Р Е Ш Е Н И
Е
№………./ .2.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 896 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е разгледано като
ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6
от ТЗ)
Искът е приет на осн. чл. 226 КЗ(отм) вр. пар. 22 от ПР на КЗ като
предявен от Е.Х.Ю., ЕГН ********** ***,
представлявана от адв. В. Н. (САК), със служ. адрес: ***" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П.
и К.Д.К., чрез адв. Хр. Б.( АД“А.,Х. и партньори“- САК) със служ. адрес *** за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради
телесни увреждания и емоционален стрес,
понесени в резултат на ПТП, причинено от водач на застраховано МПС по
застраховка „гражданска отговорност“, признат за виновен извършител на
престъпление, ведно със законната лихва за забава от дата на увреждането
29.06.2016г до окончателно изплащане на обезщетението по банкова сметка *** на
твърдения, че водачът И.Б.,
застрахован с полица № BG/02/115003188558 за управление на л.а *** с рег. № ****по поет до 29.12.2016 г.
от ответното застрахователно дружество риск „гражданска отговорност”, е предизвикал ПТП на 29.06.2016 г. на паркинга пред магазин Метро в гр. Варна,
за което и била осъдена по НОХД5771/18г. по описа на ВРС. Твърди, че
неправоспособната, допусната до управление
в присъствие на правоспособния ползвател на застрахованото МПС Г.Д., в
нарушение на правилата за движение без да съобрази конкретна обстановка при
появата на пешеходец в коридора на движение вместо да намали скоростта до
възможност за спиране при възникнала
опасност за движението по погрешка ускорила движението и ударила Е.Ю..
При удара с автомобила и падането на подлежаща настилка пешеходката понесла счупване
на дясна лъчева кост, което обусловило трайно затруднение в движението на
десния горен крайник за период от около 2.5 – 3 месеца. Сочи че
освен съставомерното увреждане на ръката е понесла и други наранявания по
главата, вкл. и мозъчно сътресение лакът, фисура на С6 и ожулвания по тялото, като
всички увреждания са били диагностицирани непосредствено след ПТП и лечението
им е проведено общо в болничното заведение. Твърди, че понася и настъпилите в
резултат на преживяната катастрофа промени в психическото си състояние. Сочи,
че изживяла негативно инцидента и усеща последици от събитието и понастоящем.
По същество пълномощникът
на ищцата адв. Д. Н., явил се в последното заседание, пледира бланкетно за уважаване
на доказаната претенция в цялост в предявения основателен размер.
Ответното застрахователно дружество,
оспорва отговорността си като се позовава на недоказано понасяне на
описаните леки телесни повреди вследствие на инкриминираното деяние, както и
остатъчни затруднения, непреодолени след изписването на пострадалата. Сочи, че
не са установени усложнения, напротив лечението е адекватно и пациентката е
била изписана с клинично подобрение. Оспорва
характера и продължителността на твърдените физически болки както и
посочените от ищцата психически страдания. Оспорва размера на претендираното
обезщетение като завишен и несъобразен със справедливото овъзмездяване,
според приети в практиката на съдилищата критерии. Отделно пълномощникът
възразява за съпричиняването на последиците с поведение на пострадалата, която е
навлязла внезапно и изненадващо в коридора на движение на автомобила, като по
този начин е допринесла за възникване на самото ПТП.
По същество
пълномощникът на ответника пледира за отхвърляне на неоснователна и недоказана
претенция, евентуално за определяне на намален размер на обезщетенията
съответно на недоказаното увреждана на прешлен и пълното
възстановяване на пострадалата.
Страните
претендират насрещно разноски, конкретизирани в списъци (л.90 и л.91).
Предварителните
въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно
определение №4241/26.11.2019г.(л.65). Окончателната правна квалификация на
претенциите и по-подробно изложение на твърденията на страните, както и
изключена част от тях се съдържа в
доклада, обявен за окончателен в открито съдебно заседание(л. 96) по проекта,
съобщен на страните( л. 68-69), възприет изрично от тях без възражения.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Няма спор между
страните относно наличие на валидно
застрахователно правоотношение, признато въз основа на удостоверена по
общодостъпен начин регистрирана полицa №
BG/02/115003188558 за застраховка гражданска отговорност на автомобилист за
л.а. *** с рег. № ****сключена със ЗД "Бул Инс"
АД и действала от 30.12.2015 г. до 29.12.2016 г.
Механизмът на
възникване на ПТП и причинната връзка на настъпилата средна телесна повреда с противоправното поведение на водача Б.са установени с
влязло в сила споразумение по НОХД5771/18г.
по описа на ВРС, с което са признати обстоятелствата по обвинителен акт. Споразумението с което дееца се признава за
виновен за инкриминирано деяние има значение на присъда(чл. 383 ал.1 НПК),
която следва да бъде зачетена от граждански съд, разглеждащ последици от
конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК). Застрахователното събитие се урежда като противоправно вредоносно
поведение на водача на застрахования
автомобил, покриващо фактическия състав на престъплението по чл. чл. 343, ал.
3, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Затова и в настоящи процес тези
престъпни обстоятелства съставляват и основание за ангажиране на договорната
отговорност на застрахователя на причинителя на вредите към пострадалия. В
случая наказателният съд е наложил наказание за виновно и противоправно
причиняване в независимо съизвършителство с Г.Д. на
престъпен резултат – средна телесна повреда на пешеходеца Е.Ю., като несъмнено е
установил причиняване на счупване на лява лъчева кост в долна трета, което
обусловило затруднения на крайника за период около 2 месеца именно като съставомерен резултат от удар с автомобила в резултат на
нарушените правила за движение от застрахования неправоспособен водач, допуснат
до управлението от правоспособния ползвател на МПС.
Позоваването на
случайното деяние, като основание за изключване на вина на осъдения водач е
несъвместимо с зачитането на присъдата, поради което съдът го е изключил от
предмета на делото при доклада по делото.
Доводите, основани
на непълнота на протоколирането на престъпното деяние като ПТП не могат да
бъдат споделени. Съставянето на официалните документи от органите за контрол по
пътищата има за цел да облекчи, а не да изключи доказването на вредоносни
събития при настъпили произшествия. Както самият ответник обосновава,
официалният характер на предвидения в специалната Наредба № I3-41 имат материална доказателствена сила за
факти, възприети от съставителя, каквато е и силата на съставените огледни протоколи и схеми на местопрестъплението. Затова и
при започнало разследване дали е съставена или не скица в протокол за ПТП е без
значение. Разминаването в датирането на фотоалбума и огледа не е съществено,
тъй като в писмото, с което експерта от
техническата лаборатория е изпратил изготвения албум е посочена правилна дата,
съвпадаща с дата на огледа(извършен в деня на събитието). При наличие на категорично посочване на ищцата
като пострадало от престъпление лице с конкретно описан механизъм на
причиняване на престъпен резултат в
присъдата на наказателния съд, посочването или пропускането на каквито и да са
обстоятелства в протокола за ПТП или огледния
фотоалбум остават без значение.
В този смисъл съдът приема за категорично доказано, че счупването на
ръката на ищцата е резултат именно от удара на тялото й в настилката след
отхвърлянето му при сблъсъка с предната част на л.а. *** с рег. № ****при ПТП
на 29.06.2016 год.
За настъпилия
вредоносен резултат ищцата се позовава на медицинската документация от
проведено лечение(вкл. образна диагностика на фрактурата), която е допълнително
интерпретирана от назначен от съда медицински експерт. Съдебният лекар
потвърждава, че още при приема на пациента в спешния център непосредствено след
катастрофата е била диагностицирана контузията на
главата, мозъчното сътресение, ожулването в областта на лакътя и контузията в
дясното рамо, наред със счупването на
дясната лъчева кост на ръката. След проведените допълнителни изследвания и
консулта с ортопед при престоя в болничното заведение, приключил на 3.07.2019г
не са били потвърдени съмненията за други увреждания (фисурата
на шиен прешлен и счупване на лопатката). Вещото лице е потвърдило приложеното
лечение с иммобилизация на дясна гривнена
става за период от 1.5 месеца и последващ период на раздвижване, характеризиращ
се с болки при движение и натоварване, както и остатъчен болкови
синдром до 3 месеца при натоварване или промяна във времето. Останалите по-леки
увреждания според медицинският експерт също са били преодоляни
в рамките на около месец, като възстановяването на централната нервна система
от нарушенията поради контузията и сътресението се е характеризирало с
главоболие, виене на свят, обща отпадналост и намалена работоспособност. Към
настоящият момент лекарят е констатирал пълно възстановяване на обема на
движенията на счупения крайник с приключил възстановителен процес и изцяло възстановена позиция на раменната
кост в ставата.
Депозираните от
близки на ищцата показания, съдът кредитира, като ги съпоставя с наблюденията
на експерта. Те са последователно изложени, без противоречия и несигурност, а и
кореспондират на установените по медицинската документация данни за проведени
лечения и типични симптоми на изживяното сътресение и възстановяване на
счупване на ръката. Свидетелят М.описва затрудненията, които пострадалата е
изпитала при начален болничен престой (с поставен катетър и включени системи),
налагащ обслужване с чужда помощ и продължилите около 2 месеца домашни грижи.
Св. Я.-М. потвърждава тези показания, като допълнително описва и затрудненията
в общуването в първите дни сред травмата на главата и постепенното отшумяване
на симптомите на нарушенията на централната нервна система. И двамата свидетели
сочат, че и след проведеното лечение на травмите от ПТП, които са причинявали
силни болки в първите дни, и в следващия
период на раздвижване и възстановяване на навиците на пострадалата, тя се е
оплаквала от болки и физически дискомфорт при
натоварване (заболява я главата, походката и е нестабилна, проблеми със
зрението) и психически страдания, страх и притеснения в ситуации свързани с
пътуване с МПС. Същевременно освидетелстването на пострадалата понастоящем
изключва описваните като съществуващи и досега физически оплаквания да са причинени именно от
травматичното увреждане, а разликата в характера й преди и след ПТП свидетелите
пряко извеждат от повишената тревожност и притеснения, обяснявани именно с
продължаващи физически оплаквания (дразни се, че не може да прави нещата така,
както преди, че не може да работи пълноценно).
В заключение, съдът
приема за установени като причинени от противоправното
поведение на застрахования водач само телесните увреждания породили негативни
изживявания като болки и неудобства от наложителния начален болничен престой и
домашното лечение, обездвижването и
възстановяването на движенията на лявата китка до 3 месеца както и преодолени в
рамките на същия период симптоми на травмата на главата и продължилите
около година тревожни и страхови изживявания. По-продължителни прояви на
физически дискомфорт обаче дори и да се понасят от
ищцата не биха могли пряко да се свържат с уврежданията й, тъй като не са били
диагностицирани от експерта като последица, а несъмнено те подхранват
продължаващите психически страдания.
Ответното дружество
е възразило за наличие на допълнителни (извън поведението на водача) факти,
допринесли за причиняването на този противоправен
резултат. На първо място релевантни за такова възражение са само обстоятелства
които са свързани с поведението на самия пострадал, доколкото причиняването на
вреда от неколцина поражда солидарност, а не изключва отговорност на отделния
делинквент(чл. 53 ЗЗД). Отделно от това в случая като съпричиняващо
ПТП поведение е отчетено небрежното доверяване на управлението на автомобила от
правоспособния ползвател, но това може да ангажира само неговата гражданска
отговорност, а не да изключи отговорността на другия делинквент.
Принос за
настъпване на увреждането ще е налице, когато не друг, а самото пострадалото
лице със свое противоправно поведение е създало предпоставки за настъпване на
вредите, или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за
установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице
съпричиняване(Р. № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Р.
№ 98 от 24.06. 2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о.; Р. № 154/31.10. 2011
г. по т. д. № 977/2010 г. на II т. о.; Р. № 151/12.11.2012 г. по т. д. №
1140/2011 г. на II т. о.; Р. № 169/02.10.2013 г. по т. д. № 1643/2013 г. на
ВКС, II т. о.; Р. по т. д. № 1117/2009 г. на II т. о.). В случая съдът приема
за категорично установено, че пешеходката се е намирала на паркинг към
търговски обект и се движела по начин, който е позволявал да бъде забелязана и
посоката й на движение предвидена без изненада от който и да е водач,
управляващ МПС в такъв пътен участък. Данни за това има не само в установените
в хода на наказателното разследване обстоятелства, но и в показанията на
разпитания от съда очевидец (св. М.). Отделно от това съдът съобразява, че
самото поведение на виновната Б.не е можело да се предвиди от пешеходката, тъй
като не се е изразявало в обичайно паркиране или потегляне от паркинга, а в
опит за шофиране за забавление и без правоспособност и съвсем непредвидимо
рязко увеличаване на скоростта поради употреба на педал за газ, вместо
спирачка.
При тези обективни
данни, съдът приема, че в причинно-следствената верига освен поведението на
осъдената Б.може да се включи само противоправното
поведение на придружаващия я ползвател на МПС, но не и някакво противоправно
поведение на самата пострадала. Възражението за съпричиняване е неоснователно.
При така установените факти, съдът намира претенциите на ищеца за
отчасти основателни по следните
съображения:
При съпоставката на установените телесно и психично увреждания със
обичайните негативни изживявания до възстановяване на здравето и пълноценното
функциониране на личността, съдът намира за категорично установено, че ищцата е
изтърпяла негативни неимуществени промени в порядък и интензитет в рамките на
обичайния за такива увреждания. Съдът отчита при определяне на размера на
обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г на ВС по приложението на
чл. 52 ЗЗД, конкретните обективно съществуващи обстоятелства: лека и средна по
степен телесна травма, без усложнение при обичайно еднократно лечение, и обичайна
реакция на стрес от изживяно ПТП. Болковият синдром е
бил ясно изразен, но само в началния етап от не повече от месец, остатъчен
дефицит и причина за продължаващ физически дискомфорт
липсва. Макар възстановителния процес на психиката да протекъл без
професионална подкрепа, не се установява промяна в социалните възможности на
пострадалата и пряка връзка на трайно пониженото й самочувствие с изживяното
ПТП; увреждането е претърпяно и преодоляно в средна възраст, характеризираща се
със съхранени възможност за компенсиране на негативните изживявания с нови
положителни емоции в бъдеще. Тъй като последиците за пострадалата в случая са комплексни и взаимно обвързани, при определяне на общото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява целия комплекс от тези
фактори. Не се доказа твърдението на
пострадалата за допълнително понесено увреждане на прешлен и хронифициране на вредоносните последици, което да налага
обезщетяване на необичайно продължително възстановяване или разстройство на
личността. В този смисъл увреждането на ищцата не може да се обезщети като
трайно, с остатъчно действие през целия й живот.
Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се преценят съответния лимит на застрахователно покритие по чл. 266 КЗ отм., прилаган по сключени
в периода от 11.06.2012 г. до 31.12.15г. полици( каквато и е процесната) и икономическа конюнктура в страната към
релевантния за настъпване на увреждането
момент, съгласно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД. Предвид обичайната
съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и
интензитет на вредите(Решение № 57 от 1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 1677/2017
г., I т. о., ТК)., съдът заключава, че справедливото обезщетение за общо понесени болки и
страдания като последици от деликта не
следва да надвишава 20 000лв. До този размер претенцията следва да се
уважи.
Поисканият от ищцата размер за
горница до 50 000лв. би накърнил
моралният принцип на справедливо обезщетяване и би довел до подмяна на
компенсация с обогатяване на пострадалия – резултат който не може да бъде
признат като защитен от закона. За тази горница искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при
задължение за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане длъжникът се смята
в забава и без покана, респ. процесното парично вземане, произтичащи от
непозволено увреждане, е изискуемо от датата на причиняване на неимуществените
вреди, които обезщетява. Задължението на застрахователя е вторично,
функционално обусловено от задължението на застрахования да обезщети вредите на
третото лице, съответно неизпълнението на задължение за уведомяване може да има
значение само във вътрешните отношения със застрахования по евентуален регресен
иск (чл. 227 т.2 КЗ отм.). След произнасянето на ВКС по спорния въпрос относно
начален момент, от който се дължат компенсаторните лихви от застрахователя(
решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г., ІІ т.о, ТК; Решение № 126 от
2.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 290/2009 г., II т. о., ТК), наличната преди това
противоречива практика следва да се счита преодоляна.
При направения извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл. 226 от КЗ, основателна се явява и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху главниците, съответно считано от понасяне на
увреждането на 29.06.2016г до окончателно плащане на обезщетението за неимуществените
вреди.
Ищцата е претендирала заплащане на разноски, като в списъка по чл. 80 ГПК е посочено само вземане на адвоката за предоставена безплатна адвокатска
услуга. Доколкото не е договарян размер на адвокатски хонорар възражение за
неговата прекомерност е безпредметно. Представен е договор с удостоверено
безплатно представителство в хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. С оглед установената съдебна практика
(определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, ГК) при
липса на оспорване на съвпадащите волеизявления на страните по договора за
правна помощ, съдът следва да приеме за установена материалната затрудненост на
страната като основание за договарянето на безплатната услуга. В случая
насрещната страна не е възразила по възможностите на ищцата да заплащат
услугата по защита в исков процес, поради което и предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ, съответно и за възмездяване на
пълномощника са налице. Минималният размер за тази услуга, според интереса,
предявен с исковата молба, възлиза на 2030лв с отчитане на методика по
чл. 7 ал. 2 от НМРАВ. Съразмерно на основателната част от иска(20000/50000),
ответникът следва да понесе тежест за разноски само до част от 812лв, съответно
само тази сума следва да бъде присъдена в полза на адвокат Д.Н., представлявал
ищцата при приключване на делото в първата инстанция и представил последното
пълномощно по делото.
По делото са представени доказателства за заплащане по банков път на
договорен от ответното дружество хонорар за адвокатската услуга в размер на 2436лв.
Към този размер съдът отчита и депозираните 150лв, усвоени за заплащане на
хонорар на вещото лице. От общо
установения размер от 2586лв съдът
следва да присъди в полза на тази страна само 1551.60лв, съразмерно на неосно***ателната част от претенцията (30000/50000).
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в полза на държавния бюджет по сметка на
съда следва да бъдат присъдени невнесени авансово дължими такси в размер на 800лв
(4 % от присъдените неимуществени вреди). Направените авансирани от бюджета
разходи в размер на 150 лв за възнаграждения на
експерти(по допусната медицинска експертиза), назначени по искане на страна,
освободена от авансово внасяне на разноски също следва да бъдат събрани от
ответника, съразмерно на основателната част до сума от 45лв (чл. 78 ал.6 ГПК).
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, гр. София, 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати на
Е.Х.Ю., ЕГН ********** ***, следната
сума, платими по банкова сметка в „Интернешънъл Асет Банк“ АД IBAN ***:
20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляващи сборно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди като болки и страдания, понесени поради телесни
увреждания(контузия на главата, мозъчно сътресение, ожулване в областта на
лакътя и контузия в дясно рамо,
счупването на лъчева кост на дясната ръка), наложилото се лечение в
период 2-3 месеца и психически стрес, резултат от ПТП, причинено от водач,
признат за виновен извършител на престъпление по НОХД 5771/18 на РС – Варна и
застрахован за риск „гражданска отговорност“ с полица № BG/02/115003188558 в период от 30.12.2015 г. до 29.12.2016 г.
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху това
обезщетение, считано от 29.06.16г.
до окончателното плащане на обезщетението, на осн.
чл. 226 КЗ(отм) вр. пар. 22 от ПР на КЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Х.Ю., ЕГН ********** ***" АД, ЕИК
********* иск за присъждане на обезщетение за същото застрахователно събитие за
горницата над 20 000 лв до претендиран размер от 50
000 лв.
ОСЪЖДА ЗД
"БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, 1407, район Лозенец,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да
заплати на адвокат Д.Й.Н. ЕГН **********, със служ.
адрес: *** сумата от 812 лв. (осемстотин и дванадесет лева) представляваща
съразмерна на основателния размер от претенцията на Е.Х.Ю. част от минимално възнаграждение за
безплатно предоставена адвокатска услуга за процесуално представителство, на
основание чл. 38 ал.2 ЗАдв, вр.
чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Х.Ю., ЕГН **********
*** да заплати на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********,
гр. София, 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. сумата от 1551.60 лв. (хиляда петстотин
петдесет и един лева и шестдесет стотинки) представляваща съразмерна на
неоснователния размер от претенцията част от направените от ответника съдебно
деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД
"БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, 1407, район Лозенец,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр.Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон
Варна, BIC ***, IBAN ***, следните суми:
800 лв. (осемстотин лева), представляваща дължима по делото държавна
такса по основателния размер на иска, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК
45 лв. (четиридесет и пет лева), представляваща съразмерна на
основателния размер от претенцията част от авансирани от бюджета разходи за
допуснати експертизи, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със
съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн.
чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД