Р
Е
Ш Е Н
И Е
№ 315/27.4.2022г.
Гр. Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети
април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 348 по описа за 2022 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по
жалба на П.Н.В., срещу Заповед за
прилагане на ПАМ № 22-0310-000013 от 14.02.2022 г., издадена
от Началник РУ към ОДМВР - Пазарджик, РУ Панагюрище. В жалбата се изнасят
факти случили се според жалбоподателят и се излагат аргументи защо се приема
същата за незаконосъобразна.
Сочи се, че спрямо него е издадена и друга ПАМ № 22-0310-000012 от 14.02.2022 г., издадена от Началник РУ към ОДМВР - Пазарджик
касаеща същата фактическа обстановка и е наложено идентична ПАМ, като се
твърди, че така е нарушен принципа ne bis in idem. Иска се отмяната и.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв.Х., която
излага аргументи за отмяна на процесната заповед за налагане на ПАМ и
претендира заплащане на направените по делото разноски. В предоставения срок представя писмени бележки.
Ответната страна не се представлява в
съдебно заседание, взема становище по делото, в което иска потвърждаване на НП.
В представения срок е получено писмено становище, в което се иска потвърждаване
на НП и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пазарджишкият административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради
което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това
са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – Началник,
към ОДМВР Пазарджик, РУ Панагюрище съгласно приложена заповед от директора на
ОД на МВР гр. Пазарджик. Волеизявлението за налагане на принудителна
административно мярка се обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава
по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на
основание чл. 171 т. 1,б.Б от ЗДвП за временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността
, но не повече от 18 месеца е управление на
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, или
отказът на водача да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван
с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
От събраните в хода на делото доказателства
се установява, че на 13.02.2022 г. в гр.Панагюрище е бил съставен АУАН № GA 468099 от мл.автоконтрольор към ОДМВР
Пазарджик, РУ Панагюрище - И.А. спрямо П.Н.В.,
който около 23.20 часа управлявал МПС – л.а. „Опел Астра“ с ДКН РА5154КА,
собственост на Н.П. В., като отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с номер 0085. На П.В. бил издаден талон за
медицинско изследване с номер 125935.
Тези факти били
приети за административни нарушения от компетентно длъжностно лице, съобразно
чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, което съставило сочения по-горе АУАН поради извършено
административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Съставения АУАН е част
от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на
чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при
проверката АУАН № GA 468099/ 13.02.2022 г., като възпроизвежда направените в
него констатации. При същата проверка бил съставен и АУАН № GA563503/13.02.2022
г., тъй като съгласно соченото в АУАН П.В. отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство Drug
Check 3000 STK 6 за установяване
употреба на наркотични или упойващи вещества, което било прието за нарушение на
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Въз основа на този АУАН била издадена ЗППАМ № 22-0310-000012 от 14.02.2022
г., издадена от Началник РУ към ОДМВР - Пазарджик, РУ Панагюрище
По делото са приобщени като
доказателства АУАН № GA 468099, талон за медицинско изследване 125935, ЗППАМ №
22-0310-000013 от 14.02.2022 г., издадена от Началник РУ към ОДМВР - Пазарджик,
РУ Панагюрище, справка за нарушител водач, ЗППАМ № 22-0310-000012 от 14.02.2022
г., издадена от Началник РУ към ОДМВР - Пазарджик, РУ Панагюрище, АУАН №
GA563503/13.02.2022 г., оправомощителни заповеди, епикриза от Уни Хоспитал на Н.Н.В.,
съобщение за смърт от 15.02.2022 г.
При служебно
извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и при правилно
приложение на материалния закон.
Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е Началник Сектор към ОД на МВР Пазарджик, РУ Панагюрище, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с заповед рег.№ 812з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В
нея е посочено, че се издава за констатирано управление на МПС от водач – П.Н.В., като са
изложени и установените обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед
съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК,
тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство,
съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на основание чл.171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП,
поради това, че МПС се управлява от водач, който е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на част от фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
По делото от страна на
жалбоподателя не са приложени
доказателства, удостоверяващи даването на кръвна проба за изследва в посочения в издадения талон за
медицинско изследване срок. Събраните доказателства по административната
преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в
настоящия процес, но тази презумпция е оборима. От събраните в хода на делото
доказателства може да се приеме по категоричен начин за доказано, че е
осъществено административно нарушение от П.В., поради което и се доказва
наличието на основание за прилагане на ПАМ по отношение него – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не за повече от 18 месеца. Спорът по делото е дали
жалбоподателят е имал основателна причина да не изпълни разпорежданията на
контролните органи и да не даде проба за алкохол, респективно разполагал ли е с
правото да се върне на мястото на проверката в последствие, за да даде проби.
От приложените доказателства по делото действително се установява, че майката
на жалбоподателят е била в тежко здравословно състояние, като е починала на
15.02.2022 г. Това би могло да бъде обяснение защо лицето е отказало да бъде
изпробвано с технически средства за употреба на алкохол и наркотични вещества,
но не обяснява защо не се е явил в соченото в талона медицинско заведение за
даване на кръвни проби. Даването на такива би отнело значително по-малко време
и доколкото резултатите от същите са с приоритетно значение спрямо тези от
техническите средства, то не би имало основание да се приеме въобще извършване
на нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Същевременно с оглед на осъществявания
контрол от органите на МВР, лицето няма правото да избира в кой момент да бъде
тестван и да бъде ли осъществено такова тестване с технически средства за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества. Това е така, тъй като
хипотетичният период от време между освобождаване на лицето от контролните
органи и тестването би могъл да се използва за премахване или намаляване
въздействието на такива вещества. Ето защо няма как да се приеме соченото от
жалбоподателят, че би се върнал да бъде тестван в последствие. Както вече беше
посочено същият е разполагал с възможност да даде проби за медицинско и
химическо изследване, което той не е сторил. С оглед на посоченото дотук, съдът
счита че липсва основание да се приеме, че по делото е доказано отпадане на условието за прилагане на принудителна административна
мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на
процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. ПАМ са форма на
изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда,
упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са
актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни
актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение
на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на
изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за
законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат
прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи,
компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там;
като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми,
с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на
адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички
нормативноустановени за това условия. В конкретния случай обаче е налице правопораждащ фактически
състав, което е и основание за
прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на МПС. Следователно
процесната ПАМ е издадена при наличието на всички материалноправни предпоставки за това и като такава следва да бъде потвърдена. На този извод не може да повлияе издаването на друга ПАМ
с оглед отказа на жалбоподателят да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство. Това е така, тъй като двата отказа /за тестване
за наркотични вещества и за тестване употребата на алкохол/ съставляват отделни
административни нарушения, поради което с издаването на отделни ЗППАМ не се
нарушава принципа ne bis in
idem.
Предвид изхода на делото неоснователно
е направеното искане от жалбоподателят, чрез процесуалния и представител за
заплащане на разноските по делото.
Основателно е искането на ответната
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на делото.
Предвид сложността на делото и осъществените действия от процесуалния
представител на ответната страна, то съдът счита, че следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 80 лева.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 ал. 2 от АПК, Пазарджишкият административен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0310-000013 от
14.02.2022 г., издадена от Началник РУ към ОДМВР - Пазарджик, РУ Панагюрище.
ОСЪЖДА П.Н.В. да заплати на Началник РУ към ОДМВР -
Пазарджик, РУ Панагюрище сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /П/