Р Е Ш
Е Н И Е № 44
гр.Самоков 26.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковският районен съд, втори
състав,в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ТРИФОНОВА
при
секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията АНД №
299/2020 год. по описа на Самоковски районен съд за да се произнесе взе предвид
следното :
„Д.Р-
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
В
с.з. жалбоподателят не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Административно-наказващият
орган–Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област-гр.София, представляван
от юрк.Иванов оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователонст ,и
моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът,като
провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните ,намери за
установено следното:
Видно
от обжалваното наказателно постановление № 23-003281 от 25.02.2020 год. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област-гр.София, на
жалбоподателя Д.Р-
Отразено
е ,че нарушението е извършено по седалището на дружеството на 11.01.2020 година
,когато е изтекъл седемдневния срок ,в който дружеството е било длъжно да
изпрати уведомлението до ТД на НАП,отразяващо прекратяването на трудовия
договор с лицето Грета Константинова Оризарова.Същата е освободена от
длъжността „продавач-консултант”,считано от 03.01.2020 година на основание
чл.71,ал.1 от КТ,съгласно Заповед № 1 от 02.01.2020 година , връчена на
03.01.2020 год. и издадена от работодателя , а е установено на 17.01.2020
година към момента на приключване на проверката по документи в ДИТСО.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на акт № 23-003281/17.01.2020 год. за
установяване на административно нарушение от Ц.И.К.-гл.инспектор при Дирекция
„Инспекция по труда” Софийска област.Актът е съставен в присъствието на един свидетел
Б.Л.Т. и е предявен на представляващия дружеството-жалбоподател Божидарка
Павлова Спасова.
По делото са
представени:Протокол за извършена проверка на 14.01.2020 год. и на 17.01.2020
год. от Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област по спазване на трудовото
законодателство от „Д.Р-
По
делото са разпитани свидетелите Ц.И.К.– актосъставител и Б.Л.Т.–свидетел при
извършване на проверката и съставяне на акта ,показанията на които потвърждават
констатациите в АУАН и НП.
При
така установената фактическа обстановка съдът стигна да следните правни изводи:
След служебно
извършена проверка съдът констатира,че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила-както актът за установяване на административното нарушение,така и
наказателното постановление са съставени в съответствие с изискванията на чл.42
,съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за установяване на
административното нарушение и налагане на наказанието ,установени в раздел
ІІ-ІV от ЗАНН.
След проверка на
материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,съдът
намери,че не са налице основания за неговата отмяна .
Съгласно
разпоредбата на чл. 62,
ал. 3 от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят
или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. В чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62,
ал. 5 от КТ също е посочено, че уведомлението съгласно приложение №
1 се изпраща в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор.От
обективна страна се установи категорично, че дружеството жалбоподател „Д.Р-
Отговорността на дружеството е обективна и безвиновна,
поради което липсата на знание и наличието на вина от страна на юридическото
лице не следва да се коментират. Достатъчно е съставът на нарушението да е бил
осъществен от обективна страна, за да е налице наказуемо поведение.Без значение
е и причината, поради която уведомлението е било подадено извън
законоустановения срок.
Деянието е
подробно и пълно описано, правилно квалифицирано и законосъобразно съотнесено
към санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ,
предвиждаща налагане на имуществена санкция от 1500 лева до 15000 лева на
работодател - юридическо лице, който наруши разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ.
За административното нарушение по чл.414,ал.3 от КТ административно-наказващият
орган е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер над минималния
законоустановен неин размер -2000 лева.
Съдът намери,че
са налице основания за изменяване на обжалваното наказателно постановление в
частта му,с която е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева при
минимално предвидения чл.414,ал.3 от КТ 1
500 лева.Според разпоредбата на чл.27,ал.2 от ЗАНН при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,както и
имотното състояние на нарушителя.В хода на административно-наказателното
производство не са събрани никакви доказателства за обстоятелства, налагащи
определяне на санкцията размер на 2000 лева ,като санкцията е определена
произволно и в нарушение на разпоредбата на чл.27,ал.2 от ЗАНН.Съдът намира,че
следва да измени наказателното постановление в тази му част ,като намали
размера на санкцията на 1 500 лева, която отговаря на степента и тежестта на
извършеното нарушение.
Нарушението не
може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други деяния от същия вид. Целта на закона е да се гарантират правата на
работниците и служителите, като не се изисква да са настъпили някакви вредни
последици от неизпълнението на това задължение на работодателя. Следователно се
касае за формално нарушение и липсата на вредоносен резултат не може да води до
маловажност на деянието, тъй като става въпрос за защита интересите на
полагащите труд лица. Работодателите следва да бъдат дисциплинирани и да
изпълняват стриктно законовите разпоредби. Макар нарушението да е отстранено
след няколко дни след установяването му по реда, предвиден в кодекса, и от
което не са произтекли вредни последици за работници или служители, като в
алинея 2 на чл.415в от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.Следователно е налице
специална уредба на маловажното нарушение в сравнение с тази в ЗАНН, като
настоящото нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ
изрично е изключено и не може да бъде маловажно по смисъла на този кодекс.
Съобразно
изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени претендирани разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт.Същото следва да
бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната
помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност
на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 80 лева.
В
останалата му част НП следва да се потвърди като законосъобразно.
Воден
от горното и на основание чл.63 ,ал.1 от ЗАНН , съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 23-003281 от 25.02.2020 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” Софийска област-гр.София, с което на жалбоподателя „Д.Р-
ОСЪЖДА
„Д.Р-
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд-София област от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: