О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

номер IV – 329                                                                                            град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година,

В закрито заседание в следния състав:

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                      ЧЛЕНОВЕ:  Д. МИХОВА

                                  мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА 

Секретар  

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

частно гражданско дело  номер 2097  по описа за 2019 година

 

Производството по делото е образувано по повод частна жалба на Д.Н. ***, ответник в първоинстанционното производство, против Определение от 25.11.19г., постановено по гр.д.№3809/15г. по описа на Бургаски районен съд (БРС), с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател, да му бъдат присъдени направените съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лева. С жалбата се претендира отмяна на определението и постановяване на въззивно, с което молбата да бъде уважена.

Ответникът по частната жалба К.И.К. ***, чрез процесуален представител адв. Атанасов оспорва жалбата и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение.

 

Бургаският Окръжен съд, за да се произнесе жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.06.2015г. пред Районен съд Бургас, К.И.К. е предявил претенция по чл.59 ЗЗД по отношение на ответника Д.Н.Н., за сумата 5666.67 лева. Образувано е гр.д.№3809 по описа на БРС за 2015 година.

На 30.07.2015г., е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез процесуален представител адв. Ат. Тасков. Приложено е и пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв.Тасков по делото.

С Определение №5794/04.08.2015г., производството по делото е спряно, до приключване на гр.д. №693/14г.  и гр.д.№4518/14г. по описа на БРС.

На 02.10.2017г. по делото е постъпила молба, с която ответницата е заявила нов съдебен адрес.

С Определение№5970/30.07.2019г., производството по делото е възобновено.

На 13.08.2019г. е постъпила молба от ищеца, чрез адв. Атанасов, с което е заявено оттегляне на предявения иск. С Разпореждане от 20.08.19г. на ищеца са дадени указания да приподпише молбата. На 04.09.19г. е депозирано пълномощно и изрично волеизявление за оттегляне.

С Определение №6868/05.09.19г., производството по делото е прекратено. Съобщение за прекратяването е връчено на ответницата, чрез адв.Тасков, който е заявил, че пълномощията му са оттеглени. Съобщение е връчено на ответницата на 08.10.19г. на посочения от нея съдебен адрес.

На 14.10.19г. по делото е постъпила частна жалба от ответницата Н., с която е изразено недоволство от определението за прекратяване, доколкото в него съдът не се е произнесъл по въпроса с разноските. Поискано е на страната да бъдат присъдени такива, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лева. Приложено е копие от договор за правна защитна и съдействие от 08.07.2019г.

В отговор на частната жалба, ищецът, чрез адв. Атанасов е заявил становище за неоснователност, поради това, че по делото не е бил представен договор за защита и съдействие; такъв е представен едва с частната жалба.

С обжалваното определение, БРС е намерил, че ответникът не е доказал да е направил разноски, доколкото договорът за защита е от 08.07.2019г. – след прекратяване на делото, а към датата на връчване на прекратителното определение, адв. Тасков е заявил, че е с оттеглени пълномощия.

В частната жалба се излагат подробни съображения, като се проследява хронологията на извършените процесуални действия и се посочва съдебна практика, за установяване основателността й. Според частния жалбоподател, производството по делото е било прекратено, преди ответника да има възможност да заяви искането си за разноски. Ответникът не е бил длъжен още с отговора на исковата молба да направи искането си за разноски и представи доказателства за размера им. Поради това искането е направено своевременно. От представения договор за правна защита и съдействие се установява размера. Същият е за процесуално представителство по делото и е подписан преди молбата за оттегляне на иска; на исковата молба е представен отговор, приложено е пълномощно, за което няма направено изявление за оттегляне. 

 

Бургаският окръжен съд, като взе предвид установените факти, становищата на страните и като съобрази закона намира, че жалбата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. За да му бъдат присъдени такива, той следва да направи искане за това. Съобразно нормата на чл.248, ал.1 ГПК, съответно приложима и при прекратяване на производството, искането на страната да допълване или изменение на решението (респ. определението за прекратяване) в частта му за разноските, следва да се направи в срока за обжалването. В настоящия случай ответникът е направил искане за присъждане на разноските в рамките на този срок – определението за прекратяване на делото е връчено на 08.10.19г., а искането за разноски е инкорпорирано в „частна жалба“, депозирана на 14.10.19г.

 

Бургаският окръжен съд намира, че за отговорността за разноски от съществено значение е обстоятелството, че ответникът е упълномощил адвокат по делото - след получаване на исковата молба, е депозиран отговор за същата, с представено адвокатско пълномощно. Това е станало преди депозирането на молбата за оттегляне на иска и преди постановяване на определението за прекратяване на производството. За валидна представителна власт е достатъчно представянето на пълномощно; доказателства за направени разноски във връзка с процесуалното представителство следва да се представят до приключване на устните състезания по делото. След като такива не са били проведени и изобщо ход на делото не е бил даден, страната е могла да поиска присъждането им и да представи доказателства едва след връчване на определението за прекратяване на делото. Доколкото съгл. чл.36 от Закона за адвокатурата адвокатският труд е възмезден, а по делото няма данни адвокатската защита да е осъществявана при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата – безплатно, обстоятелството, че договорът за защита и съдействие е представен след пълномощното не преклудира правото на страната за присъждане на разноски.

Поради това, въззивният съд намира, че разноските са били направени преди прекратяване на производството, искането за присъждането им – също, затова те подлежат на възмездяване по правилото на чл.78, ал.4 ГПК.

В допълнение следва да се каже: съгласно общите правила на исковото производство, присъждането на разноски е обусловено от съществуването на извънсъдебен спор относно спорното право. Страната, която неоснователно е оспорила правото на другата страна, респ. тази, която неоснователно е претендирала права, понася разноските на другата страна, направени в хода на делото.

Ето защо обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което молбата следва да бъде уважена.

 

С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Определение от 25.11.19г., постановено по гр.д.№3809/15г. по описа на Бургаски районен съд, И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА К.И.К. ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Н. ЕГН**********,***, СУМА, в размер на 600.00 (шестстотин) лева – съдебно – деловодни разноски – възнаграждение за един адвокат, направени в производството по гр.д.№3809/2015г. по описа на БРС.

Настоящото определение е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                      2.