№ 2092
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело №
20211100505913 по описа за 2021 година
С решение №20246338/08.11.2020г., постановено по гр.д. №52867/2019г. по
описа на СРС, 47 състав, е осъден Г. В. В. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД сумата от 1250,30 лева – главница, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.09.2015г. до
30.04.2016г. за реално потребена енергия, отразена в общи фактури, 116,35 лева –
лихва за забава за периода от падежа на всяко едно вземане до 14.08.2017г., 65,05
лева – сума за разпределение на топлинна енергия и 14,77 лева – лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба – 13.09.2019г. до окончателното й
плащане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 276,24 лева – направени
разноски, съобразно уважената част от исковете, като са отхвърлени исковете с
правно основание чл.79 от ЗЗД до пълния предявен размер от 1250,30 лева до
3701,42 лева и с правно основание чл.86 от ЗЗД до пълния предявен размер от
116,34 лева до 687,09 лева. Осъдена е „Т.С.“ ЕАД да заплати на Г. В. В. на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски, съобразно с отхвърлената
част от исковете в размер на 361,85 лева. Решението е постановено при участието
на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
1
Постъпила е въззивна жалба от ответника Г. В. В., чрез пълномощника адв.
А.В., срещу решението в частта, с която предявените искове са уважени. Излагат
се оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като при
постановяването му първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, поради което достигнал до неправилен правен извод и до
неправилна преценка на доказателствата, което довело до незаконосъобразен акт.
Излагат се доводи, че издаването на общите фактури зависи от самия ищец,
поради което не би следвало чрез отлагане на издаването им той да удължава
давностния срок, като реалното издаване на фактурата на 31.07.2016г. удължило
срока за плащане, но не и началото на течение на давността. Поддържа се, че
задълженията стават изискуеми с изтичане на месеца, за който е осъществена
доставката, предвид факта, че същите се начисляват помесечно, като
задължението е периодично, поради което се погасява с изтичането на
тригодишен давностен срок по чл.111, б. „в“ от ЗЗД. На следващо място, ищецът
не успял да докаже наличието на валидно възникнало вземане и неговия размер.
Не било установено по делото ответникът да е използвал топлинна енергия или да
е купувал от ищеца топлинна енергия за собствени битови нужди. Не било
установено и наличието на приети и действащи общи условия на дружеството,
нито, че е налице точно отчитане на реално потребеното количество топлинна
енергия по отделните показатели, съответно, че сумите не са начислени служебно.
Излагат се доводи за нарушение на правото на ЕС. Поддържа се, че общите
условия на ищеца са нищожни и не обвързват ответника, тъй като са
неравноправни. Не било установено също така, че ищецът е редуцирал
показанията на общия топломер в абонатната станция с технически и нормативно
обоснован технологичен разход на топлинната енергия в абонатната станция,
която се приспада от измерените показания на топломера и е за сметка на
топлопреносното предприятие. Не било установено и наличието на валидно
сключен договор, който да обвързва ответника за процесния имот за исковия
период. Не били извършвани проверки на показанията на топломерите в имота за
целия процесен период от служителите на дружеството за дялово разпределение,
поради което не можело да се определи действително потребеното количество
топлинна енергия. В подкрепа на твърденията си за съществуване на отричаните
от ответника парични задължения ищецът представил единствено частни
удостоверяващи документи, които нямат обвързваща съда материална
доказателствена сила. Освен това ищцовото дружество било длъжно да
2
преустанови изпълнение на извършваните услуги в процесното жилище след две
неплатени фактури, но дружеството не изпълнило това задължение и по този
начин обременило ответника с големи задължения. Не били ангажирани и
доказателства за изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на
топлинната енергия за процесния период, нито, че абонатната станция отговаря на
техническите изисквания. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено
в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от
насрещната страна „Т.С.“ ЕАД и третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
С молби от 15.02.2022г. и 15.06.2022г. въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Третото лице – помагач не е изразило становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с правна
квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Г. В. В. за присъждане на вземания за доставена
топлинна енергия по аб.№064865.
Установява от събраните по делото доказателства, че през процесния
период отвеникът е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла
на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № 064865 като собственик на процесния топлоснабден
имот, намиращ се в гр. София, ул. ****, видно от договор за доброволна делба с
3
нотариална заверка рег. №7823/23.09.2003г., акт №138, том V по описа на
нотариус С.Т. с район на действие СРС и удостоверение за наследници на В.Г. В.).
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той
може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна
енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички
етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки
отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на
4
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което
въззивната инстанция намира за основателно по следните съображения:
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на
ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка
месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия
падеж. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността
тече от деня на падежа. Задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски за топлинна енергия не са в зависимост от изравнителния резултат в края
на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове. Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество
топлинна енергия за целия отоплителен сезон 01.05.2015г. до 30.04.2016г. въз
основа на действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия
не променя момента на изискуемостта на месечните вноски. Определянето на срок
за изпълнение на задълженията в общата фактура и срока за плащане по чл. 33 от
ОУ от 2014 г., с който ищецът свързва началния момент, от който започва да тече
погасителната давност, няма действие по отношение на ответниците, и не
променя началото на давностния срок, който тече от първо число на месеца след
този, за който е доставена ТЕ. Ето защо давността върху месечните вземания за
цената на ТЕ до 30.04.2016г. е погасено по давност, тъй като исковата молба е
подадена на 13.09.2019г. и към тази дата е изтекъл тригодишният давностен срок,
5
поради което задълженията по издадената обща фактура
№006675574282/31.07.2016г. също са погасени по давност. С погасяване по
давност на главното вземане се погасява и акцесорното вземане за лихви за забава,
съгласно чл. 119 от ЗЗД.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество
сумите в размер на 1250,30 лева – главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.09.2015г. до 30.04.2016г. за
реално потребена енергия, отразена в общи фактури, 116,35 лева – лихва за забава
за периода от падежа на всяко едно вземане до 14.08.2017г., 65,05 лева – сума за
разпределение на топлинна енергия и 14,77 лева – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на исковата молба – 13.09.2019г. до окончателното й плащане, и
исковете за присъждане на посочените вземания следва да бъдат отхвърлени като
погасени по давност.
По разноските:
При този изход на спора решението следва да бъде отменено и в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 276,24 лева разноски по
делото, а в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски за
държавна такса за въззивното производство в размер на 89,36 лева.
Пълномощникът на ответника адв. А.В. е направила искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, което съдът
намира за основателно. Според чл.38, ал.2 от ЗА в случаите по ал.1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая в
представените по делото пълномощни за процесуално представителство пред
първата и въззивната инстанция е отразено, че адв. В. осъществява безплатна
правна помощ, съгласно чл.38, ал.1, т.3 вр. ал.2 от ЗА. Поради изложеното на адв.
В. следва да бъде присъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ответника пред
първата инстанция в размер на още 180,93 лева, както и за въззивната инстанция в
размер на 331,25 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО – въззивни състави, ІV-Е
6
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20246338/08.11.2020г., постановено по гр.д.
№52867/2019г. по описа на СРС, 47 състав, В ЧАСТТА, с която е осъден Г. В. В.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД следните суми:
1250,30 лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.09.2015г. до 30.04.2016г. за реално потребена енергия,
отразена в общи фактури, 116,35 лева – лихва за забава за периода от падежа на
всяко едно вземане до 14.08.2017г., 65,05 лева – сума за разпределение на
топлинна енергия и 14,77 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба – 13.09.2019г. до окончателното й плащане, както и 276,24 лева разноски по
делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „****, срещу Г. В. В., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ул. ****, осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на следните вземания: 1250,30
лева – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия
за периода от 01.09.2015г. до 30.04.2016г. за реално потребена енергия, отразена в
общи фактури, 116,35 лева – лихва за забава за периода от падежа на всяко едно
вземане до 14.08.2017г., 65,05 лева – сума за разпределение на топлинна енергия и
14,77 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 13.09.2019г. до
окончателното й плащане, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати на Г. В. В. разноски по делото в размер на
89,36 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „Т.С.“ ЕАД да заплати на адв.
А.В. адвокатско възнаграждение в размер на 180,93 лева за първоинстанционното
производство, както и в размер на 331,25 лева за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
– помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8