Р Е Ш Е
Н И Е № 49
Гр.
Сливен, 13.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито
съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора КРАСИМИР
МАРИНОВ
и при секретаря ВАНЯ КОСТОВА,
като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 31 по описа за 2022
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 20212230200408 по описа
на Районен съд Сливен за 2021 година и се движи по реда на глава дванадесета от
АПК.
С
Решение № 327/06.12.2021 г., постановено по АНД № 20212230200408/2021 г. на
Районен съд - Сливен е потвърдено Наказателно
постановление № 22-0000174/17.03.2021 г.
на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Бургас при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, с което на И.К.И., ЕГН ********** за нарушение
по чл. 44 ал. 1 т. 3 б. „а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС и на
основание чл. 178а ал. 7 т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500,00 (хиляда и
петстотин) лева и е
осъден И. да заплати на РДАА – Бургас разноски по делото в размер на 120,00
лева.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател И.К.И., който
чрез пълномощник го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат твърдения за неправилност
и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че АУАН бил съставен повече от
четири месеца, считано от датата на твърдяното нарушение. Тримесечният срок по
чл. 34 ал. 1 от ЗАНН започнал да тече от датата на извършения технически
преглед – 03.11.2020 г. и изтекъл на 03.02.2021 г., поради това, че всички
пунктове за извършване на технически прегледи са с изградена система за
видеонаблюдение, свързана с ИААА. Решаващият съд не обсъдил и наведените в
жалбата множество възражения и доводи, в който смисъл решението било
постановено при липса на мотиви. Оспореното НП било издадено и в несъответствие
с целта на закона, предвид липсата на мотиви досежно възприетата от наказващия
орган липса на предпоставки за квалифициране на деянието като малозначително и
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Мотивите на решаващия съдебен състав били неясни,
като не било посочено какво точно е извършено от санкционираното лице, като е
има предвид различните посочени хипотези и варианти за извършване на прегледа
на кормилния механизъм на превозното средство. Както в НП, така и в съдебния
акт не било посочено дали е проверен кормилният механизъм по друг допустим
начин, в т.ч. и визуален такъв. Твърди още, че актовете, съставени за нарушения
по ЗДвП нямат обвързваща доказателствена сила. Моли съда да отмени атакувания
съдебен акт и потвърденото с него наказателно постановление.
В открито
съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се
представлява от надлежно упълномощен адв. П. Н. ***, която поддържа жалбата и
моли съда да я уважи по изложените в същата съображения. Претендира адвокатско
възнаграждение.
В открито
съдебно заседание ответникът по касационното обжалване Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, редовно и своевременно призована, не се
представлява. В писмена защита оспорва касационната жалба и моли съда да я
отхвърли, като остави в сила обжалваното първоинстанционно съдебно решение.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В открито
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната
жалба е основателна, липсата на достатъчна мотивираност в съдебния акт водела
до необходимост от отмяна на първоинстанционното
решение и произтичащите от това последици от акта на касационната инстанция.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните пред Районния съд писмени и
гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, допустима е и по същество - основателна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които се установява следното от
фактическа страна:
Видно
от установената по делото фактическа обстановка, на 10.03.2021 г. около 15:00
ч. в Пункт за технически прегледи, находящ се в м. "Кубашкото",
собственост на фирма "Гарант – Б" ЕООД, след извършена комплексна
проверка и анализ на пълен видеозапис за извършен технически преглед за
проверка на техническа изправност на влекач „МАН ТГХ“, категория N3 с рег. № ………., собственост на
„Сожелиз България“ ЕООД – клон Сливен, по протокол №
23892119 от 03.11.2020 г. за времето от 12:15 ч. до 12:43 часа, било
констатирано, че И.К.И. в качеството си на т. с., участвал в комисия при
извършения технически преглед не е извършил проверка на състоянието на кормилния
механизъм и ходовата част на автомобила, чрез повдигането му на канала,
съгласно методиката по чл. 31, ал. 1, приложение 5, част I,
т. 2, позиция 2.1.1 от Наредба № Н-32 на МТИТС. За така описаното
от фактическа страна срещу И. бил съставен АУАН сер.
А-2019, № 276430 от 10.03.2021 г., с който деянието било квалифицирано като
нарушение по чл. 44, ал. 1, т. 3 б. "а" от Наредба № Н-32/16.12.2011
г. на МТИТС. Актът бил предявен на жалбоподателя, който се е запознал със
съдържанието му и е вписал, че има възражения. Въз основа на акта било издадено
процесното НП.
За да потвърди
наказателното постановление, Районният съд изложил следните мотиви:
Съдът е
кредитирал изцяло свидетелските показания на длъжностните лица, извършили
проверката, според които при извършения преглед превозното средство не е
повдигнато на канал и така не е осигурено оставането на кормилния механизъм и
ходовата част във въздуха. Техническият специалист извършил визуален преглед,
но не и другото императивно предвидено в Методиката изискване. С позоваване на
т. 2.1.1 от Методиката приел, че по делото са налице безспорни доказателства за
неизвършване на такъв преглед и доказаност на нарушението.
Решението
е неправилно.
От събраните
по делото доказателства се установява, че при извършване на процесния
технически преглед превозното средство не е повдигнато на канал. Съгласно АУАН
и НП, правната квалификация на нарушението е чл. 44 ал. 1 т. 3 б. „а“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства. Според посочената
разпоредба, при извършването на периодичните прегледи на ППС техническият
специалист, участващ в комисията извършва периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътно превозно средство при спазване на изискванията
за извършване на периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в
тази наредба. В Приложение № 5 на Наредбата – Методика за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства
са нормирани изисквания и критерии при оценка на изправността на отделните
елементи, заложени в протокола за периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на ППС, като съгласно в т. 2.1.1 „Състояние на
кормилния механизъм“ са регламентирани начините за извършване на проверка, а
именно: При поставено над канал или върху подемник превозно средство, така че
колелата да не докосват повърхността или да са върху въртящи опори, кормилното
колело се завърта от едното крайно положение до другото. Визуална проверка на
функционирането на кормилния механизъм. Видно от съдържанието на нормата,
предвиден е повече от един начин за проверка на кормилния механизъм, т.е.
последната се извършва не само чрез поставяне над канал, но и върху подемник
или предните колела на превозното средство да са върху въртящи се опори, както
и визуална проверка на функционирането на механизма. Т.е. в случая са налице
различни хипотези, регламентиращи начините за извършване на проверка, но същите
не са обследвани, нито описани от наказващия орган, който едностранно е приел,
че е извършено процесното нарушение, доколкото превозното средство не е
поставено над канал (в т.см. е Решение № 174/22.10.2021 г., постановено по КАНД
№ 170/2021 г. по описа на Административен съд – Сливен). Като не е съобразил
това и е потвърдил наказателното постановление, Районният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено. На отмяна като незаконосъобразно подлежи и наказателно постановление № 22-0000174/17.03.2021
г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Бургас при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, с което на И.К.И., ЕГН ********** за
нарушение по чл. 44 ал. 1 т. 3 б. „а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС
и на основание чл. 178а ал. 7 т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500,00 (хиляда и
петстотин) лева.
Предвид
изхода на спора основателна се явява претенцията на касационния жалбоподател за
присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Видно от
представените пред Районния съд и настоящата инстанция договори за правна
защита и съдействие, сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение възлизат общо на 400,00 (четиристотин) лева и на основание чл.
63д ал. 1 от ЗАНН същите следва да се възложат в тежест на ответника по
касационната жалба.
Водим
от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с
чл. 221 ал. 2, предл. второ от АПК, Административен
съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 327/06.12.2021 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 20212230200408/2021
г. по описа на същия съд.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 22-0000174/17.03.2021 г. на Директора на РД
„Автомобилна администрация“ – Бургас при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на И.К.И., ЕГН ********** за нарушение по чл. 44 ал. 1
т. 3 б. „а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл. 178а
ал. 7 т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на И.К.И., ЕГН **********,
с адрес *** разноски по делото в размер на 400,00 (четиристотин) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: