Решение по дело №2775/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от М. Я. А. от гр. Варна, [ЕГН], срещу Решение № 1536/31.10.2023 г., постановено от Районен съд - Варна по н.а.х.д. № 4807/2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0819-005712/02.11.2022 г., издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се твърди, че решението е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Основният аргумент на касатора срещу въззивното решение е, че нарушението, за което е ангажирана отговорността му, не може да се квалифицира като „системно“ по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в § 6, т. 62 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, с оглед на което не следва да се санкционира по реда на квалифицирания състав на чл. 182, ал. 5 от същия закон. Счита, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е изследвал задълбочено това възражение, поради което съдебният акт е неправилен и в противоречие с приложимия материален закон. Прави искане за отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление. Алтернативно моли наказателното постановление да се измени, като се намали размерът на наложената парична глоба. Претендира касационната инстанция да му присъди сторените пред въззивната инстанция разноски.

Ответникът в касационното производство, Началник група към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна в представени от упълномощен представител писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и настоява решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила решението на ВРС.

Административен съд – Варна, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от лице, което разполага с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред районния съд е било образувано по жалба от М. Я. А. срещу Наказателно постановление № 22-0819-005712/02.11.2022 г., издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в условията на системност.

Въз основа на представените от страните доказателства и административнонаказателната преписка районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 20.06.2022 г., в 15:18 ч., в гр. Варна, по А. мост на южен пътен възел в посока на движение към АМ „Черно море“ с автоматизирано техническо средство /АТСС/ / ARH CAM S1 / с № 120с511/0125419 е установено и заснето извършено нарушение за скорост с лек автомобил "Фолксваген Пасат" с peг. № [рег. номер]. При разрешена за населено място скорост 50 км/ч, АТСС е измерило скорост на движение на горепосочения лек автомобил 96 км/ч (след приспадане на допустимата грешка), т.е. превишаването на максимално допустимата скорост е 46 км/ч.

На 23.08.22 г. собственикът на превозното средство М. А. попълнил пред компетентните органи декларация, в която посочил, че на процесната дата и на процесното място автомобилът му е управляван лично от него. При допълнително извършена проверка в базата данни на МВР било установено, че нарушителят е санкциониран и преди това за идентични нарушения с електронен фиш серия К №5723882/29.03.2022 г. и Електронен фиш серия К №5753918/05.04.2022 г., които са влезли в сила. Това мотивирало актосъставителя да приеме, че нарушението е извършено в условията на системност.

Предвид горното на 25.08.2023 г. срещу А. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. На 02.11.2022 г. въз основа на акта началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна издал оспореното Наказателно постановление № 22-0819-005712/02.11.2022 година. В него изцяло са възприети констатациите на актосъставителя, описани и в акта за установяване на административно нарушение, и правната квалификация на деянието. На основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП на А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

От правна страна районният съд е формирал извод, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, чиито правомощия произтичат от Заповед за оправомощаване № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство се е развило в рамките на установените в ЗАНН срокове. Актът и наказателното постановление съответстват на критериите за форма и съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Доколкото нарушението е установено с автоматизирано техническо средство, съдът е приел извършването му за доказано. Установена е пълна кореспонденция между описанието на фактите в наказателното постановление и правната им квалификация. С оглед събраните в хода на съдебното дирене два електронни фиша - серия К № 5723882/29.03.2022 г. и серия К № 5753918/05.04.2022 г., съдът е приел за обоснована констатацията на административнонаказващия орган, че нарушението е извършено в условие на системност, и съответно, че А. законосъобразно и правилно е санкциониран по реда на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Изрично е посочено в мотивите на оспореното решение, че приложимата санкционна разпоредба предвижда твърд размер както на глобата, така и на срока, за който нарушителят се лишава от право да управлява МПС, поради което не съществува възможност размерът на тези наказания да бъде редуциран от съда.

Касационната инстанция споделя изцяло констатациите на районния съд от фактическа и правна страна, поради което не намира за необходимо да преповтаря неговите мотиви, а на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях.

Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт въззивният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление и е обсъдил в мотивите си задълбочено всички доказателства. Не се констатират нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства.

Настоящият касационен състав споделя изводите на въззивния съд относно компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган, както и относно спазване формата и съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Споделят се и изводите, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно само на това основание. Правилен и законосъобразен е изводът за доказаност на описаното в наказателното постановление административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и че негов извършител е именно А..

Неоснователни са твърденията на касатора за липса на съдържащия се в чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП квалифициращ признак "системност" при извършване на нарушението. Съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в т. 62 от § 6 на ДР на ЗДвП, системно е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. В случая не е било спорно, че посочените в самото наказателно постановление два електронни фиша – ЕФ серия К № 5723882/29.03.2022 г. и ЕФ серия К № 5753918/05.04.2022 г. са издадени срещу А. за извършени две нарушения на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на 26.03.2022 г. и на 02.04.2022 година. Видно от представената с административнонаказателната преписка справка за водача, както и от други доказателства, събрани в хода на въззивното производство, посочените електронни фишове са връчени на нарушителя на 12.04.2022 г., не са оспорени и са влезли в сила на 27.04.2022 година. Относно тези факти между страните липсва спор. Следователно едногодишният срок, спрямо който се преценява системност на нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на санкционирания водач, е периодът от 27.04.2022 г. до 27.04.2023 г. От представената по делото справка за водача е видно, че през релевантния период касаторът А. е санкциониран за повече от две нарушения от същия вид (нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП), поради което изводите на Районен съд – Варна за системност на нарушението са правилни и кореспондират с доказателствата по делото.

Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение касаторът следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания да заплати в полза на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 144 от АПК в размера по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, или 80 лева.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд – Варна, VІ тричленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1536/31.10.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 4807/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА М. Я. А. от гр. Варна, [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна сумата 80 (Осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.