№ 22510
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110150229 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК
Образувано е по искова молба на Национална агенция за приходите, с
ЕИК: *********, представлявана от Б. А. Х.-Т. – главен публичен изпълнител
при ТД на НАП – София, срещу „Валв и Пайп Груп“ ЕООД, с ЕИК: *********
и Г. С. А., с ЕГН: ********** с искане за обявяване за относително
недействителен на осн. чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК, евентуално – на осн. чл.
135 от ЗЗД, вр. с чл. 216, ал. 3 от ДОПК на сключения между ответниците
договор за покупко-продажба на МПС от 08.02.2019 г., с който е прехвърлена
собствеността върху МПС марка „Пежо“, модел „208“, с рег. № *******, рама
№ ***********, двигател № ***********. Претендира разноски.
При условията на евентуалност ако процесното МПС марка „Пежо“,
модел „208“, с рег. № *******, рама № *********** е унищожено/повредено
след прехвърлителната сделка респ. не може да бъде открито, се иска съдът да
постанови заплащане на стойността му.
В исковата молба се твърди, че „Валв и Пайп Груп“ ЕООД има
непогасени публични задължения съгласно данъчно-осигурителна сметка в
размер на 477 875,10 лева, от които 361 616,19 лева – главница и 116 258,91
лева – лихва за забава, както и непогасени публични задължения по
декларации, възникнали преди сключване на прехвърлителната сделка, чието
разваляне се иска, в общ размер на 184 133,03 лева, от които 129 529,00 лева –
главница и 54 604,03 лева – лихва за забава. Твърди, че задълженията са
установени с данъчни декларации /справки-декларации/ по ЗДДС за периода
от м.05.2018 г. до м.12.2018 г., с данъчни декларации Декларация-образец № 6
1
за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и УПФ.
Твърди се, че въпреки наличието на непогасени публични задължения на
08.02.2019 г. с договор за покупко-продажба с нотариално заверени подписи на
страните „Валв и Пайп Груп“ ЕООД, представлявано от управителя си С.К.П.,
е продало на Г. С. А. за сумата от 2000 лева товарен автомобил марка „Пежо“,
модел „208“, с рег. № *******, рама № ***********, двигател №
***********.
Поддържа се, че представляващият дружеството-продавач „Валв и Пайп
Груп“ ЕООД – управителят С.К.П. и физическото лице-купувач – Г. С. А., са
участвали заедно в управлението на друго дружество „Вижън Конструкшън
Груп“ АД, с ЕИК: *********, поради което навежда, че са свързани лица по
смисъла на § 1, т. 3, б. „д“ от Допълнителните разпоредби на ДОПК. Посочва,
че процесната сделка, макар да е възмездна, уврежда възможността за
удовлетворяване на държавата, тъй като намалява имуществото на длъжника
и възможността на публичния взискател да се удовлетвори от него, а парите са
бързо ликвиден актив, който лесно може да се укрие. Обръща внимание, че
сделката между свързани лица е вероятно да е сключена при условия,
различни от пазарните. Поддържа, че от страна на „Валв и Пайп Груп“ ЕООД,
е попълнена при продажбата Декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК, че
дружеството няма непогасени публични задължения, а след сключване на
сделката сумата, получена от продажбата, не е използвана за погасяване на
публичните задължения на длъжника-продавач, а също така въпреки
наложени запори по банковите сметки на длъжника-продавач по образуваното
срещу него изпълнително дело № ********* от 18.10.2017 г., посочените
средства не са постъпили по банкова сметка на длъжника, което според ищеца
доказва намерението за увреждане от страна на длъжника. Поддържа, че при
свързаните лица знанието за увреждане се предполага.
Поддържа се на следващо място, че с отчуждаването на имуществото си
„Валв и Пайп Груп“ ЕООД лишава кредиторите си от възможността да се
удовлетворят. Излага също така твърдения, че кредиторът има право да иска
да бъдат обявени за недействителни на осн. чл. 135 от ЗЗД по отношение на
него сделките, с които длъжникът го уврежда, а когато сделката е била
възмездна следва и лицето, с което е договарял кредитора също да е знаело за
увреждането.
В условията на евентуалност, позовавайки се на разпоредбата на чл. 57
от ЗЗД, моли, в случай, че се установи в хода на делото, че двата процесни
автомобила-обект на сделката за продажба са унищожени или повредени след
прехвърлянето или в случай, че не могат да бъдат открити, с цел
удовлетворяване на държавата, съдът да постанови заплащане на стойността
на предмета на сделките от купувача Г. С. А..
Претендира направените по делото разноски, в това число и заплащане
на юрисконсултско възнаграждение на ищеца на осн. чл. 78 ГПК.
С исковата молба са представени следните документи: СД по ЗДДС №
22151640209/13.06.2018 г., СД по ЗДДС № 22151656711/10.08.2018 г, СД по
ЗДДС № 22151668683/13.09.2018 г., СД по ЗДДС № 22151677662/12.10.2018 г.,
2
СД по ЗДДС № 22151686865/13.11.2018 г., СД по ЗДДС №
22151697193/13.12.2018 г., СД по ЗДДС № 22151702401/10.01.2019 г. -
заверени копия; декларации-образец 6 за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и
УПФ; разпечатка от информационната система за размера на установените и
изискуеми задължения на дружеството към 12.09.2022 г., както и справка-
история за установените и изискуеми задължения на ЗЛ към 08.02.2019 г.;
Разпечатка от Регистър Булстат за ищеца НАП, както и справка от Търговски
регистър за прехвърлителя „Валв и Пайп труп“ ЕООД, „Вижън конструкшън
Груп“ АД и договор за покупко-продажба на МПС от 08.02.2019 г. между
„Валв и Пайп груп“ ЕООД и Г. С. А.; Разпечатки от регистъра на КАТ за
автомобилите /за липса на последващо прехвърляне след сключване на двете
сделки от 08.02.2019 г./; Съобщение за доброволно изпълнение на основание
чл.221 от ДОПК с изх.№ С170022-149-0010367/18.10.2017 г., заедно с
разписка за връчване; 8. Разпореждане за присъединяване с изх.№ С180022-
105-00030620/05.02.2018 г., Разпореждане за присъединяване с изх.№
С180022-105-0127645/14.05.2018 г., разпореждане за присъединяване с изх.№
С180022-105-0241375/15.08.2018 г. и разпореждане за присъединяване с изх.
№ С180022-105-0347277/09.11.2018 г.; 9. Постановление за налагане на
обезпечителни мерки на основание чл. 200 във връзка с чл. 195,ал. 3 от ДОПК
с изх.№ С190022-022-0038398/17.05.2019 г., постановление за налагане на
обезпечителни мерки на основание чл. 200, във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от
ДОПК с изх.№ С200022-022-0001864/20.01.2020 г., постановление за налагане
на обезпечителни мерки на основание чл. 200 във връзка с чл. 195,ал. 1-3 от
ДОПК с изх.№ С200022-022-0048772/30.07.2020 г., постановление за налагане
на обезпечителни мерки на основание чл. 200 във връзка с чл. 195,ал.1-3 от
ДОПК с изх.№ С200022-022- 0073307/22.10,2020 г., заедно с протокол за
посещение на адрес с изх.№ С210022-026- 0008725/25.02.2021 г. и протокол за
посещение на адрес с изх.№ С210022-026- 0010202/08.03.2021 г. и съобщение
по чл.32 във връзка с чл.ЗЗ от ДОПК с изх.№ С210022-126-0000502/08.03.2021
г. с данни за публикуване; справка за проучено имуществено състояние и
категоризация на задължено лице с изх.№ С220022-134-0001497/21.03.2022 г.
и доклад за извършена прекатегоризация към 21.03.2022 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. С. А. представя отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете – като неоснователни и недоказани.
Оспорва, че е свързано лице с продавача „Валв и Пайп Груп“ ЕООД, както и с
управителя на дружеството-продавач С.К.П.. Посочва, че сделката за
продажбата на процесния лек автомобил е сключена на 08.02.2019 г. и именно
към този момент следва да се преценява дали е налице свързаност между
страните или не. Оспорва твърденията на ищеца, че сделката е сключена във
вреда на държавата, тъй като стойността на сделката съвпада със
застрахователната стойност на продаваното МПС. Посочва, че с процесната
сделка имуществото на длъжника не е намаляло, а се е трансформирало от
движима вещ в парична сума с еквивалентна стойност. Позовава се на
разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД, съгласно която недействителността на
сделката не засяга правата на трети добросъвестни лица, придобити възмездно
преди вписване на исковата молба, като ответникът навежда, че се явява
3
именно такова трето добросъвестно лице и поради това правата му не следва
да се засягат от евентуална относителна недействителност на сделката.
Посочва, че доколкото към датата на продажбата процесният автомобил не е
бил запориран, въпреки че според твърденията на ищеца към тази дата е
образувано изпълнително дело № ********* от 18.10.2017 г., явно кредиторът
не е считал, че разпореждането с тази вещ може да го увреди.
Ответникът Г. С. А. представя като доказателство към отговора на
исковата молба: удостоврение № ********** за застрахователна стойност на
автомобил Пежо 208 с ДК № *******.
Ответникът „Валв и Пайп Груп“ ЕООД не представя отговор на исковата
молба – връчена му по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, но и чрез залепване на
уведомление.
С протоколно определение от 26.11.2024 г. съдът след извършена
служебна справка е констатирал, че дружеството „Валв и Пайп Груп“ ЕООД, с
ЕИК: ********* е заличен търговец от ТРРЮЛНЦ – като с Решение №
1170/21.08.2024 г. по гр.д. № 2104/2022 г. на СГС е прекратено производството
по несъстоятелност срещу него. Поради това и „Валв и Пайп Груп“ ЕООД е
заличен като ответник съответно производството спрямо него е прекратено – с
оглед липсата и на правоприемник.
В съдебно заседание, проведено на 26.11.2024 г., процесуалният
представител на ищеца моли за решение съобразно доказателствата по делото.
Ответникът Г. С. А. – редовно призован, се представлява от адв. Я..
Последният иска претенциите да бъдат отхвърлени. Обръща внимание, че
задълженото лице към НАП е било търговското дружество „Валв и Пайп
Груп“ ЕООД. След като същото е вече заличено от правния мир липсва
основание за уважаване на претенциите.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание по чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК, а
при условията на евентуалност иск по чл. 135 от ЗЗД. Посочената разпоредба
на ДОПК предвижда, че недействителни по отношение на държавата, са
сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното
задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на ревизията са установени публични задължения: сделки,
извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с
длъжника лице.
Съгласно трайната практика на ВКС – напр. Решение № 436/22.12.2011 г.
по гр.д. № 308/2011 г. на ВКС, 3-то Г.О., Решение № 84/01.07.2020 г. по гр.д. №
601/2019 г. на ВКС, 2-ро Т.О. и др. специалният иск по чл. 216 ал. 1 от ДОПК,
уреждащ правата на Държавата и общините при разпореждане от техен
длъжник с публични вземания със свое имущество с цел да ги увреди е по
своята правна природа вид отменителен иск, което следва от чл. 216 ал. 3 от
ДОПК, предвиждаща субсидиарно приложение на чл.135 от ЗЗД. Следва да се
отчете и че с оглед спецификата на правните субекти-кредитори, имащи право
4
на този иск и вида на вземанията /публични/, чиято събираемост е в
обществен интерес, законодателят е дал принципно по- силна защита на тези
кредитори в сравнение с тази на кредиторите по общия отменителен иск по чл.
135 ал. 1 от ЗЗД.
Според чл. 108 от ДОПК данъчните задължения се установяват с
ревизионен акт, респективно се считат за установени след изтичането на
петгодишния срок за започване на ревизия по чл. 109 от ДОПК. Публичното
вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор
следва да е установено с влязъл в сила административен акт, респ. влязло в
сила съдебно решение. В този смисъл е трайната практика на ВКС – Решение
от 30.12.2009 г. по т.д. № 430/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., в което се приема, че
публичното вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск се
явява кредитор, следва да е установено с влязъл в сила административен акт,
респ. с влязло в сила съдебно решение.
За да се прогласи за недействителна по отношение на публичния
взискател в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК в тежест на ищеца е да
установи наличието фактическия състав по посочения текст, пораждащ
правото на иск за обвяване на относителна недействителност спрямо
държавата на съответните действия и сделки. В тази връзка ищецът следва да
установи спрямо ЮЛ „Валв и Пайп Груп“ ЕООД – наличие на публично
задължение, установено с влязъл в сила административен акт или влязло в
сила съдебно решение; след датата на установяването му или след датата на
връчване на заповедта за ревизия, длъжникът да е извършил във вреда на
държавата разпоредителни действия със свое имущество – в случая, че между
ответниците е сключен процесният договор за продажба на МПС; 3/
длъжникът в лицето на неговите управители, от една страна и купувачът, от
друга страна, са „свързани лица“; 4/ знание на двамата ответници, че сделката
уврежда държавата.
В доказателствена тежест по иска по чл. 135 от ЗЗД ищецът следва да
установи, че е кредитор на „Валв и Пайп груп“ ЕООД; длъжникът е извършил
възмездна сделка със свое имущество – в случая, че между ответниците е
сключен процесният договор за продажба на МПС; че сделката е сключена
след възникване на вземането на ищеца че при извършване на разпореждането
ответниците са знаели, че увреждат интересите на кредитора.
В настоящия случай по делото липсва спор, че държавата в лицето на
ищеца е имала публични вземания срещу „Валв и Пайп груп“ ЕООД,
установени с влязъл в сила административен акт – като още през 2017 г. е
образувано производство по принудително изпълнение срещу дружеството.
От своя страна атакуваната сделка е сключена през 2019 г.
Предявените от ищеца искове – главен и евентуален обаче целят като
краен резултат след прогласяване на сделката по прехвърляне на МПС за
недействителна – възстановяване на съответния актив в патримониума на
длъжника – в случая на дружеството „Валв и Пайп груп“ ЕООД. Към момента
на приключване на устните състезания по делото обаче дружеството вече е
заличен търговец – след прекратено производство по несъстоятелност. Поради
5
това и вече липсва надлежен длъжник, в чийто патримонуим да се възстанови
автомобилът респ. срещу който НАП да насочи принудитетлно изпълнение.
Предвид това и искът срещу втория ответник – ФЛ – следва да бъде
отхвърлен – доколкото същото не е титуляр на задълженията спрямо
държавата.
Независимо от това следва да се съобрази и че по делото остана
недоказан, както увреждащият характер на сделката – доколкото ищецът не
ангажира доказателства за по-висока пазарна стойност на автомобила от
продажната цена по атакувания договор, а заедно с това ищецът не ангажира
доказателства и че двамата ответници имат качеството „свързани лица“.
Поради това и доколкото фактическият състав – както на чл. 216, ал. 1, т. 6 от
ДОПК, така и на чл. 135 от ЗЗД остана недоказан – то и главният иск и искът,
предявен в условията на евентуалност следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото, както се отбеляза по-горе няма ЮЛ в чието имущество да
бъде възстановена стойността на автомобила, респ. срещу което да се насочи
принудително изпълнение – то и предявеният при условията на евентуалност
иск следва да бъде отхвърлен – като тук отново ищецът не ангажира
доказателства за увреждащ характер на сделката т.е. че МПС е продадена на
занижена цена.
По исканията за разноски на страните:
Ищецът претендира разноски, но с оглед изхода на делото – такива не му
се дължат. Държавна такса по делото не е внасяна.
Ответникът претендира разноски за адвокат – действително извършени
– в размер на 800 лева. От ищеца е направено възражение за прекомерност на
същите – което предвид фактическата и правна сложност на делото съдът
намира за основателно, поради което и на ответника Г. С. А. следва да се
присъди сумата от 600 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Национална агенция за
приходите, с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ул. Триадица № 2, против Г.
С. А., с ЕГН: ********** и адрес: *********, за обявяване за относително
недействителен по чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК, евентуално – по чл. 135 от ЗЗД,
вр. с чл. 216, ал. 3 от ДОПК на сключения между Г. С. А., с ЕГН: ********** и
„Валв и Пайп Груп“ ЕООД, с ЕИК: ********* /заличен търговец/ договор за
покупко-продажба на МПС от 08.02.2019 г., с който от „Валв и Пайп Груп“
ЕООД, с ЕИК: ********* в полза на Г. С. А. е прехвърлена собствеността
върху МПС марка „Пежо“, модел „208“, с рег. № *******, рама №
***********, двигател № ***********.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Национална агенция за
приходите, с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ул. Триадица № 2, против Г.
С. А., с ЕГН: ********** и адрес: *********, за възстановяване на стойността
6
на МПС марка „Пежо“, модел „208“, с рег. № *******, рама № ***********,
двигател № ***********.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, с ЕИК: ********* и
адрес: гр. София, ул. Триадица № 2 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК на Г. С. А., с ЕГН: ********** и адрес: *********, сумата от 600
лева, представляваща разноски за адвокат в настоящото исково производство
по гр.д. № 50229/2022 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7