РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Враца, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 08.12.2022г. / осми декември
две хиляди двадесет и втора година/
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Стела Бобойчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №678 по описа на АдмС – Враца за 2022г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите АПК.
Образувано е по жалба на * Т.Т.
Ф. *** против ЗАПОВЕД № РД-01-143/17.10.2022г. на Директора
на РЗИ-Враца, с която е наредено да се начислят и изплатят със заплатите за
месец октомври 2022г. допълнителни възнаграждения за постигнати резултати,
които са от икономия на разходи за заплати, възнаграждения-сума за начисление,
за 2022г. на служителите от РЗИ-Враца, съгласно утвърден списък. Заповедта е
оспорена в частта “Утвърден списък“. Прави се искане за уважаване на жалбата,
като основателна по изложени в нея съображения. Претендират се разноски по
делото.
В с.з. жалбоподателят, чрез * М.Д. поддържа жалбата. Посочва се, че в заповедта
липсват фактически основания и мотиви за издаването, както е в императивните правила на АПК. Претендират се
разноски по делото, съгласно представен списък. Съображения в подкрепа на
направеното оспорване са изложени в представена по делото писмена защита.
Ответникът -
Директорът на РЗИ-Враца в с.з. чрез * С.Г. оспорва жалбата, като неоснователна.
Излагат се доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Претендират се
разноски по делото. Представена е и писмена защита с изложени съображения по
съществото на спора, както и за недопустимост на жалбата.
След като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Със Заповед №
РД-01-143/17.10.2022г. на Директора на РЗИ - Враца на основание чл.67, ал.7,т.5, ал.8, ал.9 и
ал.10 от Закон за държавния служител, чл.107а, ал.14,т.5 ал.15 и ал.16 от
Кодекс на труда и чл.31, ал.4 от Вътрешните правила за заплатите на РЗИ-Враца, в сила от
01.03.2020г. е
наредено да се начислят и изплатят със заплатите за месец октомври 2022г.
допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, които са от икономия на
разходи за заплати, възнаграждения-сума за начисление, за 2022г. на служителите
от РЗИ-Враца, в размер на 67 000 лева, съгласно утвърден списък. Към заповедта е приложен и утвърдения списък от директора на
РЗИ-Враца на служителите от РЗИ-Враца, имащи право на допълнителни
възнаграждения за постигнати резултати за периода 01.01.2022г. -30.09.2022г. и
от който е видно, че на всички служители е начислено ДВПР, като по отношение на
всеки служител е определен индивидуален размер, а по отношение на * Т.Ф., заемаща длъжност „**“ в графа ДВПР
е посочено - 0. Заповедта е оспорена в частта “Утвърден списък“, касаещ жалбоподателката и в тази част е предмет на
делото.
Със заповед №
РД-01-68/30.03.2020г. на Директора на РЗИ-Враца са утвърдени вътрешни правила
за заплатите на служителите в РЗИ-Враца и е възложено на директорите на
дирекции в РЗИ-Враца да запознаят срещу подпис всички служители с утвърдените
правила. От приложения списък към заповедта е видно, че с тях е запознат срещу
подпис на 30.03.2020г. само директор на АПФСО, като други не са запознати с
тях, вкл. и **. Приложени са и утвърдените от директора на РЗИ-Враца вътрешни правила за
заплатите на служителите в РЗИ-Враца от м. март 2020г.
От приложен по
делото формуляр за оценка на резултатите
постигнати от служителя * Т.Ф. - ** за периода 01.01.2022г. –
30.09.2022г., с дата на оценяване 10.10.2022г. от оценявания ръководител * О.Д.,***
е видно, че е получила оценка 5 „Неприемливи резултати“, като в същия в
коментар лицето е изразило несъгласие с дадената оценка. Срещу така
дадената оценка до директора на РЗИ-Враца е депозирано от жалбоподателката възражение на 12.10.2022г., по което директора на РЗИ-Враца се е произнесъл с резолюция, че не приема
възражението.
Представен е и
фиш за заплати за м.октомври 2022г., касаещ жалбоподателката и от същия е
видно, че не е начислено и изплатено ДВПР.
Представени са
по делото и 2 броя доклади от извършени проверки от Инспектората на МЗ от
22.02.2022г. и от 30.06.2022г., в които са констатирани нарушения в работата на
РЗИ-Враца, както и 2 броя заповеди на Директора на РЗИ-Враца, с които на
жалбоподателката са наложени дисциплинарни наказания, а именно Заповед
№РД-01-123/14.09.2022г. с наложено дисциплинарно наказание „порицание“ и
заповед № РД-01-47/14.03.2022г. с наложено дисциплинарно наказание „забележка“
. Приложен е и протокол № 04/04.10.2022г. , утвърден от директора на РЗИ от
проведено заседание на директорския съвет на РЗИ-Враца и заповед
№РД-02-62/03.10.2022г. за провеждане на заседание на директорския съвет.
Въз основа на описаните по-горе и
приети за установени по делото факти, които не се оспорват от страните
по делото, съдът направи следните правни изводи:
По отношение допустимостта на
жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че жалбата е допустима за разглеждане в настоящото
производство, като подадена от надлежна страна и срещу годен за оспорване акт,
издаден от адм.орган при упражнявана от него функция по ръководство и контрол в
РЗИ, който съдържа властническо
волеизявления, с което се отказва изплащане на ДВПР по отношение на
жалбоподателката. По този начин пряко и непосредствено се засягат нейни права и законни интереси, тъй като същата има
право на ДВПР, при положен от нея труд, изплащането на което й е отказано.
Тоест налице е годен за оспорване ИАА по см. на чл.21 от АПК. По отношение на
допустимостта на жалбата и направени
възражения от проц. представител на ответника за недопустимост на
жалбата, съдът се е произнесъл и в с.з. на
08.12.2022г., които мотиви не намира за необходимо отново да приповтаря. В тази
насока и повторно наведените възражения от ответника за недопустимост на жалбата са неоснователни.
Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1
от АПК от компетентността на съда е да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Определянето на допълнително трудово възнаграждение, макар и предоставено на преценката на административния
ръководител, следва да бъде извършено съобразно законовите предели на
упражняване на оперативната самостоятелност, в съответствие с нормативните и
подзаконовите нормативни актове, регламентиращи тези отношения, свързани
с допълнителните трудови възнаграждения на работещите, както и в съответствие с целта на закона.
По делото се
установява, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но не отговаря на изискването за форма на акта. Видно от утвърдения списък на всички
служителите в РЗИ-Враца е определено и начислено ДВПР, а
само
на жалбоподателката не е определено, а е
посочено - 0. В заповедта, както и в
утвърдения списък по отношение на жалбоподателката липсват каквито и да е
мотиви по отношение на определеното и ДВПР- 0. В тази насока основателно е оплакването й за нарушение на чл.59 АПК, тъй
като в заповедта по отношение на нея не са посочени правните и фактическите
основания за неначисляване и неизплащане на ДВПР за периода I- IX 2022г. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият
състав), от който органът черпи
упражненото от него право да определя ДВПР. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му
компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразност на акта. Същия се е позовал на правни основния за определяне
на ДВПР за другите служители в РЗИ на които е определил такова, но не и по отношение на жалбоподателката. След
като е считал, че такова не й се следва е следвало да мотивира отказа си по
отношение на нея, което не е сторил и съдът не може да упражни контрол за
законосъобразност на същия в настоящото производство. Позоваването на проц.представител
на ответника в с.з. и в представени по делото писмени бележки на дадената от
органа оценка при оценяването на служителя 5 „неприемливи резултати“, че
възражението по нея не е прието, докладите на Инспектора на МЗ, въз основа на
които на Ф. са наложени 2 бр. дисциплинарни наказания, не може да замести мотивите на органа в
издадения от него акт и утвърден списък с посочено ДВПР - 0, тъй като същите следва да са изложени от органа в самия акт, а не при неговото
оспорване. Допустимо е мотивите на акта
да бъдат изложени и в друг документ, изхождащ от същия или помощен на него
орган преди издаване на акта, но в
случая такива не са налице, видно от
данните по делото. Съгласно изискването за форма, регламентирано в чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните
основания за издаване на акта, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да
сочат какви фактически констатации е направил административният орган при
издаването на акта и въз основа на какви доказателства отказва изплащането на
ДВПР по отношение на Ф.. Изискването за мотивировка, изведена от конкретни
доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта,
които законът е установил за защита на правата на страните. В действителност съгласно чл.27 от Вътрешните
правила не се изплаща допълнително възнаграждение при неприемливи резултати, но
от страна на ответника не са посочени такива правни и фактически основания по
отношение на оспорващата и съдът не може на база представените доказателства да
изведе такъв извод вместо органа. С оглед на изложеното съдът приема, че по
отношение на жалбоподателката не са посочени правни и фактически основния, въз
основа на които не й е определено и начислено ДВПР, което представлява съществено процесуално нарушение
и води до отмяна на акт в оспорената му част на това основание, без да е
необходимо да се разглежда спора по същество. Преписката следва да бъде върната на органа за
ново произнасяне, в частта касаеща
жалбоподателката, с указания съгласно мотивите на решението.
С
оглед изхода на спора и своевременно направено искане за разноски от
процесуалния представител на жалбоподателя, на основание чл.143, ал.3 от АПК следва да се присъдят
такива в общ размер на 510.00 лева, от
които 10.00- държавна такса и 500.00
лева- адвокатско възнаграждение,съгласно представен списък. На ответника не
следва да се присъждат разноски.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № РД-01-143/17.10.2022г. на Директора
на РЗИ-Враца, в частта утвърден списък, относно * Т.Ф. и връща
преписката на органа за ново
произнасяне, съгласно мотивите на решението.
ОСЪЖДА РЗИ-Враца да заплати на Т.Т.Ф. ***
разноски по делото в общ размер
на 510.00/петстотин и десет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщението на страните му,
чрез АдмС - Враца пред ВАС - София.
АДМ.СЪДИЯ: