№ 541
гр. Ловеч , 30.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500358 по описа за 2021 година
Производство по чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 2173/ 15.07.2021 година (клеймо 14.07.2021
година) „М.П.” ЕИК ***, чрез адв. ЦВ. ИВ., САК, адрес за призовки и съобщения: град
С., ул. „Найден Геров” № 6, ет.1, офис 1, против определение № 143/ 30.06.2021 година
по ч.гр.д. № 77/ 2021 година по описа на РС – Л., с което са осъдени за заплатят 300
лева на длъжника разноски за адв. възнаграждение.
Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Излага съображения, че не се дължи адвокатско възнаграждение за
подадено възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като такова не е предвидено в наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения. В случай, че съдът прецени, че се дължи
такова, правят възражение за прекомерност предвид размера на претендират в
заповедното производство сума – 239.33 лева главница и 71.82 лева мораторна лихва.
В този смисъл моли да бъде отменено атакуваното определение и отхвърлена
претенцията на длъжника за разноски.
Постъпило е становище от МЛ. Т. В., ЕГН **********, град Л., област Ловеч,
улица „*******, чрез адвокат Християн Стефанов Бойнин от АК - Плевен, съдебен
адрес: град Плевен, улица “Димитьр Константинов" № 16, етаж 2, офис 6. Посочва, че
по повод подадено срещу него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК от „М.П." ЕООД, е било образувано ЧГД № 20214320100077/ 2021г. по
описа на Районен съд - Л.. Във връзка с това упълномощил адв. Бойнин, за да го
представлява по горепосоченото дело. В законоустановения срок процесуалният
представител изготвил възражение на основание чл. 414 от ГПК и го внесъл в Районен
съд - Л.. Поради бездействието на заявителя „М.П." ЕООД и на основание чл. 415, ал.
1
5 от ГПК първоинстаициоиният съд с разпореждане № 435/ 12.04.2021г. обезсилил
заповедта, издадена в полза иа „М.П." ЕООД и прекратил горепосоченото дело.
Изтъква, че предвид изхода от делото напълно законосъобразно и правилно е
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер па 300 лева, да
му бъдат присъдени.
Посочва, че с атакуваното определение съдът е съобразил с разпоредбите иа чл.
7, ал. 7 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като е присъдил разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на минимално определеното според горепосочената наредба,
а именно 300 лева.
Счита, за неправилни и необосновани твърденията в частната жалба на „М.П."
ЕООД, че не се дължи присъждане на разноски в конкретния случай, както и че
размерът на присъдените разноски е прекомерен. Заповедта за изпълнение по чл. 410
от ТПК с обезсилена поради факта, че „М.П." ЕООД не са предявили иск в
едномесечния срок, като при това положение съдът правилно и законосъобразно е
прекратил горепосоченото дело. Това, че дружеството не е предявило иск в
законоустановения срок, не може да промени обстоятелствата свързани с подаването
на заявление по чл. 410 от ГПК, съответно направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение. Предвид изхода от горепосоченото дело - обезсилване на заповедта и
прекратяване на производството, то заявителят е длъжен да му заплати разноските. В
този смисъл моли да бъде потвърдено атакуваното определение.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството е образувано по повод подадено „М.П.” ЕИК ***, заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника МЛ. Т. В., ЕГН
**********, град Л., област Ловеч, улица „*******, за вземане в размер на 239.33 лева
и мораторна лихва в размер на 71.81 лева за периода 14.12.2017 година до даатата на
подаване на заявлението, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Първоинстанционият съд е уважил заявлението и е издал заповед по чл. 410 от
ГПК. В срок длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК чрез адв. Бойнин, АК –
Плевен, като процесуален представител, посочил е че не дължи, тъй като е погасил
2
задълженията си, позовал се е и на погасителна давност.
С разпореждане № 291/ 17.02.2021 година заповедният съд е указал на заявителя,
че може да предяви иск относно вземането в едномесечен срок от получаване на
съобщението. С разпореждане № 435/ 12.04.2021 година съдът на основание чл. 415,
ал.2 от ГПК, тъй като не е представено доказателство за предявяване на иск за
установяване на взземането е обезсилил издадената заповед и прекратил
производството.
По реда на чл. 248 от ГПК с определение №143/ 25.06.2021 година Л.ския
районен съд на основание чл. 78 от ГПК е присъдил на длъжника разноски в размер на
300 лева, адвокатско възнаграждение.
Предвид установеното, настоящият състав счита, че жалбата е частично
основателна. Безспорно установено по делото е, че длъжникът е подал писмено
заявление срещу заповедта за изпълнение по реда на чл. 414 от ГПК, а впоследствие на
основание чл. 415, ал.5 от ГПК тя е била обезсилена, тъй като заявителят не е
представил доказателства, че е предявил иска в законоустановения срок. По делото са
представени доказателства, че длъжникът МЛ. Т. В., за да организира защитата си
срещу издадената против него заповед за изпълнение е направил разноски за
адвокатско възнаграждение. Възражението по чл. 414 от ГПК е направено
упълномощения за случая адв. Бойнин, като са изложени доводи за погасяване на
задължението поради плащани, както и погасяване на задължението по давност. При
действието на чл. 78 от ГПК всяка страна има право на присъждане на направени по
делото разноски. Действително процесуалното представителство за подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, не е
сред изрично предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. случаи, поради което следва
да бъде приложен § 1 от ДР на Наредбата, като възнаграждението следва да се
определи по аналогия.
Настоящият състав, счита, че приложима за определяне размера на
адвокатското възнаграждение е разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която
процесуално представителство, защита и съдействие в производство по издаване на
заповед за изпълнение, независимо качеството на страната в производството,
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от
стойностите на претендираните суми. В случая, с оглед материалния интерес същото е
в размер на 300 лева – чл.7, ал.7, вр. Ал.2, т.2 от Наредбата. В този смисъл
становището на „М.П.” ЕИК ***, че по аналогия действията по подаване на
възражение следва да се приравнят на подаване на молба по смисъла на чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
3
и дължимото в случая възнаграждение за процесуално представителство е 50 лв, не
може да бъде споделено.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
определение на РС-Л. е правилно и законосъобразно в обжалваната част и следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №143/ 25.06.2021 година, постановено от
Районен съд – Л. по ч.гр. д № 77/ 2021 г., в частта, с която на основание чл. 78, ал. 4 и
ал. 5 ГПК „М.П." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
******** е осъден да заплати на МЛ. Т. В., ЕГН **********, с адрес в гр. Л., ул.
„*******, сумата от 300 лева, представляваща сторени по делото разноски -
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.02.2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4