Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
гр. Враца, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.01.2020 г. /двадесет
и първи януари две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 671 по описа на
АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К.В.К. *** против Решение № 264 от 01.08.2019
г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД № 414 по описа на съда за 2019 г.,
с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2285088, издаден от ОДМВР -
Враца на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
срещу касатора за нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, като е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева).
В жалбата са изложени доводи, че решението на първата съдебна инстанция е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Поддържа се, че присъствието на
контролен орган на мястото на нарушението води до прилагане на ЗАНН и изисква
процедура по съставяне на АУАН и НП. Твърди се, че не са
съобразени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като ЕФ е издаден след изтичане на
шестмесечен срок от установяване на нарушението.
Сочените пороци на ЕФ, жалбоподателят заявява като основания за отмяна на
решението на първата съдебна инстанция, както и по същество отмяна на
обжалвания електронен фиш.
Ответникът - ОДМВР – Враца не изразява становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на решението,
като правилно и законосъобразно.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.
Административен съд –
Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения с чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна
срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение
РС – Враца е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2285088
на ОДМВР – Враца, издаден на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, с който на К.В.К. *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП. За да стигне до този извод, съдът е приел, че
същият е издаден от компетентен орган, при спазване на установената в чл. 189,
ал. 4 ЗДвП форма, като съдържа всички лимитативно посочени в този текст
реквизити.
При постановяване на
съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към
спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е
мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на
оспорения пред него електронен фиш. В съответствие със събраните доказателства
и при правилно прилагане на материалния закон, районният съд е приел, че
нарушението е доказано по безспорен начин. Като е управлявал МПС със скорост от
69 км/ч, надвишаваща с 19 км/ч позволената от ЗДвП за движение в населено място
от 50 км/ч, жалбоподателят е реализирал състав на нарушение именно по чл. 21,
ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за което правилно е административно
наказан със съответното по вид и абсолютно по размер административно наказание.
Нарушението е установено с техническо средство
тип „TFR1-M 611“, което е
преминало първоначална и последваща проверка в Лаборатория за проверка на
радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха, съответства на
изискванията и е одобрен тип мобилно средство за измерване на скорост, видно от
представените по делото Протокол № 4-13-17/19.10.17 г. и Удостоверение на Българския
институт по метрология № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. със срок на валидност до
24.02.2020 г.
С оглед на това,
нарушението се явява доказано по безспорен начин, електронният фиш, предмет на
разглеждане, съдържа всички реквизити, изискуеми от закона, правната
квалификация съответства на извършеното нарушение и правилно е приложена
санкционната норма.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че присъствието на контролен орган на мястото на нарушението
води до прилагане на ЗАНН и изисква процедура по съставяне на АУАН и НП. Според §6 т. 65 от ДР на ЗДвП
„Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: както „стационарни“ –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и „мобилни“ –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с АТСС, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба. В случая нарушението
е установено с мобилно АТСС, временно разположено на участъка от пътя, където е
извършено и заснето нарушението, в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Електронният фиш е издаден в отсъствието на контролен
орган и на нарушител съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Законът не изисква
съставянето на АУАН за нарушение, което е било установено чрез АТСС.
Въззивният съд е
обсъдил и възражението на жалбоподателя за неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като в съответствие със закона и съдебната практика е приел същото за
неоснователно.
Доколкото електронният фиш съчетава
в себе си АУАН и наказателно постановление сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН не
са приложими. Първият срок за съставяне на АУАН не е приложим, защото в
одобрения от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш няма
реквизит „дата на издаване”. По тази причина не може да се установи в какъв
срок от установяване на нарушението е издаден електронния фиш, същевременно не
може да се приеме, че липсата на дата води до незаконосъобразност, защото
електронния фиш е надлежно утвърден и се издава по образец, в който липсва дата
на неговото издаване.
Не са приложими и сроковете,
регламентирани в чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като електронния фиш съдържа в себе
си както АУАН така и наказателно постановление.
Приложима е абсолютната давност,
регламентирана в чл. 81, ал. 3,
във връзка с чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която в случая не е изтекла, тъй като от установяване на
нарушението, извършено на 08.09.2018г. до настоящия момент не са изминали
четири години и половина.
Липсват данни, а и не
се твърди от страна на К. да е депозирал декларация, съобразно чл.
189, ал. 5 ЗДвП, в която да посочи данни за лицето, извършило нарушението.
След като не е упражнил правото си да възрази
и да посочи конкретно физическо лице, което е управлявало
на посочената дата автомобила, с който е извършено
нарушението, следва да понесе неблагоприятните последици, които законът
свързва с това бездействие, а именно - издаване на
електронен фиш за
ангажиране отговорността на собственика на автомобила, с който
автомобил е извършено конкретното
административно нарушение, а това е именно жалбоподателят.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав счита за правилни и обосновани фактическите и правни изводи на
РС – Враца, мотивирали го да потвърди обжалвания ЕФНГ.
При
служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК на основания
извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат
на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в
рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.
По тези съображения жалбата следва да
се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 264/01.08.2019 г., постановено по АНД
№ 414 по описа за 2019 г. на Районен съд - Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.