№ 16437
гр. С., 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110146696 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по подадена от С. Ц. В. с ЕГН **********, срещу “О З” АД с
ЕИК ххх, за сумата от 5921 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на
17.01.2022г., по вина на водача на т.а. “Фиат Дукато” с рег. № ххх, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със
законната лихва от 09.08.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и разноските по производството.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с които оспорва
основанието и размера на исковата претенция. Претендира и разноските по
производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ /пряк иск на
увреденото лице/ за сумата от 5921 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано
на 17.01.2022г., по вина на водача на т.а. “Фиат Дукато” с рег. № ххх, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със
законната лихва от 09.08.2022г., до окончателното изплащане на сумата.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП, от което се твърди в исковата
молба да са произтекли вредите, вината на водача на на т.а. “Фиат Дукато” с
рег. № ххх за настъпването му, наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност на
1
автомобилистите” при ответното дружество, по силата на което е била
застрахована отговорността на виновния водач, са установени със сила на
пресъдено нещо с Решение №1325/21.11.2023г., по в.гр.д.№2335/2023г., по
описа на Апелативен съд - С., влязло в законна сила на 08.01.2024г., поради
което възраженията на ответната страна в тази насока и наведени с отговора
на исковата молба не следва да бъдат съобразявани от настоящия съдебен
състав.
От представените и приети по делото писмени доказателства и гласни
доказателства, в т.ч. от представеното и прието по делото експертно
заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява от
фактическа и правна страна следното:
Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по
чл.432, ал.1 КЗ.
От изготвеното и приобщено експертно заключение по назначената съдебно-
медицинската експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло
като пълно и обективно, кореспондиращо с останалите събрани по делото
доказателства /медицинска документация, свидетелски показания/, се
установява, че ищцата действително е претърпяла твърдяната в исковата
молба, оперативна интервенция, като й е била поставена изкуствена
тазобедрена става. Вещото лице сочи, че е било необходимо поставянето на
тазобедрена ендопротеза на мястото на констатираното закрито счупване,
настъпило в резултат на претърпяното ПТП. За поставената протеза, видно от
представената фактура, в която е отчетена и заплатената стойност от НЗОК,
ищцата е заплатила сума в размер на 3000 лв. Вещото лице посочва още, че с
оглед на състоянието на ищцата, е било необходимо закупуването на
посочените в исковата молба - консумативи - подлога и надстройка за тоалетна
чиния, като от представените с фактури се установява, че същите са на
посочените стойности. От представените касови бонове за закупуване на
болкоуспокояващи и антитромботични препарати /“Ацетизал кардио”/, както
и за медицински консумативи, свързани с поддържане на хигиената на
ищцата, както и за третиране на констатираните в заключението на вещото
лице - декубитални рани, ищцата сторила разходи, съответни на сумата,
посочена в исковата молба в общ размер на 254,44 лв., като вещото лице сочи,
че същите са били необходими, с оглед предписанието на лекарите в
представената и приета по делото, медицинска документация, издадена от
УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” гр. С.. От представената към исковата молба
фактура, е видно, че ищцата е заплатила еднократно сумата в размер на 50 лв.
- за осъществен специализиран медицински транспорт от УМБАЛСМ
“Н.И.Пирогов” гр. С. до дома си. От представената и приета медицинска
документация за ищцата е видно, че същата има издадено ЕР на ТЕЛК от
което е видно, че същата е със степен на инвалидизация 100 %, както и че се
нуждае от придружител. Последното обстоятелство е съобразено от вещото
лице, както и данните, че преди процесното ПТП, ищцата е страдала от
ревматологично заболяване на коленните стави, което затруднявало
2
подвижността й, а с оглед настъпилите по вид и интензитет травматични
увреждания, в приетото по делото експертно заключение е констатирано, че
ищцата действително е имала нужда от болногледач, както и от
рехабилитация, като последната е могла да бъде осъществявана на място, чрез
посещения от рехабилитатор в дома й, тъй като непосредствено след
извършената й оперативна интервенция в болничното заведение, същата не е
била раздвижена, не е могла да се самообслужва и е била на легло. От
показанията на св. Н Н - внук на ищцата, се установява, че понеже същата
живяла самостоятелно преди инцидента, състоянието й наложило да бъде нает
болногледач, както и рехабилитатор, които да полагат грижи за нея, като св. Н
и неговата майка също я посещавали - сутрин и/или вечер, пазарували
продукти и лекарства, помагали в домакинството. Болногледачката полагала
грижи за ищцата за период от два - три месеца след изписването й, като й
заплащали месечно възнаграждение в размер на 200-300 лв. За същия период,
ищцата била посещавана й от рехабилитатор, който идвал в дома й два-три
пъти седмично, за да й помага с раздвижването, като му заплащали при всяко
посещение, сума в размер на около 50 лв. Рехабилитацията продължила,
докато ищцата не започнала да се изправя с помощта на проходилка след
третия месец от интервенцията. Съдът изцяло кредитира показанията на св. Н,
тъй като същият е бил непосредствено ангажиран с грижите за ищцата и е
имал преки наблюдения към протичането на възстановителния процес в дома
й, след изписването й от болничното заведение. Същите изцяло кореспондират
и с останалите писмени доказателства, както и със заключението на вещото
лице в тази насока. С оглед на това, съдът намира, че следва да уважи
претенцията в размер на 600 лв. - сума заплащана за болногледач, както и
сумата в размер на 600 лв. - за рехабилитатор, за посочените в исковата молба,
времеви периоди.
Неоснователна се явява исковата претенция за сумата в размер на 1080 лв. - за
“усилена диета”, която ищцата твърди, че е било необходимо и е спазвала с
оглед на здравословното й състояние. Съдът изцяло споделя посоченото в
заключението на вещото лице, комуто е бил поставен и въпрос в конкретния
смисъл, като същото е констатирало, че не е имало предписание от
лекуващите я специалисти за провеждане на специфична диета и
необходимостта от закупуването и консумирането на определен тип храна,
способстващи възстановителния процес. Недоказана е претенцията и в частта
й относно претендираната сума в размер на 200 лв. - за заплатено гориво,
такси за паркиране, винетни такси и пр., за осъществен транспорт с личен
автомобил на ищцата от дома й до болнично заведение за прегледи, като
макар и св. Н да сочи, че е превозвал ищцата с личния си автомобил, то по
делото не са представени доказателства, от които по безспорен начин да се
установява, че такива разходи действително са сторени, респ. че същите са в
твърдяния размер.
По възражението за съпричиняване на имуществените вреди.
С отговора на исковата молба, ответната страна е навела изрично възражение
3
за съпричиняване на имуществените вреди в резултат на поведението на
ищцата, изразяващо се в неприемане на предписаната й медикаментозна
терапия, както и непровеждане на физиотерапия и/или рехабилитация, с което
е допринесла за настъпване на противоправния резултат.
Възражението за съпричиняване е неоснователно. От заключението на
вещото лице се установява, че не ищцата не била предписана специфична
медикаментозна терапия, като единствено препоръчително, съобразно
изискванията на добрата медицинска практика е било след интервенцията да
приема антикоагулационен препарат, като конкретен такъв не й бил
предписан, а същата взимала като заместващ антикоагулационен препарат -
“Ацетизал кардио”. От представените по делото писмени доказателства, в т.ч.
приложената медицинска документация се установява, че ищцата е приемала
и болкоуспокояващи препарати, както и препарати за лечение на
декубиталните рани, получени в резултат на обездвижването и залежаването
й. Неоснователно е и възражението за съпричиняване в частта му, с която се
твърди, че ищцата не е провеждала необходимата рехабилитация, като в тази
насока съдът вече изложи съображенията си, анализирайки показанията на
разпитания по делото свидетел.
Неоснователни са възраженията на ответника относно липсата на надлежно
отправена покана за заплащане на обезщетението, предмет на настоящото
производство.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предявената искова претенция с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, е
основателна и доказана за сумата от 4641,59 лв., ведно със законната лихва от
09.08.2022г., до окончателното изплащане на сумата, като следва да бъде
отхвърлена за сумата от 1279,41 лв. - горницата от 4641,59 лв. до пълния
предявен размер от 5921 лв., като неоснователна и недоказана.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на процесуалния представител на ищцата, в съответствие с уважената
част на иска, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да бъдат присъдени
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 697,68 лв.
В полза на ответника, с оглед на изрично отправеното искане, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, съобразно отхвърлената част от претенцията, следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 260,37 лв., която сума
представлява разноски по производството.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 КЗ, ЗАД „О З” АД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. С., ххх, представлявано от законните си
4
представители, да заплати на С. Ц. В. с ЕГН **********, сумата от 4641,59
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 17.01.2022г., по вина на водача
на т.а. “Фиат Дукато” с рег. № ххх, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от
09.08.2022г., до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за горницата от 4641,59 лв., до пълния предявен размер
от 5921 лв., като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., ЗАД „О З”
АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ххх,
представлявано от законните си представители, да заплати на адвокат С. К. На
при САК, с ЛНА ххх, сумата от 697,68 лв., за разноски по производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, С. Ц. В. с ЕГН **********, да
заплати на ЗАД „О З” АД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр.
С., ххх, представлявано от законните си представители, сумата от 260,37 лв.,
разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5