Р Е Ш Е Н И
Е
№260171 18.06.2021 г. гр.С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на деветнадесети май две хиляди и двадесет
и първа година
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА–ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар
ТАНЯ КЕМЕРОВА
Прокурор…………………….
Като
разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно
гражданско дело № 1158 по описа за 2021 година.
Производството е на основание чл.258 и
сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба от М.Ж.М. ***, чрез адв. Г. Георгиева-М. *** против решение под № 1039 от 07.12.2020 г.,
постановено по гр.дело № 3561/2020г. по описа на Старозагорски районен съд.
Въззивникът
обжалва постановеното решение в частта, с която решението е уважено относно
издръжка в размер за Г.М.М. над сумата в размер на 200 лева до 280 лева и за М.М.М.
относно издръжка в размер над 150 лева до уважените 260 лева. Въззивникът не
оспорва основанието на предявените искове, както и задължението си да плаща
издръжка съобразно възможностите си.
Въззивникът
счита постановеното първоинстанционно решение за неправилно и незаконосъобразно
в обжалвана част, а определената издръжка за прекомерно завишена несъобразена
нито с нуждите на децата, нито с финансовите му възможности. Излага подробни
съображения.
Моли
да бъде отменено, като незаконосъобразно постановеното първоинстанционно
решение в частта, с която е осъден да заплаща на Г.М.М., действащо със
съгласието на своята майка М.Г.С. ежемесечна издръжка за разликата над 200 лв.
до присъдените 280 лв., както и в частта, с която е осъден да заплаща на
малолетното дете М.М.М. действащо със съгласието на своята майка М.Г.С.
ежемесечна издръжка за разликата над 150 лв. до присъдените 260 лв., ведно със
законните последици от това.
Претендира
изменение на първоинстанционното решение, в частта за неуважените и
претендирани разноски по делото пред първа инстанция.
Доказателствени искания не са направени.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори от М.Г.С., като майка и
законен представител на малолетното дете М.М.М., както и от Г.М.М., действащ
със съгласието на своята майка и законен представител М.Г.С., в които вземат
становище, че депозираната въззивна жалба е допустима, но е изцяло
неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение,
а постановеното решение, като правилно, обосновано и законосъобразно да бъде
потвърдено. Изложени са подробни
съображения в тази насока.
Претендират се присъждане на
направените по делото разноски.
Доказателствени искания не са
направени.
След извършената служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира
въззивната жалба за допустима и редовна, предвид което същата следва да бъде
разгледана по съществото си, относно нейната материална основателност.
Старозагорският
окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
въззивницата и въззиваемия, и след като разгледа събраните по делото пред първата и настоящата инстанция
доказателства, намира за установено следното:
Прeдявен е иск по
чл. 150 във връзка с 143 от СК от пълнолетното лице и въззиваемата ищца М.Г.С.,
като майка и законен представител на малолетното си дете М.М.М. и
непълнолетният въззиваем и ищец Г.М.М., действащ със съгласието на своята М.Г.С.,
за увеличението на присъдената вече издръжка и на двете непълнолетни лица.
Пред
първоинстанционния съд е била установена следната фактическа обстановка:
Видно от
представените два броя заверени копия на удостоверенията за раждане на децата, непълнолетното дете Г.М.М.
е родено на *** г. и към датата на приключване на съдебното дирене пред
първостепенният съд е на възраст 14 години и 9 месеца, а малолетната му сестра М.М.М.
е родена на *** г. и към датата на приключване на съдебното дирене пред РС-С.З.
е на възраст 9 години и 6 месеца. Техни родителите са страните по делото.
Сключеният от тях граждански брак е бил прекратен с развод по взаимно съгласие
с влязлото в законна сила на 28.05.2013 г. решение по гр.д. с № 2104 по описа
за 2013 г. на Старозагорския районен съд, с което на ищцата са били
предоставени за упражняване родителските права върху тези деца, а ответникът е
бил осъден да им заплаща 120 лева ежемесечна издръжка на детето Г.М.М. и 100
лева на детето М.М.М., считано от 26.04.2013 г. до настъпването на законните
основания, за изменяване или прекратяване на тези издръжки, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска (л. 11 от първоист. дело).
От присъждането им до приключване на съдебното дирене пред
въззивният съд по делото е изминал значителен период от време от повече от
седем години. През същият е ноторно известно, че икономическата обстановка в
страната значително се промени, доказателство за което е и съответното увеличение
в размера на минималната работна заплата, която към датата на присъждане на
тези издръжки е била 310 лева (ПМС № 250/11.10.2012 г.), а към датата на
приключване на съдебното дирене е в размер на 610 лева (ПМС № 350/19.12.2019
г.). Нещо повече. Размерите на тези издръжки са понастоящем и под установеният
в чл. 142, ал. 2 СК минимум. За този период нуждата от по-висока по размер
месечна издръжка на същите деца несъмнено е нарастнала и с нарастването на
възрастта им. От значение в тази насока са и обстоятелствата, установени по
делото от социалния доклад, представените удостоверения и показанията на
свидетелката С. (майка на ищцата), които съдът кредитира, тъй като са
непосредствени и логични, и не противоречат на останалите доказателства, с
изключение на дадените от същата свидетелка показания в частта им, че
непълнолетното дете ходело на частни уроци по английски език и математика, и не
тренирало вече волейбол, поради пандемията, в която им част съдът не кредитира
тези показания, защото противоречат на социалния доклад, според който
непълнолетното дете само е споделило пред изготвилите го социални работници, че
към момента не посещава частни уроци, а тренира волейбол (л. 49 и 55), че
непълнолетното дете е ученик в осми клас на ПГОХ „Р.К.“ в С.З., а малолетното
дете е ученик в трети клас на ** ОУ „С.Н.в С.З., за което несъмнено са
необходими парични средства за учебници и помагала. Същите две деца
посещават и извънкласни форми на обучение (съответно волейбол и спортни танци),
за което също са необходими посочените в представените удостоверения парични
средства за месечни такси съответно от 50 лева и 45 лева, за което са
представени и приети от първостепенният съд и съответните писмени доказателства
(л. 4 и 5 от първоинстанционното производство). А всички тези обстоятелства се
явяват достатъчното основание да се приеме, че предявените искове за увеличение
размерите на присъдените на тези деца издръжки, са доказани напълно в своето
основание (чл. 150 СК). Защото нормата на чл. 150 СК предвижда изменение на
издръжката при трайното и съществено изменение или на нуждите на издържания,
какъвто е случая, или пък на възможностите на дължащия издръжка родител (р. **II
от мотивите на ППВС № 5/1970 г.).
В случая нуждата от издръжката на тези деца съдът
определи с оглед обикновените условия на живот за тях, като съдът взема предвид
възрастта им и обстоятелствата, че същите са ученици и посещават горепосочените
извънкласни форми на обучение, тъй като по делото липсват доказателства същите
да имат изключителни нужди. А възможностите на родителите им да им осигуряват
издръжка съдът определя от техните доходи, съответно имотното им състояние,
квалификацията и работоспособността и другите обстоятелства, свързани с тяхното
имотно и здравословно състояние (т. 4 и 5 от ППВС № 5/1970 г.). Ирелевантните
обаче в тази насока са и обстоятелствата, поради което съдът не ги обсъжда в
настоящото решение, дали и какви удръжки се правят от доходите на страните, и
дали и какви други разходите им за данъци, такси, ел.енергия, вода, телефон,
кредити, интернет, наеми и прочие те имат. Не само защото при определянето на
възможностите на дължащите издръжката родители се вземат предвид само брутните
им трудови възнаграждения, а не и нетните такива, които получават след
приспадане на удръжките за дължими от тях данъци, такси, кредити, наеми и други
разходи (така ТР 34-1973-ОСГК). Но и защото, поетите от родителите облигационни
задължения към трети лица, включително и за погасяване на ежемесечни наеми,
плащане на потребителските сметки и прочие, не могат да се противопоставят на
задължението им за издръжка на ненавършилите пълнолетие техни деца, защото
последното е напълно безусловно (чл. 143, ал. 2 СК).
Ирелевантни за изхода на делото са и доводите на въззивника,
изложени във въззивната му жалба и ответник за минималния размер на
получаваните от него доходи от трудово му възнаграждение,
и липсата на други, както и доводите на ищцата, че била безработна и получава
помощ за издръжка на децата само от нейните родители, защото в задължителната
си практика ВКС приема, че не се освобождават от задължението за издръжка на
децата си трудоспособни родители (каквито несъмнено са и двете страни по
делото), които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от издръжка,
плащана им от техните родители, роднини или съпрузи (т. 11 и 12 от ППВС №
5/1970 г.). Неоснователни са и доводите на ищцата в исковата й молба, че била с
признати 60 % трайно намалена работоспособност, защото в тяхна подкрепа същата не
е представила и по делото няма никакви доказателства, а е трайна задължителната
практика на ВКС, че възразяващият, че е в обективна невъзможност да дава
издръжка, е длъжен да установи причините извън неговата воля (т. 11 ППВС 5/1970
г.). Нещо повече. Според императивните норми на чл. 101, ал. 1 и 7 от 33 (Обн.
ДВ, бр. 70/2004 г.), доказването на трайно намалената работоспособност се
извършва единствено и само с медицинска експертиза, редът и условията за
извършване на която се определят в НМЕ (Обн. ДВ, бр. 51/2017 г.). А според
последната, тази експертиза се извършва от ТЕЛК и НЕЛК в писмени експертни
решения по образец, със съдържанието по чл. 61, ал. 1 НМЕ, каквито не са
представени по делото (чл. 3, ал. 2, чл. 4 и чл. 61, ал. 1 и чл. 78, ал. 1
НМЕ). Без правно значение за изхода му са и твърдените от ответника в отговора
му, депозиран пред първостепенния съд, обстоятелства,
и представеното в тяхна подкрепа със същия удостоверение за раждане на детето
Любов Георгиева Тушева, за полагани от същия грижи и издръжка на това дете от
предходен брак на настоящата му съпруга, защото на последното той не е задължен
да осигурява издръжка, тъй като не е негов баща (чл. 141, т. 1 и чл. 143, ал. 2 СК). Ирелевантни за изхода на делото са и, поради което и съдът не ги обсъжда в
настоящото решение, представените от ответника с отговора му разписки за
изплащани издръжки на децата им с ищцата, за миналия период преди подаване на
исковата молба в съда, защото не от изплащането им нормата на чл. 150 СК
обуславя уважаването на исковете по делото за увеличение на присъдените им
издръжки (р. **II от ППВС № 5/1970 г.).
Въззивната инстанция намира, че с
горепосоченото обжалвано решение на пьрвоинстанционният съд, същият уважава
изцяло предявените от ищците с исковете за увеличението на присъдената и претендирана
издръжка на основание чл. 150 от СК, като осъжда въззивника - М.Ж.М. да заплаща
на непьлналетното си дете Г.М.М., с ЕГН **********, действащо със съгласието на
своята майка М.Г.С. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 280 лв.,
считано от 16.092020г. до настъпване не законни основания за нейното изменяване
или прекратяване, заедно със законната лихва вьрху всяка просрочена вноска до
изплащането й. Както и осъжда въззивника да заплаща на малолетното си дете М.М.М.
с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М.Г.С. с ЕГН **********
с п.а. ежемесечна издръжка в размер на 260 лв., считано от 16.09.2020 г. до
настъпването на законните основания за нейното изменяване или прекратяване,
заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й. както
и осъжда въззивника да заплаща и направените поделото разноски.
Въззивната инстанция следва да отбележи, че обжалваното решение противоречи отчасти на разпоредбата на
чл.142, ал.1 на СК, в частта му за присъдените издръжки и за двете деца за
бъдеще време. Налице са
предпоставките на чл.142 от СК за намаляването на определената от
първоинстанционния съд издръжка занапред по отношение и на двете деца,
поради следните съображения:
В законоустановеният
срок въззивникът обжалва постановеното решение в частта, с която решението е
уважено относно издръжката за Г.М.М. над сумата в размер на 200 лв. до 280 лв.
и за М.М.М. относно издръжка в размер над 150 лв. до уважените 260 лв.
Това
е така, тъй като въззивника не оспорва основанието на предявените искове, както
и задължението си да заплаща издръжката и нуждата от по-високата такава, но съобразно
и неговите възможности и имущественото му състояние.
В откритото
съдебно заседание пред първоинстанционният съд от името на въззивника е било
предложено изменение на издръжката, съобразено с неговите възможности, имотното
му състояние, както и с факта, че той има друго семейство и има и трето
малолетно дете – М.М.М., за което трябва също да се грижи и съответно да дава и
на него издръжка. Това предложение не е било прието от ищцовата страна.
Въззивният
съд счита така постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно в уважителната
и обжалваната му част. Въззивната инстанция приема, че размерът на определената
от първоинстанционният съд издръжка е прекомерно завишена, не е съобразена с
реалните нужди на децата, както и най-вече с неговите финансови възможности и
представените по далото писмени доказателства.
Първоинстанционният
съд презумтивно приема, че въззивникът следва да получава според данните на НСИ
за септември2020 г дохода си от 1081.73 лв. Това обаче на практика не е така.
От
мотивите на решението става ясно, че съдът не е кредитирал представеното по
далото удостоверение от „Х. „ ЕООД, от което е видно полученото трудово
възнаграждение на въззивника, както и представената от него Декларация за СИС,
от която е видно, че въззивника не притежава имоти и други доходи, освен този
посочен в представеното удостоверение.
От мотивите
на решението не става ясно, въз основа да какви доказателства съда приема, че въззивника
има възможността да изплаща и за двете си деца общо 540 лв. издръжка, след като
е приел, че същата е съобразена и с факта, че жалбоподателят има и друго – трето малолетно дете, което
трябва също да издържа.
От
мотивите на самото решение на първостепенният съд не става ясно как съдът
приема, че за издръжката на Г. са необходими 534лв месечно, след като на стр.З в Решението се приема, че по делото липсват
доказателствата, за децата да са налице изключителни нужди, както и не се доказва по безспорен начин, че Г.
посещава платените курсове по английски и математика. Като това става в
противоречие с приетото на стр. 3, че за да определи посочената издрьжка е взел
предвид доходите на техните родители, тяхното имотно състояние, квалификация и
работоспособност. Не ясно въз основа на кои точно доходи на въззивника е
определил и такъв висок размер на присъдената издръжка.
Отново
така съдът приема, че за малолетната М. е необходима и достатъчна общата сума в
размер на 407лв, от която с оглед обстоятелството, че ответника има и друго
малолетно дете- М. може и следва да изплаща издръжка за това малолетно дете в
размера на 260 лв. месечно.
Макар
и приетата от съда издръжка за Г. да е в общ размер на 534 лв., а за М.-407 лв.
не става ясно, точно как съдът определя размерът, който следва да се поеме от всеки
един от родителите съобразно задължението му да осигурява издръжката. Видно от
решението размера на присадената издръжка на двете деца се разминава с по 20 лв.
от 280-260 лева, като разликата между установеният от съда общ размер между
двете общи издръжки се явява в размер на 127 лв. /534-407 лева/. За въззивника
не става ясно съществува ли някакво съотношение при установяването размера на дължимата
издръжка или същата се определя по неговото вътрешно убеждение. Как съда приема,
какъв размер следва да се поема от ищцата и какъв от ответника, при
съобразяването и на правилото на чл. 142, ал.1 от СК. Никъде в мотивите на
решението съдът не е упоменал и обсъдил, предложеното в о.с.з. от името на въззивника
изменение на издръжката. В тази връзка настоящата инстанция следва да отбележи,
че първата инстанция е следвало да се съобрази най-вече с реалните
възможности на жалбподателя да заплаща същата, а именно: като е предложил
размера на издръжката за Г.М.М. да бъде изменен от 120 на около 200лв., а на М.М.М.
от 100 лв. на около 150 лв., каквито са и приблизителните възможности на ищеца
в съответствие с разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК.
Окръжният
съд счита, че с постановеното решение съдът не се съобразил изцяло и е нарушил
нормата на чл. 142 от СК, според който, размерът на издръжката се определя в
зависимост от двете величини – от едната страна това са нуждите на детето /с
случая двете деца Г. и М./, от другата и с възможностите на родителя /в
случай на бащата и жалбподател М./.
Следва
извода, че първостепенният съд не е съобразил с възможностите на въззивника при
определянето размера на издръжката, като не се е мотивирал в решението си
относно липсата на достатъчните доходи на ответника, за да обоснове и
максималния размер на присъдената издръжка, поискана от въззиваемите, а също
така и както и с какви средства следва да издържа и другото си малолетно дете- М.,
а съответно и себе си и второто се семейство, за което е представено още пред
първостепенният съд и удостоверението за сключения втори граждански брак на
въззивника М. с лицето С.М.З./сега вече М./.
Освен
това съдът взе предвид и обстоятелството, че за разлика от ищцата, ответникът
има и друго трето малолетно дете М.М.М., на 9 месеца, на което също безусловно
е задължен да осигурява издръжка (чл., 141, т. 1 СК). От социалния доклад се
установява, че ищцата има виеше образование, като пред изготвилите го социални
работници е заявила, че е безработна и не разполага с доходи (л. 49). По делото
обаче няма данни да е неработоспособна или е намалена работоспособност. Поради
това съдът намира, че и същата разполага с необходимите възможности да
осигурява издръжката на своите ненавършили пълнолетие деца, в границите на
дължимата се от нея такава, обусловени от нуждите им, защото е работоспособна
(т. 11 от ППВС № 5/1970 г.). От представеното от ответника с отговора му
удостоверение е видно, че работи по трудово правоотношение в „Х.“ ЕООД, от
което е получил в периода от ноември 2019 г. до март 2020 г. и за септември
2020 г. брутно трудово възнаграждение в общ размер от 1731.13 лева или средно
месечно брутно трудово възнаграждение за същия период от 247.30 лева, като в
представената по делото декларация за СИС е декларирал, че не получава други
доходи от свободни професии, наеми и хонорари, и не притежава имоти и МПС (л.
22 и 42). По делото обаче и за него няма доказателства да е неработоспособен
или с намалена работоспособност. При това положение възможностите му следва да
се преценяват и с оглед средномесечния осигурителен доход за страната на
трудоспособния български гражданин, който за септември 2020 г. е 1081.73 лева
по данни на НСИ, публикувани в интернет, тъй като е работоспособен (т. 11 от
ППВС № 5/1970 г.)., но не следва да бъде игнорирана и разпоредбата на чл.142,
ал.1 от СК. Други релевантни доказателства няма представени, както по делото
пред първостепенния съд, така и пред настоящата съдебна инстанция.
По този начин
необходимата месечна издръжка, с оглед на гореизложените съображения и доводи и
съобразявайки императивната и специална разпоредба на чл.142, ал.1 от ГПК,
въззивният съд приема, че за първия въззиваем – детето Г. необходимата месечна
издръжка се явява в размера на не по-малко от 420 лв., от които 220 лева за това дете
следва да се заплащат от бащата, а останалата част от сумата следва да се
заплаща от майката М.Г.С., която ще полага и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето Г..
Аналогичен и случая и
с издръжката на другото дете на страните М., КАТО необходимата месечна
издръжка, с оглед на гореизложените съображения и доводи и съобразявайки
императивната и специална разпоредба на чл.142, ал.1 от ГПК, въззивният съд
приема, че за втория въззиваем – детето М. необходимата месечна издръжка се
явява в размера на не по-малко от 330 лв., от които 170 лева за това дете следва да се
заплащат от бащата, а останалата част от сумата следва да се заплаща от майката
М.Г.С., която ще полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на детето М..
Останалите оплаквания във въззивната жалба, че
въззивникът бил, частично неработоспособен и че би имал особени затруднения да
заплаща издръжката в по-висок размер от 150лв. за детето М. и в по-висок размер
от 200лв. за детето Г. противоречат на закона и се явяват неоснователни и необосновани.
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НЕ е ОБСЪДИЛ И НЕ е ВЗЕМАЛ ПРЕДВИД в цялост и пълнота горепосочените обстоятелства при определянето на надлежния и адекватен размер на дължимата издръжка и за двете деца за в бъдеще време.
В заключение въззивният съд приемайки и съобразявайки всичко посочено по-горе,
съдът счита, че Решението на Районен съд С.З. следва да бъде частично отменено,
като размерът на дължимата издръжка бъде и съответно намален от 280 лева на
220 лева, за детето Г. и от 260 лева на 170 лева за детето М. за в
бъдеще време, ведно с всички законни последици от това.
Следва в тежест на въззиваемите и ответници да бъде поставена
и отговорността за направените от въззивника М.М. разноски по настоящото
производство, съразмерно уважената част на въззивната жалба, тъй като същата въззивна
жалба подадена от жалбподателя М.М. е не само допустима, но и разгледана по
съществото си се явява частично основателна. Размерът на разноските, направени
от въззивника пред настоящата инстанция възлиза
на 300 лева съобразно представения договор за правна защита и съдействие с № 0222099
от 23.12.2020 год. сключен с адв. Г.М. *** и представения списък на разноските
по чл. 80 от ГПК пред въззивния съд /съответно на лист 7 и 8 от възз. Дело/,
като дължимите на въззивника разноски съразмерно уважената част от жалбата възлизат
на 216 лева.
Пред въззивната инстанция в тежест на въззивника следва
да бъде поставена и отговорността за направените от въззиваемите и ответници разноски по настоящото производство,
съразмерно уважената част на въззивната жалба, тъй като същата въззивна жалба
подадена от жалбподателя М.М. е не само допустима, но и разгледана по
съществото си се явява частично основателна. Размерът на разноските,
направени от въззиваемите пред настоящата инстанция възлиза на 600 лева
съобразно представените два броя договори за правна защита и съдействие с № 0217802
от 19.02.2021 год. и № 0217801 от 19.02.2021 год., сключени с адв. Д.Е. *** и
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК пред въззивния съд
/съответно на листи 20 и 24 и 41 от възз. Дело/, като дължимите на въззиваемите
разноски съразмерно отхвърлена част от жалбата възлизат на 168 лева.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отчасти решение № 1039 от 07.12.2020 г., постановено по
гр.дело № 3561/2020г. по описа на Старозагорски районен съд, в частта му,
с която РС-С.З. е ИЗМЕНИЛ размера на присъдените издръжки по гражданско
дело с номер № 2104 по описа за 2013 г. на Старозагорския районен съд, както
следва: ОСЪДИЛ е М.Ж.М., с ЕГН **********, с адрес *** ****, да заплаща на
непълнолетното си дете Г.М.М., с ЕГН **********, действащо със съгласието на
своята майка М. Т. С., с ЕГН **********, с адрес ***, ежемесечната издръжка над
дължимия размер от 220 /двеста и двадесет/ лева до присъдения размер от 280 /двеста
и осемдесет/ лева, считано от 16.09.2020 г., до настъпване на законни
основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до изплащането й, както и в частта му,
с която РС – С.З. е ОСЪДИЛ М.Ж.М. с п.с.,да заплаща на малолетното си дете М.М.М.,
с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Г.С. с п.с., ежемесечна
издръжка над дължимия размер от 170 /сто и седемдесет/ лева до присъдения в размер
от 260 /двеста и шестдесет/ лева, считано
от 16.09.2020 г., до настъпване на законни основания, за нейното изменяване
или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
изплащането й, както и в частта му, с която е осъдил
М.Ж.М. с п.а., да заплати на
непълнолетното си дете Г.М.М., с ЕГН **********, действащо със съгласието на
своята майка М.Г.С. с п.а., сумата над дължимия размер от 216 /двеста и
шестнадесет лева/ до присъдения размер от 300 /триста/ лева за разноските по
делото, както и в частта му , с която е ОСЪДИЛ М.Ж.М. с п.а., да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, над
дължимия размер на сумата от 237.23 лева /двеста тридесет и седем лева и 23
ст./ до присъдения размер на сумата от 460.80 лева /четиристотин и шестдесет
лева и 80 ст./, представляваща дължимата се за производството държавна
такса върху увеличения размер на издръжките на децата, като неправилно и
незаконосъобразно в тези му части, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в останалата им част, с която се иска да
бъде ОСЪДЕН М.Ж.М., с ЕГН **********, с
адрес *** ****, да заплаща на непълнолетното си дете Г.М.М., с ЕГН **********,
действащо със съгласието на своята майка М. Т. С., с ЕГН **********, с адрес ***,
ежемесечната издръжка над дължимия размер от 220 /двеста и двадесет/ лева до
присъдения размер от 280 лева, считано от 16.09.2020 г., до настъпване на
законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, както и в
частта му, с която РС – С.З. е ОСЪДИЛ М.Ж.М. с п.с.,да заплаща на
малолетното си дете М.М.М., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М.Г.С. с п.с., ежемесечна издръжка над дължимия размер от 170
/сто и седемдесет/ лева до присъдения в размер от 260 лева, , считано от
16.09.2020 г., до настъпване на законни основания, за нейното изменяване
или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
изплащането й, като неоснователни и недоказани в тази им част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1039 от 07.12.2020 г., постановено
по гр.дело № 3561/2020г. по описа на Старозагорски районен съд, в останалата му част.
ОСЪЖДА непълнолетното
дете Г.М.М., с ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка М. Т. С.,
с ЕГН **********, с адрес ***, и малолетното дете М.М.М., с ЕГН **********, действащо
чрез неговата майка и законен представител М.Г.С. с посочени данни ДА ЗАПЛАТИ
НА М.Ж.М., с ЕГН **********, с адрес *** ****, , сумата от 216.00 лева /двеста и
шестнадесет лева/ за разноски по делото пред въззивната инстанция съразмерно
уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА М.Ж.М.
с посочени данни, да заплати на непълнолетното си дете Г.М.М., с ЕГН **********,
действащо със съгласието на своята майка М.Г.С. с п.адрес, както и на
малолетното си дете М.М.М., с ЕГН **********, действаща чрез неговата майка и
законен представител М.Г.С. с посочен адрес, сумата от 168 лева /сто шестдесет
и осем лева/, представляващи разноските по делото пред въззивната инстанция
съразмерно отхвърлена част от въззивната жалба.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване съгласно
чл.280, ал.3, т.2, предл.1 по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: