат
С.Б.С. с изрично пълномощно: IBAN:
***, BIC: ***.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: