Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 13.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, петнадесети състав, в
публичното съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Мариана Момчева
при участието на
секретаря Милена Александрова
разгледа
докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 600 по описа на Добричкия районен съд за
2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.В.А. ЕГН **********, чрез адвокат Х.Х. срещу НП
№ 19 – 0851 – 000467 от 09.04.2019г., издадено от Началник на сектор ПП при ОД
на МВР – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение:
- по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 4
т. 7 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 лева и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване
на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена
от министъра на вътрешните работи, са отнети
шест точки и
- по чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 179
ал. 6 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата
на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от
основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което
констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е
съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен,
като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН
от компетентния за това орган.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел,
не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът
да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на
тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.
В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в
тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите
на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на
свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама
свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на
нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на
каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна,
тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя,
като същевременно не води и до съществен порок на акта.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 16.03.2019г. около 16.18
часа в гр. Д. на бул. „***“, до Първо РУ в посока КПП В. управлява товарен
автомобил „***, като не използва обезопасителен колан, с който е оборудван
автомобила, а автомобилът е със значителна техническа неизправност – неизправни
механизми за прибиране на обезопасителните колани.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от приложените към делото писмени доказателства, както и от гласните
такива. Установените в АУАН факти се потвърждават от разпитаните по делото
актосъставител и свидетел по АУАН, чиито показания съдът кредитира изцяло, тъй
като са обективни, логични и напълно кореспондират помежду си. Показанията на
свидетелите са относими към фактите и обстоятелствата, релевантни за вменените
на жалбоподателя от административнонаказващия орган нарушения и ги доказват.
Спазени са изискванията по ЗАНН относно процедурата по издаване на акта и на
наказателното постановление. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето
на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. В акта и
постановлението са посочени по изискуемия от закона начин описание на
нарушенията, които са установени, както и обстоятелствата, при които са
извършени. Релевантното поведение за състава на описаните нарушения е
достатъчно конкретизирано съобразно дадените правни квалификации, при което
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице би могло ясно да
разбере какви деяния му се вменяват.
Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Съдът намира, че АУАН отговаря на законовите
изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и
обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. Тъй като
жалбоподателят не е представил доказателства, от които да се установява
противното, следва да се приеме, че посочените в АУАН и в наказателното
постановление административни нарушения по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП и по чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП действително са
осъществени от страна на жалбоподателя, както следва:
Относно нарушението по т. 1 от НП:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
неизпълнение на задължение по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба
въвежда изискване за водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории М1, М2, МЗ, и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Посоченият в АУАН и
НП вид на МПС – товарен автомобил „*** е индивидуализиран в достатъчна степен и отговаря на елемент от състава на
нарушението по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП – послужилото
средство за извършване на нарушението попада в съответната категория. Посочено
е и конкретното действие на нарушителя - актосъставителят и административнонаказващият
орган са обосновали, че жалбоподателят има качеството на водач, като са
посочили, че същият е управлявал автомобила - по смисъла на § 6 т. 25 от
ДРЗДвП. Законосъобразно за това нарушение жалбоподателят, в качеството на водач
на автомобила, е санкциониран съобразно административнонаказателната разпоредба
на чл. 183 ал. 4 т. 7 предложение 1 от ЗДвП с
предвиденото наказание глоба в размер на 50 лева.
Относно нарушението по т. 2 от НП:
Нарушената разпоредба на чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП съдържа
изискване за движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически
изправни. Разпоредбата на чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата урежда изчерпателно повредите и
неизправностите, при наличието на които моторните превозни средства следва да
се считат за технически неизправни. Сред изброените такива в ал. 1 т. 6 буква
"д" е налице формулировка, изразяваща се в "липсват или са
повредени обезопасителните колани или елементи за тяхното закрепване". Чл. 179 ал. 6 от ЗДвП санкционира водачите,
които управляват МПС с неизправности в три хипотези: по т. 1 – с глоба 50 лева
при констатирани незначителни неизправности; по т. 2 – с глоба 200 лева при
констатирани значителни неизправности; т. 3 – с глоба 500 лева при констатирани
опасни неизправности. Съгласно чл. 101 ал. 4 от ЗДвП неизправностите и
тяхната класификация се определят с Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. В ПЗР на цитираната
наредба, в табличен вид е дадена оценка на всяка от неизправностите от гледна
точка на риска от опасност при движение на ППС по пътищата. В т. 7.1.2. от
таблицата - «Състояние на обезопасителните колани», видът на неизправността «повреден
или нефункциониращ правилно механизъм за прибиране на обезопасителен колан» е
оценена като «значителна». Поради това, правилно административнонаказващия
орган е определил санкцията в хипотезата на т. 2 на чл. 179 ал. 6 от ЗДвП – при
констатирана значителна неизправност.
Законосъобразно на основание чл. 6 ал. 1 т. 10 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, за нарушението по чл. 183 ал. 4 т. 7 предложение 1 от ЗДвП /за
неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан или за носене на
каска/, са отнети 6 контролни точки.
В чл. 157 от ЗДвП и чл. 2 ал. 1 от Наредба №
І-139 е изяснена правната природа на контролните точки за отчет на извършените
нарушения. Тази формулировка показва, че законодателят ги е предвидил
единствено като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира
отнемането им като административно наказание или принудителна административна
мярка. Следва да се има предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа
на влязло в сила наказателно постановление /чл. 4 от Наредба № І-139/.
При определяне на административните наказания следва да се имат предвид
целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и
изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното
нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената
опасност на съответния вид административни нарушения.
Наказанията са определени във фиксирания в закона размер. Така определени
са съответни на тежестта на нарушенията и биха изпълнили целите на
административно наказателната превенция, визирани в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и се въздействува
възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП 19 – 0851 – 000467 от 09.04.2019г., издадено от Началник на сектор ПП
при ОД на МВР – гр. Добрич, с което на П.В.А. ЕГН ********** за нарушение:
- по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 4
т. 7 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 лева и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване
на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена
от министъра на вътрешните работи, са отнети
шест точки и
- по чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 179
ал. 6 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лева.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 –
дневен срок от уведомяването на страните.
Председател:
/Мариана Момчева/