Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд – първи
наказателен състав – в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хр. Минев
при секретаря Петя
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №4444 по описа за 2019г.
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №461128-F493575/02.09.2019г.
на Директора на Дирекция „Обслужване” при Териториална дирекция на НАП –
гр.Варна, с което на „К.Х.“ ЕООД с Булстат ********* със седалище и адрес на
управление ***, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 500.00/петстотин/ лв. на осн.чл.179 ал.1 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към
решението са изготвени пред ВАС по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е
образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба, предявена от „К.Х.“ ЕООД с Булстат *********, против НП №461128-F493575/02.09.2019г. на Директора на
Дирекция „Обслужване” при Териториална дирекция на НАП – гр.Варна, с което на „К.Х.“
ЕООД с Булстат ********* със седалище и адрес на управление ***, е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500.00/петстотин/ лв.
на осн.чл.179 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата си въззивникът
прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като твърди,
че не е нанесена вреда на фиска и процесната
декларация е с нулева стойност, тъй като фирмата не е извършвала дейност през
периода, който отделно от това е само един ден.
В съдебно заседание въззивното
дружество е редовно призовано, представлява се от адв.Й.Й., преупълномощен от адв.Св.С., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
НП, като твърди, че АУАН не е издаден по надлежния ред, твърди, че макар и със
закъснение дължимата декларация е била подадена и АНО не е обсъдил
маловажността на нарушението.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалният си
представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди
обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно.
Съдът въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание,
прави следните изводи:
„К.Х.2.“ ЕООД, представлявано от А.И., било регистрирано по ЗДДС. Съобразно
законовите разпоредби за всеки данъчен период регистрираното лице следвало да
подава справка-декларация до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнася. Поради това от страна на дружеството, следвало да
се подаде такава справка – декларация за периода 01. 04.2019г. – 01.04.2019г.,
до 14.05.2019г. Това задължение обаче не било изпълнено в този срок, а на 05.06.2019г.
На 21.05.2019г. св.Д.К. - орган по
приходите в ТД на НАП - Варна, констатирала закъснението и до дружеството била
изпратена покана за явяване в ТД на НАП - Варна за съставяне на акт. Поканата била върната в
цялост.
На 19.06.2019г., при условията на
чл.40 ал.2 от ЗАНН, св.К. съставила
против „К.Х.2.“ ЕООД, акт за установяване на административно нарушение,
квалифицирано като такова по чл.125 ал.5 от ЗДДС. В последствие актът бил
връчен на упълномощено за това лице по надлежния ред.
В законния срок били депозирани възражения срещу акта в които по
същество се иска квалифициране на нарушението като маловажен случай, тъй като
декларацията, която макар и по-късно е подадена е била нулева и е обхващала
период от само един ден. Твърди, че на проверяващите е бил известен факта, че дружеството
не извършва дейност от по-вече от една година.
Въз
основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващият орган изцяло възприел
описаната в акта фактическа обстановка, а именно, че „К.Х.2.“ ЕООД, като
регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде
справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.04.2019г. - 01.04.2019г., в ТД
на НАП - Варна, до 14.05.2019г. включително, като е направило това на 05.06.2019г.
по електронен път след законоустановения срок.
Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.125 ал.5 от ЗДДС,
като административно-наказващият орган
на основание чл.179 от ЗДДС, наложил на
„К.Х.2.“ ЕООД, наказание “Имуществена санкция” в размер на 500.00лв.
Депозираните възражения били разгледани и тъй като не съдържали фактически и
правни аргументи, опровергаващи направените констатации, били приети за
неоснователни.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана Д.К. - актосъставител, чиито
показания съдът кредитира изцяло. От тях се установиха обстоятелствата, при
които е било констатирано нарушението. Установи се още, че поканите за явяване
в ТД на НАП за съставяне и връчване на акта са били надлежно връчени.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства и писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 461128-
F 493575/02.09.2019г. е издадено от
компетентен орган - от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - гр.Варна, съгласно заповед №
ЗЦУ ОПР-17 /17.05.2018г. То е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере, какво е обвинението и срещу какво следва да се
организира защитата. Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Депозираните срещу акта
възражения са били разгледани и приети за неоснователни, въпреки, че АНО не е
посочил какви и кои факти и обстоятелства е приел за отегчаващи и съответно
смекчаващи отговорността обстоятелства.
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че „К.Х.2.“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице. Като такова, съобразно разпоредбата на чл.125
ал.1 и ал.5 от ЗДДС, е следвало да бъде подадена справка – декларация за
данъчния периода 01.04.2019г.-01.04.2019г., до 14.05.2019г., което не е било сторено. Обстоятелството по какви
причини това задължение не е било изпълнено са ирелевантни
за делото, въпреки, че не са представени каквито и да било доказателства, за
това, че е имало такива причини. Поради това съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е
приел, че от страна на „К.Х.2.“
ЕООД, е допуснато нарушение на чл.125
ал.5 от ЗДДС. В случая следва да се има предвид обстоятелството, че с
атакуваното наказателно постановление е била ангажирана отговорността на юридическото лице. Това по
своята правна същност е безвиновна отговорност и
представлява, обективната отговорност на юридическото лице за неизпълнение на
задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н.
Правилно е била определена и
санкционната норма – чл.179 от ЗДДС.
Съгласно тази законова разпоредба е предвидена санкция за регистрирано
юридическо лице, което като е длъжно, не е подало справка-декларацията по чл.
125 ал. 1 от ЗДДС в законоустановения срок, каквото
нарушение безспорно е извършено. Тези факти не се спорят от страните.
Независимо от горното, съдът
намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като АНО
неправилно е преценил степента на обществена опасност на деянието и
извършителя.
Съдът намира, че в конкретния
случай са налице множество смекчаващи отговорността на дружеството
обстоятелства. На първо място не е отчетен факта, че отчетния период е само
един ден, на следващо място не е отчетено, че декларацията е подадена с не
голямо забавяне, същата е била нулева и по никакъв начин не е бил ощетен фиска. Отделно от изложеното не е отчетен и факта, че процесното дружество повече от година преди отчетния период
също не е извършвало дейност. Предвид така изложеното и съдът прецени, че
наложената санкция по размер не е съобразена с обществената опасност на
деянието и финансовите възможности на процесното
дружество, което е без дейност от продължителен период от време, от нарушението
не са настъпили каквито и да било вредни последици за когото и да било и
наказанието се явява явно несправедливо. Конкретното нарушение, съдът намира,
че следва да бъде квалифицирано като маловажен случай и следва да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като не се налага наказание на дружеството.
Мотиви за това, поради какви причини АНО е приел, че нарушението не
представлява маловажен случай не са изложени, поради което и съдът е изправен
пред невъзможност да обсъжда приетите от АНО за отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че възраженията на адв.Йорданов са основателни и атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По горните съображения, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: