Решение по дело №107/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 ноември 2019 г. (в сила от 14 ноември 2019 г.)
Съдия: Красимира Николова
Дело: 20194120100107
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 517

град Горна Оряховица, 14.11.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

 

при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 107 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

        

Предявени са искове за установяване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 и чл.92 от ЗЗД и чл.99  ЗЗД.

„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул.Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от управителя Т.Я.К., чрез пълномощник – юрисконсулт Д.В.А., със съдебен адрес за призоваване и съобщения : град София 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, твърди в исковата си молба, ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Сочи, че против издадената заповед е депозирано писмено възражение, в резултат на което за АКПЗ” ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него. Заявява, че основанието, на което е издадена заповед за изпълнение, е подписан договор за паричен заем № 3001179 от 25.07.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД - като заемодател, и М.С.А. - като заемател, сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК. Сочи, че с подписването на договора за паричен заем, заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Твърди, че съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ размер на 800.00 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят е изпълнил задължението си. Заявява, че М.С.А. се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 853.28 лв., ведно с договорната лихва, на 8 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 53.33 лв., включваща първоначална главница и договорна лихва. Твърди, че по договора за паричен заем М.С.А. е извършвала плащания в общ размер на 422.51 лв., като към настоящия момент дължимата главница е в размер на 560.44 лв. Посочва, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения договор за паричен заем 3001179 от 25.07.2017г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, като в случая начислената договорна лихва е в размер на 26.19 лв. за периода от 03.08.2017г. - датата на първата вноска, до 16.11.2017г. - датата на настъпване на падежа на договора. Твърди, че в сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка, начислявана еднократно след 3 дни от датата на сключения между страните договор, като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Твърди, че към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 196.02 лв. Посочва, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 16.11.2017г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът продължава виновно да не изпълнява задълженията си. Счита, че поради това ответникът дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 59.14 лв. от 17.11.2017г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем, до датата на подаване на заявлението – 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Пояснява, че е налице рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г. и Приложение № 1 към него от 01.09.2018г., сключен между ,,Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, и ,,Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „АКПЗ” ЕООД изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Моли съда уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписите от исковата молба и доказателствата.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ,,Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните вземания срещу М.С.А. : сумата 560.44 лв. - главница; сумата 26.19 лв. - договорна лихва за периода от 03.08.2017г. до 16.11.2017г.; сумата 196.02 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 59.14 лв., за периода от 17.11.2017г. - датата на последната погасителна вноска на паричния заем, до 14.11.2018г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли съда да осъди М.А. да му заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78,ал.8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв.

В съдебно заседание, ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София, не се представлява. Депозира писмена молба чрез пълномощника си – адвокат А.Б. – Д. от САК, с която моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа предявените искове и излага съображения по съществото на спора. Моли съда да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК. Моли съда да уважи изцяло предявените искове и да му присъди направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответницата М.С.А. с ЕГН **********,***, не депозира писмен отговор, въпреки че е предупредена за последиците от неподаването на отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, ответницата М.А., редовно призована, не се явява, не се представлява. Не заема становище по предявените искове.

Съдът, след като взе предвид направеното от ищеца в молба вх. № 12461/04.11.2019г., чрез процесуалния му представител – адв. А.Б.-Д., искане по реда на чл.238,ал.1 от ГПК, и след като прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение, счита, че в случая са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от данните по делото, с разпореждането си по чл.131 ГПК от 12.02.2019г., съдът е разяснил на ответницата последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването й в първото по делото съдебно заседание. Разпореждането е редовно връчено на ответницата на 15.02.2019г. В срока по чл.131 от ГПК, ответницата не е депозирала отговор на исковата молба, въпреки че са й разяснени последиците от неподаването на такъв.

Видно от данните по делото, ответницата М.А. не се явява и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното й призоваване, като същата не е направила искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Наред с това, от приетите по делото писмени доказателства и с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че предявените искове за установяване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД се явяват вероятно основателни. Налице е и искане, предявено надлежно от ищеца с писмена молба, преди приключване на съдебното дирене по делото, с което същият претендира съдът да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК. Искането е уважено от съда с протоколно определение от 08.11.2019г.

При тези обстоятелства, съдът счита, че са налице предпоставките по чл.239,ал.1,т.1 и т.2,пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В съответствие с изискванията на чл.239,ал.1 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Наред с това, предявените от ищеца искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.415,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 във вр. чл.99 от ЗЗД, за приемане за установено по отношение на ответника М.С.А., че като кредитополучател по договор за паричен заем № 3001179 от 25.07.2017г., валидно сключен с кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София, дължи връщане на следните суми, присъдени в издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 2338/2018г. на ГОРС, а именно : сумата от 560.44 лв., представляваща неиздължена главница по договор № 3001179/25.07.2017г. за паричен заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2018г. до окончателно и изплащане, сумата от 26.19 лв., представляваща договорна лихва за периода 03.08.2017г.-16.11.2017г., сумата от 196.02 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, сумата от 59.14 лв., представляваща законна лихва за забава върху непогасената главница за периода 17.11.2017г.-14.11.2018г., са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства – твърдения за наличието на облигационно правоотношение между ответника М.А. и „Изи Асет Мениджмънт” АД, възникнало по силата на валидно сключен  между тях и действителен договор за паричен заем № 3001179 от 25.07.2017г.; за изпълнение от страна на кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София на задълженията му по посочения договор да предостави на ответника - като кредитополучател, договорения размер на потребителски заем, и съответно - за неизпълнение от страна на ответника-кредитополучател на паричните му задължения, произтичащи от същия договор; за наличието на договорни отношения между кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД /цедент/ и ищеца в настоящото производство „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД във връзка със сключен между тях рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01.09.2018г., за прехвърляне в полза на ,,АКПЗ” ООД вземанията срещу ответника, произтичащи от договор за паричен заем № 3001179 от 25.07.2017г., с всички привилегии, обезпечения и принадлежности; за изпълнение от страните по договора за цесия на изискванията, установени в чл.99 от ЗЗД, и за надлежното съобщаване на ответника за извършената цесия, съгласно изискванията на чл.99,ал.4 от ЗЗД, както и изложените от ищцовата страна обстоятелства за дължимост на претендираните от дружеството-ищец парични вземания.

Вероятната основателност на предявения иск се обосновава в случая и от приетите по делото многобройни писмени доказателства : заверени преписи от договор за паричен заем № 3001179 от 25.07.2017г., предложение за сключване на договор за паричен заем от 25.07.2017г., рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г.; пълномощно от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, с което упълномощава ,,АКПЗ” ООД да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземанията, писмено уведомление до М.А., както и от писмените материали по ч. гр. дело № 2338/2018г. по описа на ГОРС.

Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на задълженията му да заплати дължимите парични суми по процесния договор за паричен заем № 3001179 от 25.07.2017г., са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнила претендираните парични задължения. Такива доказателства по делото не са представени.

С оглед разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви по реда чл.236,ал.2 от ГПК. При тези обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.239,ал.2 от ГПК.

Предвид изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено съществуването на парични вземания на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София от ответника М.С.А., както следва : за сумата 560.44 лв. – неплатена главница по договор за паричен заем № 3001179 от 25.07.2017г., сумата 26.19 лв. - договорна лихва за периода от 03.08.2017г. до 16.11.2017г., сумата 196.02 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; сумата от 59.14 лв. - лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 17.11.2017г. /датата на последната погасителна вноска на паричния заем/, до 14.11.2018г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Поради това предявените искове с правно основание чл.415,ал.1 ГПК във вр. чл.79,ал.1 ЗЗД, чл.86 и чл.92 ЗЗД във вр. чл.99 ЗЗД следва да бъдат уважени като основателни и доказани. 

При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /175 лв./ и за адвокатско възнаграждение в исковото производство /360 лв./, общо в размер на 535 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско  възнаграждение в заповедното производство /200 лв./, общо в размер на 225 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника изцяло - съразмерно на уважената част от иска.

            Водим от горното, съдът

                                                           Р   Е   Ш   И   :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.А. с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ заплащане на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул.Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от управителя Т.Я.К., на СУМАТА от 560.44 лв. (петстотин и шестдесет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща неиздължена главница по договор за паричен заем № 3001179/25.07.2017г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2018г. до окончателно й изплащане, СУМАТА от 26.19 лв. (двадесет и шест лева и деветнадесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода 03.08.2017г. - 16.11.2017г., СУМАТА от 196.02 лв. (сто деветдесет и шест лева и две стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, СУМАТА от 59.14 лв. (петдесет и девет лева и четиринадесет стотинки), представляваща законна лихва за забава върху непогасената главница за периода 17.11.2017г. - 14.11.2018г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2786/20.11.2018г. по ч. гр. дело № 2338/2018г. по описа на ГОРС.

ОСЪЖДА М.С.А. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул.Панайот Волов” № 29, ет.3, представлявано от управителя Т.Я.К., СУМА в размер на 535.00 лв. /петстотин тридесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /175.00 лв./ и за адвокатско възнаграждение /360 лв./, както и СУМА в размер на 225.00 лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 2338/2018г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25.00 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /200.00 лв./, съразмерно на уважената част от иска, като сумите могат да бъда платени по посочената от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК ********* банкова сметка ***: ВG75 BPBI 79401083971603, ВIС: BPBIBGSF, в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /б. „Пощенска банка” АД/.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

  

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................