С решение № 15/09.07.2009 г., постановено по гр. д. № 691/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд, е оставен без разглеждане като недопустим предявения от Алексей Хубенов Саров от с. Падина, общ. Ардино с ЕГН ********** против Красимир Христов Саров от с. Падина, общ. Ардино с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124 ал. 5 от ГПК. Присъдени са разноски по делото в полза на Красимир Христов Саров от с. Падина, общ. Ардино. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Алексей Хубенов Саров, който го обжалва като постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи в жалбата, че прокурорът в мотивите си към Постановление от 18.11.1999 г. приел, че Красимир Христов Саров бил извършил престъпление по чл. 313 от НК и производството по Дознание № 12/1999 г. по описа на Районна прокуратура- Ардино било прекратено правилно „но не с оглед наличие предпоставките на чл. 9 ал. 2 от НК, а с оглед наличие на предпоставките на чл. 80 ал. 1 т. 4 от НК и с оглед на това изобщо не е следвало да бъде образувано". Поради това прокурорът приел, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а постановлението на Районна прокуратура- Ардино потвърдено като правилно по мотивите в постановлението. Прието било, че неправилен бил извода на Районна прокуратура- Ардино относно наличието на предпоставките на чл. 9 ал. 2 от НК, поради което не можело да се направи извод, че дознание № 12/1999 г. по описа на Районна прокуратура- Ардино било прекратено на основание чл. 9 ал. 2 от НК. В диспозитива на Постановлението на Окръжна прокуратура не било вписано, че се потвърждава на основание чл. 9 ал. 2 от НК, поради което било постановено неправилно решение. Моли да се постанови решение, с което предявения иск бъде уважен, а алтернативно- делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира разноски. В депозирания в срок отговор въззиваемият чрез адвоката пълномощник Г. Попов изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е законосъобразно и обосновано и моли да се потвърди. Претендира разноски по представен списък. Въззивният съд при извършената проверка на решението при и по повод подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предявен е иск с правно основание чл.124 ал. 5 от ГПК. Съгласно сочената разпоредба иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24 ал. 1 т. 2- 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25 т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Ищецът по делото твърди, че с решение № 55/02.09.2005 г., постановено по гр. дело № 139/2004 година по описа на Ардинския районен съд, бил отхвърлен изцяло искът му с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 431 от ГПК относно недвижим имот представляващ УПИ, който от своя страна представлявал част от УПИ № ХV /петнадесети/ с площ от 840 кв. м., находящ се в кв. 14 по регулационния план на село Падина, община Ардино, одобрен със заповед № 68/27.01.1982 г., изменен и допълнен със заповед № 660/31.12.2004 г. Окръжен съд- Кърджали с решение, постановено по в. гр. д. № 323/2005 г., потвърдил изцяло решението на първоинстанционния съд, а ВКС с решение № 909/19.07.2007 г. по гр. д. № 832/2006 г. отменил решението на въззивния съд частично, като му признал само собствеността на постройката и отстъпено право на строеж само за застроената площ в размер на 40 кв. м. Ответникът Красимир Христов Саров се легитимирал като собственик на имота с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36 том I рег. № 102 нот. дело № 69/2001 г. по описа на Службата по вписвания при Районен съд- Ардино, а праводателите му Хасан Рамаданов Саръхмедов, Асен Райчев Саров, Здравка Райчева Каменова, Славка Райчева Пейчева, Айше Ахмедова Сарова, с констативен нотариален акт за собственост по наследство № 39 по нот. дело № 78/1996 г. по описа на Службата по вписвания при Районен съд- Ардино. Този нот. акт бил издаден на основание представено решение на ОбПК- Ардино, протокол № 04016/04.09/1992 г., с което се определяла за възстановяване земеделската земя и със същия ответниците били ´ризнати за собственици върху описания недвижим имот. Ищецът счита, че така издадения констативен нотариален акт бил незаконосъобразно издаден, тъй като не бил подкрепен с убедителни писмени доказателства, визирани в разпоредбите на ГПК. Освен това самото решение на Поземлена комисия, било нищожно, защото било издадено без да са представени необходимите документи, а декларация за имота с нот. заверен подпис с № 2257/11.09.1992 г., била подадена една седмица след постановяване на решението от Поземлена комисия от Красимир Христов Саров, който не бил наследник. В заявлението за възстановяване на земеделските земи, имотът бил вписан допълнително под № 8 от Наим Мехмедов Хаджиюсеинов- член на комисията, като общата площ на всички имоти, описани в заявлението била поправена от 6 дка на 7.5 дка, което станало под въздействието на ответника Красимир Христов Саров, в отсъствие на баща му Христо Райчев Саров- наследник на Рамадан Юсеинов Саров. Този факт бил доказан по безспорен начин от Районна прокуратура- Ардино с Постановление за отказ да се образува предварително производство от 05.08.2004 г. по преписка с вх. № 114/2004 г. Така ответникът Красимир Христов Саров извършил престъпление по чл. 313 от НК- попълнил и подписал нотариално заверена декларация № 2257/11.09.1992 г. с невярно съдържание, която по силата на ЗСППЗ се дава пред Поземлена комисия за удостоверяване на собствеността върху процесния недвижим имот. Освен това, решението на Поземлена комисия за определяне за възстановяване на процесния имот на ответниците било неправилно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, което водело до неговата нищожност и представлявало документ с невярно съдържание. Счита, че наказателно преследване срещу ответника Красимир Христов Саров и съответните длъжностни лица от състава на Поземлена комисия град Ардино не можело да бъде възбудено, поради изтичане на предвидената в закона давност съгласно чл. 82 ал. 1 т. З от НК. Моли да бъде постановено решение, с което да се признае, че ответникът Красимир Христов Саров е извършил престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК- потвърдил неистина в писмена, нотариално заверена декларация № 2257/11.09.1992 г., която по силата на ЗСППЗ се дава пред Поземлена комисия за удостоверяване истинността на обстоятелства, относно собствеността върху земеделски земи. Тази инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск по чл. 124 ал. 5 ГПК. Съгласно сочената разпоредба, предпоставките за допустимост на предявения иск са: невъзможност да бъде възбудено наказателно преследване или наказателното преследване е прекратено на някое от основанията по чл. 24 ал. 1 т. 2- 5 от НПК или е спряно на някое от основанията по чл. 25 т. 2 или чл. 26 НПК. В конкретния случай, видно от приетото по делото като доказателство дознание 12/99 г. по описа на ОСС- Кърджали, същото е образувано на 08.03.1999 г. срещу ответника по иска Красимир Саров за това, че през 1992 г. преправил съдържанието на частен документ и го употребил, за да докаже, че съществува право относно недвижим имот. Производството е било образувано по повод жалба от Алексей Саров, относно действията на Красимир Саров по подаване на нотариално заверена декларация № 2257/11.09.1992 г., която по силата на ЗСППЗ се дава пред Поземлена комисия за удостоверяване истинността на обстоятелства, относно собствеността върху земеделски земи. Декларацията била подадена до ОбПК- Ардино и касаела изявление за наследствена земеделска земя нива от 1.5 декара в местността „Чаушеви ливади". Предварителното производство било прекратено от прокурор при РП- Ардино с постановление за прекратяване на наказателно производство от 03.09.1999 г., като органът по разследването приел, че в случая се касае за деяние, което не е обществено опасно, поради което и на основание чл. 237 ал. 1 т. 1 от НПК във вр. с чл. 21 ал. 1 т. 1 от НПК /отм./, сега чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, прекратил наказателното производство срещу Красимир Христов Саров за извършено престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК, а именно, че деянието не съставлява престъпление. С Постановление от 18.11.1999 г. на ОП- Кърджали, постановлението на РП- Ардино било потвърдено като правилно. Постановлението за прекратяване е влязло в законна сила. Това обстоятелство изключва възможността да се иска от съда да се произнесе със сила на присъдено нещо, че деянието съставлява престъпление, респ. да се иска установяване на престъпно обстоятелство, извършено от същото лице и за същото действие по реда на чл. 124 ал. 5 от ГПК, което води до недопустимост на предявения иск, предмет на настоящото производство. Действително в мотивите на постановлението на ОП- Кърджали е посочено, че в случая е следвало да се вземе предвид разпоредбата на чл. 80 ал. 1 т. 4 от НК, но видно от диспозитивната част на Постановлението на Окръжна прокуратура, постановлението за прекратяване на наказателното производство на РП- Ардино е потвърдено като правилно, без да има изменяване на основанието, на което е прекратено наказателното производство. Поради това съдът приема, че воденото спрямо Красимир Саров наказателно производство е прекратено на основание чл. 237 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 21 ал. 1 т. 1 от НПК /отм./. Или искът по чл. 124 ал. 5 от ГПК е недопустим, тъй като наказателното преследване е било прекратено извън случаите на чл. 24 ал. 1 т. 2- 5 от НПК. Поради това предявеният иск по чл. 124 ал. 5 от ГПК като недопустим следва да бъде оставен без разглеждане. Като е направил същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди. Въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд, макар правилно да е оставил без разглеждане предявения иск като недопустим, е пропуснал да прекрати производството по делото, което тази инстанция не може да стори. Освен това, се е произнесъл с акт, именован решение, което обаче има характер на определение. Но тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, тази инстанция приема, че следва също да се произнесе с решение. При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват, а същия следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата разноските за тази инстанция в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/09.07.2009 ., постановено по гр. д. № 691/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА Алексей Хубенов Саров от с. Падина, общ. Ардино с ЕГН ********** да заплати на Красимир Христов Саров от с. Падина, общ. Ардино, с ЕГН **********, деловодни разноски за тази инстанция в размер на 200 лв. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването на страните при предпоставките на чл. 280 от ГПК.
Председател: Членове: 1/ 2/ |