№ 24879
гр. София, 26.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110118236 по описа за 2022 година
Предявен е иск от З. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, кв. ОБ 2, №
2, бл.214, вх.Г, ет.2, ап.58, чрез адв.М., със съдебен адрес: гр.ПЛ, ул.„ПШ” № 81, ет.3, ап.Б,
за признаване за установено по отношение на ’’ФБ” ЕООД, ЕИК 22, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.АМ № 51, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от Ивет В.а
ДД, Д.а В.а НН, че сключеният между страните договор № 1093542 за предоставяне на
потребителски кредит от 01.12.2021 г., е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
В условията на евентуалнос се иска съдът да прогласи за нищожна клаузата на чл.5 от
процесния договор № 1093542 за предоставяне на потребителски кредит от 01.12.2021 г., въз
основа на която клауза е сключен договор за гаранция/ поръчителство, като се претендира
нищожност на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба са представени следните документи, които се иска да бъдат приети
като писмени доказателства: договор № 1093542 за предоставяне на потребителски кредит
от 01.12.2021 г., договор за гаранция/поръчителство и погасителни планове.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове.
С искане за приемане като писмени доказателства представя извлечение от интернет
страницата на „ФБ“ ЕООД за подадена заявка за кредит от З. Р. Д. на 01.12.2021 г.;
разпечатка от кореспонденция по електронна поща между З. Р. Д. и „ФБ“ ЕООД относно
процесния договор за кредит; преддоговорна информация - Стандартен европейски формат
от 01.03.2022 г.; Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на „ФБ“ ЕООД от
07.04.2021 г.; погасителен план към договор № 1093542 от 01.12.2021 г. за предоставяне на
потребителски кредит; текстово съобщение от „ФБ“ ЕООД до З. Р. Д. за дадено одобрение
на кредита; текстово съобщение от З. Р. Д. до „ФБ“ ЕООД за сключване на договора за
кредит; текстово съобщение от „ФБ“ ЕООД до З. Р. Д., че е потвърдила успешно договорът
за кредит; справка за поръчители-физически лица за 2021 г.; извлечение от регистъра на
БНБ за кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП, с уведомление за свободно
предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното
признаване на единния европейски паспорт.
Иска се да бъде назначена съдебно-техническа експертиза.
1
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
и отговора към нея документи като относими към предмета на спора. Основателно, с цел
изясняване на делото от фактическа и правна страна, се явява и искането на ответника за
назначаване на съдебно-техническа експертиза.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от З. Р. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, кв. ОБ 2, № 2, бл.214, вх.Г, ет.2, ап.58, чрез
адв.М., със съдебен адрес: гр.ПЛ, ул.„ПШ” № 81, ет.3, ап.Б, за признаване за установено по
отношение на ’’ФБ” ЕООД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.АМ
№ 51, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от Ивет В.а ДД, Д.а В.а НН, че сключеният
между страните договор № 1093542 за предоставяне на потребителски кредит от 01.12.2021
г., е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от
ЗПК.
В условията на евентуалност се иска съдът да прогласи за нищожна клаузата на чл.5
от процесния договор № 1093542 за предоставяне на потребителски кредит от 01.12.2021 г.,
въз основа на която клауза е сключен договор за гаранция/ поръчителство, като се
претендира нищожност на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са страни и по договор № 1093542
за предоставяне на потребителски кредит от 01.12.2021 г., по силата на който ищцата
трябва да върне сумата по кредита от 1845 лева, като са й предоставени 1500.00 лева,
дължимата лихва е 345.00 лева, при ГПР: 49.11 %, годишен лихвен процент 23.00%, и при
срок на кредита от 12 месеца.
Отбелязва се, че съгласно чл.5 от договор № 1093542 за предоставяне на
потребителски кредит от 01.12.2021г., ищцата е задължена да сключи договор за гаранция с
дружеството „Фератум Банк“ за обезпечаване изпълнението на процесния договор за
кредит, като по договора за гаранция, ищцата дължи сума в размер на 1395.00 лева,
разсрочена във всяка вноска от погасителния план.
Ищцата аргументира становище, че процесният договор № 1093542 за предоставяне
на потребителски кредит от 01.12.2021 г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност - че клаузата на
чл.5 от същия е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
В тази насока обръща внимание, че Закона за потребителския кредит въвежда
императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между
потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност.
Цитира се чл.22 от ЗПК, който предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Твърди се, че процесният договор е недействителен на специалните основания по
чл.22 от ЗПК, тъй като в него е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е
2
било условия за прилагането му, както и дали той е фиксиран за целия срок за кредита, или
е променлив. Според ищеца, нарушението е още по съществено доколкото нито в договора,
нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и
таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент
отговаря на действително прилагания от заемодателя.
Отбелязва се освен това, че в чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е предвидено, че в договора
трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Ищецът, съпоставяйки тази норма с процесния договор, излага съображения,
че предоставения му погасителен план не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от
ЗПК, тъй като него липсва задължителната информация по ЗПК – не е посочено с каква част
от погасителната вноска се погасява на главницата, с каква част - договорна лихва и с каква
част такса гарант. Според ищеца това води до нищожност на договора, като в подкрепа на
тезата си сочи съдебна практика - решение № 526 от 02.05/2017г., по гр.д.№ 393/2017г., на
Окръжен съд ПЛ, VIII състав, решение № 1435 от 20.11/2017г., по гр.д.№ 2283/2017г., на
Окръжен съд ПЛ, VI състав.
На следващо място, ищецът обосновава иска си с противоречие на процесния
договор за кредит с изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Сочи се, че в него е посочена
само абсолютна стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият/, както и ясено и разбираемо за потребителя описание на всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Ищецът
поддържа становище, че в случая не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР,
освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант, както и начинът на
формиране на ГПР – кои са неговите компоненти какъв е математическият алгоритъм, по
който се формира годишното оскъпяване на заема.
В тази връзка в исковата молба се твърди и че процесният договор за кредит е
нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на
действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се
претендира чрез договора за гаранция/поръчителство в размер на 3960 лева не е включена в
ГПР и ГЛП. Отбелязва се, че в договора за кредит е посочен ГПР в размер на 49.11%, чрез
включването на възнаграждението предвидено по договор за гаранция/ поръчителство към
ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, с което потребителят е
въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването
на кредита. Според ищеца, с предвиждането за заплащане на сумата по договора за
поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като събирането на
такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в
годишния процент на разходите.
Ищецът се позовава на § 1, т.1 от ЗПК, в която се съдържа легална дефиниця на
"общ разход по кредита за потребителя". Като такива се определят са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед на това, ищецът прави извод, че
3
заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като
елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора
за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Поради
това се сочи, че е налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с
уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г.
Аргументира се становище и че това поведение на ответника представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 , т.1 от Закона за защита на
потребителите. В тази насока се обръща внимание, че с преюдициално заключение по дело
С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на
договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. Според ищеца обаче, в случая не е налице нито една от тези две
хипотези, поради което не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на
посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия
договор. Освен това, ищецът се позовава на разпоредбата на чл.22 ЗПК, според която, когато
не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и
тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.
По така изложените съображения се иска съдът да прогласи за недевствителен
договор № 1093542 за предоставяне на потребителски кредит от 01.12.2021 г.
В условията на евентуалност, ако съдът не приеме тези доводи на ищеца, той
изразява становище, че клаузата на чл.5 от договор № 1093542 за предоставяне на
потребителски кредит от 01.12.2021 г., въз основа на която клауза е сключен договор за
гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и
чл.146 от ЗЗП. В тази насока твърди, че въз основа на чл.5 от договора, ищецът е задлъжен
да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит, т.е. сключването на
договор за поръчителство е въздигнато в условие за отпускането на кредита, което ако не
бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Според ищеца, посочената клауза,
води до нееквивалентност на насрещните престации. Сочи се, че е налице и накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, доколкото е нарушен правен принцип,
който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено
чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Според ищеца, такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя
от страните, за сметка на другата. В исковата молба се изяснява, че за да се приеме, че е
налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на
насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително
надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само
възмездяване, какъвто е настоящият случай. С оглед това, ищецът твърди, че клаузата на
чл.5 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се задължава кредитополучателят да
сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 100% от отпусната
сума, което противоречи на добрите нрави.
На самостоятелно основание ищецът се позовава и на 143 от ЗЗП. В тази насока
развива съображения, че процесната клауза по чл.5 е във вреда на потребителя и не
4
отговаря на изискванията за добросъвестност, като води до неравновесие в правата на
страните, които са в ущърб на ищеца като потребител.
Освен това се твръди, че посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и
недвусмислен начин и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция
/поръчителство/ не позволявят на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП .
В исковата молба се аргументира становище и че клаузата на чл.5 от договор за
кредит е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена.
Тя е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и
кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на
сключване на договора. В този смисъл ищецът се позовава на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът признава, че между страните на 01.12.2021 г. е сключен договор за
предоставяне на паричен заем, по силата на който е усвоил заемна сума в размер на 1500 лв.
Ответникът оспорва доводите на ищеца за недействителност на договора.
В тази връзка сочи, че в т.2 Дефиниции от Общи условия за предоставяне на потребителски
кредити на „ФБ“ ЕООД, в сила от 07.04.2021 г., изрично е посочено, че възнаградителната
лихва за предоставяне на кредита остава непроменена през целия срок на договора, като
точния размер на лихвата е посочен в индивидуалните условия на договора за
потребителски кредит и погасителния план към него. Според ответника, Общите условия са
неразделна част от договора, като същите са предоставени на ищцата преди сключване на
договора, а и са публично достъпни на интернет страницата на ответното дружество и
ищцата е можела по всяко време да се запознае с тях. Поради това изразява становище, че
ищцата е била наясно, че лихвеният процент е фиксиран.
Ответникът оспорва и твърдението, че не е отбелязан общият размер на дължимата за
срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита.
Позовава се на чл.3 от договора, в която е изрично посочено, че същата е в размер на 345.00
лева и се равнява на 23% от главницата, като общата сума, която следва да бъде върната от
ищцата е в размер на 1 845.00 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата на
отпуснатия кредит в размер на 1 500 лева и лихва в размер на 345 лева.
Във връзка с изложените в исковата молба възражения досежно съдържанието на
погасителния план, ответникът твърди, че в същия се посочени падежната дата на всяка
вноска, общият размер на вноската, както и размерът на главницата и лихвата, включени във
вноската, посочени отделно. С оглед на това се отбелязва, че дължимите суми са
индивидуализирани по основание и размер, поради което не е налице твърдяното основание
за нищожност на договора за потребителски кредит.
Ответникът оспора и твърдението, че процесният договор не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи, че ищцовото дружество е предоставило
цялата законово необходима информация във връзка с размера на годишния процент на
разходите по кредита, както и начина на неговото формиране със стандартния европейски
формуляр. Това е станало чрез изпращането му на електронната поща на ищцата при
кандидатстването за кредита. Според ответника, предвидените разходи в стандартния
европейски формуляр, са били включени впоследствие по ясен и разбираем за ищцата начин
и в договора за кредит.
Ответникът оспорва и възражения за нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК. Изразява становище, че посоченият годишен процент на разходите по кредита в размер
на 49,11% в договора за кредит е в съответствие с чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не е по-висок
5
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Според ищеца,
сумата в размер на 1 395 лева, предмет на договора за гаранция/поръчителство, не следва да
се включва в годишния процент на разходите по кредита, тъй като се касае за
правоотношение с друга страна, различна от ответника и избрана от ищцата. В тази насока
твърди, че договорът за гаранция (поръчителство), е сключен между ищцата и Фератум
Банк p.l.c., със седалище и адрес на управление в Малта, СТ Бизнес Център, Странд № 120,
Гзира ГЗР 1027, което дружество е различно от ответника, вкл. и няма участие в него.
С оглед на това се отбелязва, че че е налице и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите, тъй като сумата,
предмет на договора за гаранция/поръчителство, е дължима по правоотношение с друго
лице, различно от довереното ми дружество, поради което тя не следва да включва в ГПР.
Обръща се внимание и че ищцата е имала възможност да посочи физическо лице, което да
гарантира договора й за кредит с „ФБ“ ЕООД, от която тя не се е възползвала.
По отношение възраженията срещу действителността на клаузата на чл.5 от договора
за кредит и въздействието върху действителността на целия договор, се твърди, че от една
страна годишният процент на разходите е определен ясно и правилно в договора за кредит,
поради което няма основание за нищожност на клауза от договора, още по-малко за
нищожност на целия договор. От друга страна се отбелязва, че в закона няма забрана
договор за потребителски кредит да бъде обезпечаван с поръчителство или гаранционно
правоотношение, точно обратното - разпоредбата на чл.11, ал.1, т.18 от ЗПК изрично е
посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа обезпеченията, които
потребителят е длъжен да предостави, като в случая такова обезпечение е договорът за
гаранция/поръчителство.
Ответникът оспорвам и твърдението, че клаузата на чл.5 от договора води до
нееквивалентност на насрещните престации. В тази насока се позовава на чл.16 от ЗПК,
според който кредиторите са длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай,
като оценката на кредитоспособността има за цел да гарантира финансовия риск, който
финансиращата институция носи от възможността да има неизпълнение от страна на
кредитополучателя. Поради това се определят като неоснователни твърденията на ищцата,
че чрез договора за гаранция/поръчителство се цели обогатяване, а не само възмездяване, а
като бланкетни твърденията, че клаузата на чл.5 от договора за предоставяне на
потребителски кредит е нищожна на основание чл.143 от ЗЗП или чл.146, ал. 1 от ЗЗП.
По така изложените съображения, ответникът иска съдът да приеме, че исковете на
ищцата се неоснователни.
В отговора на исковата молба се излагат и подробни съображения досежно спазване
изискванията и условията за сключване на договор за кредит от разстояние. Отбелязва се, че
потребителят първо е попълнил и подал искане за потребителски кредит под формата на
електронен формуляр на интернет страницата на ответното дружество с исканите от него
параметри на кредита, в това число предпочитаното от него обезпечение. Именно той
избира дали да посочи поръчител - физическо лице или да се избере гаранция, предоставяна
от трето лице.
Следващата стъпка, според ответника, е преглед от негова страна на искането за
кредит и изготвяне на оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл.16 от
ЗПК, въз основа на което взема решение за одобрение или отказ да бъде отпуснат кредит.
Сочи се, че в случай на одобрение, ответникът изпраща на електронна поща /имейл
адрес/, посочена от потребителя, преддоговорна информация във формата на стандартен
европейски формуляр, заедно с проекти на документи за сключване на договор за кредит,
генерирани въз основа на посоченото от потребителя в електронния формуляр. Според
6
ответника, в част 4.1. на стандартния европейски формуляр и в чл.9 от договора за
предоставяне на потребителски кредит, изрично е посочено правото на кредитоискателя да
се откаже от отпуснатия кредит.
Накрая, процесът приключва с изпращане на потвърждение от страна на потребителя
чрез съобщение по телефона („SMS“), че е съгласен да сключи договор за кредит при
предложените условия.
В отговора на исковата молба се сочи, че ищцата и ответника са изпълнили всички
описани етапи и е сключен процесния договор за кредит. При кандидатстването самата
ищцата е избрала да се възползва от гаранция, предоставена от трето лице. Отбелязва се, че
именно потребителят е този, който избира дали да обезпечи отпуснатия му кредит с
поръчител - физическо лице или да избере като обезпечение гаранция, давана от трето лице,
която възможност е изрично предвидена в чл.4.3 от стандартния европейски формуляр.
Ответникът твърди, че в случая, след като е била одобрена, ищцата е получила на
електронната си поща договора за кредит, общите условия към него, погасителен план и
преддоговорна информация /СЕФ/. От това се прави извод, че преди сключването на
договора за кредит, ищцата е имала възможност да се запознае с условията по кредита,
както и с възможността да избере физическо лице за поръчител по кредита. Сочи се, че
ищцата е изпратила нарочен SMS от телефонния си номер, с който е дала своето съгласие да
сключи договора за кредит при предложените условия.
По така изложените съображения, ответникът иска съдът да приеме, че той е
изпълнил добросъвестно задълженията си по чл.8 от ЗПФУР, като е предоставил на ищцата
преди сключване на процесния договор цялата необходима информация по смисъла на
закона, вкл. изпълнил е и задължението ис по чл.10, ал.1 от ЗПФУР, а именно преди
потребителят да бъде обвързан от договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, същият да бъде уведомен своевременно за всички условия на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му бъде предоставена информацията
по чл.8 от ЗПФУР на хартиен или на друг траен носител, достъпен за потребителя. Според
ответника, той е спазил и разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗПФУР, като информацията, която е
предоставил на ищцата, е пълна, вярна, разбираема и не въвежда потребителя в
заблуждение.
С оглед на това прави извод, че в случая е налице опит на ищцата да заобиколи
закона и да избегне изпълнението на задълженията си по процесния договор за кредит.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от облигационно правоотношение с ответника по договор за
кредит;
- правна квалификация – предявените главни искове са с правно основание чл.26
ЗЗД и чл.146 от ЗЗП;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит между
страните;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит
между страните;
- разпределение на доказателствената тежест - ответникът следва да установи, че
клаузите по процесния договор са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си
да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на договора
осигуряват равнопоставеност на страните по него;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор № 1093542 за предоставяне на
7
потребителски кредит от 01.12.2021 г., договор за гаранция/поръчителство и погасителни
планове; извлечение от интернет страницата на „ФБ“ ЕООД за подадена заявка за кредит от
З. Р. Д. на 01.12.2021 г.; разпечатка от кореспонденция по електронна поща между З. Р. Д. и
„ФБ“ ЕООД относно процесния договор за кредит; преддоговорна информация - Стандартен
европейски формат от 01.03.2022 г.; Общи условия за предоставяне на потребителски
кредити на „ФБ“ ЕООД от 07.04.2021 г.; погасителен план към договор № 1093542 от
01.12.2021 г. за предоставяне на потребителски кредит; текстово съобщение от „ФБ“ ЕООД
до З. Р. Д. за дадено одобрение на кредита; текстово съобщение от З. Р. Д. до „ФБ“ ЕООД за
сключване на договора за кредит; текстово съобщение от „ФБ“ ЕООД до З. Р. Д., че е
потвърдила успешно договорът за кредит; справка за поръчители-физически лица за 2021 г.;
извлечение от регистъра на БНБ за кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП, с
уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България,
съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, изпълнима от вещото лице Т. Т.,
тел.0893 811 767, който като се запознае с данните по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси. Определя
депозит за изготвяне на експертизата в размер на 1000.00 лв., вносими от ответника в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2022 от
9.30 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след представяне на
доказателства за внесения депозит.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8