Р Е
Ш Е Н
И Е № 108
гр.Севлиево, 27. 03. 2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИ районен съд в публичното заседание на
Тринадесети март
през две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДОЙЧЕВА
при секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА като разгледа докладваното от съдия ДОЙЧЕВА гр. д.№ 19 по описа за 2018 год. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл. 59 ал.9 , чл. 127 ал.2 и чл.127 ал.3 СК.
В исковата молба се твърди, че страните са
бивши съпрузи. Ищецът претендира да бъде изменено
решение по гр. д. № 2146/2017 г.. по описа на РС П., с което е предоставено
упражняването на родителските права за
детето Д. Д. С. , род. на *** г.
на майката- ответник по делото, при
подходящ режим на свиждане , да определи местоживеене на детето при ищеца на
адреса посочен с исковата молба , да бъде осъдена ответницата да заплаща
ежемесечна издръжка от 130 лв. начиная от влизане на решението в сила и да бъдат уважени исковете със законните
последици.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва
исковете.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът намира за установена следната фактическа обстановка: По делото са
представени писмени доказателства: Приети са заверени преписи от
нотариален акт № 13 т.ІІІ рег.№3213 дело № 262 от
Приети са социален доклад изготвен от ДСП – Д.М. изх. №
ДП/Д-ЕН-ДМ/12.001/27.02.2018 г. и социален доклад изготвен от ДСП – Севлиево
изх. № ПР/-ЕВ-С/13-004/09.03.2018 г. Приложено
е гр. д. гр. д. № 2146/2017 г.. по описа на РС П..
Касае са иск на Д.С. С.против П.В.Г. по чл. 59 ал.9 вр.с чл.
127 ал.2 и чл.127 ал.3 СК.
С исковата молба с претендира определяне на
привременни мерки по отношение упражняването на родителските права за детето Д.С.С.,
роден на *** г., като ищецът, моли съда да предостави на него упражняването на
родителските права, с подходящ режим на лични контакти на детето с майката, да
бъде определена издръжка и определено местоживеенето на детето при бащата, на
адреса посочен в адресната част на исковата молба.
Съдът е уважил искането, като е насрочил
съдебно заседание по привременните мерки. След събиране на доказателства, с
мотиви, подробно изложени в същото заседание, съдът е оставил
без уважение молбата на ищеца за
постановяване на привременни мерки по отношение на упражняването на
родителските права за малолетния Д. Д. С., ЕГН **********, като бъдат
предоставени на бащата, както и да бъде определено местоживеенето на детето при
бащата в село С., община Д. Д., ул. *** № **, както и да бъде осъдена
ответницата да заплаща издръжка в размер на130 лв., като неоснователна и
недоказана.
В с.з. от
.13. 03.2018 г., ищецът поддържа исковата молба, с правно основание чл. 59, ал.
9 СК във вр. с чл. 127 ал. 2 и ал. 3 СК. , като моли съда да бъдат изменени определените по Гр.д.
№ 2146/17 г. по описа на РС – П. мерки относно упражняването на родителските
права за детето Д. Д. С., роден на *** г., като му бъдат предоставени, да бъде
определено местоживеенето на детето при бащата в с. С., общ. Д. Д., , при
подходящ режим на лични контакти с майката и да бъде осъдена ответницата да
заплаща ежемесечна издръжка по 130 лв. считано от влизане на решението в сила.
В срока по
чл. 131 ГПК ответницата оспорва претенцията, като развива съображения, че не са
налице изменените обстоятелства по смисъла на закона. Оспорва фактическите
твърдения в обстоятелствената част на ИМ и моли исковете да бъде отхвърлени със
законните последици.
С оглед императивната норма на чл. 59, ал. 6 СК, съдът е изслушал двамата родители, при което и двамата заяви
воля и желание да упражняват родителските права за детето Д., сега на 8 г. 4
м..
Не е спорно, че страните са бивши съпрузи, като бракът между тях е бил
прекратен, с решение по гр. д. № гр. д. № 2146/2017 г.. по
описа на РС П., като упражняването
на родителските права за детето е предоставено на майката.
Както е видно от
приложеното решение на П. районен съд от 17.06.2017 г. по ГРД № 2146/17 г., при
обсъждане на въпроса за предоставяне
упражняването на родителските права за детето, са взети предвид родителските качества и на
двамата родители, като е прието, че и двамата имат достатъчно капацитет, воля и
желание да се грижат за детето. След постановяване на решението, майката се е
установила в гр. Севлиево, където е записала детето на училище и е започнала
работа. От периода на устройването й в гр. Севлиево, е осигурявала възможност за контакти на детето с бащата,
който го е взимал при себе си , вкл. И извън определения режим по цитираното
решение.
Не е спорно, че към
датата на раздялата на двамата родители, те са живеели в гр. П., където детето
записано в първи клас .Не е спорно също, че детето и майката са пребивавали
инцидентно в с. С., общ. Д. Д. ,
където сега живее бащата, ищецът по делото. От този
неоспорен факт , следва извод, че детето не е имало там приятелска среда, не е
учило и не е живяло там.Твърденията на ищеца, че детето не може да се адаптира
към новото училище в гр. Севлиево по тази причина, не се подкрепят от събраните
доказателства. Изслушани са св. В.Е.К. и В.П.П..Първата свидетелка е педагогически
съветник в ***, която твърди, че се е срещала с детето Д., поради проблеми в
поведението му. Споделял с нея, че в гр. П. се е чувствал по-добре в училище,
тъй като имал приятели. Счита, че е привързан еднакво към двамата родители.Тази
свидетелка, заяви, знае, че детето е заплашило да скочи от прозореца,но не
предприела веднага никакви мерки. Твърде неубедително, разказа, че не била
информирана веднага, след няколко дни, провела среща с детето, не
потърсила майката. За изречена такава заплаха
от страна на детето , се твърди в исковата молба, но безспорни данни ,
не се събраха в съдебното заседание.
Вторият свидетел- В.П.П. е от с. С., общ. Д. Д. . Твърди, че познава добре детето, разказва
за впечатления от пребиваването му в дома на бащата, като заявява, че се
чувства много добре там, че има приятели. Споделял с него, че не желае да се
връща при майка си и да живее в
Севлиево, тъй като му е трудно по математика,
при майката, тъй като няма приятели.
Съдът , като взе предвид данните от социалните доклади, преценени в
съвкупност с обясненията н а родителите
и свидетелите, разпитани, както в съдебното заседание от 13. 03.18 г., така и в
заседанието за привременните мерки от 30. 01. 18 г.- св. С., класен ръководител
на детето , св. Косева и Куртева, намира, че искът е неоснователен и недоказан.
Съдът счита за недоказани твърденията на
ищеца, че майката е загубила част от родителския си капацитет и че има други
обстоятелства, които да налагат промяна на решението на РС П., относно упражняване на родителските права.
Установи се, че детето е живяло в гр. П.,
където е започнало да посещава училище. Преместването в гр. Севлиево и
записването в ново училище , безспорно са създали неудобства за него, но
евентуална трета промяна и установяването му в с. С., общ. Д. Д. при бащата,
отново би създало предпоставки за нови травми. Както установи класната му
ръководителка в гр. Севлиево, Д. трудно се е адаптирал, но вече имало
положителна промяна и се справял все по- добре, както с комуникацията, така и с
учебния материал.
На осн. чл. 15 ЗЗДетето, съдът не е
изслушана, поради ниска възраст.
Съгласно разпоредбата
на чл. 59,ал.9 от СК, при промяна в обстоятелствата, родителят може да поиска
от съда изменение на постановеното решение относно упражняването на
родителските права, режима на лични контакти и издръжката на детето. В този
смисъл, исковете са допустими. По делото, обаче, не се събраха доказателства за това, че е налице
такова изменение на обстоятелствата, което да обоснове извод за основателността
на претенциите. Видно е от събраните по делото доказателства, че детето
е привързано към бащата, но също
така, е привързан и към
майката. Съгласно Постановление №1 от 12.11.1974г. на ППВС относно обобщаване
на съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и
определяне на личните отношения между децата и родителите, пункт V.
"Изменение на мерките относно упражняване на родителските права",
такова се допуска при наличието на четири групи обстоятелства. Тези
обстоятелства визират, обобщено -а) влошаване на условията при родителя, където
детето живее; б)изпадане в невъзможност на родителя, при който детето живее, да
упражнява родителските права; в)загубване на родителския авторитет и фактическа
невъзможност на родителя, при който детето живее, да се справи с лоши прояви на
детето, а другия родител да е в състояние да повлияе положително; и г)повторно
встъпване в нов брак.
Нито едно от тези обстоятелства не е налице.
При
това положение, съдът намира, че в интерес на детето е, грижите за отглеждането и възпитанието му , да продължат да се осъществяват от майката, тъй
като не е налице основание за изводи в обратната посока. Съдът приема за установено, че детето успешно
е преодоляло проблемите, възникнали след установяването му в новата среда.При
уважаване на иска, този процес би бил драстично прекъснат и детето ще трябва отново да изживее нов период на
адаптация, в съвсем нова среда, при това в отсъствие на майката, от която, в
тази ранна възраст , едно дете има
значително по-голяма нужда.
Следва
да се подчертае много важното обстоятелство,
че майката не ограничава по никакъв начин контактите на детето с бащата.
Напротив, въпреки, че с. С., общ. Д. Д. е отдалечено на
около 100 км. От гр. Севлиево, тя не се противопоставя за срещи, извън определения режим на лични контакти,
предоставя възможности за регулярни и продължителни срещи с бащата, което
е отговорната родителска позиция.
Оглед изводите относно неоснователността на
иска по чл. 59 ал.6 СК, ще следва да бъдат отхвърлени и исковето за определяне
на издръжка в размер на 130 лв., и определяне на местоживеенето на детето при
бащата, в село С., общ. Д. Д., ул. *** № **, като неоснователни и
недоказани, на осн. чл. 127 ал.2 СК..
При
това положение , ответникът
ще следва да заплати на ищцата направените по делото разноски по
списък 500 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.С.С., ЕГН ********** *** ***№ ** против П.В. Г.
ЕГН ********** *** за изменение на
определените с решение от 17.06.2017 г. по гр.д. № 2146/17
г., на П. районен съд за упражняването
на родителските права за детето Д. Д. С.,
ЕГН **********, , както и да бъде
определено местоживеенето на детето Д. Д. С., ЕГН **********,*** ***№ **, както
и да бъде осъдена П.В. Г. ЕГН **********
да заплаща издръжка в размер на130/сто и
тридесет/ лв., на осн. чл. 59 ал.6 и чл. 127 ал.2 СК , като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН ********** *** ***№ ** да заплати на П.В. Г.
ЕГН ********** *** , направените по делото разноски от 500/петстотин/ лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН
СЪД ГАБРОВО в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :