№ 405
гр. Пазарджик, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500418 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
78/15.04.2022 г., постановено по гр.д. № 202152110100517 В.ският районен
съд е осъдил на основание чл.430, ал. 1 и 2 ТЗ Б. Н. С., с ЕГН **********, в
качеството му на законен наследник на починалия А. Б. С., ЕГН **********,
притежаващ и търговското качество на едноличен търговец с фирма ЕТ „С-Т-
А. С.”, ЕИК *********, с постоянен адрес: гр. В. 4600, ул. „Ц.К.” № 13, да
заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „О.П.” № 260, представлявано от П.Н.Д. и Д.Б.Ш. - изпълнителни
директори, сумата от 7568,80 евро, представляваща главница по Договор за
банков кредит № 3087/20.12.2006 г. и анексите към него, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба - 07.04.2021 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 23,38 евро - за застраховка, сумата от
1 853,30 евро, представляваща възнаградителна лихва, за периода от
21.04.2016 г. - 27.08.2020 г. и за сумата от 2 241,89 евро, представляваща
мораторна лихва, за периода 21.04.2016 г. г. до 06.04.2021 г, като е отхвърлил
на основание чл. 60, ал. 2 ЗН иска по чл. 430, ал. 1 ТЗ за разликата над сумата
от 7568,80 евро до пълния претендиран размер от 8 151,18 евро.
Отхвърлил е предявения от „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „О.П.” № 260, представлявано от П.Н.Д. и
Д.Б.Ш. - изпълнителни директори, против Б. Н. С., с ЕГН **********, в
1
качеството му на законен наследник на починалия А. Б. С., ЕГН **********,
притежаващ и търговското качество на едноличен търговец с фирма ЕТ „С-Т-
А. С.”, ЕИК *********, с постоянен адрес: гр. В. 4600, ул. „Ц.К.” № 13, иск с
правно основание по чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 439,68 лева -
представляващи нотариални разноски по Договор за банков кредит №
3087/20.02.2006 г., като неоснователен.
Осъдил е на основание чл.430, ал. 1 и 2 ТЗ Е. Н. С., с ЕГН **********,
лично и със съгласието на законния й представител Н. Б. С., в качеството й на
законен наследник на починалия А. Б. С., ЕГН **********, притежаващ и
търговското качество на едноличен търговец с фирма ЕТ „С-Т- А. С.”, ЕИК
*********, с постоянен адрес: гр. В. 4600, ул. „Ц.К.” № 13, да заплати на
„Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„О.П.” № 260, представлявано от П.Н.Д. и Д.Б.Ш. - изпълнителни директори,
сумата от 7568,80 евро, представляваща главница по Договор за банков
кредит № 3087/20.12.2006 г. и анексите към него, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба - 07.04.2021 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 23,38 евро - за застраховка, сумата от
1 853,30 евро, представляващи възнаградителна лихва, за периода от
21.04.2016 г. - 27.08.2020 г. и за сумата от 2 241,89 евро, представляваща
мораторна лихва, за периода 21.04.2016г. г. до 06.04.2021 г, като е отхвърлил
на основание чл. 60, ал. 2 ЗН иска по чл. 430, ал. 1 ТЗ за разликата над сумата
от 7568,80 евро до пълния претендиран размер от 8 151,18 евро.
Отхвърлил е предявения от „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „О.П.” № 260, представлявано от П.Н.Д. и
Д.Б.Ш. - изпълнителни директори, против Б. Н. С., с ЕГН **********, в
качеството му на законен наследник на починалия А. Б. С., ЕГН **********,
притежаващ и търговското качество на едноличен търговец с фирма ЕТ „С-Т-
А. С.”, ЕИК *********, с постоянен адрес: гр. В. 4600, ул. „Ц.К.” № 13, иск с
правно основание по чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 439,68 лева -
представляващи нотариални разноски по Договор за банков кредит №
3087/20.02.2006 г., като недоказан.
Осъдил е Б. Н. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. 4600, ул.
„Ц.К.” № 13, да заплати на на „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „О.П.” №260, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 1179.90 лв., представляваща сторени от ищцовото дружество
разноски в производството.
Осъдил е Е. Н. С., с ЕГН **********, със съгласието на законния си
представител Н. Б. С., с постоянен адрес: гр. В. 4600, ул. „Ц.К.” № 13, да
заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „О.П.” №260, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1179.90 лв.,
2
представляваща сторени от ищцовото дружество разноски в производството.
Осъдил е „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „О.П.” № 260 да заплати на Е. Н. С., с ЕГН
**********, със съгласието на законния си представител Н. Б. С., с постоянен
адрес: гр. В. 4600, ул. „Ц.К.” № 13, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
18.56 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Б. Н. С. и Е. Н. С. - лично и със съгласието на законния й
представител Н. Б. С., които обжалват решението в осъдителната му част с
изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбите се твърди, че за
същото вземане пред ВРС има предявени още две дела – гр.д. № 916/2016 г. и
т.д.№ 106/2017 г. Освен това съдът неправилно бил определил началото на
срока за погасителна давност, тъй като цялото вземане е станало предсрочно
изискуемо със смъртта на А. Б. С. и именно от тогава бил започнал да тече
общият 5-годишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. В този срок не били
предприети никакви действия, поради което искът бил погасен по давност. В
договора също така не било уговорено сумата да се дължи след покана,
поради което давността била започнала да тече на основание чл.114 от ЗЗД от
датата на възникване на изискуемостта. Освен това вземанията по този
договор за банков кредит били срочни, като всяко вземане – месечна вноска –
било с определен падеж, считано от когато започвала да тече общата
петгодишна давност за главницата и тригодишна давност – за лихвите.
Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което
да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат изцяло
отхвърлени като неоснователни с присъждане на разноските за две
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Ю.Б.” АД
с искане въззивните жалби да бъдат отхвърлени като неоснователни, а
решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Поддържа се, че твърденията за недопустимост на постановеното решение са
неоснователни, тъй като гр.д. № 916/2016 г., чийто правилен номер според
ответника е 932/2016 г., било производство по приемане на наследството по
опис, а т.д. № 106/2017 г. било делото, образувано пред ПОС против
Държавата като ответник, което било прекратено. По същество ответникът
счита доводите за погасяване на вземанията по давност за неоснователни. С
цитираното по-горе гр.д. № 932/2016 г. банката била инициирала
производство по приемане на наследството по опис и с определение №
13/07.01.2019 г., поправено с определение № 323/11.04.2019 г. и определение
№ 428/21.05.2019 г., всички постановени по това дело, районният съд
3
разпоредил вписването в особените книги на приемането на наследството на
починалия А. Б. С. по опис от неговите наследници Б. Н. С. и Е. Н. С.. О този
момент натакък посочените лица вече имали качеството на наследници. С
нотариална покана, връчена на наследниците на 27.08.2020 г., банката
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от
датата на получаване на изявлението от наследниците, поради което и
давността започвала да тече от същия момент и не била изтекла към момента
на подаването на исковата молба. Неоснователно било и възражението за
погасяване по давност на всяка падежирала месечна вноска. Размерът на
целия дълг бил 18120.01 евро, като частта от 1817.65 евро била падежирала
преди 21.04.2016 г., поради което и не била предмет на настоящата искова
претенция. По аналогичен начин стоял въпросът и за лихвите, погасени с
изтекла 3-годишна давност. Искането е решението на районния съд да бъде
потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на претендираните
разноски.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против Б. Н. С. и Е. Н. С. – последната участваща
лично и със съгласието на законния й представител Н. Б. С., в качеството им
на наследници на починалия А. Б. С., ищецът „Ю.Б.” АД е твърдял, че на
20.12.2006 г. между „Българска пощенска банка” АД (с настоящо
наименование „Ю.Б.” АД) и ЕТ „С.-Б. - А. С.”, ЕИК *********,
представлявано от А. Б. С., ЕГН **********, в качеството му на собственик, е
сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт” № 3087. В
чл. 1 на договора страните се били договорили, че „Ю.Б.” АД като
Кредитодател предоставя на ЕТ „С.-Б. - А. С.” като Кредитополучател
овърдрафтен кредит по разплащателната му сметка в размер на 30 000 лева за
посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а Кредитополучателят се
задължавал да го върне заедно с дължимите лихви при условията на договора.
В чл. 3, ал. 1 било уговорено, че крайният срок за ползване и погасяване на
кредита е 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. В
чл. 7 били уговорени дължимите такси по договора за кредит - такса
одобрение в размер на 1 % върху размера на кредита, но не по- малко от 200
лв., която била платима еднократно при първо усвояване на кредита.
Уговорено било заплащането на такса подновяване на договора в размер на 1
% върху размера на подновения кредит, но не по-малко от 100 лв., дължима
еднократно в началото на всяка следваща година от датата на откриване на
заемната сметка. Съгласно подписаното Приложение от 29.12.2006 г. към
4
договора заемната сметка била открита на 29.12.2006 г., съответно
договореният срок за връщане на главницата бил до 29.12.2026 г.. Ищецът е
твърдял, че на 29.09.2010 г. между страните били подписани Анекс № 1 и
Анекс № 2. В Анекс № 1 от 29.09.2010 г. страните се съгласили, че правото на
Кредитополучателя да усвоява, съответно задължението на Банката да
предоставя средства от първоначално предоставения с договора кредитен
лимит се прекратява, считано от датата на подписване на анекса. С Анекса
било уговорено преоформяне на дълга по кредита чрез натрупване към
редовната главница на просрочените към този момент суми, като към датата
на подписване на анекса общият дълг бил в размер на 34 655.71 лева и
превалутирането от лева в евро, като към датата на анекса бил с превалутиран
размер от 17 719.18 евро, уговорена била промяна в обезпеченията, дадени от
длъжника по Договора, а именно страните се договорили длъжника да учреди
в полза на Банката ипотека върху свой собствен недвижим имот. С Анекс № 2
от 29.09.2010 г. било уговорено да се въведе облекчен ред за изплащане на
дълга по кредита, като продължи да се погасява на месечни анюитетни вноски
съгласно погасителен план към анекса, а последната вноска била дължима на
21.09.2025 г.. Тъй като Кредитополучател по договора за кредит бил
едноличният търговец ЕТ „С-Т- А. С.”, то физическото лице А. Б. С. -
собственик на едноличния търговец отговорял - за изпълнението на
задълженията и с личното си имущество, придобито като физическо лице. На
09.06.2012 г. А. Б. С. починал, като оставил наследници по закон Б. А.ов С. -
баща и Е. А.ова С. - майка, но на 19.04.2013 г. те, в качеството им на
наследници по закон, били заявили искане за заличаване на едноличния
търговец от Търговския регистър към Агенция по вписванията и ЕТ „С-Т- А.
С.” и той бил заличен, считано от 19.04.2013 г.. Съгласно удостоверение за
наследници № 4245/28.08.2014 г., издадено от Община В., наследници по
закон на А. Б. С. били Е. А.ова С., ЕГН ********** (майка), Б. А.ов С., ЕГН
********** (баща) и Н. Б. С., ЕГН ********** (брат), като и тримата
направили откази от наследството, останало след смъртта на А. Б. С., които
били вписани в особената книга на Районен съд - В., съгласно Определение №
249/07.03.2014 г., Определение № 248/07.03.2014 г. и Определение №
528/31.05.2014 г. на Районен съд - гр. В.. На основание чл. 51, ал. 1 от Закона
за наследството по ч.гр.д. № 931/2016 г. по описа на Районен съд В. съдът
призовал следващите най-близки по степен наследници на наследодателя А.
С. да приемат наследството, като съдът разпоредил вписването в особените
книги приемане на наследството на починалия А. Б. С. по опис от неговите
законни наследници - Б. Н. С., ЕГН: ********** и Е. Н. С., ЕГН: **********.
След приемане на наследството по опис с нотариална покана, връчена на
06.01.2020 г., ответниците били поканени да заплатят всички дължими и
просрочени суми по кредита в общ размер на 20 500, 05 евро, а тъй като не
5
били погасени, с нотариална покана, връчена им на 27.08.2020 г., кредитът
бил обявен за изцяло предсрочно изискуем. Към момента на предявяване на
исковата молба дължимите от ответниците суми не били погасени, поради
което искането е ответникът Б. Н. С., ЕГН ********** да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество сумата от 8 151,18 евро, представляваща
главница по Договор за банков кредит № 3087/20.12.2006 г. и анексите към
него, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата
молба - 07.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 853,30 евро,
представляващи възнаградителна лихва, за периода от 21.04.2016 г. -
27.08.2020 г.; сумата от 2 241,89 евро, представляваща мораторна лихва, за
периода от 21.04.2016г. г. до 06.04.2021 г, сумата от 23,38 евро - за
застраховка и сумата от 439,68 лева, представляващи нотариални разноски по
Договор за банков кредит № 3087/20.02.2006 г., както и да се осъди
ответницата Е. Н. С. да заплати на ищцовото дружество сумата от 8 151,18
евро, представляваща главница по Договор за банков кредит №
3087/20.12.2006 г. и анексите към него, ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на исковата молба - 07.04.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата от 1 853,30 евро представляващи възнаградителна лихва, за
периода от 21.04.2016 г. - 27.08.2020 г.; сумата от 2 241,89 евро,
представляваща мораторна лихва, за периода 21.04.2016г. г. до 06.04.2021 г.;
сумата от 23,38 евро - за застраховка и сумата от 439,68 лева -
представляващи нотариални разноски по Договор за банков кредит №
3087/20.02.2006 г.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в
който са оспорили предявените искове по основание и размер. Релевирали са
възражение за родова подсъдност на делото, изтекла погасителна давност и са
направили отвод за сила на пресъдено нещо във връзка е постановени
решения по гр.д. № 916/2016 г., по описа на PC В. и решение по т.д. №
106/2017, по описа на Окръжен съд Пазарджик. При условията на
евентуалност молят да бъде съобразен постановеният акт по гр.д. № 916/2016
г., по описа на PC В..
Установява се от доказателствата по делото, че ответниците са законни
наследници на починалия А. Б. С., ЕГН **********, притежаващ и
търговското качество на едноличен търговец с фирма ЕТ „С-Т- А. С.”, ЕИК
*********. Безспорно е установено също така, че между ищцовото дружество
и ЕТ „С.-Б. - А. С.“, ЕИК *********, представлявано от А. Б. С., ЕГН
**********, е сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
овърдрафт“ № 3087, съгласно който банката е предоставила на
кредитополучателя овърдрафтен кредит по разплащателната му сметка в
6
размер на 30 000 лв. Между страните е уговорено крайният срок за ползване и
погасяване на кредита да бъде 240 месеца, считано от 29.12.2006 г., когато е
била открита и заемната сметка за усвояване на паричната сума. Безспорно е
установено също така, че в последствие са сключени два анекса към същия
договор с № 1 и № 2. По силата на първия Анекс е уговорено
превалутирането на отпуснатата по кредита сума от лева в евро, посочена към
датата анекса в размер на 17 719,18 евро, а чрез Анекс № 2 между страните е
договорен облекчен режим за изпълнение на задълженията по кредита от
кредитополучателя чрез изплащане на месечни анюитетни вноски съгласно
погасителния план, последната от които била фиксирана на 21.09.2025 г.
Не е спорно също, че ответниците са наследници на А. Б. С., който в
качество си на едноличен търговец с фирма ЕТ „С-Т- А. С.”, ЕИК ********* е
сключил процесния договор за кредит.
От представения Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
овърдрафт“ № 3087 от 20.12.2006 г. се установява, че наследодателят на
ответниците се е задължил да заплаща на ищцовото дружество, съгласно чл. 7
от него, такса одобрение в размер на 1% върху размера на кредита, но не по-
малко от 200, платима еднократно при първо усвояване, а в началото на всяка
следваща година, считано от откриване на заемната сметка еднократна такса
подновяване в размер на 1% върху размера на подновения кредит, но не по-
малко от 100 лв. Видно от договора кредитополучателят е обезпечил кредита
с издаването на ценна книга в полза на кредитодателя.
Съгласно чл. 2 на Анекс № 1 от 29.09.2010 г. между ищцовото
дружество и наследодателя на ответниците е постигнато съгласие всички
дължими от последния плащания, а именно - главница, просрочени лихви,
текущи задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, нотариални разходи по учредяване
на ипотека, съгласно чл. 6 от анекса, всички такси и комисионни, дължими
във връзка с кредита и всички дължими застрахователни премии и други
разноски, съгласно договора за кредит - да се преоформят служебно, чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена главница по първоначално
предоставения кредит, като общият размер на дълга е в размер на 34655,71
лв., а съгласно чл. 3 е уговорено тази сума да бъде превалутирана в евровата и
равностойност- 17719,18 евро. Съгласно чл. 6 от договора е уговорено за
обезпечаване вземането на банката да бъде учредена в нейна полза ипотека
върху подробно описан недвижим имот. Начислените и дължими от
кредитополучателя нотариални такси, съобразно чл. 6 на Анекс № 1, са
включени в размера на дълга по чл. 2 и превалутирани съобразно договорките
между страните в евро, съгласно чл. 3. По делото не са ангажирани
доказателства, от които може да се направи извод, че са налице други
дължими нотариални такси от кредитополучателя, а безспорно се установява,
7
че начислените му такива са включени в размера на главницата по чл. 2 от
Анекс 1.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са назначени и
приети основна и допълнителна СИЕ, от заключенията на които се установява
размерът на задълженията на кредитополучателя към ищеца, както следва:
главница 18 120.01 евро, начислени договорни лихви, за периода от
21.04.2016 г. до 27.08.2020 г. - 7148.58 евро, мораторни лихви, за периода от
21.04.2016 г. до 06.04.2021 г. в размер на 6098,82 евро, начислени такси в
размер на 522,26 евро, за периода от 11.01.2013 г. до 05.01.2018 г. и
начислени застраховки в размер на 116,93 евро, за периода от 14.11.2013 г. до
31.08.2020 г. Експертизите са приети в с.з. от районния съд и не са оспорени
от страните, поради което съдът ги кредитира изцяло като компетентно и
изчерпателно изготвени.
Не са представени доказателства както пред районния съд, така и пред
въззивната инстанция, установяващи погасяване на процесните задължения
от ответниците. При съобразяване изложеното съдът приема за установено, че
в полза на ищцовото дружество са възникнали претендираните вземания за
главница, възнаградителна и мораторна лихва, и застрахователни премии в
размерите съобразно исковата молба. Претенцията за заплащане на
нотариални разноски по Договор за банков кредит № 3087/20.02.2006 г.,
доколкото от уговорките на Анекс 1 обсъдени по- горе се установява да е
включена в размера на главницата, а не се доказва извън тези нотариални
такси да се дължат други от кредитополучателя, следва да се приеме за
недоказана, поради което и да бъда отхвърлена.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна както
от районния съд, така и от въззивната инстанция, Пазарджишкият окръжен
съд в настоящия си състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност
или недопустимост.
Пред въззивния съд се поддържа недопустимост само поради това, че
според жалбоподателите пред ВРС имало образувани още две дела за същото
вземане. Това твърдение не е подкрепено с доказателства. От приложените по
делото писмени доказателства се установява, че пред ВРС е било образувано
ч.гр.д. № 931/2016 г., инициирано по искане на „Ю.Б.” АД, с което след
вписване на отказите от наследството на починалия, направени от първите и
втория по ред призовани да наследяват - неговите родители и брат му, съдът е
призовал следващите най-близки по степен наследници на наследодателя А.
С. да приемат наследството, като при приключване на процедурата е
разпоредил вписването в особените книги на приемане на наследството на
починалия А. Б. С. по опис от неговите законни наследници - Б. Н. С., ЕГН:
8
********** и Е. Н. С., ЕГН: **********.
Нито пред районния съд, нито пред въззивния съд са представени
доказателства за образувано гр.д. № 916/2016 г., което има за предмет
идентични на настоящите искови претенции.
Що се отнася до т.д. № 106/2017 г., образувано пред ПОС, то е било
образувано срещу Държавата и е било прекратено с влязло в сила
определение № 512/07.08.2019 г., без да е постановен акт по съществото на
спора, който да се ползва със сила на пресъдено нещо.
По същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Както беше посочено по-горе, жабоподателите са призовани да
наследяват с вписването в особените книги на районния съд на приемане на
наследството на починалия А. Б. С. по опис от неговите законни наследници -
Б. Н. С., ЕГН: ********** и Е. Н. С., ЕГН: **********. След приемане на
наследството по опис, с нотариална покана, връчена на 06.01.2020 г.,
ответниците са поканени от кредитора да заплатят всички дължими и
просрочени суми по кредита в общ размер на 20 500, 05 евро, а тъй като
същите не са погасени, с нотариална покана, връчена на жалбоподателите на
27.08.2020 г., кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем. Това
означава, че без оглед на факта дали се касае за дълг, чието връщане е
разсрочено на месечни вноски, целият дълг е станал изцяло предсрочно
изискуем към датата, на която е получена от наследниците нотариалната
покана с уведомлението – 27.08.2020 г. На основание чл.114, ал.1 от ЗЗД,
считано от тогава започва да тече и общата петгодишна погасителна давност.
Неоснователно е твърдението, че погасителната давност е започнала да
тече от датата на смъртта на А. С., защото тогава задължението е станало
изцяло предсрочно изискуемо. Договорът за кредит не се прекратява със
смъртта на кредитополучателя, а запазва действието си спрямо наследниците,
които придобиват правата и задълженията по него в качеството им на
универсални правоприемници. Качеството на наследници жалбоподателите са
придобили с вписването на приемането от тях на наследството по опис по
ч.гр.д. № 931/2016 г., но те са разбрали за съществуването на дълга на
06.01.2020 г., когато са получили поканата да заплатят всички дължими и
просрочени суми по кредита в общ размер на 20 500, 05 евро. Кредитът е
обявен обаче за изцяло предсрочно изискуем с изричната нотариална
показана, получена от жалбоподателите на 27.08.2020 г., поради което и от
тогава е започнал да тече посагителният давностен срок. Исковата молба е
предявена на 07.04.2021 г. – преди изтичането на общата 5-годишна давност,
поради което следва да се приеме, че задължението не е погасено.
9
Въззивният съд се произнася по спора при условията на ограничен
въззив и е обвързан от доводите, формулирани във въззивната жалба. При
липса на други оплаквания, следва да се приема, че въззивните жалби са
неоснователни, а решението на районния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
обжалваното решение и се присъединява изцяло към тях.
Тъй като пред въззивния съд ответникът „Ю.Б.” АД не претендира
разноски, с оглед изхода на спора такива в настоящото производство не
следва да бъдат присъждани в полза на нито една от страните.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 78/15.04.2022 г., постановено по гр.д. №
202152110100517 по описа на В.ския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10