Р Е Ш
Е Н И Е
№...................
гр.
София, 14.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСИ СЪД, ГО, І-4 с-в в закрито съдебно заседание проведено на
четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5294 по
описа за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247
и чл.250 от ГПК.
Образувано е по
почин на ищците по молба от 09.10.2018 г. за поправка на очевидна фактическа
грешка и/или допълване на постановеното решение №6040/25.09.2018 г. досежно
отразяване действителната формирана воля на съда по отношение претенциите за
заплащане на законна лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди.
Изложени са доводи за допусната очевидна фактическа грешка, поР.това че съдът
не се е произнесъл по искането за присъждане на законна лихва според
отправеното от ищците искане в молба от 21.11.2016 г. Заявена е воля за
присъждане на законна лихва от датата на увреждането – 26.03.2008 г.
В свое становище от 01.11.2018 г. ответникът е изразил становище за
неоснователност на искането.
СГС, след преценка поотделно и в съвкупност на
доводите и становищата на страните и събрания по делото доказателствен
материал, прие за установено следното:
От фактическа страна:
С подадената искова молба С.С.В., ЕГН **********, С.В.В., ЕГН ********** и С.В.В.
са отправили искане за присъждане на застрахователни обезщетения за
неимуществени вреди причинени от ПТП станало на 26.03.2008 г., в района на
11-ти километър на ПП-1-8 в посока гр. Д. – ГКПП Калотина, по вина на водача Р.Д.Р.,
установена с присъда № 4 от 04.02.2014 г. по НОХД № 606 по описа за 2011 на Софийския
окръжен съд в размери, както следва:
100000,00 лева за С.В. – съпруга на починалия В. В. и по 60000,00 лв. за С.В.
и С.В. – деца на починалия В. В..
Претенции за заплащане на законна лихва върху търсените обезщетения не са
били отправени до съда.
В проведеното първо с.з. по делото на 23.03.2011 г. не е отправено искане
за изменение на исковете по реда на чл.214, ал.1 ГПК. Не е отправено към този
момент и искане за прибавяне на изтекли лихви след предявяване на исковете по
реда на чл.214, ал.2 ГПК.
В молба от 21.11.2016 г. ищците са отправили искане за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди ведно със законни последици /лихви от деня
на увредата и разноски/.
В проведеното с.з. на 23.11.2016 г. ищците са посочили, че поддържат
подадените от тях молби от 07.09.2010 г. и от 20.08.2013 г. за увеличение
размерите на исковете, като след доклада по делото процесуалния представител на
ищците е заявил, че няма възражение по доклада освен по отношение на ищцата А.К.
в смисъла на молбата от 21.11.2016 г., по отношение на която ищца
производството е било прекратено към този момент /влязло в сила определение от
19.02.2016 г./.
В подадените от ищците допълнителна искова молба от 07.09.2010 г. не е
отправено искане за заплащане на законна лихва върху обезщетенията. В
подадената от ищците молба от 20.08.2013 г. е отправено искане за увеличение
размера на предявените искове, както следва: за ищцата С.В. сумата в размер на
150000,00 лева; за ищцата С.В. сумата от 80000,00 лева и на ищеца С.В. сумата
от 80000,00 лева.
С определение от 27.06.2018 г., постановено в открито съдебно заседание,
проведено на 27.06.2018 г., съдът е допуснал изменение на размера на предявените
искове чрез увеличаването им както следва: за ищцата С.В. от сумата в размер на
100000,00 лева на сумата от 160000,00 лева; за ищцата С.В. от сумата в размер
на 60000,00 лева на сумата от 100000,00 лева и на ищеца С.В. от сумата в размер
на 60000,00 лева на сумата от 100000,00 лева.
В мотивите на постановеното решение е посочено, че се претендират
застрахователни обезщетения за причинени неимуществени вреди при съобразяване
отправеното искане и допуснатото увеличение на размера на претенциите по
определение от 27.06.2018 г. съобразно указаното в чл.214, ал.1, изр. 3 ГПК.
В постановеното решение, съдът се е произнесъл по отправените претенции
съобразно формираната от съда воля. Претенции за заплащане на законна лихва
върху търсените обезщетения от датата на увреждането - 26.03.2008 г. до датата
на подаване на исковата молба в съда – 04.05.2010 г. не са били предявени по
надлежния ред и съдът не дължи произнасяне по тях. В срок до първото по делото с.з.
проведено на 23.03.2011 г. не е било отправено до съда искане за изменение на
първоначално предявените искове в посочения смисъл при спазване изискванията на
чл.214, ал.1 ГПК, поР.което не е налице пропуск на съда да се произнесе в този
смисъл. ПоР.това, съдът намира че не следва да обсъжда и допустимостта на
такова искане в настоящето производство.
Налице е пропуск на съда обаче да се произнесе по отправеното до съда
искане по чл.214, ал.2 ГПК за присъждане на законна лихва върху търсените обезщетения
след подаване на исковата молба.
От правна страна:
Предвид гореизложеното и от наличните данни по
досието на делото, съдът констатира, че в решението не е допусната очевидна фактическа грешка, по смисъла на чл.247 от ГПК, поР.което не е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и
нейното външно изразяване в писмения текст на решението досежно
претенциите за заплащане на законна лихва върху търсените обезщетения от датата
на увреждането - 26.03.2008 г. до датата на подаване на исковата молба в съда –
04.05.2010 г.
В останалата част – по отправеното до съда искане по чл.214, ал.2 ГПК за
присъждане на законна лихва върху търсените обезщетения след подаване на
исковата молба, съдът намира че следва да уважи молбата. Констатираната очевидна фактическа грешка следва да се отстрани, като се отрази в пълнота формираната от съда воля в
посочения смисъл.
На основание чл.247, ал.4 от ГПК, решението за поправката подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдът намира, че молбата по чл.250 ГПК е неоснователна. Съгласно цитираната
разпоредба съдът се произнася с допълнително решение, ако не се е произнесъл по
цялото искане на страната.
Решението е непълно, когато съдът не се е произнесъл по целия спорен
предмет, въведен с исковата молба. Т.е. съдът е ограничен от очертания от ищеца
спор, като подвежда фактите и обстоятелствата, наведени в исковата молба под
съответната правна норма. Съдът констатира, че се е произнесъл по цялото
искане, с което е бил сезиран по изложените по –горе съображения.
ПоР.това, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № №6040/25.09.2018 г. по описа на СГС, І-4 с-в, като на страница седемнадесета,
осемнадесета и деветнадесета в частта, в която на ищците са присъдени
застрахователни обезщетения за неимуществени вреди след изразът: „съгласно
полица № 083030А/237438 и полица № 083030А/237439“ се добави текстът: „ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.05.2010
г. до окончателно погасяване на задълженията“.
ОСТАВЯ
без уважение молбата по чл.247 ГПК от 09.10.2018 на ищците С.С.В., ЕГН **********,
С.В.В., ЕГН ********** и С.В.В., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес ***,
кантора 322, за отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното решение
№6040/25.09.2018 г. по описа на СГС, І-4 с-в, в останалата част.
ОСТАВЯ без
уважение молбата по чл.250 ГПК от 09.10.2018 на ищците С.С.В., ЕГН **********, С.В.В.,
ЕГН ********** и С.В.В., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес ***,
кантора 322, за допълване на постановеното решение №6040/25.09.2018 г. по описа
на СГС, І-4 с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: