№ 4551
гр. София, 30.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 20 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Руси Алексиев
СъдебниМихаил Пл. Кишков
заседатели:Младенка Ст. Тошева
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
и прокурора Д. Сл. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Руси Алексиев Наказателно дело от
общ характер № 20221100203937 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ К. Д. Д. – редовно призован, явява се.
Явява се адв. Г. М., САК, упълномощен защитник.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното съдебно заседание.
ЗАЩИТАТА : Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, съобразяавйки становищата на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки за даване ход на откритото разпоредително
съдебно заседание по реда на чл. 248 от НПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО СЪДЕБНО
ЗАСЕДАНИЕ по реда на чл. 248 от НПК.
Съдът докладва, че подсъдимото лице преди повече от 7 дни, съгласно
разпоредбата на чл. 247в, ал. 1 от НПК, е получило препис от о.а. заедно с
препис от разпореждането на съда за насрочване на делото в открито
разпоредително съдебно заседание, в което са му разяснени всички права,
както и последиците при неявяването му, редовно призовано, без посочена
уважителна причина, а и с оглед другите обстоятелства, визирани в нормата
на чл. 269 от НПК.
1
СЪДЪТ докладва, че по делото не са постъпили в писмен вид отговор на
въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание, както и искане
от страните, съобразно разпоредбата на чл. 247в, ал. 3 от НПК.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на подсъдимото лице:
К. Д. Д. – роден на ******* г., в гр. София, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, строител на свободна практика,
неосъждан, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. „*******, ЕГН **********.
СЪДЪТ провери самоличността по представен документ за самоличност
– лична карта № *******, издадена на 15.02.2019 г. от МВР – София.
СЪДЪТ върна документа за самоличност на подсъдимия.
СЪДЪТ разясни на подсъдимото лице правата му по реда на чл. 55 от
НПК, както и правото му наказателното производство спрямо него да
приключи по някоя от диференцираните процедури по реда на Глава 29 или
Глава 27 от НПК, както и правото му на отвод на съдебния състав или на член
от него, на прокурора и на секретаря.
ПОДСЪДИМИЯТ Д. : Разбрах правата си. Не желая да правя отвод.
СТРАНИТЕ /поотделно/ : Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ, с оглед липсата на искания за отводи,
ОПРЕДЕЛИ :
ПРЕДОСТАВЯ на страните възможност да изразят становище по
въпросите, които се обсъждат в откритото разпоредително заседание,
визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 1 - т. 8 от НПК, в условията на чл.
18 и чл. 19 от НПК, а именно устно и непосредствено, конкретно:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и/или на пострадалия;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила;
5. желаят ли разглеждането на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
2
действия по делегация;
6. по въпроса относно взетите мерки за процесуална принуда;
7. имат ли искания за събиране на нови доказателства;
8. за насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ : Делото е подсъдно на СГС.
Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
В хода на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемото лице. Същото се изразява в следното:
Налице е противоречие в обстоятелствената част и диспозитива на о.а.,
както и с постановлението за приличане на обвиняем, касаещо часът на
извършване на престъплението, а именно в обстоятелствената част е посочено
като час – 13.25 часа, а в диспозитива и съответно в постановлението за
привличане – 01.35 часа, който час се явява предварителен с оглед събраните
доказателства. Същото не може да се приеме като ОФГ, поради което съдът
следва да прекрати делото и го върне на наблюдаващия прокурор за
отстраняването му.
По отношение на следващите точки, с оглед изложеното от мен не
намирам за необходимо да взема отношение, като единствено по т. 6
предлагам на съда да потвърди действащата до момент мярка за
неотклонение, а именно „гаранция“ в пари.
Адв.М. : Делото е подсъдно на СГС.
Не са налице основанията за спиране или прекратяване на
наказателното производство.
Действително, в хода на ДП и в частност при изготвянето на о.а. са
допуснати посочените от страна на държавното обвинение съществени
процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на
подсъдимото лице, за да разбере в какво престъпление е обвинен.
Действително, изложената обстановка в обстоятелствената част на о.а.
се явява изпреварваща спрямо посоченото в диспозитива. Намирам, че
отстраняването на допуснатото процесуално нарушение може да бъде
извършено единствено чрез връщане на делото на наблюдаващия прокурор,
респективно негова преценка, за кой конкретно час ще повдигне обвинение.
Дали това е 13.25 часа или 01.35 часа, не може да тълкуване неговата воля.
На този етап от наказателното производството относно мярката за
неотклонение не правя искане за изменение на същата.
ПОДСЪДИМИЯТ Д. : Присъединявам се към казаното от защитника.
3
Съдебният състав, след проведено тайно съвещание по изложените от
страните становища по въпросите, които се обсъждат в открито
разпоредително съдебно заседание, в частност този по чл. 248, ал. 1, т. 3 от
НПК, намира същите за правилни и обосновани.
На първо място, не са налице основания за ревизиране на становището
на съдията-докладчик, отразено в разпореждането му от 01.11.2022 г., с което
делото е насрочено за открито разпоредително съдебно заседание, че същото
е подсъдно именно на този съд, като родово (материално) и териториално
(местно) компетентен първоинстанционен такъв.
Това е така, изводимо от материалноправната характеристика на
инкриминираното от прокуратурата Д.ие на подсъдимото лице, както и от
соченото като местоизвършване на същото място, а именно гр. София.
На второ място, обосновано е заключението и на двете страни, че няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
На трето място, Съдът отново се солидаризира с изразеното от страните
становище, че е налице допуснато съществено, но отстранимо нарушение на
процесуалните правила, от категорията на тези, визирани в разпоредбата на
чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, а именно засягащо правото на обвиняемото и по
настоящем подсъдимо лице, да разбере в какво точно се обвинява, досежно
времето.
Прокуратурата правилно изтъква, че при изписването на часа в
обвинението, предявено на ДП, както и в диспозитива на о.а. и в текста на
възпроизведеното, предявено обвинение в обстоятелствената част на о.а., е
посочен като такъв „01.35“ часа. Същевременно, в описанието на приетата за
установена по делото фактическа обстановка е посочено „13.25“ часа. При
така застъпения от прокурора 24-часов формат за посочване на
инкриминираното време – „13“ часа и „01“ часа, следва да се приеме, че е
налице съществено противоречие между направено фактическо твърдение в
обстоятелствената част на о.а. и диспозитива му, както и между предявено и
повдигнато обвинение.
Съдът намира за верни становищата на страните, че това не би могло да
се приеме за очевидна фактическа грешка, по смисъла на чл. 248а, ал. 1 от
НПК, с оглед темпоралната отдалеченост на двете времена на денонощието и
възприетия, както бе посочено и по-горе, 24-часов формат от прокуратурата
за визиране на същото.
На следващо място, отново на плоскостта на констатиране или не на
допуснато на ДФ на наказателното производство съществено, но отстранимо
процесуално нарушение, съдебният състав констатира и друго такова. То
отново попада в същата категория – чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, и отново
засяга правото на обвиняемото, респективно подсъдимо, лице да разбере в
какво точно се обвинява.
В предявеното на ДП обвинение и в повдигнато такова с о.а. е
инкриминиран не само неточен, но в случая и основното - непълен текст на
4
разпоредбата на чл. 30 от ЗКНВП /Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите/. Цитатът, която техника прокурорът е приел за
удачна, е завършен с изписването на ал. 2 на чл. 3 от ЗКНВП. Същественото
обаче е, че не всички посочени в ал. 2 на чл. 3 от ЗКНВП наркотични
вещества са обект на забрана за придобиването и държането им, а единствено
тези, визирани в т. 1 на ал. 2 на чл. 3 от ЗКНВП. Конкретно, това са
включените в списък І към приетата от МС Наредба към чл. 3, ал. 2 от
ЗКНВП за редът за класифициране на растенията и веществата като
наркотични растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Останалите, обхванати
от нормата на ал. 2 на чл. 3 от ЗКНВП вещества, не са изцяло забранени, а са
„намиращи приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ вещества с
висока степен на риск – т. 2 на ал. 2 на чл. 3 от ЗКНВП, и само „рискови
вещества“, за които се издава лицензия за дейностите с тях от министъра на
здравеопазването или негов заместник, по реда на чл. 32 и следващите от
ЗКНВП.
Поради това, неясно остава дали прокурорът приема, че инкриминира
предмета на твърдяното престъпно посегателство като такъв „с висока степен
на риск за общественото здраве“ по смисъла на т. 1, или като „вещества с
висока степен на риск“, по смисъла на т. 2 на ал. 2 на чл. 3 от ЗКНВП,
доколкото по т. 3 са само „рискови вещества“. Допълнителен аргумент в
насока създадената по този начин неяснота и неопределеност на обвинението
е и използвания в него от органите на досъдебното производство израз
„високорискови наркотични вещества“, по съществото си рефериращ именно
към тези, визирани в т. 2 на ал. 2 на чл. 3 от ЗКНВП. Последните, обаче, както
вече се посочи, не са обект на забранителен, а на разрешителен режим, което
не е така за другите наркотични, включени в предметния обхват на т. 1 на ал.
2 на чл. 3 от ЗКНВП, вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, за които принципно не може да се получи по никакъв начин
разрешение за каквото ѝ да е действие с тях.
Посоченото дотук обуславя невъзможността да се разчете от
обвиняемия и неговия защитник, а и от съда, автентичната воля на
прокуратурата, досежно правната същност на инкриминирания от нея
непосредствен предмет на твърдяно престъпно посегателство, поради което е
и налице констатираното съществено процесуално нарушение по чл. 249, ал.
4, т. 1 от НПК, засягащо правото на обвиняемото, понастоящем подсъдимо,
лице на ясно, точно и безпротиворечиво обвинение.
СЪДЪТ се съгласява, че с оглед гореизложеното не са налице
основания за обсъждане на въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 248, ал.
1, от т. 4 до т. 8 от НПК, с изключение на тази по т. 6, а именно досежно
взетата мярка за неотклонение на подсъдимото лице. На тази плоскост,
съдебният състав се солидаризира със становищата на страните, че мярката за
процесуалната принуда към настоящия момент изпълнява възложените от
законодателя в разпоредбата на чл. 57 от НПК функции, респективно не са
налице основания за промяна на същата в нито една от възможните насоки,
5
т.е. за утежняването или облекчаването . Впрочем, такова искане, както вече
се изтъкна, не бе направеното от нито една от страните.
СЪДЪТ, изхождайки от до тук изложеното и на основание чл. 249, ал.
1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3, чл. 249, ал. 2 и ал. 3 и чл. 248, ал. 5, т. 1 и ал. 6 от
НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по НОХД № 3937/2022 г. по
описа на СГС - НО, 20-ти състав, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, от кръга на визираните в разпоредбата на чл. 249, ал.
4, т. 1 от НПК.
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняването на същите.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение, взета на ДП спрямо
подсъдимият К. Д. Д., ЕГН **********, а именно „гаранция“ в пари, в размер
на 500 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЯТА на съда по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК
подлежат на обжалване и/или протестиране пред Апелативен съд – гр. София,
в 7-дневен срок от днес, по реда на Глава ХХІІ от НПК.
Препис от протокола да се издаде на упълномощения защитник при
поискване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:50
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6