Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. СОФИЯ, 05.07.2024г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНТОНОВА
Мл.с. ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при участието на
секретар–протоколиста Цветослава Гулийкова като
разгледа докладваното от съдия Антонова
в.гр.д. № 11557/2020г. по описа на
СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби:
1.подадена от В.Ц.К. срещу решение № 160020/24.07.2020г. постановено по гр.д. №46409/2019г. по
описа Софийски районен съд, I ГО, 27 състав, в частта, с което е отхвърлен
предявения от нея срещу ЧСИ И.Т.Ч. иск с правно основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ за
сумата от 6000,00 лв. – обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в
стрес, безпокойство, тревожност от липса на дом за живеене и невъзможност за
заплащане на наем или цена на жилище, вследствие на неправомерно задържане и
неизплащане на дължимата й сума от 13 871,42лв. – съответна на нейния дял
в съсобствения имот, продаден на публична продан след влизане в сила на решение
за извършване на делба по изп.д. № 745/2015г. по описа на ЧСИ И.Ч..
Посочва, че решението в обжалваната му част е
незаконосъобразно, като първоинстанционният съд неправилно е игнорирал
общоизвестните и ненуждаещи от доказване
обстоятелства за обикновено житейско негативно преживяване при липса на жилище,
в което да се живее и липса на парични средства за осигуряване на такова.
Счита, че след като е приел, че е налице извършен деликт от ЧСИ изразяващ се в
незаконосъобразни действия по неизплащане на дължимата на ищеца сума от
13 871,42 лв., то са налице всички предпоставки за уважаване на иска.
Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено
и постановено друго, с което предявения иск се уважи в пълен размер.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната по жалбата
страна – ЧСИ И.Ч. депозира писмен отговор, в който оспорва твърденията за
неправилност на решението в атакуаната от въззивника – ищец част. Счита, че
крайния извод за липса на доказан фактически състав за възникване на правото да
получи обезщетение за неимуществени вреди от твърдяните незаконосъобразни
действия на ЧСИ по изп.д. № 745/2015г. е правилен, поради което и решението в
същата част следва да бъде потвърдено.
2. подадена от ЧСИ
И.Т.Ч. срещу решение № 160020/24.07.2020г.
постановено по гр.д. №46409/2019г. по описа Софийски районен съд, I ГО, 27
състав, в частта, с което е осъден да заплати на В.Ц.К. на основание чл.74 ал.1
от ЗЧСИ сумата от 13 871,42 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д. №745/2015г. по
описа на ЧСИ И.Ч., ведно със законната лихва върху главницата считано от
05.08.2019г. до окончателното й изплащане.
Посочва, че решението в обжалваната му част е
незаконосъобразно, като първоинстанционният съд е направил неправилни
фактически и правни изводи, при непълен и неточен доклад по делото, липса на
правилно разпределена доказателствена тежест и указания до страните, съответно
неправилно приложение на материалния закон
и квалификация на извършените от съдебния изпълнител действия по
изпълнението по процесното изпълнително дело като незаконосъобразни.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната му
осъдителна част и постановено друго, с което иска се отхвърли изцяло.
Претендира разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната по жалбата
страна – въззивника-ищец депозира писмен отговор, в който оспорва твърденията
за неправилност на решението в осъдителната му част, като счита, че съдът
правилно е установил фактическата обстановка по делото, не е допуснал нарушение
на процесуалните правила и правилно е приложил материалния закон. Поддържа, че
решението на първоинстанционният съд в осъдителната му част следва да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
С оглед разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението,
за неговата допустимост, в обжалваната
част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение
правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността
обжалваното решение съдът намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с осъдителни искове, предявени от В. Ц.К. срещу ЧСИ И.Т.Ч. с правно основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ вр. 441 от ГПК
вр.чл.45 от ЗЗД, както следва:
-за сумата от 13 871,42 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д.
№745/2015г. по описа на ЧСИ И.Ч., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 05.08.2019г. до окончателното й изплащане;
-за сумата от 6000,00 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди изразяващи се в стрес, безпокойство, тревожност от липса на
дом за живеене и невъзможност за заплащане на наем или цена на жилище,
вследствие на неправомерно задържане и неизплащане на дължимата й сума от
13 871,42лв. – съответна на нейния дял в съсобствения имот, продаден на
публична продан след влизане в сила на решение за извършване на делба по изп.д.
№ 745/2015г. по описа на ЧСИ И.Ч..
Съгласно чл.441 ал.1 ГПК,
частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.45 ЗЗД за вредите, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.74
ал.1 ЗЧСИ.
Следователно, за да се уважи иска с правна квалификация 74 ал.1 от ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД следва да се установи
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1) заеманата
от ответника длъжност "частен съдебен изпълнител"; 2) извършено
противоправно деяние /действие, бездействие/ във връзка с изпълнение на
дейността му като частен съдебен изпълнител; 3) настъпили
имуществени или неимуществени вреди при или по повод
извършването на процесното деяние в патримониума на
ищеца; 4) причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на
непосредствения извършител.
Съгласно чл. 45 ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, поради
което оборването на презумпцията за вина е в тежест на ответника.
Останалите
елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай.
Няма спор, а и
се установява от приетите копия на изпълнителни дела в първоинстанционното и
въззивно производство, че ищеца В.Ц.К. има качеството на длъжник по три
изпълнителния дела образувани при ЧСИ И.Т.Ч. с взискател Ц.Б.Й., а именно:
-
изпълнително
дело №114/2008г. е образувано по изпълнителен лист от
26.02.2007г., издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение от
20.09.2006г. по гр.д. № 3385/2006г. по описа на Софийски районен съд, 77 състав, с
което В.Ц.К. е осъдена да заплати сумата от
100лв. месечно, считано от 19.04.2006г. до окончателното извършване на делбата на недвижимия имот;
-изпълнително дело
№ 524/2010г. образувано по изпълнителен лист
от 21.06.2010г., издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение решение
от 17.03.2009г. по гр.д. № 3385/2006г. по описа на Софийски районен съд ,
77 състав, с който В.Ц.К. е осъдена да заплати сумата от
200лв. месечно, считано от 12.03.2009г. до извършване на делба на недвижим имот;
-изпълнително
дело № 745/2015г. образувано по изпълнителен лист от 05.11.2015г. въз основа на
влязло в сила съдебно решение от 09.03.2011г. по гр.д. № 3385/2006г.
по описа на Софийски районен съд ,
77 състав,
с който е изнесен на публична продан недвижимия имот, за който се отнасят и сумите по горецитираните две изпълнителни
дела и изпълнителен лист от 10.09.2015г.
за сумата от 500лв.
С
постановление
за възлагане от 26.02.2016г. недвижимият имот е възложен на взискателя Ц. Й. - след проведена
публична продан за сумата от 89 354.00лв. С протокол от 24.02.2016г. ЧСИ И.Ч. е изготвил справка – разпределение /което не е разпределение по
чл.460 от ГПК/ за сумите от публичната продан на имота, като на ищеца В.К. след удържане на необходимите
такси и разноски по изпълнението, е определена за изплащане сумата от
13 871,42 лв.
Няма спор между страните, че така определената сума не е изплатена по
банкова сметка *** В.К..
От представените копия
на цитираните по-горе изпълнителни дела 114/2008г. и № 524/2010г. по описа на
ЧСИ И.Ч. е видно, че длъжника В.К. след
като е получила покани за доброволно изпълнение връчени съответно при отказ и
по реда на чл.47 ал.1 от ГПК, в срока за
доброволно изпълнение, а и към дата 26.02.2016г. /когато е изготвен протокол
–справка по изп.д. № 745/2015г./ не е погасила вземанията, предмет на принудително
изпълнение по тези две дела.
Именно поради това
обстоятелство пълномощника на взискателя – адв. Д. е депозирала молби с вх. №
0655/22.01.2016г. /по изп.д. № 524/2010г./ и вх.0654/22.01.2016г. /по изп.д. № 114/2008г./,
с която на основание чл.450 от ГПК е поискала налагане на запор върху вземането
на длъжника В.К. по изп.д. № 745/2015г., като със запорни съобщения от
15.02.2016г.- л.56 и л.114 от въззивното дело, такива са наложени. С протокол
от 24.02.2016г. по изп.д. № 114/2008г. – л.115 от въззивното делото, ЧСИ И.Ч. е
констатирал, че вземането предмет на същото изпълнително дело е погасено чрез
удовлетворяване със сумата, за която е наложен запор въхру вземането на длъжника
по изп.д. №745/2015г.2, поради което и с разпореждане от 26.08.2020г. е
приключил изпълнителното производство.
С протокол от
24.02.2016г. по изп.д. № 524/2010г.- л.57 от въззивното дело, ЧСИ И.Т. е
констатирал, че вследствие на наложения запор върху вземането на длъжника по
изп.д. № 745/2015г., дълга е погасен за разликата над 8728,21 лв. до дължимия
от 16 800,00 лв.
Ищецът твърди, че така извършените действия от ЧСИ по
налагане на запор и погасяване на нейни задължения по други изпълнителни дела
са незаконосъобразни поради извършването им след като вземанията по двете
изпълнителни дела са погасени по давност и делата перемирани.
Тук е необходимо да се
посочи, че настоящият състав счита, че възражението за погасяване на
вземанията, предмет на изп.д. №114/2008г. и № 524/2010г. по описа на ЧСИ по давност,
нито може, нито следва да бъде разгледано в настоящото производство, тъй като:
на първо място, съдебния изпълнител не е титуляр на вземанията, за които са
образувани изпълнителни дела, а дали вземането е погасено по давност следва да
бъде установено спрямо носителя на същото – в случая взискателя и за което е
предвиден специален ред – чл.439 от ГПК.; на следващо място, дори и да са
погасени по давност, давността не се
прилага служебно – чл.120 от ГПК, като дори и да е направено такова възражение
в хода на изпълнителното производство това е обстоятелство, което
съдебният изпълнител няма правомощия да установява.
Относно възражението за
перемиране на изп.д. №114/2008г. и изп.д. № 524/2010г., като основание за
незаконосъобразност на извършените изпълнителни действия и неправилно налагане
на запор върху вземането по изп-д- № 745/2015г. и погасяване на вземанията по
другите две изпълнителни дела:
Перемпцията на
изпълнителното дело е ирелевантна за дължимостта на вземането по издадения
изпълнителен лист. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ или се осъществява такъв по реда на чл. 18 ЗЧСИ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй като
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на
съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела. /решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г., IV г.о. на ВКС/.
Следователно дали е
настъпила или не перемпция на изпълнителнителните дела 114/2008г. и №
524/2010г. по които се извършват изпълнителни действия по запор и
удовлетворяване на кредитора, се явява ирелевантен, доколкото дори и те да са
били перемирани за ЧСИ остава задължението да се подчини на изпълнителния лист,
както и исканията за взискателя за прилагане на изпълнителен способ и да събере
вземането независимо дали ще направи това
в рамките на вече образуваното изпълнително дело или в ново такова. Съответно
извършването на изпълнителни действия от страна на ЧСИ след перемирането на изпълнителното
дело не съставлява противоправно поведение по смисъла на чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД и не е основание за ангажиране на отговорността на ЧСИ. /в т. см. опр. № 895/29.02.2024г.
на III г.о.
на ВКС/.
За пълнота на изложението, настоящият състав намира за
уместно да посочи, че дори и да се счете, че перемцията има отношение към
преценката дали е налице противоправно поведение на ЧСИ при провеждане на
изпълнителните способи по изп.д. №114/г. и №524/2010г. към дата 15.02.2016г., то същите не са били
перемирани, тъй като:
С ТР №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС – т.10, е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК
поради т. нар. „перемпция”, която настъпва по силата на закона, съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В ТР се
разрешават въпросите по отношение на погасителната давност в изпълнителния
процес, но постановките му се отнасят и до срока за перемиране на
изпълнителното дело, доколкото и двата срока се влияят от едни и същи действия
и факти.
Както беше посочено
по – горе изтичането на давността на вземането, което се изпълнява
принудидително и перемирането на изпълнителното производства са различни правни
институти, но същите са обусловени от еднакви юридически факти и действия в
хода на изпълнителното производство. В мотивите по т. 10 на тълкувателния акт е
разяснено кои действия прекъсват давността на вземането, но същите имат
значение и за преценка на двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ и това са: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Разяснено е и това, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Видно от приложените копия на
изп.д. №114/2008г. и № 524/2010г. по описа на ЧСИ не е налице хипотезата, при
която взискателят по тях в продължение на две години да е бездействал, поради
което и делата да са перемирани/ по изп.д. № 524/2010г. с молбата за образуване
на ЧСИ е взложено по реда на чл.18 от ЗЧСИ предприемане на изпълнителни
действия, като такива са поисквани изрично
с молби от 12.06.2012г. – за налагане на запор, от 20.01.2014г. - за
опис на движижими вещи, от 22.01.2016г. – за запор възрху вземания на длъжник
по изп.д. №745/2015г; по изп.д. № 114/2008г. - налагане на запор със съобщение от
04.02.2008г., вписване на възбрана на недвижим имот – 09.04.2009г., искане за
налагане на запор върху трудови възнаграждения/пенсия/възнаграждения по граждански
договори – молба от 22.07.2010г.,искане за опис на движими вещи – молба от
05.04.2012г., молба от 22.01.2016г. за запор върху вземания на длъжник по
изп.д. №745/2015г., /.
Тук настоящият
състав съобразява приетото в решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г.
на ВКС, IV г.о., изрично посочено като приложимо спрямо института на давността,
но на още по – силно основание важи и за перемпцията, а именно че „ако искането от
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето
от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори
то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на
органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с
искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако
след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно
във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия:
запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване,
приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.“
Гореизложеното, обосновава извода, че към дата 15.02.2016г.
, когато е наложен запор върху вземането на ищеца по изп.д. №745/2015г. по
другите две изпълнителни дела при ЧСИ И.Ч. – 114/2008г. и № 524/2010г., същите
не са били перемирани по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради което и са
същите са процесуално валидни т.е. липсва противоправно поведение от страна на
ЧСИ.
Следователно
и с оглед изложените мотиви, настоящият състав приема, че не е налице първата
от необходимите предпоставки от фактическият състав на деликтната отговорност,
а именно – противоправно поведение на ответника, поради което е безпредметно
обсъждане на всички останали, изброени в горното изложение, а предявените
искове са неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
Поради съвпадане на крайните изводите
на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд относно иска с правно основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ вр. чл.45 от ЗЗД за
сумата от 6000,00 лв. – неимуществени вреди, респективно – несъвпадане на
изводите относно основателността на иска за имуществени такива в размер на
13 871,42 лв. обжалваното решение на
основание чл.271 ал.1 изр.1 от ГПК в едната му част следва да бъде потвърдено,
а в другата – отменено и иска изцяло
отхвърлен.
Разноски
С
оглед изхода на делото, отговорността за разноски се разпределя, както следва:
-в
първоинстанционното производство:разноски от страните не са претендирани;
-във
въззивното производство: въззивникът-ответник е направил своевременно искане за
присъждане на разноски и е представил доказателства за направени такива: 277,45
лв. внесена държавна такса и и
адвнокатско възнаграждение в размер на 945 лв. – л.119 от въззивното дело –
договор за праврна защита и съдействие с отбелязване за плащане в брой и имащо
характер на разписка – т.1 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС и които следва да
бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160020/24.07.2020г. постановено по гр.д. №46409/2019г.
по описа Софийски районен съд, I ГО, 27 състав, в
частта, с което е отхвърлен предявения В.Ц.К.
с ЕГН: ********** и с адрес:г*** срещу Частен
съдебен изпълнител И.Т.Ч. с ЕГН:
********** и с адрес за призоваване :гр. София,бул. *******иск с правно
основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ вр. чл.45
от ЗЗД за сумата от 6000,00 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди изразяващи се в стрес, безпокойство, тревожност от липса на
дом за живеене и невъзможност за заплащане на наем или цена на жилище, вследствие
на неправомерно задържане и неизплащане на дължимата й сума от
13 871,42лв. – съответна на нейния дял в съсобствения имот, продаден на
публична продан след влизане в сила на решение за извършване на делба по изп.д.
№ 745/2015г. по описа на ЧСИ И.Ч..
ОТМЕНЯ решение № 160020/24.07.2020г. постановено по гр.д. №46409/2019г.
по описа Софийски районен съд, I ГО, 27 състав, в
частта, с което Частен съдебен
изпълнител И.Т.Ч. с ЕГН: **********
и с адрес за призоваване :гр. София,бул. *******осъден да заплати на В.Ц.К. с ЕГН: ********** и с адрес:г***
на основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ вр.чл.45
от ЗЗД сумата от 13 871,42 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно
принудително изпълнение по изп.д. №745/2015г. по описа на ЧСИ И.Ч., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 05.08.2019г. до окончателното й изплащане.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Ц.К.
с ЕГН: ********** и с адрес:г*** срещу Частен
съдебен изпълнител И.Т.Ч. с ЕГН:
********** и с адрес за призоваване :гр. София,бул. *******иск с правно основание
чл.74 ал.1 от ЗЧСИ вр.чл.45 от ЗЗД за сумата от 13 871,42 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д. №745/2015г. по описа на
ЧСИ И.Ч..
ОСЪЖДА В.Ц.К. с ЕГН: ********** и с адрес:г*** да заплати на основание чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК на Частен съдебен изпълнител И.Т.Ч. с ЕГН: ********** и с адрес за
призоваване :гр. София,бул. *******разноски по в.гр.д. № 11557/2020г. по описа
на Софийски гладски съд, IV-в
въззивен състав в размер на 1222,45 лв.
/хиляда двеста двадесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд, при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.