РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. София , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Ст. Георгиева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Галя Славчева Маринова (АП-
София)Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600094 по описа за 2021 година
За да се произнесе съобразно изискванията на чл. 339 НПК, съдът
намери следното:
С присъда от 21.10.2020 по НОХД № 157/2020г., Окръжен съд –
Монтана е признал подс. Р. И. Р. за ВИНОВЕН в това, че:
На 08.11. 2017г., около 09,40ч, на път Е 79 км. 106 + 980, в землището на
гр. Монтана, при управление на л.а.„Рено Лагуна“ с рег.№ ***, нарушил
правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал.1 ЗДвП, като при избиране
скоростта на движение като водач на МПС категория „В” извън населено
място превишил пределно разрешената скорост за движение от 90 км. в час,
като се движел със скорост над 120 км.ч, вследствие на което загубил
контрол над управляваното превозно средство и предизвикал
1
пътнотранспортно произшествие, като след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата Ц. К. П. на 80 години ,
поради което и на основание чл. 343а, б. „б“, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в,“ пр. 1,
във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК го ОСЪДИЛ на
ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода, като на основание чл.
66 от НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на това наказание с изпитателен срок
от ТРИ години от влизане на присъдата в сила,
Съдът е признал подсъдимия Р. за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАЛ по
обвинението извършеното от него деяние да е съставомерно по чл. 343,ал. 1,
б. „в,“ пр. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и по обвинението да е
извършил нарушение на чл.20, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП.
На ОСНОВАНИЕ чл. 343г от НК подс. Р. е бил лишен от право да
управлява МПС за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца, считано от датата
на отнемане на свидетелството за правоуправление.
Подсъдимият е осъден да заплати по бюджета на МВР, по сметка на ОД
на МВР Монтана сумата 621 лв. разноски на ДП и по 5.00 лв. държавна такса
при издаване на изпълнителен лист.
Така постановената присъда не е влязла в сила.
Преди изтичане на срока за обжалването й чрез куриерска фирма на
29.10.2020г. до Окръжен съд Монтана до Апелативен съд - София е подадена
въззивна жалба от частните обвинители Е. Т. Д. и К. Т. Д., чрез
упълномощеният им повереник – адвокат Е.Г. П. от САК.
Жалбата има следното основно съдържание:
Наложеното наказание от три години „Лишаване от свобода“ /
Всъщност подсъдимият е осъден на 2 години лишаване от свобода, редуциран
с 1/3 съгласно чл.58а, ал.1 на 1 година и 4 месеца/ не е съобразено с
обществената опасност на деянието и неговите противоправни последици,
както и с обществената опасност на дееца. Наказанието не е в състояние да
2
постигне целите на специалната и генералната превенция. Според защитата
деянието се отличава с особена дързост и се характеризира с изключителна
тежест, както по отношение начина на извършването му, така и по отношение
на вредоносния резултат - причинената смърт на Ц. К. П.. Същата по никакъв
начин не е допринесла за осъществяване на произшествието.
Съдът не е отчел в нужната степен силно увеличеният в последните
години брой на пътнотранспортни произшествия с тежък резултат се дължат
на несъобразяване на водачите с правилата за движение. С наказание в
толкова нисък размер не могат да бъдат постигнати целите на генералната
превенция по смисъла на чл. 36 НК - да се въздейства възпиращо и
предупредително върху другите членове на обществото. В този смисъл, за да
се постигнат целите на генералната превенция, е оправдано налагане на по-
високи по размер наказания за извършените престъпления при особено тежки
случаи. За престъпление с толкова тежък резултат, присъдата създава чувство
за безнаказаност, за липса на справедливост, за липса на адекватно
правораздаване и наказуемост към деянието. Цитирани са ТР № 1 от 1983 г.
на ВС в което се обръща внимание на съдилищата да не се проявява
неоправдано снизхождение при определяне на наказанията, да се отчита в
достатъчна степен ръста и динамиката на престъпленията по транспорта,
тежките обществено опасни последици и Решение № 161 от 20.11.2017г. на
ВКС, ІІІ -то НО – „Престъпленията по транспорта, с оглед механизма им на
осъществяване, представляващ опасност за охраняваните човешки права и
юридически защитени ценности на мнозина и предвид възможните и
настъпили вредни последици за живота, телесната неприкосновеност и
имуществото на невинни хора, мотивират висока степен на обществена
укоримост и изискват справедлива наказателна репресия”.
С оглед на тези доводи иска да бъде увеличено наложеното наказание на
подсъдимия Р. И. Р..
На пренията пред АС– София страните излагат доводи със следното
кратко съдържание:
3
Прокурорът намира жалбата на частните обвинители за неоснователна,
предвид приетата от съда правна квалификация чрез прилагане на
привилегированата разпоредба на чл. 343а, б. „б“ от Н,К отчитането на
необремененото съдебно минало и характера на извършените преди деянието
нарушения по ЗДвП от страна на подсъдимия. Поради което сочи, че
наказанието е правилно определено и се солидаризира се изцяло с решението
на първата инстанция , че отлагането на изпълнението на наказанието за
минималният размер на изпитателния срок няма да препятства постигането на
целите на наказанието. Моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена изцяло.
Адв. С. – редовно упълномощен повереник на частните обвинители по
делото поддържам въззивната жалба на адвокат П.. В пледоарията си на
субективната страна на деянието и по точно на формата на непредпазливостта
. Според него подсъдимият не е действал при обикновена небрежност, а при
престъпна самонадеяност. Този извод прави от превишаването на
разрешената скорост с 30 км/ч, и от това, че се е движел по мокър хлъзгав
път, насипан с много пясък, поради което прави извод , че подсъдимият е
допускал възможността да се случи ПТП, като си въозбразявал, че може да го
предотврати. Според адвокат С. в обвинителния акт, първоначално
прокурорът е прокламирал, че става въпрос за небрежност, но в края на
обвинителния акт е коментирано, че става въпрос за проявена самонадеяност
от страна на подсъдимия. Счита , че е безспорно наличието на тежък
вредоносен резултат. Навеждат се доводи за необоснованост на
първоинстанционния съдебен акт, тъй като били приети показания на
свидетели, които не са описани подробно в обстоятелствената част на
обвинителния акт. По делото има данни и за нанесена лека телесна повреда на
свидетелката Ц. В., което макар и несъставомерно би следвало да се третира и
като отегчаващо обстоятелство. Не са отчетени при индивидуализацията на
наказанието множеството нарушения на ЗДвП от подсъдимия като водач,
който има само 3 години стаж. В реплика по повод защитната реч на
упълномощения от подсъдимия защитник оспорва прието за установено от
първата инстанция положение, че подсъдимият след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.
4
Адв. Ш. – защитник на подсъдимия моли жалбата на частното
обвинение да бъде оставена без уважение. Твърди, че в нея се правят
внушения към съда, които не намират основа в обстоятелствата по делото. На
първо място оспорва твърдението, че пострадалата Ц. П. не била допринесла
по никакъв начин за настъпване на произшествието, като изтъква , че тя е
била без поставен обезопасителен колан, което е допринесло за настъпването
на тежкия съставомерен за това престъпление резултат, докато другата
пътничка в автомобила е пътувала с поставен колан, като от произшествието
има само спукан гръбначен прешлен. Оспорва и доводът, че обществената
опасност на тези престъпления била завишена, тъй като през последните
години се е увеличавал силно боря на произшествията с тежък резултат, като
неверен. През 2008 г. по пътищата на страната от ПТП са загивали според
него повече хора отколкото са загинали през 2020 година. Твърди, че
повечето гласност не увеличава обществена опасност. Оспорва като внушение
твърдението, че случаят бил особено тежък. Набляга на това, че в участъка та
ПТП, пътното платно не е било чисто, имало е пясък, кал и маслено петно,
непосредствено преди мястото на произшествието, като за тези способстващи
настъпването на ПТП обстоятелства подсъдимия не може да носи
отговорност, тъй като почистването на пътищата е отговорност на други хора.
Подс. Р. в своя защита изразява съгласие с пледоарията на адвокат Ш. В
последната си дума заявява, че е съгласен с първоинстанционната присъдата,
това е била причината да не я обжалва и моли да не бъде увеличавано
наложеното му наказание.
Софийският апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата
и за да се произнесе приема за доказана от събраните материали по делото
следната фактическата обстановка:
Подс. Р. И. Р. е роден на ***г. в гр. ***, живее в същия град, българин,
5
български гражданин, неосъждан, неженен, работи, със средно образование,
ЕГН **********. Подсъдимият притежава СУМПС № 28295805, кат.В и М,
издадено на 26.05.2016г., валидно до 26.05.2026г. От справка рег.№ 953р-
7594/23.11.2017г. на Сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР –Видин е видно, че
като водач на МПС има допускани нарушение на ЗДвП, с наложени
административна наказания, без лишаване от право на управление на МПС.
На 08.11.2017г. подс. Р. потеглил с лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег.
№ *** от гр. Видин към Комплексен онкологичен център гр. Враца. Като
пътници с него пътували баба му Ц. П. В. на предната дясна седалка и
пострадалата Ц. К. П. седяща отзад.
Около 09,40ч. управляваният от подсъдимия автомобил се движел по
околовръстния път на гр. Монтана по път Е-79, км. 106+980. Имало лека
мъгла, слаб дъжд, пътното платно било мокро. Въпреки тези неблагоприятни
за движението условия и предстоящ десен завой подсъдимият Р. се движел
със скорост около 120 км.ч. , вместо да ограничи разрешената скорост за
движение за леки автомобили в този участък от 90 км.ч. Поради превишената
скорост, подсъдимият загубил контрол над управляваното моторно превозно
сродство, автомобилът поднесъл в дясно по посоката на движение и напуснал
пътното платно, последвал удар в крайпътен отводнителен канал от бетон.
Моторното превозното средство напуснало платното за движение и
продължило да се движи по затревения участък вдясно от пътното платно.
След това последвали няколко последователни удара /с въртене около
вертикалната ос/ на автомобила в земната повърхност в този крайпътен
участък , преди колата окончателно да спре косо на пътя, като предната й част
била върху мантинелата и сочела посока обратна на първоначалното
движение, а задната й част на крайпътния банкет и затревената част
ограждаща пътя. От ПТП автомобилът получил силни деформации, а
пътуващите в автомобила травматични увреждания. Най-тежко пострадала
пътуващата на задната седалка Ц. К. П..
След произшествието обвиняемият предприел действия за оказване на
помощ на пострадалата Ц. П., като се опитал да я извади от автомобила.
Действията му били подпомогнати от баба му св. В. и от дошлият
6
непосредствено след инцидента свидетел Е. Е. В., който се обадил на тел.112.
Произшествието било своевременно посетено от органите на МВР - Монтана
и екип на ЦСМП - Монтана. Пострадалата Ц. К. П. била транспортирана за
лечение в МБАЛ - Монтана, но с оглед тежкия характер на получените при
произшествието увреди и въпреки оказаната й медицинска помощ, починала
в МБАЛ - Монтана. Непосредствената причина за смъртта на
осемдесетгодишната пострадала Ц. К. П., е травматичен шок с остра
вътрешна кръвозагуба, развил се на базата на тежка травма - съчетана гръдно
- коремна, на главата и на долните крайници със счупване на костите на
гръдния кош/ на гръдната кост и на ребра двустранно / и на двете бедрени
кости, и развил се двустранен хемопневмоторакс, с разкъсването на слезката
и кръвоизливи в гръдната и коремната кухини.
ПО ФАКТИТЕ:
Гореизложената фактическа обстановка е установена по делото, като
фактите и обстоятелствата посочени в обвинителния акт са били признати от
подсъдимия по реда на глава 27, чл.371, т.2 от НПК. Тези признания се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Освен от
направените признания фактите се установяват от назначената на дос.пр.
автотехническа експертиза дава обобщаващо заключение, че причина за
произшествието е управлението на процесния автомобил преди настъпване на
произшествието с превишената скорост от над 120 км.ч ., при разрешена
скорост за движене в тази пътен участък до 90 км.ч, и несъобразяване на
скоростта с усложнената пътна обстановка - предстоящ десен завой, мокър
път, частично намалена видимост от наличието на лека мъгла, в следствие на
което водачът загубил контрол над управляваното моторно превозно
средство, същото напуснало пътното платно вдясно, като извършило
множество удари по затревения участък, до окончателното му спиране върху
крайпътна мантинела и от назначена на дос.пр. съдебно-медицинската
експертиза дава заключение, че непосредствената причина за смъртта на Ц. К.
П. на 80г, е травматичен шок с остра вътрешна кръвозагуба, развил се на
базата на тежката множествена /съчетана гръдно - коремна, на главата и на
долните крайници /травма със счупване на костите на гръдния кош/, на
7
гръдната кост и на ребра двустранно / и на двете бедрени кости, и развил се
двустранен хемопневмоторакс, с разкъсването на слезката и кръвоизливи в
гръдната и коремната кухини. Нараняванията са получени в условията на
ПТП, при травма в автомобил, като между получените при произшествието
увреждания и настъпилата смърт има пряка и непосредствена причинно -
следствена връзка. Фактите установени по експертен път се подкрепят от
гласните и писмени доказателсвени източници.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Основният съд основателно е стигнал до извод, че описаното в
обстоятелствената част на обвинителния акт твърдение, че след деянието
подсъдимия е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата се подкрупя от доказателствата по делото и отговаря на
установените факти. От показанията на свид. Е. В. на дос. пр. е видно, че
свидетелят е пътувал след автомобила на подсъдимия, видял обърнатата
кола, спрял, след което забелязал е подс. Р. и свид. В. да се мъчат да извадят
тежко пострадалата Ц. П. от автомобила. П. била контактна и адекватна и се е
оплаквала от болки в крайниците. Свидетелят В. заедно с подс. Р. извадили
одеяло от автомобила и положили пострадалата на него, към този момент П. е
била жива и с оглед на конкретната ситуация подсъдимият е направил
зависещото от него за да спаси живота й. При така установените факти
първият съд правилно е приел, че подс.Р. осъществил състава на
престъпление по чл. 343а, б. „б“, вр. с чл. 343, ал. 1,б. „в,“ пр. 1, във вр. с чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, като. Съдът не споделя становището на прокурора, че в
това производство правната квалификация е неизменима, тъй като
подсъдимият признавал и нея.
Правилно първият съд е приел, че подс. Р.Р. следва да отговаря само за
нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП – касаеща забраната да превишава разрешената
скорост за движение в пътния участък съобразно характеристиката на
управлявоноото от него МПС. В случая , тази скорост е била за МПС
категория В - 90км.ч. Основателен е изводът , че разпоредбата на чл.20, ал. 1
8
и ал.2 ЗДв.П е обща и намира приложение само в случаите когато липсва
нарушена специална разпоредба, поради което скоростта на движение на
автомобила на може да бъде едновременно и превишена и несъобразена и по
тази причина правилно подсъдимият е оправдан по обвинението за
нарушение на разпоредбите на чл.20, ал. 1 и ал.2 ЗДвП.
От субективна страна форма на вина е небрежност, тъй като -
извършителят не е предвиждал настъпването на обществено-опасните
последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди, предвид опита си на
водач и правоспособността която има. Допуснатото нарушение на правилата
за движение по пътищата по чл. 21, ал.1 ЗДвП е в пряка причинно -
следствена връзка с настъпилото произшествие и с причинените
съставомерни последици - причиняване на смъртта на пострадалата Ц. П..
Поради тези причини настоящият състав на САС намира , че въз основа
на приетите за установени фактически обстоятелства първоинстанционният
съд е направил законосъобразни изводи за правната оценка на деянието,
извършено от подсъдимия. Присъдата е правно обоснована. Основният съд е
анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице
са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи
правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. В мотивите си
първоинстанционният съд е изложил какви фактически положения е приел за
установени и защо е сторил това.
ПО ЖАЛБИТЕ НА СТРАНИТЕ:
Подадена е въззивна жалба от частните обвинители Е. Т. Д. и К. Т. Д.,
чрез упълномощеният им повереник – адвокат Е.Г. П. от САК.
Обжалва се размерът на наложеното наказание , който се счита занижен
и несъобразен с обществената опасност на деянието и неговите
противоправни последици, както и с обществената опасност на дееца.
Твърди се, че не е отчетен в нужната степен силно увеличеният в
последните години брой на пътнотранспортни произшествия с тежък резултат
дължащи се на несъобразяване на водачите с правилата за движение.
9
С оглед на тези доводи в писмената жалба се иска да бъде увеличено
наложеното наказание на подсъдимия Р. И. Р..
В съдебно заседание пред апелативния съд, участващият от името на
частните обвинители повереник Адв. С. твърди, че наказанието следва да
бъде увеличено заради формата на непредпазливост, като настоява , че
подсъдимият е проявил като форма на вина , не престъпна небрежност, както
е приел съда , а престъпна самонадеяност, въз основа на което иска
увеличаване на наложеното наказание „лишаване от свобода” и отмяна на
условното осъждане.
Жалбата е неоснователна.
Обществената опасност на дееца е ниска, тъй като Р. не е бил осъждан
преди извършването на деянието , той е на млада възраст, притежава СУМПС
и управлява автомобил отскоро, поради което не е натрупал достатъно опит
като водач на МПС и житейска мъдрост, които идват с времето и с
управление на МПС за много хиляди километри. Следва да се има предвид, че
извършеното от подсъдимия престъпление е непредпазливо, както и че е
превозвал пострадалата заедно с баба му Ц. В. към онкологичен център в
друг областен град с цел извършване на процедури, като по този начин е
оказвал освен дължимото уважение и грижа към възходяща си по права линия
е извършвал и е услужвал на пострадалата и нейните роднини.
Обществената опасност на деянието , въпреки настъпилата тежката
последица / смъртта на пострадалата Ц. П./ не отличава деянието с особена
дързост и стореното, не се характеризира с изключителна тежест, както по
отношение начина на извършване, така и до вредоносния резултат,
окачествен в жалбата като такъв с особено висока степен на обществена
опасност. Налице е деяние осъществяващо състав на престъпление по
пътищата по чл. 343а, б. „б“, вр. с чл. 343, ал. 1,6. „в,“ пр. 1, във вр. с чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК, което не е от най-тежките пътнотранспортни произшествия.
Подсъдимият е нарушил само едно от правилата за движение по пътищата –
визираното в чл. 21, ал.1 ЗДвП, като извършените от него нарушения на
правилата за движение по пътищата не са довели до нараняването на други
участници в движението по пътищата или до значителни материални щети за
автомобил който не е негова собственост.
10
Съдът е длъжен след направеното признание по реда на чл.371, т.2 НПК
от подсъдимия изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт да установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателства. При тези действия законът не
обвързва решаващия съд само с посочените в обвинителния акт
доказателства, тъй като такова условие не е поставено в нормата на чл. 372,
ал.4 НПК. Ето защо вътрешното убеждение на съда следва да се гради върху
всички събрани по делото доказателства, които следва да бъдат преценявани с
оглед направеното от подсъдимия признание.
По изложените причини искането в писмената жалба на частните
обвинители твърдящо необоснованост на първоинстанционната присъда въз
основа на позоваването на някакви недопустими от закона доказателства не
следва да бъде възприето като основателно.
Неоснователен е доводът в писмената жалба, че следва да се завиши
наказателната репресия в конкретният случай, заради постигане генералната
превенция на наказанието, той като не е отчетен в нужната степен силно
увеличеният в последните години брой на пътнотранспортни произшествия с
тежък резултат дължащи се на несъобразяване на водачите с правилата за
движение. Въпреки многото говорене в масмедиите за някаква „война по
пътища”” обективните данни от статистиката показват, че загиналите при
ПТП общо взето намаляват последните години или ако в две последователни
не намаляват не се увеличават драстично. Така например на страницата на
МВР с адрес: https://www.mvr.bg/opp/полезна-информация1/безопасност-на-
пътя/статистика/загинали-при-ПТП-по-години, от където става ясно , че при
ПТП през 2017 г. - загинали 682 човека, през 2016 г. - загинали 708, 2015 г. –
загиналите са пак 708 , през 2014 г. - загинали 660 , през 2013 г. - загинали
601, през 2012 г. - загинали 601, 2011 г. - загинали 657, 2010 г. - загинали 775 ,
през 2009 г. загиналите са 901 души, През 2008 г. - 1061 души а през 1990 г. -
1567 души. Посочената информация е общодостъпна, намира се на
официалната интернет страница на държавно ведомство и не се нуждае от
доказване, чрез събиране на доказателствени средства в във въззивното
наказателно производство.
Съдържанието на тези данни опровергава твърдението, на частното
11
обвинение за някаква завишена смъртност по пътищата към момента на
деянието, чиято превенция изисква да бъде увеличено наказанието на
подсъдимия с цел предовтвратяване на подобни действия/нарушаване на
правилата за движение по пътищата/ от останалите членове на обществото.
Неоснователен и доводът на частното обвинение, че формата на вина е
престъпна самонадеяност. За да се приеме този вид непредпазливост, следва
по делото да са налице доказателства, че подсъдимият е макар да е осъзнавал
предстоящото извършване на десен завой, мокрия път и наличието на лека
мъгла, но си е въобразявал, че може да продължи движението на
управлявания от него автомобил със скорост по висока от разрешената без да
настъпи произшествие. От съдъжанието на обвинителния акт подобен ивод не
може да бъде направен, като този извод остава непроменен и от
съдържанието на гласните доказателства по делото, където няма индиции за
подобно възприятие. В този смисъл следва да бъде приет като основателно
възражението на защитата на подсъдимия , срещу твърдението за
самонадеяност, тъй като пи извършения оглед е установено , че
непосредствено преди мястото на произшествието, пътното платно не е било
чисто, имало е пясък, кал както и маслено петно - обстоятелства
способстващи настъпването на ПТП за които подсъдимият не може да носи
отговорност, тъй като почистването на пътищата не е негова задължение.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определянето на вида и размера на наказанието окръжният съд
правилно е отче смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства ,
като е определил с оглед баланса на тези обстоятелства справедлив размер на
наказанието лишаване от свобода, преди да го редуцира с 1/3 на основание
чл.58а от НК. Предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца
и липсата на законови пречки правилно е било определено изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода” редуцирано на 1 година и 4
месеца да бъде отложено за срок от 3 години , тъй като подсъдимият не е
личност с особено висока степен на обществена опасност, чието
превъзпитание и поправяне изискват да изтърпи наказанието ефективно.
Поради тези причини присъдата на първата инстанция не следва да бъде
изменена в тази й част.
12
На основание чл. 314, ал.1 от НПК, въззивната инстанция провери изцяло
правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните
и намери, че не са налице основания за отмяна на присъдата, но в същото
време са налични основания за нейното изменение, а именно:
По настоящото дело съдът е постановил на основание чл.343г.
наказание „лишаване от право за управление на МПС” в размер на 1 година и
6 месеца. Постъпвайки по този начин е нарушена нормата на чл.58а, ал.5 НК
според която „Правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за предвидените в
Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11 , като едно
от тези наказания е правото за упражняване на определена професия или
дейност по т.7, към което спада и „лишаването от право за управление на
МПС”. Ето защо лишаването от това право не може да бъде по-ниско от
определеният размер на наказанието „лишаване от свобода” в размер на 2
години преди прилагането на редукцията по чл.58а, ал.1 от НК.
Посоченото закононарушение не дава основание да бъде изменена
присъдата по въззивен ред и определено по-тежко наказание по чл.37, ал.1, т.
7 от НК, тъй като нито в съдържанието на писмената жалба, нито в
пледоарията на повереника на частните обвинители пред Софийски
апелативен съд е поискано завишаване на акцесорното наказание лишаване от
права. Наистина в петитума на жалбата се иска увеличаване на наказанието,
но от съдържанието на диспозитивната част, става ясно , че искането засяга
наказанието"лишаване от свобода, като и отмяната на условното осъждане,
като не засяга наказанието по чл.37 , ал.1, т.7 НК. Поради това действайки
служебно без да е налина жалба с която се иска именно това от частните
обвинители въззивният съд би утежнил поожението на подсъдимия, като
съответно би нарушил забраната за утежняване положението на подсъдимия
по чл.337, ал.2, т.1 НПК. В този смисъл е и Решение № 138 от 16.07.2018 по
НД № 430/2018 на ВКС.
При извършената служебна проверка апелативният съд намери, че
неправилно в диспозитива на присъдата е прието, че подс. Р. И. Р., е лишен от
право да управлява МПС, считано от датата на отнемане на свидетелството
13
за правоуправление.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 НК при изпълнение на
наказанието лишаване от права по чл. 37, т. 6 и 7 НК се приспада времето,
през което за същото деяние подсъдимият е лишен по административен ред
от възможността да упражнява тези права. Ето защо когато водачът е
фактически е бил лишен от възможност да управлява моторно превозно
средство от надлежен административен орган чрез отнемане на
свидетелството за управление, следва да бъде приспада времето на отнемане,
считано от датата когато това е било сторено фактически от съответните
контролни органи. Посоченото нарушение не дава основание за изменение на
първоинстанционната присъда, тъй като действително свидетелството за
правоуправление на подсъдимия е било отнето по административен ред
фактически на датата на настъпване на деянието.
Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 21.10.2020 по НОХД № 157/2020г.
на Окръжен съд – Монтана
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховен
касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
14
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15