РЕШЕНИЕ
№464
гр. Велико Търново, 03.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №469 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на *** М. И., в качеството му на пълномощник на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД
от гр. В. Търново срещу Акт за прихващане или възстановяване/АПВ/
№П-04000419062205-004-001/24.04.2019г. на ТД на НАП – В. Търново, в обжалваната
и потвърдена с Решение №88/31.10.2018г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр.
В. Търново част. Жалбоподателят твърди, че неправилно на дружеството е било отказано възстановяване на суми
в размер на 66 123,67 лв., представляващи недължимо платени задължения по
отменен ревизионен акт. Счита, че неправилно тези подлежащи на възстановяване
суми са отнесени за погасяване на вече погасени по давност други задължения на
дружеството. Посочва, че неправилно със сума в размер на 313 541,83 лв. е
било извършено прихващане на погасени по давност или несъществуващи задължения.
Допълнителни съображения излага в писмена защита. Моли АПВ да бъде отменен в
обжалваната част, като се разпореди възстановяване на недължимо платените суми,
ведно с лихвата, изчислени по начина, указан в жалбата. Претендира за присъждане
на разноски.
Ответникът по
жалбата, директора на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, по съображения, които са
изложени в потвърдителното решение на директора на Дирекция ”ОДОП” – В. Търново.
Претендира за разноски в общ размер на 2 513,17 лв.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на
административния контрол. Актът за прихващане или възстановяване в частта, в
която се обжалва пред административния съд, е потвърден с Решение
№88/12.07.2019г. на директора на Дирекция “ОДОП” – В. Търново.
Обжалваният АПВ
№П-04000419062205-004-001/24.04.2019г. е издаден от орган по приходите при ТД
на НАП – В. Търново след извършена проверка във връзка с подадено от жалбоподателя
искане за прехващане или възстановяване с вх. №9779/08.04.2019г. по описа на ТД
на НАП – В. Търново. В искането е
посочена като претендирана за възстановяване сума от 1 242 605,17
лв., представляваща сума от 774 794,95 лв., извършени преводи за погасяване
на задълженията на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД по РА №18900886/27.12.2011г. и
ревизионен акт за поправка на РА №1214292/24.04.2012г., двата акта на ТД на НАП
– Варна, както и сума от 467 910,22 лв., представляваща законната лихва
върху претендираните суми, изчислена до 31.03.2019г. С обжалвания АПВ на „Винпром
Бяла 2002“ ЕООД е определена за възстановяване сума в размер на
1 135 979,75 лв., от която сумата от 705 842,80 лв. представлява
недължимо платени или прихванати суми за погасяване на задълженията по РА
№18900886/27.12.2011г. и РАПРА №1214292/24.04.2012г. на ТД на НАП – Варна и
сума от 430 136,95 лв., представляваща законни лихви върху подлежащата на
възстановяване сума. С част от посочената сума от 705 842,80 лв./такава в
размер на 313 541,83 лв./ са били извършени прихващания с други изискуеми
задължения на дружеството жалбоподател.
По
административен ред АПВ е обжалван в частта, в която не е определена за
възстановяване сума от 66 123,67 лв., като част от подлежащите на
ефективно възстановяване според жалбоподателя средства, платени за погасяване
на задълженията по посочените РА и РАПРА, както и в частта, досежно извършеното
прихващане между публични задължения на дружеството и сума в размер на
313 541,83 лв.
В решението на ответника, с което е потвърден
обжалваният АПВ е посочено, че претендираната сума от 66 123,67 лв. не
подлежи на ефективно възстановяване, тъй като част от нея /в размер на 49 088,16 лв./ е отнесена за погасяване
на задължения по РА №18900886/27.12.2011г. и РАПРА №1214292/24.04.2012г. на ТД
на НАП – Варна, които не са били отменени след обжалване на актовете, а друга
част/в размер на 17 035,51лв./ е отнесена за погасяване на други изискуеми
публични задължения. Посочено е, че прихващането със сумата от 313 541,83
лв. е направено съгласно правилата на
чл. 128 от ДОПК.
Пред АСВТ
потвърденият АПВ се обжалва в същите части с посочените вече възражения за
неправилно извършени прехващания и с претенции за ефективно възстановяване на
претендираните суми.
Обжалваният АПВ
е издаден от компетентен орган по приходите, определен съгласно резолюция за
извършване на проверка №П-04000419062205-ОРП-001/10.04.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, изр.
І от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни
вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и
суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното
законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите
по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от
Националната агенция за приходите. Цитираната разпоредба определя кръга на
подлежащите на възстановяване суми, които се прихващат, респ. възстановяват
след извършване на прихващане с изискуеми публични вземания.
От приложените
по делото писмени доказателства се установява, че „Винпром Бяла 2002“ ЕООД е
подало в ТД на НАП – В. Търново искане за прехващане или възстановяване с вх.
№9779/08.04.2019г. по описа на същата дирекция.
В искането е посочена като претендирана за възстановяване сума от 1 242
605,17 лв., от които сума от 774 794,95 лв., представляваща внесени суми
или прихванати подлежащи на възстановяване суми, отнесени за погасяване на
задълженията на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД по посочените вече РА
№18900886/27.12.2011г. и РАПРА №1214292/24.04.2012г., както и сума от
467 910,22 лв., представляваща законната лихва върху претендираните суми,
изчислена до 31.03.2019г.
В срока по чл.
129, ал. 3 от ДОПК е бил издаден обжалваният АПВ, с който органите по приходите
са определили за възстановяване сума от сума в размер на 1 135 979,75
лв., от която сума от 705 842,80 лв. представлява недължимо платени или
прихванати суми за погасяване на задълженията по РА №18900886/27.12.2011г. и
РАПРА №1214292/24.04.2012г. на ТД на НАП – Варна и сума от 430 136,95 лв.
законни лихви върху подлежащата на възстановяване сума. С част от сумата за
възстановяване/такава в размер на 313 541,83 лв./ е извършено прихващане с
други, изискуеми публични задължения на жалбоподателя.
От страна на
„Винпром бяла 2002“ ЕООД се претендира за отмяна на обжалвания АПВ в частта, в
която не е призната за възстановяване сума в размер на 66 123,67 лв.,
както и в частта, досежно извършено прихващане между определената за
възстановяване сума от 313 541,83 лв. и други публични задължения на
дружеството. Направените възражения от жалбоподателя съдът намира за частично
основателни.
От фактическа
страна не е било спорно, че с Решение №2728/25.02.2019г. по АД №9321/2016г. по
описа на ВАС са отменени РА №18900886/27.12.2011г. и РАПРА
№1214292/24.04.2012г. на ТД на НАП – Варна, в обжалваните и потвърдени съответно
с Решение №145/02.05.2015г. и Решение №440/17.08.2015г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна, части.
По делото е
допуснато изслушване на съдебно-икономическа експертиза със задачи да посочи размер
на извършените плащания и прихващания на публичните задължения на жалбоподателя
по тези РА, както и рекапитулация на задълженията по данъчно-осигурителната
сметка на дружеството след извършените прихващания. В заключението на
експертизата се посочва, че по РА №18900886/27.12.2011г. и РАПРА
№1214292/24.04.2012г. на ТД на НАП – Варна, след постановяване на решението на
ВАС, остават непогасени задължения в общ размер на 44 654,62 лв., за които
са отнесени суми за погасяване с обжалвания АПВ преди определяне на остатъка за
възстановяване.
Заключението на
СИЕ кореспондира с писмените доказателства по делото, не е оспорено от страните
и се кредитира от съда.
С оглед на така
събраните доказателства съдът намира за необосновано от фактическа страна
възражението на жалбоподателя за наличие на суми, подлежащи на възстановяване в
размер на 66 123,67 лв. Извън посоченото по отношение на погасените
задължения по частично отменените ревизионни актове, с част от посочената сума е извършено прихващане за погасяване на
други изискуеми задължения на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД, /напр. корпоративен
данък за данъчен период 2008г., задължения по ЗДДФЛ/. Наличието на такива
задължения, най-вече техния размер, се оспорва, но няма опора в събраните по
делото доказателства твърдението, че тези задължения са били погасени чрез
плащане или прихващане. Извън това, техният изпълнителен титул не е акт на
орган на приходите, а подадени от дружеството жалбоподател декларации. Видно от
заключението на СИЕ, общата рекапитулация на задълженията на „Винпром Бяла
2002“ ЕООД, по образуваното ИД
№**********/2012г. по описа на ТД на НАП – В. Търново/главници и лихви/ е в
размер на 313 541,82 лв. и текущи задължения към датата на издаване на
обжалвания АПВ от 0,01 лв. или общо задължения в размер на 313 541,83 лв.
– точно толкова, колкото са прихванатите задължения с обжалвания акт. Следователно
няма налични други суми, в рамките на претендираните от жалбоподателя, които да
подлежат на ефективно възстановяване и да са отнесени за погасяване на платени
или прихванати вече задължения.
Що се отнася до
направеното и поддържано възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на част от задълженията, за погасяване на които са отнесени с АПВ суми от
подлежащите на възстановяване, това възражение съдът намира за основателно по
отношение на сумата от 20 000 лв., представляваща „имуществена санкция“ по
наказателно постановление №18/1801903/20.09.2012г. на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Русе.
Видно от приетото по делото Решение №326/23.07.2019г.
по АД №290/2019г. по описа на АСВТ, с него е отменено Решение №93/02.05.2019г.
на директора на ТД на НАП – В. Търново и Разпореждане
№С190004-137-0003578/1.04.2019г. на публичен изпълнител по ИД №**********/2012г. по описа на ТД на НАП – В. Търново, като е посочено, че
задължението за имуществена санкция по наказателното постановление на ДИТ –
Русе е погасено по давност през 2018г. Това решение не подлежи на обжалване и е
влязло в сила.
Съгласно чл.
128, ал. 1, изр. последно от ДОПК може да се извърши прихващане с погасено по
давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди
задължението му да бъде погасено по давност. Вземането на жалбоподателя произтича от отмяната на
ревизионните актове с Решение №2728/25.02.2019г. по АД №9321/2016г. по описа
на ВАС, т.е. станало е изискуемо след датата на постановяване на съдебното
решение, а задължението му по наказателното постановление е погасено по давност
през 2018г., т.е. преди възникване на вземането му. Следователно това
задължение не подлежи на прихващане с актове по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК.
Сумата, отнесена за погасяване на това задължение, подлежи на прихващане, респ.
на ефективно възстановяване при спазване на условията и по реда по чл. 129 от ДОПК. В тази част АПВ е незаконосъобразен и подлежи на отмяна.
По отношение на
останалите публични задължения не са налице доказателства за изтичане на
давностните срокове по чл. 171 от ДОПК преди възникване на вземането на
жалбоподателя, респ. с тях могат да се извършват прихващания. В тази част
жалбата е неоснователна.
При този изход
на делото и с оглед направените искания от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът следва да присъди такива по компенсация съобразно размера на
уважената, респ. отхвърлена част от жалбата. Разноските следва да се определят
като разлика между направените такива от жалбоподателя за държавна такса,
възнаграждение на вещото лице, както и договорено и внесено адвокатско
възнаграждение в претендирания размер, а разноските за ответника по Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно
размера на претендираните от жалбоподателя суми за възстановяване. По
компенсация съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника разноски
по делото в размер на 2 178,48 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В.
Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Акт за
прихващане или възстановяване №П-04000419062205-004-001/24.04.2019г. на ТД на
НАП – В. Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение №88/31.10.2018г. на
директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново част, в частта, в която е извършено
прихващане между суми за възстановяване и задължение за заплащане на
„имуществена санкция“ в размер на 20 000 лв. по наказателно постановление
№18/1801903/20.09.2012г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Русе.
ВРЪЩА делото
като преписка на ТД на НАП – В. Търново в тази му част, за издаване на нов,
законосъобразен акт, при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Винпром Бяла 2002“ ЕООД от гр. В. Търново срещу Акт за прихващане
или възстановяван №П-04000419062205-004-001/24.04.2019г. на ТД на НАП – В. Търново,
в обжалваната и потвърдена с Решение №88/31.10.2018г. на директора на Дирекция
“ОДОП” – гр. В. Търново част, в останалата обжалвана част, в която е отказано
за ефективно възстановяване сума в размер на 66 123, 67 лв. и е извършено
прихващане между сума за възстановяване в размер на 293 541,83лв. и други
публични задължения на жалбоподателя/общо претендирани суми в размер на 359 665,50
лв./.
ОСЪЖДА „Винпром
Бяла 2002“ ЕООД от гр. В. Търново, ул. „Поп Харитон“ №2, ет. 2, офис 1, ЕИК
********* да заплати на Дирекция “ОДОП” – В. Търново разноски по делото по
компенсация в размер на 2 178,48лв./две хиляди сто седемдесет и осем лева
и четиридесет и осем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: