Решение по дело №1371/2018 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. Ловеч, 25.07.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1371 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление № 18-0906-001928 от 04.12.2018 година на Николай Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, на М.Г.А. с ЕГН ********** *** на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят М.А., който чрез адвокат В.К. *** го обжалва в срок като незаконосъобразно. Счита, че в АУАН не е отразена правилната фактическа обстановка и обстоятелствата, при които е реализирано процесното ПТП, тъй като в съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №80/26.11.2018г. е отразена фактическа обстановка, различна от АУАН. Твърди, че не се е движел с несъобразена с пътните условия скорост, като излага своите виждания за начина на настъпване на ПТП-то. Освен това счита, че НП е съставено при съществени процесуални нарушения, тъй като за място на произшествието в АУАН е посочен път 401, км.2+130, а в НП е посочена в общ.Угърчин на Път Трети клас 401.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адвокат К., която счита, че с оглед събраните доказателства, твърденията на свидетелите са подкрепени от писмените и гласни доказателства, поради което моли съда да уважи жалбата и отмени НП. На процесуалния представител на жалбоподателя е предоставена възможност за представяне на писмени бележки в десетдневен срок, но такива не са постъпили по делото.

Ответникът – ПП при ОД на МВР – Ловеч, редовно призован – не изпраща представител, като в придружителното писмо, с което изпраща преписката моли съда да остави жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Д.П.П., Й.В.Й. и Татяна Петкова Тодорова, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 26.11.2018 година свидетелят Д.П.П. в присъствието на свидетеля Й.В.Й. съставил Акт с бл.№ 613503 за установяване на административно нарушение против М.Г.А. с ЕГН ********** *** за това, че на 26.11.2018 година, около 15:30 часа на път 401 км 2+130 на кръстовището с път 307 с посока на движение към гр.София управлява собствения си лек автомобил Мерцедес с рег.№ ОВ **** ВМ, като при движение с несъобразена скорост с пътните условия приближавайки и навлизайки в кръстовището с път 307 реализира ПТП с материални щети с т.а. Рено Мастер с рег.№ ОВ ***/ ВА с прикачено ремарке с рег.№ ОВ 0338 ЕВ и 1 бр. леко ранен – самия той, с което е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП. Като доказателство е иззет контролен талон №5577092. Нарушителят е написал, че няма възражения по акта. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП.

Съдът намира за основателно възражението за недоказаност на НП. Прието е, че нарушението се е изразило в движение с несъобразена скорост с пътните условия, без да е посочено какви са били. Едва в съдебно заседание актосъставителя заяви, че скоростта на автомобила на жалбоподателя не е била съобразена с наличието на ПЗ, ограничаващ скоростта на 60 км/ч, приближаващо кръстовище „и ако се е движил със скорост, съобразена с пътните условия е можело да предотврати удара“. Също така обясни, че не си спомня дали е изчислявана скоростта по спирачните следи, но преценката, че не е била съобразена е била негова, т.е. напълно субективна.  В същото време разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП гласи, че „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“ В случая не може да се приеме, че предприетото от другия участник в ПТП-то пресичане на път с предимство е предвидимо препятствие. Съдът намира, че неправомерното поведение на другия водач по-скоро представлява опасност за движението и поведението на жалбоподателя може да се квалифицира като нарушение на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, каквато квалификация в случая липсва. Действително твърдяното нарушение е квалифицирано само като такова на чл.20 ал.2 от ЗДвП, но пък в описателната част липсва състава на изречение второ. Освен това, след като безспорно се установи, че скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя не е изчислявана по никакъв начин, не може да се приеме, че се касае нито до превишена, нито до несъобразена скорост. Вменяването на административно нарушение не може да почива на предположения, още повече на субективна преценка на актосъставителя.

С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на сектор ПП при ОД МВР Ловеч, надлежно упълномощен, видно от приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушения на процесуалните правила по налагане на административното наказание.

От една страна е налице непълнота в цифровото изписване на нарушението. И в АУАН и в НП нарушението е квалифицирано само чл.20 ал.2 от ЗДвП, която има две изречения, първото от които с шест предложения.

От друга страна в текстовото описание на нарушението е посочено „движение с несъобразена скорост с пътните условия“, каквото нарушение в чл.20 ал.2 от ЗДвП не е визирано.

Константна е съдебната практика, че не посочването и/или неясното и не конкретно посочване на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител лице.

Доколкото чл.53 ал.2 от ЗАНН позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за наказателното постановление. При него следва точно да са спазени императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя.

Неправилната квалификация на нарушение е основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като съществено ограничава възможността на нарушителя да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Посочването на законовите разпоредби, които са нарушени по силата на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, трябва да е конкретно и да не буди съмнение. Нарушената законова разпоредба не може да бъде извличана по пътя на формалната или правната логика. Правоприлагането, особено в частта му на налагане на административни наказания, не може да почива на предположения.

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

С оглед изложеното, съдът приема, че при издаване на наказателното постановление, административно наказващия орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                 Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0906-001928 от 04.12.2018 година на Николай Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, с което на М.Г.А. с ЕГН ********** *** на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП като НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: