Решение по дело №42/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 244
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Десислава Димитрова Кривиралчева
Дело: 20207150700042
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 244/13.4.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

при секретар

Янка Вукева

и с участието

на прокурора

Стефан Янев

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело 42 по описа на съда за 2020 г.

                                               

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба, подадена от Н.Т.С. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. П. *** против Областна дирекция на МВР Пазарджик, представлявана от Директора – ст. комисар Ивайло Тишев, с адрес за призоваване ОД на МВР Пазарджик, гр. Пазарджик, п. к. 4400, пл. „Съединение“ № 3, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 800 лева за имуществени вреди, във връзка с отменено НП № 19-1006-001877/07.06.2019 г. на Началник група КПДГПА при ОД на МВР гр. Пазарджик, предмет на разглеждане по НАХ дело № 1765/2019 г. на Районен съд гр. Пазарджик.

В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял имуществени вреди, във връзка с отменен като незаконосъобразен административен акт, а именно наказателно постановление, издадено от Началник група КПДГПА при ОД на МВР гр. Пазарджик. Моли да бъде уважен искът, като бъде осъден ответникът да заплати сумата от общо 800 лв. имуществени вреди. Претендира и направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован не се явява и не взема становище по исковата молба.

Ответникът - ОД на МВР Пазарджик, редовно призовани не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 1563/24.02.2020 г. от юриск. П., която по изложени съображения моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е основателен по отношение на претендираните имуществени вреди, поради което ще следва да бъде уважен изцяло.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административният акт, в резултат на който се твърди, че са настъпили имуществени вреди за ищеца е наказателно постановление № 19-1006-001877/07.06.2019 г. на Началник група КПДГПА при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което на Н.Т.С. ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон е наложена глоба в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 месеца. Ищецът е обжалвал посоченото наказателно постановление, за което било образувано а. н. х. д. № 1765/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С Решение № 740 от 17.12.2019 г., PC – Пазарджик е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление № 19-1006-001877/07.06.2019 г. на Началник група КПДГПА при ОД на МВР гр. Пазарджик, което не е обжалвано и е влязло в законна сила на 07.01.2020 г., т. е. с влязъл в сила съдебен акт е отменен актът (наказателно постановление № 19-1006-001877/07.06.2019 г. на Началник група КПДГПА при ОД на МВР гр. Пазарджик).

В производството по а. н. х. д. № 1765/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик жалбоподателят е бил представляван от адв. П. *** по силата на пълномощно /стр. 8 от делото на районния съд/ от 27.08.2018 г. По делото пред районен съд не са представени писмени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, предвид подадената жалба против наказателното постановление.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд - Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по мястото на увреждане по смисъла на чл. 7 ЗОДОВ. В тази насока е и практиката на ВАС /Определение № 2076 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 494/2019 г., Осмо отделение, Определение № 1611 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 724/2019 г., Четвърто отделение и др./.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; 2) вреда от този административен акт, действие или бездействие и 3) причинна връзка между тях. При недоказване наличието на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

По делото е доказана първата предпоставка за реализиране на отговорността, а именно ищецът Н.Т.С. е бил санкциониран с НП, което е било отменено от РС - Пазарджик. Отмененото НП представлява незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, могат да се компенсират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ.

Недоказана обаче е втората предпоставка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ - ищецът да е претърпял имуществена вреда, изразяваща се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалването на НП. По н.а.х.д. № 1765/2019 г. година на РС – Пазарджик не са представени доказателства, от които да се установи, че е заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, предвид подадената жалба против наказателното постановление. Такива не са представени и в настоящото исково производство. По делото е представено единствено пълномощно, с което жалбоподателят е упълномощил адвокат да го представлява по делото. В него не е посочена договорена и изплатена сума, начин на плащане и т.н.

Съгласно чл. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размерът на възнаграждението за оказаната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Съставянето на писмен договор за правна защита и съдействие безусловно предполага неговото подписване от страните, което е форма на валидност. Представеното по делото пълномощно не е договор за правна защита и съдействие, от който може да се докаже договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид на това съдът намира, че липсва втората предпоставка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ, а именно ищецът да е претърпял имуществена вреда, изразяваща се в направени разноски за адвокатско възнаграждение. Липсата на второто кумулативно условие за ангажиране на отговорността на ответника по ЗОДОВ, обезсмисля изследването на въпроса за наличието на третото условие – причинната връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, искът за неоснователен и недоказан, поради което ще следва да бъде отхвърлен.

В производството по ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 – 4  от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. В тази насока е и практиката на ВАС /Решение № 5484 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 236/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова/.

Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Н.Т.С. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. П. *** против Областна дирекция на МВР Пазарджик, представлявана от Директора – ст. комисар Ивайло Тишев, с адрес за призоваване ОД на МВР Пазарджик, гр. Пазарджик, п. к. 4400, пл. „Съединение“ № 3, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 800 лева за имуществени вреди, във връзка с отменено НП № 19-1006-001877/07.06.2019 г. на Началник група КПДГПА при ОД на МВР гр. Пазарджик, предмет на разглеждане по НАХ дело № 1765/2019 г. на Районен съд гр. Пазарджик.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.   

                           

                                        

                                                               СЪДИЯ:/п/