Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 30.12.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №1151/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.9 ЗПК
вр. чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД, чл.92 и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване на
вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
в размер на 2654,16лв., от които 1284,52лв. главница; 164,88лв. договорна лихва
за периода 12.03.2018г. – 08.10.2018г.; 1121,60лв. компенсаторна неустойка;
18лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение и
65,16лв. обезщетение за забава за периода 12.01.2018г. - 07.12.2018г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда -
07.12.2018г., до плащането.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД твърди, че по силата на рамков договор за продажба на вземания от
16.11.2010г. и приложение №1 към него от 01.04.2018г. е придобил от цедента
„Изи Асет Мениджмънт“ АД вземане към ответника Ч.Т.Д., ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, произтичащо от договор за паричен
заем №3057313 от 13.10.2017г., като
длъжникът е уведомен за цесията от предишния кредитор, включително и чрез
връчване на приложеното към исковата молба уведомление по чл.99, ал.3 ГПК.
Твърди, че в изпълнение на договора цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
предоставил на ответника заем в размер на 1500лв. Със същия договор ответникът
се задължил да върне заема и да плати възнаградителна лихва в размер на
299,28лв. в срок до 08.10.2018г. на 12 равни месечни погасителни вноски по
149,94лв. всяка.
Освен това ответникът поел
задължение в 3-дневен срок след сключване на договора да представи на
заемодателя обезпечение под формата на поръчителство от две физически лица, а
при неизпълнение на това задължение – да заплати компенсаторна неустойка по чл.4, ал.2 от
договора в размер на 1345,92лв., която се изплаща разсрочено на равни части,
включени към месечните погасителни вноски по заема.
Със същия договор ответникът се задължил при
забава на плащанията от негова страна да възстанови на заемодателя направените
разходите за извънсъдебно събиране на просрочените задължения, като размерът на
разходите е определен предварително на 9 лв. за всеки 30 дни просрочие, но не
повече от 45лв.
Ищецът твърди, че ответникът не е
изпълнил задължението да представи обезпечение на заемодателя, поради което
дължи неустойката по чл.4, ал.2 от договора. Освен това не изпълнил
задължението да върне заема, като заплатил общо 574,20 лв., с които погасил
224,32лв. от компенсаторната неустойка по чл.4, ал.2 от договора; 134,40 лв. от
договорната лихва и 215,48лв. от главницата.
Поради допуснатата забава за него възникнало задължение да заплати
мораторно обезщетение в размер на 65,16лв., представляващо законната лихва
върху просрочената главница, както и такса разходи за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 18лв.
Ищецът твърди, че след
придобиване на вземането се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена от Районен съд - Пазарджик по ч.гр.д.
№4965/2018г., която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Иска от съда да установи съществуването на вземанията в размера по заповедта за
изпълнение. Претендира присъждането на разноски в исковото и в заповедното
производство.
Ответникът, чрез назначения от
съда особен представител, оспорва исковете при твърдение за липса на предсрочна
изискуемост на кредита, на каквато обаче ищецът не се позовава.
Оспорва задължението за неустойка
поради неравноправния характер на неустоечната клауза по чл.4, ал.2 от договора
за заем по смисъла на чл.143, ал.1, т.5 ЗЗП.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове
по реда на чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от
длъжника или същата е била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е
предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.
Относно исковете по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД:
За основателността на иска за връщане на
главницата по заема и иска за заплащането на договорна лихва ищецът следва да
установи при условията на пълно главно доказване наличието на валидно
облигационно правоотношение, в изпълнение на което на ответника е предоставен
паричен заем в размер най-малко на сумата, чието връщане се претендира,
лихвоносния характер на вземането, неговия размер и изискуемост, както и че е
придобил вземането от заемодателя по договора.
При доказване на горното ответникът носи тежестта
да установи положителния факт на изпълнението.
По делото е представен в копие договор за паричен заем №3057313 от 13.10.2017г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника Ч.Т.Д., с който дружеството се е
задължило да предостави на ответника паричен заем в размер на 1500 лв. при
фиксирана годишна лихва от 35 % и годишен процент на разходите в размер на 41,87%.
Уговорена е обща дължима сума по главницата и лихвата, която възлиза на 1799,28лв.
Ответникът е поел задължение да върне заема в срок до 08.10.2018г. на 12 равни
месечни погасителни вноски по 149,94лв. Уговорени са падежните дати на
отделните вноски.
Изпълнението на задължението на заемодателя да предостави заема е удостоверено
в самия договор за заем, тъй като съгласно чл.3 от него с една част от заемната
сума до размера на 844,62 лв. ще се погаси старо задължение на ответника по
предишен заем към същия заемодател, а разликата ще се изплати на ответника в
брой, като договорът има качеството на разписка за получаването на сумата.
Договорът е подписан от заемополучателя и обективира неговото изявление, че
заемът е даден. С оглед на това за ответника е възникнало задължение да върне
заема и да плати уговорената възнаградителна лихва. Размерът на
възнаградителната лихва е съобразен с въведеното ограничение в чл.19, ал.4 ЗПК.
Тази лихва е основна част от годишния процент на разходите, които при
конкретния потребителски заем възлизат на 41,87%, т.е. не превишава петкратния
размер на законната лихва за забава.
Съгласно посоченото в договора, дължимата главница е 1500лв., а
дължимата възнаградителна лихва – 299,28лв. Видно от вариант 2 на приетата СИЕ
и приложение 3 към него, в периода 13.11.2017г. – 20.03.2019г. ответникът е
направил плащания в общ размер 664,20лв. С тази сума следва да се погасят 495,36лв.
от главницата и 186,84лв. от дължимата възнаградителна лихва. Остава непогасена
част от главницата в размер 1040,64лв. и непогасена част от възнаградителната
лихва в размер 112,44лв. Ответникът не е представил доказателства за
изпълнението на тези задължения.
Представен е рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и приложение №1 към
него от 01.04.2018г., от които е видно, че заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“
АД е прехвърлил на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането по
процесния договор за заем. Действителността на договора за цесията не се
оспорва от особения представител на ответника. Към исковата молба е приложено
уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне, което е изготвено от
цесионера по изрично упълномощаване от цедента. Видно от приложеното известие
за доставка, уведомлението е получено от ответника на 03.05.2018г. Освен това
копие от него му е връчено ведно с исковата молба чрез назначения от съда
особен представител.
Дори да се приеме, че това уведомяване не е надлежно, цесията пак би
била противопоставима на длъжника, тъй като същият не твърди плащане в полза на
предишния кредитор. Следва да се има предвид, че целта на съобщаването за
прехвърляне на вземането е да се предпази длъжника от ненадлежно изпълнение в
полза на предишния кредитор, който след цесията не е носител на материалното
право. Неизпълнението на това задължение не засяга действието на договора за
цесия и цесионерът се явява материално легитимиран да получи плащането. Срещу неговата
претенция длъжникът може да успешно да възрази, че цесията не му е била
съобщена, само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил на предишния
кредитор. Едно такова плащане преди цесията да му е съобщена би освободило
длъжника на основание чл.75, ал.2 ЗЗД, а истинският кредитор следва да предяви
претенциите си към цедента, но не и спрямо длъжника. При липса на твърдение за
извършено плащане, обстоятелството дали цесията е била съобщена на длъжника и
от кого е ирелевантно /в т.см. Определение №987 от 18.7.2011г. по гр.д.
№867/2011г. на ВКС, ІV г.о. и Решение №173 от 15.4.2004г. по гр.д. №788/2003г.
на ВКС, ТК/.
Установява се наличието на непогасено парично задължение на ответника по
процесния договор за заем в размер на 1040,64лв. главница и 112,40лв.
възнаградителна лихва, което е придобито от ищеца чрез цесия. Вземането е
изискуемо към момента, тъй като на 08.10.2018г. е изтекъл крайният срок за
връщане на заема. Затова установителните искове чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД са частично основателни и следва да се уважат в горепосочения размер и да
се отхвърлят за разликата над 1040,64лв. главница до предявения размер от 1284,52лв.,
както и за разликата над 112,40лв. възнаградителна лихва до предявения размер
от 164,88лв.
Относно иска по чл.92 ЗЗД:
За уважаването на иска ищецът следва да установи, че в тежест на
ответника е възникнало задължение, за чието неизпълнение страните са уговорили
неустоечна клауза, както и размера на неустойката.
При установяване на горното ответникът следва да установи, че е изпълнил
задължението по начин, изключващ неустойката.
Съгласно чл.4 от договора за заем, в 3-дневен срок от неговото
сключването заемателят е длъжен да представи обезпечение на кредитора чрез
поръчителство от две лица, всяко от които да отговаря на следните изисквания:
да работи по безсрочен трудов договор, нетният размер на осигурителния доход да
е над 1000лв., да не е заемател или поръчител по друг договор за заем със същия
заемодател, да няма неплатени осигуровки през последните две години, да няма
задължения към други банки и финансови институции или ако има – те да не са
просрочени. В тежест на заемателя е предвидена неустойка за неизпълнение на
това задължение в размер на 1345,92лв., платима на 12 равни вноски по 112,16лв.,
които се добавят към погасителните вноски по кредита.
Действителността на неустоечната клауза се оспорва от особения
представител на ответника.
Съдът намира оспорената неустоечна клауза за недействителна поради
противоречие с добрите нрави – основание по чл.26, ал.1 ЗЗД. При преценката
съдът съобрази разясненията в т.3 от тълкувателно
решение №1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK. Там е посочено,
че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.
Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова,
доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава
всеки признат от закона интерес.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като се има предвид вида и размерът на задължението, чието изпълнение
се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението
- съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди;
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
В случая уговорената компенсаторна неустойка санкционира неизпълнението
на акцесорно задължение на заемателя да представи на кредитора обезпечение на
паричното вземане чрез поръчителство от трети лица. От непредставянето на
обезпечение не произтича пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните последици
за него са свързани с евентуални затруднения при събиране на необезпеченото
вземането. Те могат да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и
след това за кредитора е налице интерес от представяне на обезпечението, тъй
като ще получи допълнителен солидарен длъжник, от който да претендира плащане.
В контекста на горното съждение е нелогично и необосновано поставянето на
кратък 3-дневен срок от сключване на договора, в който заемателят да предостави
поръчителите. Уговарянето на такъв срок, както и завишените изисквания, на
които трябва да отговарят поръчителите и не на последно техния брой, показва,
че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон да
обезпечи изпълнението. Действителната цел на обсъжданата неустоечна клауза е да
породи допълнително парично задължение за заемателя, наред с това за връщане на
главницата по заема и заплащането на възнаградителна лихва. Затова клаузата
следва да се обяви за недействителна.
Поради липсата на основание за заплащането на компенсаторна неустойка
предявеният установителен иск по чл.92 ЗЗД в размер на 1121,60лв. следва да се
отхвърли.
Относно иска за заплащане на направените от заемодателя разходи за
извънсъдебно събиране на просрочените задължения:
Съгласно чл.16, ал.2 от договора за заем и приложената тарифа за
таксите, събирани от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД, заемателят е длъжен
да възстанови на заемодателя направените разходите за извънсъдебно събиране на
просрочените погасителни вноски. Размерът на разходите е определен
предварително и възлиза на 9 лв. за всеки 30 дни просрочие, но не повече от
45лв. Видно от заключението на СИЕ, ответникът не е плащал своевременно
дължимите месечни погасителни вноски, поради което заемодателят е начислил разходи
за събиране в размер на 18лв., които обаче са погасени напълно с направеното от
ответника частично плащане от 664,20лв. (приложение 3 към заключението, колони
10 и 11). Следователно претенцията е лишена от основание и предявеният иск
следва да се отхвърли.
Относно иска по чл.86 ЗЗД:
За уважаването на иска ищецът следва да установи наличието на главен
дълг и изпадането на ответника в забава.
Установи се наличието на непогасено просрочено олихвяемо задължение за
връщане на главницата на заема в размер на 1040,64лв. Задължението е парично и
ответникът дължи обезщетение за забавата по чл.86 ЗЗД. Друг вид мораторно
обезщетение за същото неизпълнение не се претендира от ищеца. Видно от
заключението на СИЕ, вариант 2 и приложение 3, размерът на законната лихва за
срока на забавата е 42,30лв. До този размер следва да се уважи иска и да се
отхвърли за разликата над 42,30лв. до предявения размер от 65,16лв.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от
ищеца искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да му
заплати сторените пред настоящата инстанция разноски съразмерно с уважената
част от иска. В случая страната е била представлявана от юрисконсулт, комуто на
основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото следва да се определи
възнаграждение в минималния размер от 100 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Ищецът е внесъл 53,09лв. държавна
такса за производството, 300лв. депозит за възнаграждение на особен
представител по чл.47, ал.6 ГПК и 200лв. депозит за вещо лице. Общия размер на
направените от ищеца разноски възлиза на 653,09лв. От тях съответна на
уважената част от иска е 294,14лв.
Съразмерно на уважената част от исковете ще следва
да се разпределят и разноските в заповедното производство. Там разноските на
ищеца са в размер на 128,08лв., от които следва да се присъдят 57,68лв.
Ответникът не е направил разноски в исковото и в
заповедното производство.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,
че ответникът Ч.Т.Д., ЕГН ********** дължи на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1040,64лв. – главница, ведно със законната
лихва от 07.12.2018г. до плащането, сумата 112,44 лв. – възнаградителна лихва и
сумата 42,30лв. обезщетение за забава за периода 12.01.2018г. - 07.12.2018г., дължими по договор за паричен заем № 3057313
от 13.10.2017 г., сключен между ответника и заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“
АД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2758/10.12.2018г.
по ч.гр.д. №4965/2018г., по описа на РС-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за съществуване
на вземането за главница за разликата над 1040,64лв. до предявения размер от 1284,52лв.;
иска за възнаградителна лихва за разликата над 112,44лв. до предявения размер
от 164,88лв.; иска за мораторно обезщетение за разликата над 42,30лв. до
предявения размер от 65,16лв., както и иска за компенсаторна неустойка по чл.4
от договора в размер на 1121,60лв. и иска за 18лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения.
ОСЪЖДА ответника Ч.Т.Д. да заплати на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД съдебни разноски
в исковото производство в размер 294,14лв. и съдебни разноски в
заповедното производство в размер 57,68лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: