Р Е
Ш Е Н
И Е №
112
гр. Силистра, 25.11.2019 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Силистра, в
открито съдебно заседание на тридесети октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СЛАВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА
ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА
при участието на секретаря Антония
Стоянова с участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр. Силистра Стефка
Ганчева, разгледа докладваното от съдия
П. Георгиева-Железова КАНД № 109 / 2019 г. по описа на Административен съд гр.
Силистра, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава дванадесета от АПК, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от И.Т.Д.
***, чрез адв. Х., против Решение № 258 от 02.08.2019 г. по АНД № 425 по описа
на Силистренския районен съд за 2019 г. в частта, с която:
- е потвърдена точка втора от
Наказателно постановление № 39-0000051 от 09.05.2019 г. на Началника на
Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр. Силистра, с която на жалбоподателя,
в качеството на водач на МПС, извършващ превоз за собствена сметка, е наложена
глоба в размер на 2 000 лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАП) за непредставяне на карта за
квалификация на водач във вр. с чл. 18, т. 5 от Наредба № Н-8 от 27.06. 2008 г. на Министъра на транспорта за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка;
- е изменена точка трета от посоченото
наказателно постановление с променена квалификация на основание чл. 337, ал. 1,
т. 2 от НПК като на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДП) на касатора е била оставена в сила наложената глоба в размер на
200 лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДП във вр. с чл. 101, ал. 4,
във вр. с Приложение 5, Част I,
т. 4.3.1, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС за нарушение -
управление на технически неизправно моторно превозно средство.
Въз основа на релевирани
оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение поради липса на
изпълнително деяние, респ. явна несправедливост на наложеното наказание - се
претендира за отмяната му. Счита се, че нарушението по т. 3 от наказателното
постановление е маловажен случай, тъй като техническата повреда може да е
настъпила внезапно. Претендира се за изменение на решението и за отмяна на
наказателното постановление.
Мотивите в касационната жалба
в преобладаващата си част са неотносими към предмета на настоящото дело, тъй
като касаят отменената от въззвната инстанция точка 1-ва от наказателното
постановление за нарушение - непредставяне на тахографски листи по чл. 93в, ал.
17, т. 1 от Закона за автомобилните превози, която, като отменена, не би могла
да се оспорва от касатора поради липса на правен интерес. Петитумът по
отношение на допустимата част от касационното оспорване касае искане за
намаляване на санкциите „или за приложение на по-благоприятна разпоредба“.
Ответната страна, чрез
писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на
Прокуратурата поддържа заключение за основателност на жалбата.
След обсъждане на
оплакванията в жалбата и проверка за съответствието на оспореното решение с
материалния закон въз основа на фактите, установени от районния съд /чл. 220 от АПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН/, Силистренският административен съд намира за
установено следното:
Касационната жалба, в частта
на въззивното решение по т. 2 и т. 3 от наказателното постановление, е подадена
от надлежна страна в законоустановения срок, поради което производството по нея
е процесуално допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения.
С т. 2-ва от наказателно
постановление № 39-0000051 / 09.05.2019 г., издадено от началника на ОО
"Автомобилна администрация" - гр. Силистра, на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП за
нарушение по чл. 18, т. 5 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. за условията и реда
за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка на Министъра на
транспорта /МТ/.
Изпълнителното
деяние, описано в АУАН № 247818 от 03.04.2019 г. на инспектор при ОО “АА“ - гр.
Силистра, възпроизведено и в НП, се изразява в следното: водачът на товарен
автомобил, извършващ превоз на товари за собствена сметка, И.Т.Д., към момента
на проверката е без карта за квалификация на водача. За целта била извършена и справка в
база данни в ОО “Автомобилна администрация“ - Силистра.
С оспореното въззивно решение
т. 2 от НП е потвърдена като са отчетени липса на допуснати процесуални
нарушения на производствените правила, довели до нарушаване на правото на
защита на уличения, и съставомерност на констатираното нарушение спрямо
приложената санкционна норма. Формиран е извод, че случаят не е маловажен,
поради което липсва основание за освобождаване от административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя.
След анализиране на доказателствата за
относимите по делото обстоятелства, решаващият състав е установил следната
фактическа обстановка, съответстваща на тази, констатирана в
административно-наказателното производство, която съгласно чл. 220 от
Административно-процесуалния кодекс служи като база за касационна преценка на
материалния закон: жалбоподателят,в качеството на водач на товарно МПС,
извършващ превоз за собствена сметка, към момента на проверката не представя и
не е снабден с карта за квалификация съгласно изискванията на чл. 18, т. 5 от
Наредба № Н-8 / 2008 г. на МТ.
Въз основа на тези
фактическите установявания на районния съд, касационната инстанция достига до
следните изводи за приложението на материалния закон:
Съгласно чл. 18, т. 5 от Наредба №
Н-8 / 27.06.2008 г. на МТ по време на работа водачът на автомобил за превоз на
товари за собствена сметка при поискване от контролните органи следва да
представи карта за квалификация на водача, съгласно изменението на наредбата, в
сила от 23.02.2016 г. (ДВ,
бр. 14 от 2016 г.)
Установената фактическа обстановка сочи, че касаторът при проверката не е
разполагал и не е предоставил визираната в нормативната разпоредба карта за
квалификация. Последната, като официален свидетелстващ документ, би следвало да
удостоверява факти с правно значение, а именно, че водачът е преминал
съответната начална квалификация, респ. задължителното периодично обучение за
професионална компетентност за извършване на превоз на товари и че към момента
на превоза разполага с изискуемата се правоспособност.
В процесния случай районният
съд е изследвал задълбочено и в пълнота релевантните за спора въпроси. По
делото е безспорно установено,че водачът не е разполагал с процесната карта за
квалификация, с оглед на което деянието се явява съставомерно по вменения текст
на чл. 18, т. 5 от Наредба № Н-8 / 2008 г. на МТ. Същото се субсумира под
приложената санкционна разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП, съгласно която
на водач на моторно превозно средство, който извършва превоз на товари за
собствена сметка без редовно издадени документи, които се изискват от Регламент
на Европейските институции, от ЗАП и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, какъвто документ представлява и процесната карта за
квалификация, се наказва при първо нарушение с глоба от 2000 лева в редакцията
на закона към датата на извършването на нарушението - (ДВ, доп. - ДВ, бр. 99 от
2003 г., изм., бр. 85 от 2006 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 9 от 2017 г.).
Законосъобразни са изводите
на решаващия състав за липса на признаци за маловажност на нарушението, които
да отличават процесната хипотеза от обичайните нарушения от същия вид.
При тези данни, следва, че Районен
съд гр. Силистра, потвърждавайки т. 2 от оспореното наказателно постановление,
правилно е приложил материалният закон, поради което не е налице касационно
отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
С оспорената част от въззивното
решение, изменяща т. 3-та от посоченото НП, е потвърдена глоба в размер на 200
лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДП)
за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДП във вр. с чл. 101, ал. 4, във вр. с
Приложение 5, Част I,
т. 4.3.1, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС с изпълнително
деяние - управление на технически неизправно моторно превозно
средство-неизправна дясна и лява стоп-светлина.
С оспореното въззивно решение
НП е потвърдено като са отчетени липса на допуснати процесуални нарушения на
производствените правила, довели до нарушаване на правото на защита на
уличения, и съставомерност на констатираното нарушение спрямо приложената
санкционна норма. Формиран е извод, че случаят не е маловажен, поради което
липсва основание за освобождаване от административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя.
Установената релевантна за
съобразяване от Административен съд гр. Силистра фактическа обстановка е
следната: на 03.04.2019 г. служители към ОО ”Автомобилна администрация”
установили, че касаторът И.Д., управлява технически неизправно МПС, без функциониращи
лява и дясна стоп-светлина.
Въз основа на фактическите
установявания на районния съд, касационната инстанция достига до следните
изводи за приложението на материалния закон:
Разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДП) предвижда налагане на глоба в размер на 200 лева за
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДП във вр. с чл. 101, ал. 4 и във вр. с
Приложение 5, Част I,
т. 1.1.15, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, разписваща
забрана за управление на МПС с неработещи стоп-светлини. Обосновани и относими
са съжденията на решаващия състав, че „стоп-сигналът е елемент от светлинната
сигнална уредба и е предназначен да информира останалите участници в движението
за намаляване скоростта на движението на автомобила.“ Този сигнал гарантира
безопасността на движението, поради което техническата неизправност правилно е
преценена като „значителна“. Законосъобразно е и изменението на правната
квалификация на нарушението в условията на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй
като повдигнатото обвинение и наложената санкция не се променят.
Неоснователно
е оплакването за наличие на маловажен случай, тъй като внезапността на
възникване на техническата повреда на автомобил не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност на деянието.
Неоснователно
е искането за намаляване на процесните санкции, тъй като същите са определени
от законодателя в абсолютна стойност – 2000 лева, респ. 200 лева, и размерът им
не би могъл да варира в определен диапазон.
Искането за
„прилагане на по-благоприятен спрямо касатора закон“ не е конкретизирано. В
случая не е налице по-благоприятен закон, който да не е приложен.
В обобщение, касационната
инстанция намира, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Не са
допуснати заявените касационни отменителни основания, както и такива, за които
касационната инстанция следи служебно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящия състав на Административен
съд – Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 258
от 02.08.2019 г., постановено по НАХД № 425 по описа на Районен съд Силистра за
2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/