Решение по дело №384/2019 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Русе, 10.02.2020 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на двадесет и втори януари 2020 година в състав:

      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ИНА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
	ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

При секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора         ГЕОРГИ МАНОЛОВ,  като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 379 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е касационна жалба от „Пътинженеринг“ АД, ЕИК *********, със седалище на управление: гр.Русе, представлявано от изп.директор Петко Йорданов Николов, чрез адв.С.П. – РАК, против Решение № 760 от 05.11.2019 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д № 1531/2019г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 18-001397 от 20.06.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Русе. С НП на жалбоподателя, за нарушение на т.1.25.2 от Приложение № 1 към чл. 2 ал. 2, във вр. с чл. 16 т. 1 буква „б“ от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на монтажни работи, е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв., на основание чл. 413 ал. 2 Кодекса на труда.

В касационната жалба се изтъкват съображения за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Посочени са подробни мотиви и доводи в подкрепа на направените оплаквания.

Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба счита същата за неоснователна.

Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което производството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

С Решение № 760 от 05.11.2019 год.на Районен съд гр. Русе, съдебният състав е потвърдил НП № 18-001397 от 20.06.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Русе, с което на жалбоподателя, за нарушение на т.1.25.2 от Приложение № 1 към чл. 2 ал. 2, във вр. с чл. 16 т. 1 буква „б“ от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на монтажни работи, е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв., на основание чл. 413 ал. 2 Кодекса на труда.

Деянието, за което е наказан нарушителя е свързано с неизпълнение на задълженията  му по т.1.25.2 от Приложение № 1 към чл. 2 ал. 2, във вр. с чл. 16 т. 1 буква „б“ от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на монтажни работи – в качеството му на работодател на 03.06.2019г., в гр.Русе, не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснал до работа Г. Й. Г. на длъжност „работник строителство“ да изпълнява СМР в обсега на действие на строителна машина (багер), изпълняваща земни работи.

Нарушението било установено при извършена проверка на 03.06.2019г. от длъжностно лице към Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе в гр.Русе по работни места и на 04.06.2019г. по документи, във връзка с подаден сигнал за трудова злополука. Установено е, че „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ“ АД е извършвало строителни дейности в гр.Русе, ул.“Яна Войвода“, изразяващи се в премахване на стара настилка и товаренето й чрез багер в самосвал, при което работникът Г. Й. Г. се намирал в обсега на действие на багера и бил ударен от него в гърба. В резултат залитнал и ударил челюстта си в товарната част на намиращия се в близост самосвал. Констатациите от проверката били материализирани в протокол за извършена проверка. Това деяние според проверяващите нарушава разпоредбата на т.1.25.2 от Приложение № 1 към чл. 2 ал. 2, във вр. с чл. 16 т. 1 буква „б“ от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на монтажни работи, което дало основание за съставяне на АУАН. Директорът на Д „ИТ“ - Русе също приел, че е налице описаното по-горе нарушение, липсват основания за отпадане на административно-наказателната отговорност или  за приложение на привилегирования състав на чл.415в ал. 1 КТ и издал процесното НП. Възприел и възпроизвел изцяло изложеното от фактическа страна в АУАН, както и направената в акта квалификация на нарушението, като го е подвел под санкционната разпоредба на чл. 413 ал. 2 КТ.

Русенският районен съд e изяснил изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. За да стигне до извода за законосъобразност на оспореното пред него НП и да го потвърди, въззивната инстанция е приела, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. На следващо място, съдът счел, че деянието е  безспорно установено и доказано и материалният закон е приложен правилно. Изложил е подробни съображения относно правната квалификация на нарушението и субекта на нарушение, като е анализирал относимите правни норми и по този начин е отговори и на възраженията на жалбоподателя.

Решението е правилно.

Настоящият състав споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, приложим съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението на РС - Русе, което е предмет на касационната проверка.

По отношение на доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт, следва да се отбележи следното: Обстоятелството, че въззивният съд не е възприел изложените в жалбата съображения за допуснати нарушения при установяване на нарушението от страна на наказващия орган, не означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Напротив, съдът е обсъдил събраните в хода на производството, развило се пред АНО, писмени и гласни доказателства, както и тези, събрани в хода на съдебното производство и е преценил, че фактическата обстановка е обективно установена. Фактът, че този извод на въззивния съд не съвпада с доводите на жалбоподателя, касае спора по същество. В тази връзка настоящата съдебна инстанция също счита, че фактическата обстановка е изяснена и в този смисъл процесното НП е издадено законосъобразно. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че проверката е била формална, тъй като актосъставителят, респективно АНО, не са установили дали дружеството е изпълнило всички свои задължения по превенция и е взело мерки да създаде такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа. Следва да се отбележи, че по преписката е налична призовка на л.12 проверяващите органи до „ПЪТИНЖЕНЕРИГ“ АД, в която подробно са посочени в тринадесет точки всички документи, които проверяваното дружество е следвало да представи при проверката, включително и такива касаещи здравословните и безопасни условия на труд. В хода на проверката контролните органи са установили и други нарушения, освен процесното, които са подробно описани в Протокол за извършена проверка изх. № ПР1917714 от 07.06.2019г./л.15/. В правомощията на проверяващите е да преценят за кои нарушения да се издадат предписания и за кои – АУАН.

          За пълнота на изложението следва да се добави и следното: Разпоредбата на чл. 16, т. 1, б.“б“ от Наредба № 2/22.03.2004г. посочва общото задължение на строителя – осигуряването на комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба, а нормата на чл. 2 ал. 2 и свързаното с нея Приложение 1 посочват специфичните изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при извършване на земни работи, едно от които е именно посоченото в т.1.25.2 – недопускане на преминаването и престоят на хора, както и изпълнението на други видове СМР в обсега на действие на строителна машина (багер, булдозер, скрепер, валяк и др.), изпълняваща земни работи. Нарушението на тази разпоредба е на формално извършване – обстоятелството, че на посочената дата и място работникът Георги Георгиев е извършвал СМР в обсега на действие на строителна машина – багер, извършваща земни работи, означава, че работодателят не е изпълнил задължението си за недопускане, визирано в цитираната норма. Ирелевантно за съставомерността на нарушението е обстоятелството дали дружеството е изпълнило останалите си задължения за осигуряване на ЗБУТ, както и кое е лицето, което е координатор по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа. Както е отбелязал и въззивния съд нормата на чл. 16, т. 1, б.“б“ от Наредба № 2/22.03.2004г. е императивна и дава възможност на наказващият орган да наложи наказание именно на строителя, тъй като негово е задължението за осигуряване на ЗБУТ. Обстоятелството, че в хода на проверката не е установено съответното длъжностно лице, на което е възложен контрола върху ЗБУТ, не означава неправилно определяне на субекта на нарушението.

          Колкото до възражението на жалбоподателят, че работникът бил допринесъл с поведението си за настъпване на трудовата злополука, следва да се отбележи, че това възражение би имало значение в друго по вид и характер производство, но не и в настоящото.    

В заключение следва да се отбележи, че правилно АНО е подвел под администротивноноказателна отговорност именно дружеството – жалбоподател, като е преценил, че не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 415в ал. 1 КТ, предвид настъпилите вредни последици, изразяващи се в настъпила трудова злополука за работника Георги Йоргов Георгиев.

С оглед на изложеното правилен е изводът на РРС за обоснованост на НП, поради което решението следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. І-во, предл. І-ро от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 760 от 05.11.2019 год. на Районен съд - Русе, постановено по а.н.д № 1531/2019г. по описа на съда, с което е потвърдено НП №18-001397 от 20.06.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Русе.

Решението е окончателно.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                  2.