Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Славчо Петков | |
за да се произнесе, съдът взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК. С Присъда № 103/ 24.02.2010г. постановена по НОХД № 1190/ 2009г. по описа на ГОРС И. Т. И., ЕГН *, е осъден за това, че на 10.10.2009г. в гр. Л., по ул. В.Л. до № , в посока центъра на същия град, управлявал МПС – л.а. марка “Ситроен АХ” с рег. № ..., собственост на К.Д.Й. от гр. Л., с концентрация на алкохол в кръвта от 2.53 промила, установено по надлежния ред с техническо средство “Алкотест 7410” Дрегер с фабричен № 0128, след като е осъден за същото деяние с присъда по НОХД № 384/ 2005г. по описа на ГОРС, влязла в зконна сила на 29.04.2005г. на основание чл. 343б, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 54 и чл. 36 от НК на една година и два месеца лишаване от свобода и наказание глоба в размер на 150лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години , считано от влизане на Присъдата в сила. На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1, вр.чл. 54 и чл. 36 от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година и осем месеца, считано от момента на отнемане на свидетелството за управление на МПС. Против така постановената Присъда във ВТОС като въззивна инстанция е постъпила жалба от защитника на осъдения И.. В жалбата се твърди, че Присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, поради което е неправилна. Твъди се, че към момента на извършване на деянието, подсъдимият е бил лишен от правата, които в последствие му се отнемат с постановяване на Присъдата. Алтернативно се сочи, че наложеното наказание в размер на една година и два месеца лишаване от свобода , изпълнението на която е отложено за срок от три години, е явно несправедливо и следва да бъде намалено към минимума, предвиден за този вид наказание. В съдебно заседание съдът докладва постъпилото становище на защитника на подсъдимия, в което сочи ангажираността си и обективната невъзможност да се яви в съдебно заседание. Защитникът дава съгласие да се гледа делото в негово отсъствие; поддържа жалбата при условията на алтернативност, с доводите изложени в нея. Излага становище, че наложеното наказание лишаване от свобода е неправилно и незаконосъобразно. Представителят на В. – прокурор И., счита обжалваната Присъда за правилна и законосъобразна, а депозираната въззивна жалба за процесуално неоснователна. Предлага да се постанови съдебен акт, с който Присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена. ВТОС в качеството си на въззивна инстанция след като провери Присъдата по повод депозираната жалба, както и нейната правилност и законосъобразност, съгласно изискванията на чл.314 от НПК, като взе предвид становището на В. и след като съобрази събраните допълнително и приобщени към делото писмени и гласни доказателства приема за установено следното: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. По делото е безспорно установено, че на 10.10.2009г. в гр. Л., по ул. В.Л. до № , в посока центъра на същия град, подсъдимият И. Т. И. управлявал МПС – л.а. марка “Ситроен АХ” с рег. № ..., собственост на К.Д.Й. от гр. Л., с концентрация на алкохол в кръвта от 2.53 промила, установено по надлежния ред с техническо средство “Алкотест 7410” Дрегер с фабричен № 0128. При производството пред първа инстанция подсъдимият се признал за виновен. Видно от изисканата служебно и представена пред ГОРС справка съдимост на И., същият е бил осъждан, както следва: 1. С Присъда от 14.07.1997г., постановена по НОХД № 393/1997г. по описа на ГОРС, влязла в законна сила на 22.07.1997г. за извършено на 03-04.07.1997г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 пр. 1 вр. чл. 194, ал. 1 , вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Наложено му било наказание лишаване от свобода за срок от една година. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години. 2. С Решение от 03.04.2003г. постановено по НАХД № 184/ 2003г. по описа на ГОРС, влязло в сила на 08.05.2003г. за извършено на 16.11.2002г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, на основание чл. 78а от НК му е наложено адм. наказание глоба в размер на 500лв, а но осн. чл. 78а, ал. 4 от НК му е наложено адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, считано от 16.11.2002г. 3. Със Споразумение от 29.04.2005г., постановено по НОХД № 384/ 2005г. По описа на ГОРС, влязло в сила на 29.04.2005г., за извършено на 13.11.2004г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. «Б» от НК му е наложено наказание глоба в размер на 600лв, а на основание чл.343г му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, считано от датата на отнемане на свидетелството му за управление на МПС. В депозираната жалба се твърди, че деянието, което е извършил подсъдимият е неправилно квалифицирано по 343б, ал. 2, вр. ал.1. Съдът не споделя това становище. Видно от справката съдимост, същият е осъждан вече за такова деяние по НОХД № 384/ 2005г., като съдебният акт е влязъл в сила на 29.04.2005г. В конкретния случай намира приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от НК, според която деецът се наказва с предвиденото в особената част на НК наказание за престъпление, извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Относно размера на наказанието лишаване от свобода, съдът счита, че правилно е наложено наказание лишаване от свобода малко над средния размер, предвиден за този вид престъпление, като са отчетени както смегчаващите вината обстоятелства – направените самопризнания от страна на дееца - така и отгчаващите – доста завишената концентрация на алкохол в кръвта, повторното извършване на това деяние и високата обществена опасност на засегнатите обществени отношения. По отношение на постановеното наказание глоба в размер на 150лв, ВТОС намира, че правилно е постановена около средния размер размер, предвиден за това деяние, предвид това, че деецът работи и предвид реализиране целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. ВТОС не споделя изразеното в жалбата становище, че съдът е нямал право да постановява отнемане на права, които сам деецът не притежава, като е наложил наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и осем месеца, на основание чл. 343г. С Наказателно постановление № 1981 от 28.06.2007г. И. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 20 месеца по административен ред. Постановлението влязло в сила на 18.11.2008г. В случая има основание и възможност за налагане на това наказание, за престъпление, което би могло да бъде квалифицирано по чл. 343в., ако не беше извършено в условията на повторност. В конкретния случай правилно е квалифицирано като деяние, осъществяващо състава на чл. 343б, ал. 2, вр. ал.1. По тези съображения ВТОС, в качеството си на въззивна инстанция, счита атакуваната с жалбата Присъда № 103/ 24.02.2010г., постановена по НОХД № 1190/ 2009г. по описа на ГОРС за правилна и законосъобразна и като такава същата трябва да бъде потвърдена. Водим от горното и на осн. Чл. 338 от НК, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 103/ 24.02.2010г., постановена по НОХД № 1190/ 2009г. по описа на ГОРС като правилна и законосъобразна. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |